Българската корона и бъдещето на България

Каква би могла да бъде ролята на Цар Симеон II в обществения живот на страната

Заглавието вероятно поражда недоумение. Все пак от 1946 г. България е република. Независимо, че за известен период след 1989 г. бившият български цар Симеон II се ползваше с особена популярност, неговото управление като премиер през 2001 – 2005 г. и участието му в партийните боричкания нанесе силен удар по монархическата идея. Днес в обществото ни вече я няма онази енергия, която да застане зад каузата на Симеон Сакскобургготски.

Въпреки тези факти, Симеон Сакскобургготски не е просто една от личностите на прехода. Той е и последният владетел на Третото българско царство. В епохата на последвалия тоталитаризъм споменаването на неговото име в емисиите на Би Би Си или Гласът на Америка даваше известна надежда на българския народ.

Изминалият период е достатъчно дълъг, за да се опитаме да си направим равносметка не само на случилото се дотук, но евентуално и на бъдещето. Факт е, че прогоненият някога цар се завърна в България и бе посрещнат възторжено. Той спечели демократичните избори и стана първият монарх, заел поста министър-председател. При неговото управление България влезе в НАТО и Европейския съюз. Независимо, че ролята на Симеон Сакскобургготски, като ръководител на правителството, среща различни и противоречиви оценки, не може да се отрече неговата морална и стабилизираща мисия. Макар че не бе успокоена историческа памет и не бе постигнато така необходимото на българите национално помирение, и двете теми стават все по-актуални с оглед на бъдещето ни като държава и нация.

От тази гледна точка заслужава да се запитаме има ли и каква евентуално би могла да бъде ролята на Цар Симеон II в обществения живот на страната? След залезът на НДСВ от политическата сцена, някои анализатори пророкуваха и минаване на царя в сянка. Вероятно този процес трябваше да бъде подпомогнат от проточилата се сага с царските имоти и продължаващото им изземане от страна на държавата, въпреки признанията, че тя не е добър стопанин. Тези прогнози обаче не се сбъднаха. Царят поддържа свой сайт, появява се на обществени места, открива събития с национално значение, приема чужди делегации, чуждестранни инвеститори, духовни водачи и много гости. Изяви се и като добър писател. Въпреки, че отдавна не е премиер, на Симеон Сакскобургготски бяха възложени няколко мисии, което на практика го превърна в специален пратеник на България. На няколко пъти бе включван и като част от правителствени делегации при посещението на държави с монархическо управление.

Този на пръв поглед политически парадокс показва, че една част от миналото ни не е намерила своето логично обяснение и съответно разрешение. Няма спор, че установилият се в България режим през септември 1944 г. е недемократичен и че съответно прословутият референдум от 1946 г., довел до установяването на народната република, е бил фалшифициран. Въпреки всичко животът си има своята логика и републиканското устройство на България бе затвърдено с новата конституция от 1991 г. Този факт бе приет и от самия цар Симеон II. Тук дилеми няма. Въпреки това, бившият премиер днес продължава да бъде възприеман като цар Симеон II не само в България, но и по света.

Как да се примирят тези два факта? Решение на проблема може да бъде потърсено в процесите от недалечното минало. През тази прословута 1946 г. България стана не само република, а и друго събитие се отрази трайно на нейния съвременен облик - по същото време Българската православна църква бе отделена от държавата. Църквата не престана да съществува, само бе отделена от държавния организъм и започна да функционира като самостоятелна институция.

Премахването на монархията и отделянето на Българската православна църква от държавата са в известна степен идентични процеси. Царското семейство бе изгонено от страната, но Българската корона като институция продължи да съществува, макар и зад граница. И в Египет, и в Испания, малолетният цар е приеман не просто като български гражданин в изгнание, а като цар, носител на българската корона. Нещо повече, царската корона е дадена от църквата и досега няма акт на БПЦ, с който да е отнета. Няма и официален акт на абдикация, въпреки, че България е република. Предаването на Българската корона по наследство се е регулирало от Търновската конституция. Днес неин носител е цар Симеон II, но преди това е била носена от други. В други европейски държави, като Унгария например, след Първата световна война има Унгарска корона, въпреки факта, че няма неин носител.

Ако българите искаме да бъдем прагматични и да впечатлим света с толерантност и приемственост, трябва да приемем факта, че Българската корона през 1946 г. е отделена от държавата, но продължава да съществува. Изхождайки от подобно разбиране, институцията Българска корона като наследена от миналото трябва да намери своето място в съвременна България с изработването и приемането на съответен закон. Царят като носител на Българската корона може да намери място в държавния протокол, подобно на това на Българския патриарх. Като специфична дейност на царя може да бъде отредено поддържането на контакти с кралските фамилии в Европа и по света, подпомагане на българските дипломати, акредитирани в държави с монархическо управление, изпълняването на ролята на специален пратеник на България, посредник в международни конфликти и други дейности.

 

В имотите може да се развива дейност

Имотите на Българската корона също би следвало да бъдат освободени от данъци и дори да бъде позволено да развива определена дейност в областта на образованието и културата, например поддържането на музей, посветен на държавността по време на Третото българско царство. Това би дало и определен международен статут на българския цар, особено пред другите монархии. От подобен подход страната ни може само да извлече полза през предстоящите трудни времена на международна нестабилност.

Коментари

Задължително поле