Величието на българите в Освобождението (Част 5)

Капитулацията на Турция край Никопол, 1877 г., худ. Николай Димитриев Оренбургски.

С героизма си България сякаш повели на истинските хуманисти от Запада и на Русия да бъде възнаградена със свобода

След затихването на безчинствата турците осъзнават, че не те са победителите

Ако беше толкова лесно да се освободи България от турско робство, комунистите щяха да го направят.

Неизвестен мислител от началото на XXI век

Литературните свидетелства за ставащото са с по-късна дата. Великите летописци на въстанието Иван Вазов и Захари Стоянов не са се произнесли, защото по различни причини са били вън от жаравата на ставащото. Но го е направил Генчо Стоев в една от великите български книги „Цената на златото“. Там той проникновено потвърждава очертаната от цитирания документ ситуация: след затихването на безчинствата турците осъзнават, че не те са победителите. Че след нечовешкото насилие са станали безсилни. И тази ситуация вовеки ще остане непроменима.

Право да допълня ми дава сегашната информация за българското богомилство и неговия продукт - френското албигойство. Станалото е в духа на техния поведенчески призив - непротивенето на злото, предизвикано да действа, е победоносно всеоръжие срещу всякое насилие и зло. И нека днешните ругатели на българското богомилско търпение и „пасивност“ го разберат. А на насилието ще подскажа, че те не са примиренчество.

С всичко извършено България не само предизвика, тя сякаш повели на истинските хуманисти от Запада и на Русия да бъде възнаградена със свобода. Някак странно изглежда, че всичко това е някак замъглено в многократно манипулираната народна памет. Но може и да не е, а да е просто преформирано в несекваща благодарност. Която не бе изтрита и през тоталитаризма, и няма да бъде изтръгната с никакви заклинания за русофилство, русофобство и имперска политика.

За българския принос във войната - опълчението, участието на хиляди български мъже в разузнаването, преходите и в непреки военни действия се знае. Но не се продумва за пазеното морално превъзходство, макар турчинът да е продължил с диващината си и по време на войната - безброй убити мирни хора, заличаването на Стара Загора и т. н. И въпреки, че и за българина идва време за мародерство, след като огромен брой турци бягат заедно с отстъпващите войски. Та четете „Преживяното“ на Тодор Влайков, за да видите какъв урок по човеколюбие и достойнство получава той като 11-годишно момче от майка си и баща си. Най-обикновени хора, както биха ги нарекли родните любители на социалната йерархия. Те и техните водачи победиха.

В исторически план въпросът е кой не я иска България голяма. Коя е световната сила, пред която Русия се свива? Знаете отговора и следващите факти го потвърждават. Русия е заставена да подпише Лондонското споразумение, което е предопределило какво ще следва на Берлинския конгрес, защото съдържа редица бъдещи негови решения. И все пак винаги има някакъв шанс. От който никой не се е възползвал. За Русия - обясних, за Запада - предстои да обясня. Сега се манипулира с позорния факт, че български представители не са допуснати на Конгреса, като вината затова се приписва на Русия. Което ще оставя на сметката на пропагандната русофобия.

Гадно е за България, но по-важни за мене тук са други три неща. Каква е философията на това събитие отвъд иначе лъскавата витрина на международно сътрудничество? Кой какво получава при дележа на отнетите турски земи? Каква е презумпцията при вземането на такива важни, а за България - съдбовни, решения? Философията на това събитие е подялба на военна плячка. Разпределението u следва да става в случая като възнаграждаване за победителя и справедливо решение за изпълнение на обявените цели на войната - освобождението на православното българско население. И все пак някакво не прекалено ощетяване на победения. Но от подялба разпределението се превръща в грабеж от силните и вредилите се за сметка на справедливостта.

Че не съм се произнесъл с необоснован укор, ще стане ясно като посоча кой какво взема от войната и какво и как се предоставя на България. Неучастващите в бойни действия Австро-Унгария и Англия са възнаградени щедро и според своите интереси. За Англия споменах, а другата империя се настанява в Босна и Херцеговина, която анексира по-късно. Полученото от тях е вид възнаграждение с турски територии, затова че оставят Турция на Балканския полуостров. Русия получава земи в Кавказ и Южна Бесарабия, заради което Румъния се сдобива с етнически българската Северна Добруджа. Освен тази пребогата компенсация, обяснима и с участието u във войната, Румъния получава и независимост. Получават я и Сърбия и Черна гора, които прибавят към териториите си нови земи. Сръбските придобивки в Поморавието са селища, населени с българи.

Останалото от България след дружеското берлино-балканско щипване е разделено на три части. Най-голямата - Македония и Беломорска Тракия, остават в пределите на Османската империя. Южна България под името Източна Румелия става автономна провинция на Турция. С благоволението на Конгреса Северна България със Софийския санджак се обособява като васално на султана Княжество България. Почеркът на това безумно разделение и градация на свободите е копие на изповядвания от Англия принцип в политиката „Разделяй и владей“. Заплахата за целостта на България е била още по-голяма от случилото се сетне. Поклон пред храбреците, които, извършвайки Съединението, не го допуснаха в пълните рамки на замисленото.

Съзнателното разединение на България е придружено и с тежки и предпоставени икономически трудности за нас. Тъй като сме васална държава, попадаме в условията на Европа към нашия сюзерен Турция. Западът се е уредил и в това да има правото на преференциален внос на своите стоки и у нас до извоюването на Независимостта в 1908 г. Сега ще се съглася със съвременните „градители“ на историята ни. Да, за всичко това е виновна Русия. Но не със своите действия, а с подозренията на Запада към нея. С неговото нежелание да допусне България да бъде голяма държава. Защото, видите ли, тя щяла да бъде руски послушник или най-малкото дългосрочен съюзник. Но да осакатиш един народ, да го накажеш с неимоверно тежко бъдеще заради своите подозрения и планове? Да храниш човешки души вместо с удовлетворение с неясно сбъдване на правото и справедливостта? Да оставиш у нашите съседи убедеността, че с нас всякак може да се постъпва? Множко е, нали! 

И въобще не си въобразявам, че Русия тогава не е изповядвала имперска политика. Но нека не се държим като малко дете, вкопчено в нейните поли. И да u се сърдим и обвиняваме за щяло и нещяло, за неслучило се с нас и за направено от други. С метода на манипулативен подбор и тълкувание, драги документолози, може успешно да се сменят местата на дявола и ангела. А в тази история само българският народ се е приближил до Бога.

(Край)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи