Българската корона и бъдещето на България

Каква би могла да бъде ролята на Цар Симеон II в обществения живот на страната

Заглавието вероятно поражда недоумение. Все пак от 1946 г. България е република. Независимо, че за известен период след 1989 г. бившият български цар Симеон II се ползваше с особена популярност, неговото управление като премиер през 2001 – 2005 г. и участието му в партийните боричкания нанесе силен удар по монархическата идея. Днес в обществото ни вече я няма онази енергия, която да застане зад каузата на Симеон Сакскобургготски.

Въпреки тези факти, Симеон Сакскобургготски не е просто една от личностите на прехода. Той е и последният владетел на Третото българско царство. В епохата на последвалия тоталитаризъм споменаването на неговото име в емисиите на Би Би Си или Гласът на Америка даваше известна надежда на българския народ.

Изминалият период е достатъчно дълъг, за да се опитаме да си направим равносметка не само на случилото се дотук, но евентуално и на бъдещето. Факт е, че прогоненият някога цар се завърна в България и бе посрещнат възторжено. Той спечели демократичните избори и стана първият монарх, заел поста министър-председател. При неговото управление България влезе в НАТО и Европейския съюз. Независимо, че ролята на Симеон Сакскобургготски, като ръководител на правителството, среща различни и противоречиви оценки, не може да се отрече неговата морална и стабилизираща мисия. Макар че не бе успокоена историческа памет и не бе постигнато така необходимото на българите национално помирение, и двете теми стават все по-актуални с оглед на бъдещето ни като държава и нация.

От тази гледна точка заслужава да се запитаме има ли и каква евентуално би могла да бъде ролята на Цар Симеон II в обществения живот на страната? След залезът на НДСВ от политическата сцена, някои анализатори пророкуваха и минаване на царя в сянка. Вероятно този процес трябваше да бъде подпомогнат от проточилата се сага с царските имоти и продължаващото им изземане от страна на държавата, въпреки признанията, че тя не е добър стопанин. Тези прогнози обаче не се сбъднаха. Царят поддържа свой сайт, появява се на обществени места, открива събития с национално значение, приема чужди делегации, чуждестранни инвеститори, духовни водачи и много гости. Изяви се и като добър писател. Въпреки, че отдавна не е премиер, на Симеон Сакскобургготски бяха възложени няколко мисии, което на практика го превърна в специален пратеник на България. На няколко пъти бе включван и като част от правителствени делегации при посещението на държави с монархическо управление.

Този на пръв поглед политически парадокс показва, че една част от миналото ни не е намерила своето логично обяснение и съответно разрешение. Няма спор, че установилият се в България режим през септември 1944 г. е недемократичен и че съответно прословутият референдум от 1946 г., довел до установяването на народната република, е бил фалшифициран. Въпреки всичко животът си има своята логика и републиканското устройство на България бе затвърдено с новата конституция от 1991 г. Този факт бе приет и от самия цар Симеон II. Тук дилеми няма. Въпреки това, бившият премиер днес продължава да бъде възприеман като цар Симеон II не само в България, но и по света.

Как да се примирят тези два факта? Решение на проблема може да бъде потърсено в процесите от недалечното минало. През тази прословута 1946 г. България стана не само република, а и друго събитие се отрази трайно на нейния съвременен облик - по същото време Българската православна църква бе отделена от държавата. Църквата не престана да съществува, само бе отделена от държавния организъм и започна да функционира като самостоятелна институция.

Премахването на монархията и отделянето на Българската православна църква от държавата са в известна степен идентични процеси. Царското семейство бе изгонено от страната, но Българската корона като институция продължи да съществува, макар и зад граница. И в Египет, и в Испания, малолетният цар е приеман не просто като български гражданин в изгнание, а като цар, носител на българската корона. Нещо повече, царската корона е дадена от църквата и досега няма акт на БПЦ, с който да е отнета. Няма и официален акт на абдикация, въпреки, че България е република. Предаването на Българската корона по наследство се е регулирало от Търновската конституция. Днес неин носител е цар Симеон II, но преди това е била носена от други. В други европейски държави, като Унгария например, след Първата световна война има Унгарска корона, въпреки факта, че няма неин носител.

Ако българите искаме да бъдем прагматични и да впечатлим света с толерантност и приемственост, трябва да приемем факта, че Българската корона през 1946 г. е отделена от държавата, но продължава да съществува. Изхождайки от подобно разбиране, институцията Българска корона като наследена от миналото трябва да намери своето място в съвременна България с изработването и приемането на съответен закон. Царят като носител на Българската корона може да намери място в държавния протокол, подобно на това на Българския патриарх. Като специфична дейност на царя може да бъде отредено поддържането на контакти с кралските фамилии в Европа и по света, подпомагане на българските дипломати, акредитирани в държави с монархическо управление, изпълняването на ролята на специален пратеник на България, посредник в международни конфликти и други дейности.

 

В имотите може да се развива дейност

Имотите на Българската корона също би следвало да бъдат освободени от данъци и дори да бъде позволено да развива определена дейност в областта на образованието и културата, например поддържането на музей, посветен на държавността по време на Третото българско царство. Това би дало и определен международен статут на българския цар, особено пред другите монархии. От подобен подход страната ни може само да извлече полза през предстоящите трудни времена на международна нестабилност.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи