Българин отрече Коперник и Айнщайн

Тодор Йончов

Тодор Йончов влезе в историята като Гений на отрицанието

Като при всички великани на мисълта, градивното и разрушителното на­чало у него са в постоянна борба

Тодор Йончов отрече делото на Николай Коперник и Алберт Айнщайн. Зачеркна Хелиоцентричната теория и сложи кръст на Теорията за относителността. С два решителни замаха българинът влезе в историята като Гений на отрицанието.

Тодор Йончов (1859-1940) е родом от Лом. През 1873 г. унгарският пътешестве­ник Феликс Каниц открива неговия талант и му издейства стипендия от Австрийския ориенталски музей. Във Виена Тодор из­карва бюргершуле и педа­гогическо училище. После една година е извън­реден слушател във Виен­ския университет. Продъл­жава образованието си в Цюрих, където през 1888 г. завършва химическия и зе­меделския отдел на Поли­техническия институт. В същия институт през 1900 г. се дипломира и Алберт Ай­нщайн.

Тодор Йончов е сред най-учените българи на своето време. По наполеоновски надарен, той оплодява всякакви идеи. Организира зе­меделската кооперация “Орало”, основава гимнастическото дружество “Юнак”, ръководи българската делегация на Първите олимпийски игри в Атина. Дори когато си почи­ва, умът на енциклопедиста продължава да работи. В миг на осенение измисля популярния поздрав “Здравейте!” Друго негово вдъхновение ражда прочутите печки тип “Перник”.

Тодор Йончов обаче е сложна личност. Като при всички великани на мисълта, градивното и разрушителното на­чало у него са в постоянна борба. Страда от остра алер­гия към авторитетите. Сам гений, за Йончов светилата в науката са прочетени книги, чието място е на лавица­та на забравата.

Пръв под ударите му попада Николай Коперник с неговата подозрителна Хелиоцентрична теория.

В началото на ХХ век Тодор Йон­чов е учител по химия в Първа мъжка софийска гимназия. Живее на улица “Патриарх Евтимий” 33. Квартирата му е пълна с дебели книги, сложни чертежи, странни стъкленици, огледала и призми. Алхимична лаборатория, в която трес­каво се търси философски­ят камък на познанието. Обитателят наб­людава, измерва, пресмята.

Коперник греши, заклю­чава Йончов. На 4 декем­ври 1901 г. той излага твърденията си пред “уче­ното събрание” на гимназията, а през март 1902 г. начева списание “Светлина и мрак”. Мисията на изданието е да разгласи, че Земята не се върти.

“Мен са ме убеждавали - пише опонентът на Коперник, - че Земята се върти и въпреки това, гдето ми се е виждало землевъртението доста чу­довищно, вервал съм, както верват и всички други; убе­ден обаче никогаш не съм бил, като не са убедени даже и самите астрономи, що до­казват, че Земята се върти.”

Космогонията на Йончов за Земния покой прониква в университета. Книжките на “Светлина и мрак” тайно се четат под банките. Сти­лиян Чилингиров разказва за една неочаквана среща с литературния законодател д-р Кръстю Кръстев. Не­колцина студенти избягали от лекцията му, за да отидат на Йончова беседа. За беда връх­летели на Кръстев на улица “Московска” зад княжеския дворец.

Преподавателят връща бегълците в полупразната аудитория, намества пенснето си, подпира се на катедра­та и изрича: “Не знам тоя за­бъркан човек дали ще дока­же, че Слънцето се върти около Земята, но вашите от­състващи другари доказаха, че обичат да се въртят около глупостта.”

Тодор Йончов не се интересува от мнението на д-р Кръстев. Той спори със самия Коперник. В книжка 5 на “Светлина и мрак” ломчанинът документира за грядущите поколения: “Моите самоучения върху тия извънредно важни въпроси ме наведоха на цел ред разкрития, които разкрития ми помогнаха да си обясня произхождението и зависимостта на явленията и природните процеси, и които разкрития ме осветлиха и върху въпроса за землевъртението.”

Тук Йончов поема дълбоко въздух и се провиква: “Възоснова на тия мои разкрития опован, аз от 9 март 1903 год. обявявам, че Земята не се върти!”

“Земята не се върти” е заглавието на многотомна поредица, с която се ангажира столичният печатар Георги А. Ножаров. Поради липса на хартия обаче излиза само том I. Останалите девет още чакат да бъдат обнародвани. Депозирани са в издателството на Българската академия на науките.

Докато текат тези събития, Алберт Айнщайн е в Берн. Тър­си си белята, като чопли проб­лемите на относителността. През 1905 г. той формулира специалната, а през 1915 г. общата Теория за относи­телността.

E=mc2 е абсурд, спонтанно възкликва То­дор Йончов, когато вижда историческото уравнение. Йончов е с двадесет лазар­ника по-възрастен от Ай­нщайн. “Тоя младок иска да преобърне света с главата надолу!”, гневи се българинът и от­ново подостря перото. Дълго се рови в Айнщайновите сметки, дока­то най-сетне изготвя поредната контратеория.

На 10 февруари 1926 г. Йончов облича нов костюм, лъска чепици, вчесва муста­к и с куп листа под мишни­ца се изправя пред Българ­ското химическо дружество. След като хвърля закономе­рен мост между случая “Ко­перник” и случая “Ай­нщайн”, ораторът започва да вади вода от много кладенци. Според него научната не­мощ на онзи, когото са про­възгласили за втория велик евреин след Христос, е пове­че от прозирна.

“Релативните явления остават завинаги релативни и те никогаш не могат да се оплитат в математически формули, а още по-абсурдно е да предскажеш появяване на явления, на които самата им поява е релативна!”, от­сича Йончов. Аудиторията наостря слух.

“Още по-фатално за сама­та теория е твърдението на проф. д-р Айнщайн, какво всички явления в природата не са абсолютни, а релатив­ни, т. е. предизвикват се ед­ни в присъствието на дру­ги”, изобличава критикът. Тук публиката почва да си води записки.

Тодор Йончов отпива глътка вода и про­дължава: “Е добре, да приемем това негово предло­жение, което той поставя като основен камък на релативитетната си теория, за вярно. Ами сега се явява най-главният въпрос: кое е онова първородно основно вцепенено явление, по от­ношение на което изявяват всички явления във Вселе­ната своето релативно би­тие?”

След няколко часа говоре­не ораторът преграква и слиза от катедрата. Съмиш­леници му стискат ръката.

Контратеорията на Йон­чов е пратена в писмен вид на улица “Граберланд” 5 в берлинското предградие Шонберг, където живее Ай­нщайн. Професорът с тре­пет отваря пратката. Вътре - книга с оранжева подвързия, върху която на немски е отпечатано: “Die Winderlegung der Einsteinschen Relativitatstheorie”. Следват заглавията: “Теории и истината. Теориите пред залеза си. Оборване Айнщайновата релативитетна теория. Простотворно изложени разсъждения и заключения.”

Ако е искал да прочете съ­чинението, Айнщайн е имал подръка преводач в лицето на стажанта Рашко Зайков. Двамата се запознават тък­мо през 1926 г., когато Йон­чов праща труда си в Бер­лин. “Айнщайн ме прие много любезно и в продъл­жение на три часа (до 9 часа вечерта) ме запознаваше с проблемите, които го въл­нуваха по това време”, спом­ня си Зайков. Физикът обаче не отваря дума за конфузната книга. Той е бил във връзка с доста българи, като биолога Ме­тодий Попов, юриста Йо­сиф Фаденхехт, композито­ра Панчо Владигеров, германиста Константин Гълъ­бов. Отнасял се е с вни­мание към тях, за някои до­ри е ходатайствал.

Само Тодор Йончов от­минава с мълчание. Защо? Защото другите са благо­говеели пред авторитета Алберт Айнщайн. Един­ствен скандалният Йончов дръзва да се изправи срещу него. Светилата в науката не обичат някой да се съмнява в абсолют­ната величина на тяхната непогрешимост.

Коментари

Задължително поле