Комуникационна катастрофа между уплашени политици и неинформирани граждани

Цената я платихме още преди 30 години, сега не бива да се притесняваме

Най-големият пакет от законодателни и регулаторни предложения на Европейската Комисия за въвеждане на т. н. „Зелена сделка“ се нарича „Fit for 55“ или „готови за 55“. В България надали има повече от няколко хиляди души (предимно в държавната администрация), които да са чували това име и надали повече от няколкостотин, които да знаят какво означава. Според проучване на Алфа Рисърч за Европейския Съвет за външна политика (повече информация www.ecfr.eu), 76% от анкетираните българи сами посочват, че не са запознати със Зелената сделка, а 54% одобряват нейните цели, но смятат, че няма или не могат да бъдат постигнати. В същото време, общественият дебат по темата у нас е свързан с апокалиптични прогнози за срив на икономиката, заличаване на цели индустрии, колапс на енергетиката, и какво ли още не.

Торбаланът е страшен, докато е под леглото.

В комуникациите и киното има стар и работещ похват, че най-страшната заплаха е неясната такава - най-невинният от героите на Хичкок се разкрива като сериен убиец, аферите на тайното пътешествие на Тръмп в Москва раждат компрометиращи националната сигурност рискове, и т. н. Когато една заплаха не е ясно дефинирана, то всеки зрител изгражда в главата си възможно най-страшния образ за самия него/нея - т. е. максимално много хора могат да бъдат изплашени максимално много.

Нещо подобно, макар и вярвам неумишлено, се получава със Зелената сделка в България. Какви са тези 55% намаление на емисии? Върху коя изходна точка се намаляват и докъде е стигнала България? Трябва ли нещо да се затваря и защо? Ще поскъпва ли нещо и защо? Българските политици са оставили всички тези донякъде заплашителни или поне притеснителни въпроси на гражданите за самоподготовка. И така ще затваряме половината си енергетика, ще останем без автомобили, токът и парното ще поскъпнат, ще се уволняват стотици хиляди хора, индустрията ще фалира, и какво ли още не. Всеки гражданин си отговаря по възможно най-страшния за самия него начин, защото торбаланът е под леглото и никой не го е виждал.

А всъщност Зелената сделка далеч не изглежда толкова страшна специфично за България по най-малко 3 причини.

Причина 1: Базата за намаляване на емисии е 1990-та и България вече почти е постигнала целите, поради тежкия преход и приватизация.

Заедно с прибалтийските държави и Румъния, България е в топ 5 на най-бързо намалели парникови газове спрямо 1990 година - към 2019 спрямо 1990 намалението у нас е с 44%, като през последното десетилетие се движим с 1% до 2% годишно намаляване и то без особено драстични мерки. Тоест, дори без България да прави особени революции в икономическия и социалния си живот, нашата страна ще бъде изключително близо до крайната цел от намаляване на емисиите си с 55%, защото голямото преструктуриране и обществената цена сме ги платили още в зората на родната демокрация и пазарна икономика.

Ясната комуникация на тези факти би трябвало не просто да успокои българското общество, че българската икономика вече е позеленяла спрямо изходната точка от 1990 г., но и да даде възможност на родните политици да воюват за компромиси и облаги не чрез слабата позиция на догонваща държава-членка, а напротив - на такава, която е на път да изпълни зелените цели и политики първа.

Например, защо България трябва да се моли в Брюксел за запазване на производството на двигателите с вътрешно горене след 2030 или 2040 г.? Нашата страна не разполага с аутомотив заводи, произвеждащи автомобили с подобни двигатели. Спасяването на тази индустрия нито касае България икономически, нито включвайки се в коалицията на засегнатите печелим някакви облаги или дивиденти. Напротив, като държава която изобщо не е влизала в тази „мръсна“ индустрия и е с относително зелена индустрия, би трябвало да натискаме за още по-скорошно затваряне на производствата на двигателите с вътрешно горене и така страните с тези заводи да ни дадат контра-оферти, които пък да устройват нас.

Причина 2: Повечето миньори ще се пенсионират преди да бъдат затворени централите.

Другият страшен торбалан е плашенето с уволнението на 6-7000 служители на Мини „Марица Изток“, следствие на затварянето на въглищните централи и последващото уволнение на още 100 000 души в региона, които обслужват четирите въглищни централи и въглищните мини. Доколкото има публична информация, във въглищните мини работят 7000 души, а във въглищните централи още 4000.

Никой от Брюксел не затваря насилствено въглищните мини и индустрии, но забраната на държавата да покрива въглеродните емисии на въглищните ТЕЦ-ове ще доведе до тяхното доброволно извеждане от експлоатация или фалит.

Вероятно някакви отсрочки от 5-10 години ще бъдат дадени на всички страни, а за България такава отсрочка би трябвало да бъде лесно постижима с оглед на нашите вече драстично намалени емисии.

Но вместо политиците в България да начертаят една проста графика на работните места в Маришкия басейн и да покажат на миньорите как почти всички ще бъдат пенсионирани преди мините да бъдат закрити, постоянно се размахва някакво неопределено и мъгляво затваряне на рудниците и ТЕЦ-овете едва ли не от следващата година. А реалността е съвсем различна - пенсионната възраст за миньорите е около 50 години (в зависимост от вида рудник). Тоест, всички миньори, които днес са над 40, към 2030 г. ще са пенсионирани, а всички които са между 30 и 40, към 2040 г. ще са пенсионирани. На практика е много вероятно мините да бъдат затворени поради липса на не-пенсионирани миньори, отколкото под директен натиск от Зелената сделка.

В същото време, заявките за заместване на днешните мощности с газови и ВЕИ централи, аутомотив и други индустрии, и т. н. Ако работните места по същите дейности бъдат нанесени на същата графика, то всеки български гражданин ще види, че ако българското правителство положи минимални усилия да изпълни вече заявени ангажименти и европейски политики, там няма да се случи никаква социална и икономическа катастрофа:

Държавната и двете американски централи да бъдат модернизирани с газови и ВЕИ мощности.

Старите въглищни мини да бъдат рекултивирани и частично използвани за ВЕИ.

В района да се открият индустриални работни места в размер на 10% от местата в пловдивската индустриална зона „Тракия“.

В околностите да се открие поне един нов рудник за метали, отговарящ на целите на ЕС за критични доставки.

Причина 3: България има рудни природни залежи, които заради Зелената сделка ще стават все по-търсени, тоест по-ценни.

Едно от малкото предимства да си държава в периферията на Римската империя и индустриалната революция е, че България все още разполага със значителни неизкопани рудни ресурси. А когато Зелената сделка стимулира изграждането на огромни соларни, вятърни и водородни енергийни мощности, то търсенето за българските медни, златни, волфрамови, и други метали ще се покачва - следователно техните цени също ще растат, както и стимулът на частните инвеститори и правителството да разработят залежите.

Тук отново се изправяме пред по-скоро комуникационен проблем, тъй като значителна част от българското общество смята, че добитите ресурси от българските земи се разхождат из цял свят и преработват по африкански и американски заводи. Реалността е точно противоположната - най-голямата българска компания е медно-преработвателния комбинат Аурубис, който не само преработва огромна част от добитите рудни ресурси в България, но и внася руда от съседни страни и я преработва на наша територия. Да, поради високото съдържание на сяра в рудата в Челопеч тя към момента не може да се преработва в Европейския съюз, но някой информира ли българското общество, че добитата от същата компания Дънди Прешъс руда от новия рудник в Крумовград вече се преработва именно в Аурубис?

Разполагайки както с едни от малкото останали подобни рудни залежи в Европа и с един от най-големите преработвателни комбинати на континента, България има уникалната възможност да се възползва от Зелената сделка в индустриален план - тераватите зелени мощности и милионите електромобили, които предстоят да се инсталират и произведат, да бъдат захранени с добити и преработени в България руди. И наместо да се възползваме активно от тези предимства като съкратим сроковете за проучвания, стимулираме сегашните и привлечем нови инвеститори във високотехнологичен и зелен рудодобив, нашите политици се страхуват да разяснят реалната ситуация в сектора пред обществото, така че ние като избиратели и граждани да повярваме в ползите от това да захранваме европейската зелена сделка с български рудодобив.

Зелената сделка е комуникационна катастрофа между уплашени политици и недостатъчно информирани граждани.

Поради високата икономическа и социална тежест на българския преход към пазарна икономика, нашата страна вече е платила цената на Зелената сделка и повечето рискове и заплахи просто не ни касаят - енергоемките ни неефективни заводи са затворени още преди 30 години, не произвеждаме самолетни и автомобилни двигатели с вътрешно горене, не зависим от прекалено много внос на рудни и индустриални стоки от трети страни, и т. н. От друга страна именно възможностите на декарбонизацията са пред нас - огромна потребност от ресурси, каквито имаме почти само ние в Европа, стратегически инвеститори в енергетиката, които имат значителен опит във ВЕИ и батериите, зелен и ефективен аутомотив индустриален сектор, насочен към електромобилността и софтуера, и др.

И наместо обществото и политиците ни да се фокусират именно върху тези възможности, ние се страхуваме от рискове, които или не ни засягат, или изобщо не съществуват.

Източник: Презентация на Владимир Каролев, НБУ 2019