Националният щаб ще провежда брифингите си само веднъж на ден в МС

НСТС с консенсус за компенсиране на компаниите, засегнати от кризата

Проф. Олег Асенов: Временно се преустановяват ограниченията за движение на камионите по „зелените коридори“

Том Ханкс и съпругата му се завърнаха в Лос Анджелис (СНИМКА)

Гърция обмисля да затвори вътрешните летища, към островите пътуват само местни жители

Гл. комисар Светлан Кичиков на ГКПП „Капитан Андреево“: Взетите мерки от държавата дават резултат

За маските и мацките Постовете на кифлите изпосталяха внезапно

Четиримата новооткрити с коронавирус в Община Руен са под домашно лечение

Дефицит на злато в САЩ заради кризата

Турция спира влакове и отменя полети в опит да ограничи COVID-19

„Пирогов“ обособи помещение за преглед на пациенти със съмнения за коронавирус

Починалият от коронавирус в МБАЛ-Благоевград е от Банско и е работил в Завод за мебели

Само за денонощие в Иран са регистрирани над три хиляди нови случая на коронавирус

Пророците предрекли пандемията Две книги описват коронавируса

Джакомо Джианиоти призова света да помогне на Италия Притеснява се за близките си

Българин отрече Коперник и Айнщайн Тодор Йончов влезе в историята като Гений на отрицанието

Тодор Йончов

Като при всички великани на мисълта, градивното и разрушителното на­чало у него са в постоянна борба

Тодор Йончов отрече делото на Николай Коперник и Алберт Айнщайн. Зачеркна Хелиоцентричната теория и сложи кръст на Теорията за относителността. С два решителни замаха българинът влезе в историята като Гений на отрицанието.

Тодор Йончов (1859-1940) е родом от Лом. През 1873 г. унгарският пътешестве­ник Феликс Каниц открива неговия талант и му издейства стипендия от Австрийския ориенталски музей. Във Виена Тодор из­карва бюргершуле и педа­гогическо училище. После една година е извън­реден слушател във Виен­ския университет. Продъл­жава образованието си в Цюрих, където през 1888 г. завършва химическия и зе­меделския отдел на Поли­техническия институт. В същия институт през 1900 г. се дипломира и Алберт Ай­нщайн.

Тодор Йончов е сред най-учените българи на своето време. По наполеоновски надарен, той оплодява всякакви идеи. Организира зе­меделската кооперация “Орало”, основава гимнастическото дружество “Юнак”, ръководи българската делегация на Първите олимпийски игри в Атина. Дори когато си почи­ва, умът на енциклопедиста продължава да работи. В миг на осенение измисля популярния поздрав “Здравейте!” Друго негово вдъхновение ражда прочутите печки тип “Перник”.

Тодор Йончов обаче е сложна личност. Като при всички великани на мисълта, градивното и разрушителното на­чало у него са в постоянна борба. Страда от остра алер­гия към авторитетите. Сам гений, за Йончов светилата в науката са прочетени книги, чието място е на лавица­та на забравата.

Пръв под ударите му попада Николай Коперник с неговата подозрителна Хелиоцентрична теория.

В началото на ХХ век Тодор Йон­чов е учител по химия в Първа мъжка софийска гимназия. Живее на улица “Патриарх Евтимий” 33. Квартирата му е пълна с дебели книги, сложни чертежи, странни стъкленици, огледала и призми. Алхимична лаборатория, в която трес­каво се търси философски­ят камък на познанието. Обитателят наб­людава, измерва, пресмята.

Коперник греши, заклю­чава Йончов. На 4 декем­ври 1901 г. той излага твърденията си пред “уче­ното събрание” на гимназията, а през март 1902 г. начева списание “Светлина и мрак”. Мисията на изданието е да разгласи, че Земята не се върти.

“Мен са ме убеждавали – пише опонентът на Коперник, – че Земята се върти и въпреки това, гдето ми се е виждало землевъртението доста чу­довищно, вервал съм, както верват и всички други; убе­ден обаче никогаш не съм бил, като не са убедени даже и самите астрономи, що до­казват, че Земята се върти.”

Космогонията на Йончов за Земния покой прониква в университета. Книжките на “Светлина и мрак” тайно се четат под банките. Сти­лиян Чилингиров разказва за една неочаквана среща с литературния законодател д-р Кръстю Кръстев. Не­колцина студенти избягали от лекцията му, за да отидат на Йончова беседа. За беда връх­летели на Кръстев на улица “Московска” зад княжеския дворец.

Преподавателят връща бегълците в полупразната аудитория, намества пенснето си, подпира се на катедра­та и изрича: “Не знам тоя за­бъркан човек дали ще дока­же, че Слънцето се върти около Земята, но вашите от­състващи другари доказаха, че обичат да се въртят около глупостта.”

Тодор Йончов не се интересува от мнението на д-р Кръстев. Той спори със самия Коперник. В книжка 5 на “Светлина и мрак” ломчанинът документира за грядущите поколения: “Моите самоучения върху тия извънредно важни въпроси ме наведоха на цел ред разкрития, които разкрития ми помогнаха да си обясня произхождението и зависимостта на явленията и природните процеси, и които разкрития ме осветлиха и върху въпроса за землевъртението.”

Тук Йончов поема дълбоко въздух и се провиква: “Възоснова на тия мои разкрития опован, аз от 9 март 1903 год. обявявам, че Земята не се върти!”

“Земята не се върти” е заглавието на многотомна поредица, с която се ангажира столичният печатар Георги А. Ножаров. Поради липса на хартия обаче излиза само том I. Останалите девет още чакат да бъдат обнародвани. Депозирани са в издателството на Българската академия на науките.

Докато текат тези събития, Алберт Айнщайн е в Берн. Тър­си си белята, като чопли проб­лемите на относителността. През 1905 г. той формулира специалната, а през 1915 г. общата Теория за относи­телността.

E=mc2 е абсурд, спонтанно възкликва То­дор Йончов, когато вижда историческото уравнение. Йончов е с двадесет лазар­ника по-възрастен от Ай­нщайн. “Тоя младок иска да преобърне света с главата надолу!”, гневи се българинът и от­ново подостря перото. Дълго се рови в Айнщайновите сметки, дока­то най-сетне изготвя поредната контратеория.

На 10 февруари 1926 г. Йончов облича нов костюм, лъска чепици, вчесва муста­к и с куп листа под мишни­ца се изправя пред Българ­ското химическо дружество. След като хвърля закономе­рен мост между случая “Ко­перник” и случая “Ай­нщайн”, ораторът започва да вади вода от много кладенци. Според него научната не­мощ на онзи, когото са про­възгласили за втория велик евреин след Христос, е пове­че от прозирна.

“Релативните явления остават завинаги релативни и те никогаш не могат да се оплитат в математически формули, а още по-абсурдно е да предскажеш появяване на явления, на които самата им поява е релативна!”, от­сича Йончов. Аудиторията наостря слух.

“Още по-фатално за сама­та теория е твърдението на проф. д-р Айнщайн, какво всички явления в природата не са абсолютни, а релатив­ни, т. е. предизвикват се ед­ни в присъствието на дру­ги”, изобличава критикът. Тук публиката почва да си води записки.

Тодор Йончов отпива глътка вода и про­дължава: “Е добре, да приемем това негово предло­жение, което той поставя като основен камък на релативитетната си теория, за вярно. Ами сега се явява най-главният въпрос: кое е онова първородно основно вцепенено явление, по от­ношение на което изявяват всички явления във Вселе­ната своето релативно би­тие?”

След няколко часа говоре­не ораторът преграква и слиза от катедрата. Съмиш­леници му стискат ръката.

Контратеорията на Йон­чов е пратена в писмен вид на улица “Граберланд” 5 в берлинското предградие Шонберг, където живее Ай­нщайн. Професорът с тре­пет отваря пратката. Вътре – книга с оранжева подвързия, върху която на немски е отпечатано: “Die Winderlegung der Einsteinschen Relativitatstheorie”. Следват заглавията: “Теории и истината. Теориите пред залеза си. Оборване Айнщайновата релативитетна теория. Простотворно изложени разсъждения и заключения.”

Ако е искал да прочете съ­чинението, Айнщайн е имал подръка преводач в лицето на стажанта Рашко Зайков. Двамата се запознават тък­мо през 1926 г., когато Йон­чов праща труда си в Бер­лин. “Айнщайн ме прие много любезно и в продъл­жение на три часа (до 9 часа вечерта) ме запознаваше с проблемите, които го въл­нуваха по това време”, спом­ня си Зайков. Физикът обаче не отваря дума за конфузната книга. Той е бил във връзка с доста българи, като биолога Ме­тодий Попов, юриста Йо­сиф Фаденхехт, композито­ра Панчо Владигеров, германиста Константин Гълъ­бов. Отнасял се е с вни­мание към тях, за някои до­ри е ходатайствал.

Само Тодор Йончов от­минава с мълчание. Защо? Защото другите са благо­говеели пред авторитета Алберт Айнщайн. Един­ствен скандалният Йончов дръзва да се изправи срещу него. Светилата в науката не обичат някой да се съмнява в абсолют­ната величина на тяхната непогрешимост.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.