Проф. Владко Панайотов пред "Труд news": Стратегията на президента Тръмп ще донесе полза за България

Суровините ще решат кой да е лидер и коя държава да е богата

Мои разработки, патентите и свързаните с тях изследвания и теоретични анализи ще подаря на екипа на президента Тръмп или на него лично

Разговаряме с член-кор. проф. д.т.н. Владко Панайотов за редките елементи, необходими за високотехнологичното развитие и как чрез научния си потенциал България би могла да се включи в „Сделката на века“ между САЩ и Украйна. Защо ежедневните проблеми отнемат от енергията на нашите политици и те не съзират грандиозната перспектива за България? Европа се събужда трудно за нови решения, а Владко Панайотов предлага нещо уникално: подарява 10 свои патента за добив и екологична преработка на редки и стратегически елементи.

– Проф. Панайотов, през последните месеци Вие следихте с нарастващ интерес споразумението, което предоставя на САЩ привилегирован достъп до природните ресурси на Украйна, включително редкоземни елементи, нефт и природен газ. Мислите ли, че тази стратегия на Тръмп ще бъде успешна? 
– Американският президент притежава харизмата и уменията на стратег, какъвто беше по време на Втората световна война президентът Рузвелт. Начинът му на мислене, размахът му като оратор и конкретиката в действията са същите като на Рузвелт. Предполагам, че Доналд Тръмп разполага със сериозен екип от учени, които са достатъчно опитни и са разработили модели на бъдещето, показващи безспорната роля на редките и редкоземните елементи за новите технологии. Споразумението беше подписано в края на април след базов анализ на Геоложката служба на САЩ, която е определила 50 метала и минерала за критични, включително редкоземни елементи, никел, цинк и литий. Често рудите на тези метали се различават съществено от китайските или от намиращите се подобни находища в Южна Америка.

– С какво редкоземните елементи и минерали привличат американските компании?
– Ако внимателно разгледаме възхода на великите нации, ще видим, че текущите проблеми и политики са едно, а непреходните и водещи към възход идеи и проекти са друго. Затова говорим днес за ролята на критичните елементи. Те не са толкова редки в земните пластове – има ги почти навсякъде, но са в много малки концентрации и в това е проблемът – в тяхното концентриране и извличане. А по изчисления на Украинската академия на науките, на която аз съм член, Украйна има залежи на полезни изкопаеми на стойност най-малко 12 трилиона долара, включително литий, графит и титан. Без тях не може да се развива настоящата технологична революция  – нито свръхпроводници, свръхмагнити и свръхсплави, нито цялата космическа индустрия. Защото девизът, който стои невидим за огромната част от хората, е, че битката за лидерство в този свят ще спечели не този, който има повече и по-мощни оръжия, а този, който има суровините и може да ги превръща в ценни технически и технологични произведения. Така че суровините ще решат кой да е лидер и коя държава да е богата. Затова тази тема е толкова важна: който владее суровините, той владее бъдещето.

– А каква ще е ползата за Украйна?
– Мнението ми е, че това е голям жест от страна на САЩ към Украйна и не трябва да се обвинява Тръмп, че подхожда пресметливо в тази сделка: в украинските находища ще се инвестират огромни средства от американски компании за създаване на съвършено нови технологии за получаване не само на редкоземни, но и на стратегически материали като титан, мед, благородни метали, графит и др. Това ще привлече много млади кадри, ще изисква нов тип подготовка, знания и опит. Ще се потърси формулата за нови научни решения, защото до голяма степен класическите стогодишни технологии изживяват своето време. Златният период за тях свърши. Днес добивът и преработването изискват друг подход. Преди двадесетина години редките елементи въобще не бяха предмет на разговор и обсъждане, а сега те ни заобикалят навсякъде: компютри, таблети, смартфони, електромобили, роботика, космически изделия. Без тях не може да се върви напред. Украйна притежава най-големите в Европа запаси от титан и уран, тя е богата на манган, графит и други ценни суровини. Но Украйна не разполага с човешки и финансов потенциал да добива тези елементи, да ги преработва и да ги предлага на световния пазар в изискуемия за новите производства вид. 

– Вие многократно сте заявявали, че българските научни разработки по отношение на редките елементи и стратегическите суровини са на високо ниво. Виждате ли възможност България да участва под някаква форма в реализацията на този гигантски международен проект? И дали управляващите у нас мислят по този въпрос?
– Нека бъдем откровени. Толкова много са предизвикателствата, конфликтите и проблемите на всеки един човек, че ако се проведе анкета с хората на улицата, те ще се изсмеят: Какви редки елементи? – ще кажат – нас ни интересува размерът на пенсиите, смяната на лева с евро, цените, изкуственият интелект и дали ще си запазим работните места... Както виждаме, българското правителство е заето с пожарите, безводието, проблеми в образованието и здравеопазването, рокадите по министерствата, непрекъсната серия от скандали... Тези проблеми ще продължат и в бъдеще. И затова хората ще предпочитат да се говори за текущи проблеми, а другите им се струват далечни и невидими. Но точно в тази перспективна спогодба между САЩ и Украйна аз виждам мястото на България: ние имаме подготвени специалисти, хора, които и в научно, и в практическо отношения имат нужната подготовка. Много от тях са били в реномирани институти по света. Ние можем много да помогнем за реализирането на този проект. Аз бих го нарекъл един от големите проекти на бъдеща Европа, въпреки че не е издигнат от европейски политици. Ние трябва да разглеждаме президента Тръмп като наш приятел и да го следваме, защото той е визионер. Като далновиден политик е разбрал това, за което вече стана дума преди малко, а именно: бъдещето принадлежи на този, който притежава ценните елементи за новите технологии. И тук ще допълня, че за никакъв Зелен преход и за никаква Водородна стратегия не може да става дума без нужните стратегически елементи. 

– Вие сте специалист в тази сфера. Как виждате Вашето лично участие?
– Цял живот работя у нас и в чужбина точно по тези ценни и стратегически елементи: създаване на технологични решения за селективното им извличане, условията за този процес, подготовка на съответна апаратура. Известно е, че имам над четиридесет патента, изобретения и авторски свидетелства, множество технологични решения. Сред тях преобладават именно за базисните елементи като олово, цинк, мед, молибден, но и за благородните метали като злато, сребро. Последният мой патент е „Система за флотация на литиеви, берилиеви  и титано-циркониеви руди“. Това са от т. нар. „ключови елементи“, необходими за развитието на високите технологии. Без тях не може да съществуват електрическите и водородните автомобили, както и новият тип изделия за съхранение на енергия. Предлагам по същество технология с принципно нов режим на извличане на тези елементи, която ще намери място в реалния живот рано или късно. Ето тези разработки, патентите и свързаните с тях изследвания и теоретични анализи ще подаря на екипа на президента Тръмп или на него лично, с което смятам, че поне малко ще се ускори дейността на този толкова важен проект. Искам да кажа, че това не са нито евтини, нито лесни, нито бързи решения. Затова смятам, че това е положителен жест на президента Тръмп не само към Украйна, но и към всички нас, в Европа. Като говорим за евентуално българско участие, не можем да подминем факта, че БАН в момента се ръководи от един много енергичен учен, виждащ в бъдещето и желаещ да издигне БАН до равнището на най-добрите световни институти, а в някои отношения той вече се доближава до тях – това е член-кор. Евелина Славчева. Очевидно ще разчитаме на нейната воля и решителност за тези начинания. Много важна ще е ролята и на нашия еврокомисар Екатерина Захариева, която показа досега, че е съпричастна към новите технологични решения. Смятам, че тя ще направи възможното за включването на България в този проект. Но определено тя би трябвало да бъде запозната с възможностите на нашите специалисти.

– Познавате добре световните учени в тази област. С кого бихте си партнирали, ако получите покана?
– Вие навярно не знаете, но аз бях единственият българин, включен в най-високия форум: Съвета на световния конгрес по обогатяване на полезните изкопаеми. Там се  набелязват направленията и условията в света за преработването на все по-бедни руди, на все по-сложни находища, за все по-трудното разделящи се на компонентите един от друг заради сложния състав. Смятам да поканя и мисля, че няма да откажат, световни имена от САЩ, Канада, Южна Африка, Австралия и Чили. Още повече, че с тези експерти съм работил много години по линия на международното сътрудничество в Европейския парламент: организиране на Кръгли маси, конференции и семинари по проблемите на суровините в света и в Европа. Особено важно място ще заемат моите колеги от Германия и Австрия, с които имахме в ЕП специално създадена група по намиране на суровини за Европа – постигнахме много добри резултати, но и открихме за пръв път проблемите в суровинния баланс на Европа. Тогава излезе една моя статия на английски език под заглавие „Европа трябва да се събуди от своя романтичен сън“. При появата на всяка нова технология има отпор – от еколозите, от обикновените хора. На тези песимисти, които ще огласяват евентуални вредни емисии, ще кажа, че съществува съвременна утилизация на отпадъците от добива и преработването, която прави производството безвредно. Има такива примери: лично съм посещавал големи градове, където в близост се добиват редки елементи – липсва каквото и да е замърсяване на въздуха и водата.

– Кога е възможно се започне конкретна научна и практическа дейност, която да покаже, че българските учени са готови?
– Ако зависи от мен, няма място за никакво отлагане. Правителството би трябвало час по-скоро да предложи на САЩ научно партньорство в този мегапроект. С друго ние не бихме и могли да участваме. Включването ни ще бъде предпоставка за развитие и на нашите университети; ще се стимулира усъвършенстването на младите кадри в нашите елитни висши учебни заведения, каквито са МГУ, ТУ, ХТМУ, СУ. Ползата ще бъде двустранна. В заключение бих отбелязал: Америка е велика, но не защото такъв е лозунгът, а защото действията на нейните политици са грандиозни и те я поставят на водещо място. Защо Европа изостава? Мнението ми е, че прекалената толерантност в правилата на работа в ЕП, бавното законодателство, абсурдните в някои отношения директиви и нарастващата конфронтация между различните партии в ЕП вредят на общото развитие. Европа забрави, че трябва да бъде единна. Пренебрегнахме Китай, който е най-големият производител в света на редки метали и редица важни минерали. Отдавна европейските лидери трябваше да изработят взаимноизгодна стратегия за сътрудничество с Китай, която да ни позволи коопериране с техни научни и производствени звена.

Нашият гост
Член-кор. проф. д.т.н. Владко Панайотов е евродепутат (2007-2014), когато е удостоен с наградата „Евродепутат на годината в областта на околната среда – 2013“. Той е учен с изключителен принос в сферата на екологията и борбата с климатичните промени. Автор е на над 190 публикации, 43 изобретения, патенти и полезни модели, 8 монографии, 8 учебника и помагала. Учен, общественик, писател-мемоарист. Член на няколко международни академии и на Съюза на българските писатели, бидейки автор на белетристични книги. Най-новата е „Корона от превратности“(2024). Носител е на десетки отличия, сред които са: Златен орден на труда (1985), Златен медал на Пловдивския технически панаир (1989), 2 златни медала от East West Euro Intellect Technical Fair and International Exhibition (2003); „Стара планина“ – първа степен, за принос в развитието на минното дело и металургията в България (2010), „Бернардо О’Хигинс“ (Чили, 2012). Вписан в Златната книга на ИНРА (2013), изобретател на годината (2014), носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие (2018), Почетния знак на Президента (2021).