Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, пред „Труд“: Отрицателни лихви по депозитите са възможни при свръхликвидност

Еднакви такси за теглене на пари от банкомат в чужбина и в страната

Жилищните и потребителските кредити бързо нарастват, а лихвите са на рекордно ниски нива. В същото време някои анализатори говорят за предстояща финансова криза. С въпроси какви лихви може да очакваме и как ще се развиват банките през следващите години се обърнахме към главния изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова.

- Г-жо Маринова, към края си е една много успешна за банките година. На какво се дължат добрите финансови резултати на банките в страната? Каква очаквате да бъде печалбата на банките за цялата 2019 г.?

- Резултатите на банковата система зависят както от успешните бизнес решения и стратегии на управлението им, така и от общите икономически процеси в държавата. През последното десетилетие банките в България доказаха успеха на политиките си на управление, запазиха висока стабилност и адекватност на рисковия си профил и същевременно разумно и умерено следваха и постигаха своите стратегически цели. Разбира се, принос за добрите резултати на банките има и доброто състояние на българската икономика. За разлика от тенденциите в ЕС, у нас и в някои страни от Централна и Източна Европа, се отчита стабилен ръст на икономиката, включително и през тази година. Затова очаквам финансовите резултати не само на банковата система, но и на всички икономически субекти в страната да бъдат по-високи от миналата година. Такава тенденция се вижда и от резултатите, отчетени към третото тримесечие на годината. По отношение на 2020 г., оставам умерен оптимист. Икономическата среда остава благоприятна и при всички положения банковият пазар ще отчете ръст в активите си и в оборотите на услугите си и подобряване на тяхното качество и ефективност. От друга страна обаче, остава проблемът с ерозията на маржовете, както поради свръхликвидността и отрицателните лихви на междубанковия пазар, така и поради влизането на нови европейски регулации относно цените на услугите. Това ще даде отражение на печалбата в системата и може да ограничи ръста.

- Наскоро получихте наградата „Банкер на годината 2019“ за цялостен принос в развитието на Банка ДСК. Какви са основните задачи, които си поставяте за 2020 г.?

- Безспорно най-голямото предизвикателство пред мен и екипа ми през следващата година е успешната интеграция на Банка ДСК и Експресбанк. Планира се този процес да приключи в средата на 2020 г., като резултатът от него ще бъде обединена финансова институция, първа по размер на депозитите и на кредитния портфейл в България, с най-голяма клонова мрежа и покритие на електронни банкови услуги в страната. Паралелно с интеграцията, ще работим за разширяването на гамата от модерни финансови продукти и високотехнологични решения за ежедневното банкиране, както и за постигането на високи продажни цели. Ще продължим да поставяме акцент върху стимулиране използването на онлайн и мобилното банкиране. Тези канали са не само по-бързи и ефективни, но и значително по-евтини от операциите в клон.

- Лихвите по кредитите са рекордно ниски. Очаквате ли те да се задържат на тези нива и през следващата година? Смятате ли, че Европейската централна банка още дълго ще продължи политиката си на отрицателни лихви на фона на нарастващите критики срещу нея?

- Отрицателните лихви у нас отразяват динамиката на пазарните процеси на световната и най-вече на европейската икономика. Политиката на парично стимулиране на ЕЦБ през последните години всъщност предопределя ситуацията на банковия пазар, както в Европа, така и в България. Целта е чрез предоставянето на финансов ресурс на ниска цена да се даде тласък на търсенето, което да стимулира бизнеса, за да се създава растеж. Друг остава въпросът до каква степен и колко дълго би могло да се води подобна парична политика и дали ползите от нея в дългосрочен аспект не водят до повишаване на риска и създаването на ценови балони. В никакъв случай не ми се иска да давам оценка на политиката на ЕЦБ, но пазарните очаквания в краткосрочен аспект са, че няма да се предприемат резки промени. Анализаторите отчитат, че и новото ръководство на централната банка ще продължи политиката на парично стимулиране и не се очаква поне до средата на 2020 г. съществена промяна в посоката от страна на ЕЦБ. Съответно това ще определя и цените по кредити и депозити и на местния пазар. Докато банките имат свободен ресурс, за който алтернативата за доходност е в отрицателния квадрант, и докато конкурентната среда остане така интензивна, цените по кредитните продукти ще останат на ниски нива.

- В редица страни от ЕС вече има отрицателни лихви по депозити. У нас някои банки имат такса за съхранение на големи суми по сметки на компании. Смятате ли, че и у нас може да има отрицателни лихви по малки депозити?

- Българската банкова система работи в условията на отворен пазар. Ние не сме изолирани и всичко, което се случва в Европа, е валидно и за нас. Над 70% от капитала на българските банки се държи от международни банкови групи, които определят политиките и гарантират стабилността им. Ако следваме чисто икономическата логика, би трябвало и у нас, рано или късно, това да се случи. А в България не само са възможни, но и частично вече има отрицателни лихви, както Вие отбелязвате. Освен споменатия от Вас пример, мога да дам още един - от доста време банките вече плащат отрицателни лихви върху свръхрезервите си в БНБ. В допълнение, банките плащат и застраховките за сигурността на депозитите (вноските във Фонда за гарантиране на влоговете и Фонда за преструктуриране), което при лихвени проценти по депозитите близки до нулата, но не и отрицателни, на практика се поема изцяло от банките, без това да носи ползи за тях в условията на свръхликвидност. Отрицателните лихви не са нищо по-различно от естествен икономически показател, който реагира на дадени процеси и индикира, че икономиката страда от свръхликвидност. Какъв ефект има това върху различни аспекти в икономиката, е друг въпрос и трябва да се изследва комплексно. Например за кредитополучателите такава среда има положителен ефект - именно ниските лихвени проценти по кредитите.

- Редица анализатори казват, че светът се е насочил към нова криза. Основателни ли са тези твърдения и как евентуална криза може да се отрази на нас, българите?

- Ясно е, че проблемите в световната търговия и произтичащото от това забавяне на световния растеж, неяснотите около Брекзит, всички тези фактори ще продължават да носят несигурност и през 2020 г. Анализаторите обаче не очакват подобна мащабна криза като преди десетина години. Международните финансови институции също потвърждават в своите прогнози, че през 2020 г. европейската икономика, а също така и еврозоната, ще имат по-висок икономически растеж, в сравнение с 2019 г. От своя страна България, както и други държави от Централна и Източна Европа, се отличава със стабилен икономически растеж и в момента, в сравнение със забавянето в икономическата активност на някои от големите държави в еврозоната, което наблюдаваме. Бизнесът и банките у нас, като цяло, се справят много добре с неблагоприятната външна среда. Като говорим за макроикономически прогнози, факторите, които влияят върху растежа, винаги трябва да се изследват в своята комплексност. Защото всички сме били свидетели на положителни промени, първоначално възприемани като негативни.

- Жилищните и потребителските кредити нарастват с двуцифрен темп. Това само на ниските лихви ли се дължи, или и на доходите на хората и ръста на икономиката?

- На всички тези фактори. Атрактивните ниски лихви със сигурност стимулират хората и влияят положително върху решението им да вземат кредит. От друга страна, през последните години се забелязва устойчива тенденция на нарастване на доходите в страната. Безработицата в страната е на изключително ниски нива, а прогнозите са това да продължи и в бъдеще. Факторите, които влияят върху решението на хората за кредит, са много, включително и чисто психологически. У нас, например, собственото жилище е традиция, а когато хората имат по-оптимистично усещане за стабилност на доходите си и сигурност на работното си място, са по-склонни да отворят малко повече рисковия си апетит.

- Има тенденция лошите кредити в страната да намаляват. Това на продажби на лоши кредити ли се дължи, или хората и фирмите по-добре си правят сметките и успяват да изплащат заемите си?

- Банките в България винаги са полагали приоритетно усилия в посока непрекъснато подобряване на качеството на портфейлите си, превантивното и последващо управление на риска и подобряване на ефективността в управлението на проблемните кредити. Факторите, които оказват влияние върху това, са комплексни. Част от тези мерки са свързани и с продажба на лоши заеми към специализирани фирми за събиране на дългове. Към тази мярка обаче банките обикновено пристъпват, след като са преминали през всички възможности за решаване на проблема съгласно своите вътрешни политики, които включват също така и разглеждането на възможности за предоговаряне на експозициите с активното участие и на кредитополучателя. Както казах, факторите са многостранни - започващи от непрекъснато подобряване на превантивните мерки още при оценката и отпускането на кредитите, добрите практики на постоянното управление на портфейла, управление на вече проблемните експозиции и накрая чрез продажба на експозиции, при които банките вече не отчитат възможност за ефективно управление.

- Много експерти дават различни оценки какъв кредит може да си позволи човек според доходите. Според Вас вноската по кредита какъв дял от заплатата не трябва да превишава?

- Няма универсален отговор за това какъв процент от общия си доход човек може да отделя за обслужване на кредити. Подходът е индивидуален във всеки случай. Това зависи много от начина на живот и стандарта, който всеки човек е преценил за себе си. Както казах и по-горе, знаете, че всички финансови институции отделят огромен ресурс за оценка и управление на риска по време на целия процес по отпускане на заемите, както и за профилиране на клиентите. Във всяка банка има специално създадени звена, чиято основна работа е именно анализ и оценка на риска още при отпускането на заема. Съответно банките консултират клиентите и в тази посока още при предварителните разговори и предварителните оценки според спецификата на всеки клиент. Надяваме се, че по този начин, освен че защитаваме интересите на институцията, успяваме да помогнем и на клиентите да вземат адекватни за тях решения, поемайки разумен и премерен риск.

- Министърът на финансите Владислав Горанов каза, че през 2020 г. се очаква да получим покана за чакалнята за еврото. По какъв начин влизането ни в механизма ERM 2, а след това и в еврозоната ще се отрази на кредитирането?

- Членството на България в ERM II и в последствие в еврозоната ще донесе позитиви за България. Преките ефекти от тази първа стъпка за еврозоната ще са подобрена инвестиционна среда, изразена в по-голяма сигурност за външните инвеститори, повишаване на кредитния рейтинг на страната. И нещо по-важно, анализаторите очакват присъединяването ни към ERM II да даде тласък на реформи, които да гарантират подобряване на икономическата среда у нас, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. В този контекст, не очаквам присъединяването ни към механизма да доведе до някакви съществени промени на банковия пазар у нас. И към настоящия момент нашата дейност е силно обвързана с европейския пазар и отговаря в голяма степен на регулациите на надзорния механизъм на ЕС. А това се потвърждава и от последната комплексна оценка на ЕЦБ на шестте български банки в контекста на кандидатурата ни за присъединяване към банковия съюз.

- От 15 декември влезе в сила нова директива на ЕС, според която таксите за преводи в евро към страните от ЕС трябва да са равни на таксите за левови преводи вътре в страната. Директивата отнася ли се и за тегленето на пари от банкомати в чужбина? Промяната ще доведе ли до вдигане на таксите в страната?

- Да, регламентът се отнася и до уеднаквяване на таксите за теглене на средства в брой на АТМ. Това означава, че от 15 декември таксата за платежна операция по теглене на средства в евро на АТМ на територията на ЕС трябва да се изравни със съответната такса за теглене в лева в България на АТМ на друга банка. Не мога да поема ангажимент за целия банков сектор, но ние от 15 декември намалихме приложимите такси за теглене на пари на АТМ в чужбина до нивото на приложимите съответни такси в България. Разбира се, банките са самостоятелни търговски дружества и всяка, съобразно ценовата си политика, ще прецени дали и какви действия да предприеме. В този смисъл, не изключвам банките да обмислят такива възможности за компенсация, но вярвам, че това ще е свързано и с подобряването на качеството на услугите и въвеждането на по-ефективни и модерни методи на обслужване, което е процес, който действително се случва динамично на банковия пазар. Т. е., това, което искам да кажа е, че компенсацията не е задължително да се постигне чрез вдигане на други цени, а е възможно и даже по-скоро бих казала, че е по-вероятно, да дойде от подобряване на ефективността на процесите при обслужването.

Нашият гост

Г-жа Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК от 2005 г. С 47-годишен професионален опит в Банка ДСК, тя олицетворява японския модел на кариерно развитие, започвайки от най-ниското стъпало, като служител “Банково обслужване”, и достигайки през всички позиции до поста главен изпълнителен директор. След сделката по придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк от Банка ДСК през 2019 г. г-жа Маринова e избрана за главен изпълнителен директор и на новата, обединена банка.

Виолина Маринова е носител на множество престижни международни и национални отличия. През 2005 г. тя е удостоена с престижната унгарска награда “Андраш Фай” за изключително високите резултати, постигнати от Банка ДСК. През 2013 г. Виолина Маринова стана и единственият банкер в България, удостоен с най-високото национално отличие - орден “Стара планина”, първа степен.

Коментари

Задължително поле