Проф. Румяна Коларова, политолог, пред “Труд news”: Политиците от „Продължаваме промяната“ са тотално ирационални

Ако може, Радев ще удави правителството в капка вода

От правна гледна точка референдум за еврото е абсолютна безсмислица

На 8 юли България бе приета в еврозоната и новата валута ще замени лева от 1 януари догодина. Според проф. Румяна Коларова в момента еврото е най-стабилната валута в света, по-стабилна от долара заради някои непредсказуеми управленски решения на американската администрация. Защо обаче правителството започна доста късно разяснителната кампания за еврото? Проф. Коларова е категорична, че задачата на един държавен глава е да стабилизира политиката и да вдъхва надежда на народа си. Радев  действа точно обратното. Тя е убедена, че ако правителството е стабилно и няма предсрочни парламентарни избори, няма шанс за политическия проект на президента.

- Може ли да кажем, че 8 юли 2025 година е начало на ново летоброене за България, професор Коларова?
- Мисля, че исторически това е само една от многото дати, свързани с европейската ни интеграция. По-скоро 1 януари 2026 година ще бъде отбелязан като ново начало. Малко хора си спомнят, че договорът за присъединяване на България към ЕС бе подписан през април 2005 година, но всички знаят, че станахме член на ЕС от 1 януари 2007 година. Така ще стане и сега. Но особено за нашето поколение, преживяло хиперинфлацията на прехода това е началото на голяма промяна. В момента еврото е най-стабилната валута в света, по-стабилна от долара заради някои непредсказуеми управленски решения на американската администрация. Заради нейната търговска политика в момента на долара не се гледа като на стабилна валута. Така че от 1 януари 2026 година България ще въведе най-стабилната валута в света.

- Появиха се твърдения, че тази дата всъщност е край на прехода, който започна през 1989-1990 година?
- Преходът в България е свършил много отдавна. Но всяка нова партия с появата си на политическата сцена обявява, че преходът не е завършил. Дори ПП искаха нова кръгла маса. Това са пропагандни лозунги. В политологията има няколко начина, по които се оценява краят на прехода от авторитарен режим. Единият от тях е двукратна смяна на управляващото мнозинството, което в България стана през 1997 година. Друг възможен е изпълнението на Маастрихтските критерии, което за България беше констатирано през 1999- 2000 година.  Така че краят на прехода датира някъде там, между 1997 и 2000 година и е свързан с идването на власт на правителството на Иван Костов. Всички последвали промени са свързани с консолидация на демократичния режим. Минахме през такъв период, но минахме и през период на деконсолидация.

- Рано е още за фанфари и фойерверки, какво предстои до 1 януари 2026 година?
- Не само до 1 януари, може да се каже, че оттук почти една година предстоят тежки управленски действия за администриране на прехода към еврото, които не са  автентично политически. Второто, което предстои, и трябва да бъде постигнато, е повишаване на рейтинга на България. В Хърватска това стана на две стъпки. Първата бе в рамките на един месец след решението за присъединяване, втората - няколко месеца след присъединяването към еврото. Това е външна, независима, икономическа, а не политическа оценка как се справяме.

- Какво ще ни донесе този рейтинг „А“?
- Рейтинг „А“ означава, че вече влизаме в списъка на държавите, в които може да се правят инвестиции. По принцип страните в еврозоната имат този рейтинг и ние трябва да го получим скоро. Трето, предстои радикална промяна на нагласите на българите. Тази смяна е светогледна и няма да стане изведнъж. Първите промени ще са видими поне половин година след 1 януари.

- Колко време ще трябва да се разсеят страховете от въвеждането на еврото?
- Най-сигурният начин да се освободиш от страховете идва с промяната на ежедневието. Страхът е от неизвестното. Много хора твърдят, че кампанията за еврото била непълноценна и закъсняла. Убедена съм, че до излизането на конвергентния доклад правителството не се осмеляваше да повярва, че ще имаме позитивно решение. Така че на първо място самото правителство го беше страх и заради това не стартираха кампания. Имаше защо - присъединяването на България към Европейския съюз вървеше като през иглени уши, спомнете си и за продължилите години спънки за Шенген. Така че кампанията започна в момента, в който правителството бе сигурно, че България ще влезе в еврозоната. 

- Но през това време по медии шестваха почти само хора, които обясняваха колко лошо ще бъде да влезе България в еврозоната...
- Да, сега вече започна активно да се обяснява какво ще стане, как всички спестявания ще се превалутират автоматично по установения и познат от десетилетия курс от 1.95583, вече виждат в магазините цените и в евро. За мен страховете ще изчезнат в рамките на първите три месеца – да мине зимата, да дойде пролетта на 2026-та и постепенно българите ще престанат да се страхуват какво се случва.

- Но през това време ще има хора, които ще подклаждат тези страхове, ето Костадинов заяви, че нищо не е загубено и битката продължава, президентът бе един от отявлените противници на приемането на еврото от 1 януари догодина...
- Много ми е интересно какво ще бъде новогодишното обръщение на президента. Новата 2026 година България ще посрещне с новата валута. Интересно ще бъде дали президентът ще насърчи българите или ще подклажда страховете им? Но си мисля, че както досега той по-скоро ще вещае мрачно бъдеще. Задачата на един държавен глава е да стабилизира политиката и да вдъхва надежда на народа си. Този държавен глава действа точно обратното – той непрекъснато дестабилизира редовните правителства - и на Кирил Петков, и на Денков, и сега на Желязков. Ако може, ще ги удави в капка вода. И всяка Нова година слушаме от него апокалиптични прогнози, вместо да ни вдъхва оптимизъм. 

- Един доста втръснал ми въпрос, който витае от години – подготвя ли се той за своя политически проект, според вас?
- Ако правителството е стабилно и няма предсрочни парламентарни избори, няма шанс за този проект. Малък шанс би имало, ако за президентските избори се формира някакъв блок около Радев, но според мен ако това се случи, това би означавало край на „Възраждане“. Костадинов няма да се даде и тогава голямото състезание ще бъде кой кандидат - на Радев или на „Възраждане“, ще отиде на балотаж, защото пределно е ясно, че от другата страна ще бъде кандидатът на ГЕРБ.

- А какво ще прави т.нар. демократична общност?
- В момента текат скандали в общинските съвети на София и Варна и мисля, че темата за общ кандидат не е на дневен ред. Това обаче съвсем не означава, че след една година по това време няма отново да дойде на дневен ред, но не виждам това да стане преди април-май догодина. Искам да подчертая, че успешното въвеждане на еврото няма да работи в полза на този кандидат, защото ППДБ от самото начало ясно разграничават гласуване в парламента за всички инициативи, свързани с еврото, от гласуване в одобрението на правителството.  Те непрекъснато критикуват всяко едно негово действие. Досега от принципни съображения те или излизаха от залата при вотовете на недоверие, или гласуваха „за“ за закони за еврозоната и ПВУ. Но вече заявиха, че ще подкрепят вотовете на недоверие. Успехите на правителството на Желязков естествено биха ерозирали подкрепата за тяхна кандидатура. 

- На фона на разгарящите се скандали за корупция на техни кметове, дали ППДБ ще посмеят да внесат вот на недоверие или само вдигат шум по темата?
- Първо, съм напълно убедена, че „Демократична България“ няма да подкрепи вот на недоверие преди септември. Но през септември ще започне обсъждането на бюджета за 2026 година – първия български евробюджет. Оттук големият въпрос е дали те ще имат конструктивни предложения и какво ще искат – да се приемат техните предложения за бюджета или ще искат вот на недоверие? Така че според мен вотът на недоверие ще има смисъл след като се приеме бюджетът. А ако в него се приемат част от исканията на ППДБ – тогава основанието за вота на недоверие още отслабва? Това ще е големият въпрос – как ще съчетаят гласуването на първия евробюджет с вота на недоверие.

- Като заговорихме за вотове на недоверие, има ги всяка седмица...
- Обикновено мнението е, че вотовете на недоверие е загуба на време. Всъщност на тях се дебатират ключови приоритети за опозицията, но тя трябва да опише и аргументира в зала своята алтернатива на правителствената политика. Две неща – първо заявяваш, че за мен това е важно и второ – не съм съгласен с правителството поради това и това. Добре би било ако правителството предприеме мерки по искания въпрос преди вота и по този начин блокира силата на опозицията. Но представете си сега „Величие“ да каже – ако не бяхме ние, правителството нямаше да се справи с нерегламентираните сметища. Това звучи като баснята за мухата и вола, която се хвалила че орала заедно с вола защото го хапела. Тази логика трудно може да издържи. А иначе алтернативата на опозицията при дебата за еврото много ясно бе формулирана от холандския евродепутат и зам. председател на ЕНП Йерун Ленарс, който каза, че евродепутатката от „Възраждане“ Рада Лайкова няма проблем с процедурите в Европейския парламент; нейният проблем е, че тя и нейните приятели биха искали България да въведе не еврото, а рублата. Искам само да припомня, че когато бяхме в Съвета за икономическа взаимопомощ по времето на социализма, валутата в него беше преводната рубла и всъщност когато се говори за финансов суверенитет нека още веднъж да кажем, че този лев, дето уж е много суверенен, 45 години беше под ботуша на рублата.

- Впрочем откъде се появи тази Лайкова? Доживяхме български евродепутати да гласуват срещу България...
- Пак ще кажа, че те не са за българския лев, а за рублата. А Рада Лайкова е била старши съветник на неофашистката „Алтернатива за Германия“ в Бундестага. След като в Германия обявиха тази партия за заплаха за националната им сигурност, бихме могли да предположим, че Рада Лайкова пък е заплаха за българската национална сигурност... Тя прилага челния опит на тази радикална формация. 

- Говори се упорито за предсрочни избори през октомври-ноември...
- Това се говори от хора около президента, защото предсрочните парламентарни избори са единственият шанс на Радев да направи политическия си проект. Странно защо предсрочни избори е лайтмотив и на „Продължаваме промяната“, които привиждат желание на Бойко Борисов и Делян Пеевски за ново парламентарно мнозинство. Мисля, че всички партии в този парламент – и опозиционните, и управляващите, са напълно наясно, че едва ли в следващия парламент ще има по-благоприятно представителство за тях.  Искам да подчертая, че проектът на Радев, ако влезе в парламента при следващи предсрочни избори, ще има десетократно по-голям ефект от този, който имаше „Величие“. Той ще взема от всички – и от най-малките, и от най-големите, като шансовете на най-малките за влизане в парламента ще бъдат унищожени. Тук говоря за МЕЧ, „Величие“, ИТН, а защо не и БСП, доколкото основната част от електората на Радев са леви избиратели. Така че кой от сегашното управляващо мнозинство има интерес от предсрочни избори?  Многократно съм се чудела на тоталната ирационалност на политиците и на коментаторите от „Продължаваме промяната“ – ясно е, че предсрочните избори е единствено в полза на Радев, на нито една друга парламентарно представена партия.

- И може би на ДПС-Ново начало, за да получи по-голямо представителство?
- Мисля, че Делян Пеевски си гарантира по-голямо представителство още в този парламент, като постепенно приобщава депутатите на Доган. Така че по-голяма тежест от тази, която има Пеевски сега, едва ли ще получи в следващ парламент. Така че и той няма интерес от предсрочни избори.

- Щяхме ли да влезем в еврозоната, ако бе проведен референдум, както искаше президентът? Според мен отговорът е ясен...
- Провеждане на референдум за еврозоната е политически безсмислено и ретроградно. Вече тридесет години съществува съгласие на мнозинството от българските избиратели и политици за пълната евроинтеграция на България. Спомнете си, че молбата за членство в ЕС бе подадена от правителството на Жан Виденов. А от правна гледна точка референдум за еврото е абсолютна безсмислица, юридически нонсенс. Референдум може да има в държави, които са били членове на съюза преди да бъде създадена еврозоната.  Така че всички държави, които са били членки на ЕС преди създаването на еврозоната, могат да проведат референдум за еврото – например Швеция. В нашия договор за присъединяване към ЕС пише, че ние ставаме част и от еврозоната ако и когато изпълним критериите за това. Хиляда пъти това е обяснявано, но противниците на еврозоната лъжат и манипулират. 

Нашият гост
Проф. Румяна Коларова е професор по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция” в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. Проф. Румяна Коларова е председател на Българската асоциация за политически науки. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на проф. Георги Близнашки.