Доц. д-р Огнян Боюклиев, Институт за икономически изследвания към БАН, пред „Труд news”: Приетите регулации няма да ограничат поскъпването на храните

Доходите на хората не бива да са ниски и да не им позволяват да се хранят с качествена и здравословна храна

Парламентът прие промени в Закона за въвеждане на еврото, според които търговците нямат право да вдигат цени без обективни икономически фактори. От Министерство на земеделието подготвиха проект на закон за таван на надценките на големите търговци и минимални надценки за производителите на земеделска продукция. С въпроси дари приетите промени ще ограничат поскъпването, дали е редно да има таван на промоциите и удачно ли е да има изискване поне 50% от определени храни в големите вериги да са български се обърнахме към доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

- Г-н Боюклиев, с промени в Закона за въвеждане на еврото е забранено вдигане на цени в магазините без обективни икономически фактори. Смятате ли, че това ще ограничи поскъпването?
- Няма връзка между поскъпването на храните и превалутирането им от лев към евро. Цените на храните растат при наличието на обективни фактори. Например, обективен фактор е цената електрическата енергия, на водата, на горивата, растат наемите, а при свободен пазар цените растат когато търсенето на даден артикул надвишава това, което пазарът може да предложи като количество. Основните проблеми при пазара са монополът и картелът. Затова има законодателство и държавни органи, които да не позволяват някой да има монополни позиции на пазара, да не могат производители и търговци да създават пазарни споразумения за поддържане на високи цени. Казвам тези азбучни истини за първокурсник от икономически техникум, защото нашите политици и държавната администрация демонстрират абсолютно икономическо невежество. Дали са толкова необразовани и глупави или просто ни управляват популисти с максимален политически хоризонт около година-две, аз все още не мога да си отговоря. По скоро второто! Накратко отговорът ми е „не“, приетите регулации няма да ограничат поскъпването на храните, по-скоро ще предизвикат дефицити, снижаване на качеството на предлаганите храни и пак поскъпване, най-вероятно шоково поскъпване в крайна сметка.

- За производителите няма ограничения да вдигат цени при обективни икономически фактори. Смятате ли, че много производители и вносители вече вдигат цените заради предстоящото влизане в еврозоната?
- Накратко отговорът ми е „не“. Цените не се вдигат заради влизането ни еврозоната. Неформално ние сме там отдавна, още с приемането на правилата за „валутен борд“. Цените ще се вдигат, защото формално политиците дадоха срок до октомври 2025 г., в който можеш да вдигаш цени без да те санкционират ефективно. След това те чакат солидни глоби и трябва да доказваш пред чиновника, че вдигнатите цени са заради „обективни икономически фактори“. С приемането на тези законодателни правила, правителството и управляващото мнозинство в Народното събрание предпоставят вдигането на цените до октомври, а след това, ако маржът (надценката) е нисък, по-добре да не произвеждаш или продаваш този хранителен продукт. Никой няма да продава нещо, което води до загуби.

- Правителството подготви и проект на закон за веригата на доставки на храни, където е предвидено да има таван на надценките за търговците, а промоциите да са до 10% от цената. Смятате ли, че е редно за има таван на промоциите, това няма ли да ограничи възможностите хората да купуват евтини храни?
- Не, разбира се! Върху какво е тази надценка - върху себестойността, а кой ще определи себестойността на моята продукция, на разходите на търговеца за нейната продажба на дребно? Едно време, при плановата икономика, това ставаше с постановления на Министерски съвет, на основата на разчетите от Държавен комитет за планиране, а сега управляващите ни политици ни пращат при приемника му - Министерство на икономиката и индустрията. Тогава имаше справочници с норми и нормативи и по тях се определяше себестойността, сега това трябва да се прави по счетоводен път. Може да се направи, но е изключително трудно и ненужно, ако икономиката е пазарна и свободна. Промоцията е пазарна хватка, маркетингова. При свободен пазар никой не те задължава да продаваш стоката си на промоция и при определен пазарен търговски субект. Храната не бива да е евтина, тя трябва да е качествена, здравословна и цената u трябва да покрива разходите по нейното производство, логистика и търговия. Доходите на хората, на работещите, на пенсионерите не бива да са ниски и да не им позволяват да се хранят с качествена и здравословна храна. Но това не се прави с чиновнически декрети при уж „свободна пазарна икономика“.

- В проекта на закона за таван на надценките е предвидено изкупните цени да покриват производствените разходи на земеделските производители и да има минимална надценка за тях от 10%. Как могат да бъдат определени производствените разходи, ако всяка година фермерът купува трактор, пикап и склад, това може ли да влезе в направените разходи?
- Не ме разбирайте погрешно. Държавата в лицето на министерствата може и трябва да следи какви са цените на производството (себестойността) при първичния сектор - в растениевъдството и животновъдството, колко струва преработката на тази продукция до краен хранителен продукт във вторичния сектор, и в крайна сметка на колко се изкупува в търговията на едро, и на колко ни се продава на нас потребителите от търговците на дребно! Но това не се прави, за да се определят административно надценките. Прави се, за да може да се прилага адекватна аграрна и пазарна политика, при която цената се регулира чрез предлагане, по-голямо производство и адекватно търсене, а доходите на хората са достатъчни за здравословна и качествена храна. Другото е дефицит, а при свободен пазар просто фалит по веригата от първичния производител - фермера, през преработвателя до търговеца. И за да отговоря конкретно на въпроса - цената на „трактор, пикап и склад“ са част от направените разходи. Но те трябва да са в рамките на определени нормативи и да позволяват производството на традиционни български продукти. Можеш да произвеждаш ананаси и банани в България, технологията го позволява, но на каква цена и какво ще е качеството на тези продукти? Цитрусовите растения са родом от субтропичните и тропични региони. Ние сме страна, която има традиции в зеленчукопроизводството, учили сме централна Европа на градинарство, на овощарство и лозарство. Защо изчезна традиционният сорт български домат, защо внасяме 90% от плодовете и зеленчуците у нас? Това са големите въпроси на икономиката, на производството и търговията с храни у нас! Къде е напояването, къде са съвременните технологии, които да запазят качествата на традиционните български сортове и да направят производствените разходи конкуренти на вносните плодове и зеленчуци.

- В проекта на закон е предвидено в големите търговски вериги най-малко 50 на сто от целия асортимент от редица основни храни, като прясно месо, яйца, пресни сезонни плодове и зеленчуци да са български. Това няма ли да доведе до повишаване на цените?
- Няма как да стане по начина, който е заложен в проектозакона. Къде са тези български продукти? При колбасите е просто фрапантно! Внасяш свинско месо от Германия и произвеждаш, например, филе Елена или Трапезица, а не филе Хамбург или Прусия. Същото е при млякото и млечните продукти. Ако вземем данните на статистиката за суровото мляко и ги преизчислим по съответния рандеман в млечните продукти, които са произведени в България, виждаме, че това мляко стига за не повече от 45% от тях. Как става това - ами с вносни млека, сухо мляко, млечен концентрат и млечни сурогати, както и с ниско качество на крайния продукт. Политиците и администрацията трябваше да дадат точна и ясна дефиниция за българска хранителен продукт в Закона за храните, вместо законодателни безсмислици, които предлагат с различни други закони! Да вземем опита на Гърция. Там на всички млечни продукти има знак, че това е гръцки продукт, произведен от гръцко сурово мляко, ако са месни продукти - от гръцко месо, зеленчуковите и плодовите консерви - от гръцки зеленчуци и плодове и т. н. При пресните плодове и зеленчуци у нас това е невъзможно, защото нямаме целогодишно производство, а и сезонно на пазара българските плодове и зеленчуци са по-малко от 10-15 процента.

- Така ли трябва да бъдат подпомагани българските производители на храни - с изискване поне 50% от асортимента в търговските вериги да е български. Има ли подобни практики в други държави от ЕС?
- Това е невъзможно и го няма никъде като изискване в страните от Европейския Съюз! Правени са опити, които Европейската комисия не позволява. Фундаментално е правилото на Европейския съюз за свободно движение на хора, стоки и капитали. Но! Не е забранено да направиш щанд с местните производители - във Франция, например, има изискване те да са произведени на не повече от 40 километра от търговския обект, да направиш национална марка за традиционна храна, произведена в страната, общината да организира субсидиран пазар на дребно на такива храни. Късата търговска верига - това е механизмът, който се стимулира в страните от ЕС. У нас няма нито ред в законите за българска храна, нито ред за насърчаване на такъв род търговия.

- За продукти като кисело мляко, прясно мляко и сирене дори е предвидено 80% от асортимента в търговските вериги да е български. Това няма ли да бетонира високите цени на млечните продукти в България? По данни на Евростат цените на млечните продукти в страната ни са едни от най-високите сред държавите от ЕС.
- Практически ние 30 години ликвидираме нашето животновъдство. Статистиката за стадата от говеда, овце, кози, биволи е ясна. Не беше „изгодно“ за мандраджията да произвежда „традиционния“ български млечен продукт от българско мляко, защото качеството не е водещо при потребителя, той се интересува от цента. Така през годините родните стада намаляха драстично, в десетки пъти, а не с проценти. За създаване на стадо от млечни говеда са необходими поне 5 години. Така се стигна до сурогатното бяло саламурено сирене, кашкавал, кисело мляко от млечни сурогати и др. п. Доколкото има мляко, то не се изкупува или се изкупува на по-ниски цени, а сурогатите поскъпнаха, а и технологичните линии вече са настроени да работят с вносните суровини. Нашите породи крави, например, от които се произвежда изключително качествено мляко, са ниско продуктивни. Но пък млякото е с висока масленост. От тях се прави истинският, традиционният български млечен продукт, истинското българско кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал. Тези продукти до голяма степен не са познати на пазарите в Западна Европа, а са уникални. Днес у нас на пазара преобладават нискокачествени млечни продукти с високи цени. Ето тук, в областта на животновъдство и производството на млечни продукти, трябва да се насочи националната аграрна политика. Не като фиксирани цени и надценки, а като субсидирано пряко производството на 100% български продукт с осигурен пряк достъп до потребителя - къса търговска верига.

- Някои икономисти предлагат да бъде насърчено кооперирането на земеделските производители в страната. Смятате ли, че трябва да бъде избран такъв подход?
- Това е европейски подход, той не е нов, напротив. Широко използвана практика на европейската аграрна политика е земеделските производители да провеждат колективни действия за постигане на общи интереси чрез организациите на производители. Това сътрудничество варира от планиране на производството до общ маркетинг на пазара. Активно се насърчават организациите на земеделските производители за колективни действия като важен инструмент за самопомощ и укрепване на техните позиции във веригата за производство и доставка на храни. За съжаление, у нас този икономически инструмент на практика не е използван активно.

- Европейската комисия подготвя промени в Общата селскостопанска политика. Какви промени предстоят?
- Аз съм оптимист, въпреки всичко, въпреки нескопосаните закони и действия на нашите политици и чиновници. Европейският съюз ще спре финансирането на зърно и други суровини за износ, в това съм сигурен! Новото е „Дегресивно подпомагане на доходите на площ“. При него ще има тавани за всяко стопанство, значително по-ниски от досегашните. Максималният таван на подкрепа се предлага да е 100 хил. евро. Идва време за МОДУЛАЦИЯ! С 25% се намалява подпомагането при досегашните годишни субсидии, в размер от 20 хил. до 50 хил. евро годишно. С 50% се режат досега отпусканите годишни субсидии за стопанство, които са варирали от 50 хил. до 75 хил. евро. Над 75 хил. евро годишното подпомагане на площ ще бъде намалено със 75 на сто. Преди измерителят беше размерът на земеползването, сега се отива към размер на субсидията в евро. Три пъти повече пари за малките и средните фермери и почти 5 пъти по малко за мастодонтите - латифондисти. Идва време за реформи. България ще получи по-голям пакет от финанси, но не за производство на субсидирано зърно за износ, а за тези които правят по голяма добавена стойност за селото, селския район, региона, страната и Европа.

- Икономисти предлагат да бъде намален ДДС за храните. Възможно ли е това, ще доведе ли до понижение на цените в магазините?
 - Възможно е, така е в ЕС с изключение на България, Дания и при някои особености в Холандия. Но аз съм против! Не ни трябва евтина храна за бедни и богати, трябва ни качествена, здравословна и традиционна българска храна. България е най-бедната страна в ЕС, а преките данъци са най-ниски. Там - в доходите и данъците, трябва да се търси оптималната политика, а не при цените на храните. Не евтин хляб за бедни и богати, а адекватна на съществуващата у нас бедност социална политика. Прогресивна данъчна политика на първо място, без данък доход за работещите бедни, ниска ставка за средните доходи и висока за високите, това е модерната европейска социална политика, която у нас няма кой да прави сред политиците ни!

Нашият гост
Доц. д-р Огнян Боюклиев е член на Научния съвет на Института за икономически изследвания към БАН, преподавател е по програмите за обучение по Програмата за развитие на селските райони. Работил е в Института по икономика на селското стопанство, в 38-то Народно събрание е съветник на зам.-председателя на Комисията по земеделие, гори и поземлена реформа, експерт към Комисията по земеделие и гори на 36-то и 37-то Народно събрание. Има специализации в Япония и в министерството на земеделието във Франция.