ЕК предупреждава в доклад България за порочни практики при продажбата на гражданство на чужденци

Пожар избухна на два кораба в Черно море, 10 души загинаха

Легализиране на проституцията и притежаването на оръжие иска главният прокурор на Украйна

Великомъченик Славиша

На 22 януари 2019 да почерпят

Западът против глобализацията И Путин няма да участва в срещата в Давос

Задължават със закон президента на Киргизстан да носи националната шапка

Георг Георгиев: Поне година таксите за българите във Великобритания няма да бъдат променяни

5-годишно дете почина от пневмония след прекаран грип

Ципрас: Македонците разграничават своята идентичност от древногръцкото наследство

Транспортната комисия в ЕК решава за бъдещето на пакета „Мобилност“

ЕС отхвърля възможността за преговори с Лондон по сроковете на предпазния механизъм

Седмица на македонското кино стартира в София

Красиви изпълнения на кънки откриха ледената пързалка в Благоевград (СНИМКИ)

Талибаните и специалния пратеник на САЩ разговарят в Катар

Българин се бие под знамената на Кошут и Гарибалди На 15 март се навършват 170 години от унгарската национална революция

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Специално за “Труд”

Навършват се 170 години от унгарската национална революция. Избухнала през пролетта на 1848 г., тя е част от революционната вълна, обхванала почти всички европейски държави. Предвождани от вдъхновени радикални лидери, народните маси предявяват претенции за промяна на съществуващите системи, отхвърлят безапелационно легитимността на властващите монарси и остатъците от феодалното право, издигат републикански идеи с искания за политически права и граждански свободи, а зависимите народи – за националното си обособяване.

В такава обстановка унгарската държавност възкръсва от пепелта след повече от 150-годишното господство на Хабсбургите. Създава се първата унгарска република, начело с първия президент Лайош Кошут. Под знамената на хонведа – унгарската национална армия – се стичат хиляди доброволци за защита на независимостта, свободата и правото на унгарците сами да решават съдбините си. Но републиката е потъпкана от щиковете на европейската реакция. Кошут, заедно с част от своите съмишленици и офицери, намира убежище в българските земи. Зимата на 1849-1850 г. прекарва в Шумен, където и днес тачат паметта на великия унгарец.

В знак на почит към делото на Лайош Кошут, на едноименната улица в София е издигнат барелеф. Малко по-нагоре, на пресечката с улица „Шандор Петьофи“, е издигнат друг берелеф – на пламенния бард на унгарската революция. Призовавайки унгарците да отхвърлят властта на Хабсбургите, поетът се заклева в Унгарския бог:

„Унгарски Боже, клетва да се закълнем,
закълнем,
че няма роби да умрем!“

Всяка година в деня на унгарската революция от 1848 г., унгарският посланик, директорът на Унгарския културен институт, представители на унгарската общност и българските приятели на Унгария, полагат венци и свежи цветя пред барелефите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи. Вече се превърна в традиция на следващия ден официалните унгарски представители да посещават Чипровци, където отдават почит пред паметника на Стефан (Ищван) Дуньов – участник в унгарската революция.

Дуньов е банатски българин. Роден е през 1816 г. в село Винга, в българско католическо семейство. Както повечето банатски българи, Дуньови са потомци на борчески род от Чипровци, намерил убежище в унгарските земи след разгрома на въстанието от 1688 г. През първата половина на 19 век Винга е голямо и проспериращо селище с будно население, занимаващо се предимно със земеделие и занаяти. След завършване на средното си образование, Стефан записва правни науки и през 1843 г. става правоспособен адвокат в близкия град Арад.

Младите представители на унгарската интелигенция не остават назад от революционния подем, залял цяла Европа. Един от тези „млади” е Лайош Кошут, превърнал се в знаменосец и вожд на унгарската революция. Политическите му възгледи са отражение на либералните идеи на епохата и ратуват за освобождаване на крепостните, премахване на привилегиите, свобода на словото и печата, равенство на всички пред закона и най-вече – национално освобождение от господството на Хабсбургите. Програмата от 12 точки на Кошут „Какво иска унгарският народ” вдъхновява патриотичната младеж и я мобилизират за борба в името на социални реформи и национална независимост.

Младият адвокат от Арад е запленен от идеите на Кошут, омаян е от поезията на Петьофи и през пролетта на 1848 г. без колебание се включва във всеобщия подем. Става член на регионалния комитет на град Арад. По такъв начин Дуньов свързва завинаги съдбата си с борбата за свобода и човешки правдини.

Енергичният Ищван Дуньов се записва в хонведа заедно с десетки българи от Банат, един от които е по-малкият му брат Йожеф. Отначало Ищван е с чин капитан и е натоварен да организира отбраната на град Арад. Показва блестящи организационни способности. Неговата храброст и готовност за саможертва не веднаж въодушевяват бойците, за което получава поздравления лично от Кошут и е произведен в чин полковник. Ищван Дуньов е първият българин, достигнал до чин полковник в новата история.

През лятото на 1849 г. частта на Дуньов се сражава в Трансилвания. Силите са неравностойни и полкът е обкръжен и принуден да капитулира. Европейската реакция потопява революцията в кръв. Най-изтъкнатите политически и военни водачи на унгарския народ са осъдени на смърт. След близо двегодишно съдебно следствие, Дуньов също е осъден на смърт чрез обесване. Световното обществено мнение обаче все по-настойчиво започва да се застъпва за съдбата на унгарските патриоти и под този натиск присъдата му е заменена с 10 години строг тъмничен затвор. Дуньов не губи присъствие на духа, чете книги по стопански науки, военна стратегия, изучава чужди езици, макар че част от присъдата си излежава в единочка в най-страховитата австрийска тъмница „Кьониггрец”.

През 1857 г. е освободен и интерниран да живее в Пеща. Но през 1859 г. избухва Италиано-австрийската война и десетки унгарци се стичат под знамето на Джузепе Гарибалди. Един от тях е Ищван Дуньов, който се включва начело на легион унгарски доброволци. Сред тях отново са банатските българи и по-малкият му брат Йожеф.

След скорошното прекратяване на войната Гарибалди предприема поход на юг за обединение на Италия. Кампанията в Сицилия е успешна и италианските патриоти се насочват на север срещу Неаполитанското кралство. Битките срещу неаполитанските Бурбони обаче са тежки и ожесточени. В напрегнатите боеве при река Волтурно полкът на Дуньов се бие храбро и успява да обърне хода на битката. Командирът на полка обаче е тежко ранен и се налага ампутация на левия му крак.

Славата на победата при Волтурно бързо се разнася из страната. Името на героя – полковник Дуньов – става известно по цяла Италия. За големите му заслуги той е поздравен лично от Гарибалди, а победоносният полк е наречен на неговото име. Награден е и с най-високите италиански военни и граждански отличия, включително Савойският военен орден за заслуги и Рицарският кръст на ордена на Св. Мавриций и Лазар.

Ищван Дуньов отказва да се завърне в Унгария докато Лайош Кошут не бъде напълно реабилитиран и му се разреши да се завърне в родината. До края на живота си остава верен на революционните идеи на Кошут и Гарибалди, дейно участва в работата на задграничния унгарски директорат със седалище Торонто (Канада). Занимава се с научна дейност по правни и стопански проблеми, пише ярки публицистични текстове, активно превежда. Автор е на многобройни статии и книги по икономически и политически въпроси. За книгата му „Земята и постепенното й завладяване. История на географията и търговията в 24 лекции”, Гарибалди му изказва благодарност със следните думи:

„Драги ми Дуньов,
Ще запазя като скъп спомен Вашата книга… Йезуитщината още владее по-голямата част от Европа и всякога трябва да сме готови да я смажем.
Капрера, 4 февруари 1873 г.
Винаги Ваш,
Джузепе Гарибалди”.

Ищван Дуньов умира на 73-годишна възраст през 1889 г. в град Пистоя, Италия, където е погребан с военни почести. При вестта за неговата кончина будапещенският вестник “Фьовароши лапок” пише: „Почина един от най-храбрите бойци от освободителната 1848-1849 година”.

Ищван Дуньов никога не забравя българските си корени. В писмо от 1884 г. до Жолт Ормош – окръжен управител на Темешвар, Дуньов разказва за детските си години във Винга, когато говорел само на български и за баща си, който освен български, поназнайвал слабо маджарски и влашки.

Ищван Дуньов е изтъкнат унгарски патриот и демократ. Идейните му убеждения съвпадат с революционните идеи за свобода, братство и равенство, на които той остава верен до края на живота си. Банатският революционер с български корени мечтае за „свободно, независимо и щастливо отечество“. Затова унгарският народ тачи паметта му като един от заслужилите дейци на унгарското и европейското национално-освободително движение през XIX век. Потомците на българските градинари в Унгария пък го поставят на най-високия пиедестал редом до Левски и Ботев.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. ,,…намира убежище в българските земи…’’Какви български земи бе, неграмотник? Описвате случая,като, че ли на унгареца му се прищяло да дойде в бг,минал през бг консулството в Будапеща, качил се на Ориент експрес и хоп-в Шумен! Всичко е резултат от благородството и доброжелателността на великия Султан! Дал е приют не само на Л.Кошут,но и на Ракоци,другия велик син на Унгария,както и на великия национален герой на Полша-поета революционер Адам Мицкевич и хиляди други поляци,които и до ден днешен продължават да живеят, необезпокоявани от никого в чисто полското село Полонезкьой на 70 км от Истанбул- с кмет поляк,полско училище и католическа църква! И за разлика от вас никога и не са помисляли да ги асимилират или да ги изгонят! Ами стотиците хиляди евреи, принудени да напуснат Испания заради инквизициите и гоненията?! Сегашните евреи ,останали да живеят в големите градове на Балканите са наследници на същите,които са получили убежище от Султана.

  2. Като много ти е мил и го хвалиш, тоя султан иди при него бе рязанка!!Какво търсиш тук!Иди при Ердьо и той като прехваления ти султан! Педал!

  3. браво, нищо общо с безродната банда на крадеца андрей луканов, откраднал 500 000 000 долара и ги изпратил във виена….

  4. Делиормснски ти не си турчин. В Анадола турците също са малцинство , нещо като циганите в България. Ти си потурнак, по точно помак понаучил малко турски. Името ти посочва , че коренът ти е от ихтиманско или от Берковско.
    Не нямаш нищо македонско. Окончанието ски
    на тях им бе наложено след 1945 година за да ги
    превърнат от българи в македонци. И те като теб
    щом станаха македонци, за да са истински ,
    намразиха всичко българско. Но това е нормално
    за всеки отказал се от род и родина. За такива
    като тебе, дядо ми казваше “Ха турчин.Ха чалмс”

  5. Не се притеснявай за мене-аз много добре си знам корените,откъде съм дошъл,кой съм,що съм…Хиляди пъти ми е напомняно от дядо ми, че сме дошли от района на Караман,в момента намиращ се в сегашните граници на окръг Коня.Дошли сме по тия земи впоследствие на Султански ферман,целящ заселването на тия земи с мюсюлманско население за да се установи баланс в числото на живеещите в бг християни и мюсюлмани.И както и всички турци в бг съм горд с народността,религията,езика,културата,историята си-с една дума с всичко турско! Вярвам и съм сигурен в блестящото бъдеще на Турция и в икономическо и във военно и в политическо отношение! Въпреки всички и всичко Турция е и в бъдеще ще стане по прекрасно място за живеене,сила, с която не само Европа,но и светът ще се съобразява! Вас за какво да ви мразим- той господ със самото ви раждане ви е наказал.Заслужавате съжаление а не омраза.Ако имахте нещо добро за обичане, досега македонците да са се утрепали един друг на опашката да стават българи! Но щом и тоя най близък вам по език,битие, култура и религия народ се боят както дявола от тамян да ги нарекат ,,бугари’’, представи си колко сте зле.Ти иначе си продължавай да си повтаряш както навремето правеше овчарчето Калитко от Правец колко сте ,, велики ‘’ и на ,, двайсет морета’’!

    1. Приятелю, ако познаваше добре историята и си непредубеден човек, никога не би нас българите. Ние сме много по-стар народ от турците. Ние сме траките. А в Мала Азия са живели и живеят много траки.
      Да си чувал за държавата Фригия, че е имала писменост много преди самохвалните гърци, които непрекъснато си присвояват нашата история, както правят и руснаците. Та нашите братя заедно с мното други древни народи и сега живеят в днешна Турция, която като една от най-младите държави, няма и 100г. , търсейки своята идентичност манипулира историческите факти. Знаеш ли кои точно са караманите? А за тяхната държава просъществувала до 17-ти век? Да не се окаже, че имаме много общи гени, но не по турска линия? И не се възгордявай, защото нещата се променят, се старай да бъдеш по-добър човек. Нали и Аллах иска това!

  6. След Освобождението на България 1878г. Именно Стефан Дуньов инициира окончателното оформяне на българското знаме и подреждане на цветовете му. Не случайно унгарското знаме е със същите цветове, но в друг ред. То пак е благодарение на неговото влияние и желанието му да е с цветовете на новта Република Италия.
    В старите учебници по история имаше много данни за него и много хубава негова снимка, която вече изчезнa и от Google.

  7. Делиормснски, българската кръв кипи в теб.
    Някой отдядовците ти е променил малко от
    родовата ви памет за прогресира в османската
    власт. Турция не е съществувсла тогава. Те е създадена от българина Ата Тюрк през 1925 г.
    Но историята е тъмна работа за тебе .Раьонът
    Караман и окръг Коня са последната българска
    теърдина завладяна от османците . Вероятно твоят
    пра,…пра дядо е бил воин на българската царица.
    Той е бил щастливец, защото се е спасил от азиятската жестокост на османците. Намерил
    спокойствие между сънародниците си българи,
    той създава поколение и никога не е мислил, че
    те ще се откажат от род и родина…
    Ако не вярваш на тази история направи си ДНК
    тест и ми се обади. Този тест твоя любим султан га забрани в Турция.

  8. Ататюрk— българин?!?! Добре, че благодарение на невероятните ти познания научих тоя ,,бисер’’ на историята! А аз все съм си мислил, че е мачупикчовски патагонец от Каспичан!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.