Стефан Вълдобрев: Тодор Колев и Крикор Азарян ни подготвяха не за шоу, а за къртовска работа

Парадокс е, че пея „По-полека“, но в същото време препускам още повече

Присъствието на Тодор Колев е толкова силно в живота ми, че си мисля за него, сякаш е тук

Полагам усилия да постигна поне половината от добродетелите на родителите ми

Стефан Вълдобрев е от артистите, които не могат да бъдат побрани в рамка – той е актьор, режисьор, певец, композитор и автор на въздействащи текстове. Стефан е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. През 90-те години, печели две поредни награди за „Най-добър изпълнител“ на Телевизия ММ. През 1992 година, заедно с Иван Лечев, Мирослав Иванов, Стоян Янкулов-Стунджи и Веселин Веселинов-Еко сформират групата „Обичайните заподозрени“, която след дълго прекъсване се завърна повече от успешно на родната сцена. Бандата спечели наградите на БГ радио за „Най-добра българска група“ през 2020, 2022 и 2025 г., а супер хитът им „По-полека“ е избран за Песен на десетилетието. Стефан е автор на музиката в над 70 театрални постановки и повече от 20 игрални и документални филма. Режисьорската му творба „Манчестър Юнайтед от Свищов“ е оценена и извън границите на държавата ни. Вълдобрев продължава да жъне овации и на театралната сцена, а през новия сезон можем да го гледаме в постановките „С гръб към залеза“ и „Частици жена“. През 2025 г. той е отличен с наградата “Златно перо”, за своя принос към българската култура и изкуство.

- На 26-ти август, легендарният ни актьор Тодор Колев, който беше и твой преподавател в НАТФИЗ, заедно с проф. Крикор Азарян, щеше да навърши 86 години. Кои са най-хубавите ти спомени, свързани с него? 
- Първо искам да кажа, че много често си мисля за него, като за човек, който е тук и е наоколо - толкова силно и осезаемо е присъствието му в моя личен живот, както и в живота на българите. Създадохме такава близост, че говоря за него в сегашно време. Най-хубавите ми спомени са от рождените му дни, за които всички „прекъсвахме“ лятото и идвахме до София, където той ни събираше всеки път. Свързвам рождения му ден с усмивки, лекота, много смях и топлина. Ставаше много хубав празник в края на лятото и после обратно по моретата и по турнетата. Според мен, Тодор Колев е световен актьор и не мога да се сетя за друг като него в България. Уникален човек, с прекрасни деца и семейство. Всички имаха към него огромен респект и почтителност - тази дума ми липсва напоследък. Правеше ми впечатление, че хората често фамилиарничеха с него и му говореха на малко име - може би не от лошо, а защото го чувстваха близък от филмите и телевизията, но въпреки това имаше почтителност, дистанцираност и голямо уважение.

- А какви бяха твоите емоции от първата ти среща с любимия актьор от култови филми, като „Опасен чар“ и „Двойникът“?
- Изключително се притеснявах, защото виждаш пред себе си огромна звезда на България, на която освен че съм се възхищавал, допреди няколко години съм имитирал на семейни тържества. Много обичах да правя негови скечове от новогодишната програма, а след това имах шанса той да ми е преподавател. От него разбрах колко сериозна е тази професия. И двамата с професора (Крикор Азарян), ни подготвяха за една къртовска работа, все едно отиваш в мината и дълбаеш и копаеш. Подготвяха ни не за шоу и забавление, а за една наистина сериозна професия, която малко хора биха издържали. Спомням си, че ние почти спяхме в Академията - в осем и нещо сутринта вече бях там, а в 10 и нещо вечерта бързах да хвана последния автобус. 

- Тодор Колев, също като теб, съчетаваше успешно актьорската кариера с пеенето. Говорили ли сте с него и за музика?
- Между другото, тогава не се бях замислял за това - при него актьорството доминираше, а при мен е обратното, но ситуацията е подобна. Говорихме си за музика, но повече за джаз. Спомням си, че на неговите концерти, в един момент той предлагаше ние да изпеем някои от песните му. Веднъж аз - много плахо и с голямо притеснение попитах: „Мога ли да изпея „Самотният човек“?“ Това е любимата ми негова песен, понеже е по стихове на Борис Христов. По-късно я правих още няколко пъти в различен аранжимент, а не като имитация и на Тодор Колев много му хареса. В началото моите първи успехи бяха в поезията и като ученик ме печатаха в различни издания. Това ми даваше самочувствие, че съм оценен в тази сфера, а един от поетите, на които се възхищавах беше Борис Христов.

- Песента на „Обичайните заподозрени“ – „Свободен“ е първият сингъл от вашия нов проект „Акустиката на България“. Как ти дойде идеята за него?
- От 2017-та година, след появата на „По-полека“, започна голямото пътуване за нас и имахме стотици концерти. Обикаляйки из страната - всеки час и всяка минута наблюдавам и съзерцавам. Това стана една зависимост за мен към красотите на България. Страшно се впечатлявам и изпълвам сред тези безброй красоти и исторически места, на които не съм бил досега. В един момент, когато бях на една крепост - без да искам ритнах едно камъче, което се удари и чух звука от него и първата ми мисъл беше: „Не може ли Стунджи да запише тук една перкусия?!“ После си казах: „Защо само той, може да включим и един усилвател и китара“, а след това се замислих, че може да не е само на това място, а и на други любими места. Започнах да обикалям и направих такъв списък на места, свързани лично с биографията ми. Тази идея отлежаваше доста дълго, но вече дойде момента и се фокусирах върху този огромен проект, защото сега можех да тръгна спокойно и без бързане към него, понеже той сигурно ще отнеме повече от година. Искаме да отидем и запечатаме енергията на тези места в звук, да организираме и снимки, за да стане и документален филм, както и по-луксозен албум с мои текстове.

„Обичайните заподозрени“ са сред любимците на българската публика.

- Как се чувстваш, когато си на такива специални места в България?
- Връзката ми с тези места е много силна. Там усетих прилив на готина творческа енергия и още в края на май започнах да мисля и да пиша песни. Всички са много светли и позитивни и колеги ме питат: „В този объркан свят, как така ти идва – наоколо е толкова мрачно, а ти си като контра пункт на всичко това!“. „Свободен“ тръгна в тази посока и тя е като програмна песен каква ще бъде следващата. Целият албум ще е за тези отношения със свободата, с простора, с природата... Досега съм направил 7-8 песни, а трябва да са над 20! От Министерството на туризма харесаха „Свободен“ и тя стана като саундтрак на туристическия сезон. По идея на министъра Мирослав Боршош, с когото през годините сме работили по доста музикални и филмови проекти, решихме текста й да се комбинира с прочутия стих на Христо Фотев. В началото се сепнах, защото да посегнеш на такъв поет е много смело, но се опитах да го вплета така, че хората да разберат моят огромен респект и към поета и към стиха и мисля, че се получи хубава песен.

- Казваш, че песента ви „Три патрона“ е от любимите ти в новия ви албум „Удивителни-въпросителни“. Какво я прави по-специална за теб?
- Защото е един личен монолог, базиран на хамлетовските терзания - на най-известните думи на Хамлет „да бъдеш или да не бъдеш“, както и на друг стих от там, който ми е по-любим: „Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го сложиш в ред.“ По принцип, бавните песни по-трудно минават и за тях няма много място в концертите, защото пада енергията, но изпълним ли „Три патрона“ и усещам, че енергията на хората се вдига и колко им е близка. Самият аз се променям като я изпълнявам. Оставил съм песента да отлежи и сама да си пробие път, както поточе към реката. 

- Често ли се случва „душата ти да е в менгеме“, както пееш в „Три патрона“ и какво те вълнува най-силно в сложната ни действителност?
- Често се случва, но този израз дойде от Еко-нашият басист. Бяхме си говорили с него и той, като всеки раним и интелигентен човек имаше подобна ситуация и в един момент използва този израз. Казах му, че ще го вкарам в текста, защото това се случва с всеки човек. При мен е друго – друга метафора. С групата толкова много препускаме из България - онзи ден бяхме на Емона, на другия ден на остров „Света Анастасия“, след това в Банско на площада, на другата сутрин Созопол… Приятели даже ме питат: „Как се издържа на това?“ Не знам, имам чувството, че тялото ми пристига някъде, а душата ми още е другаде - в един момент тя пристига на новото място, но тялото вече е тръгнало и става едно гонене на тялото и душата… Иначе, всичко ме вълнува, както казва Ванката Лечев: „Стефан е като една отворена рана!“ Моята задача е да превърна това, което ме вълнува в метафора и песен, в поезия близка до хората.

- Вашата песен „По-полека“ стана тотален хит и вече наближава 20 милиона гледания. Какво те инспирира за нея?
- Всичко започна в един период, когато много обикалях из страната - звучи смело, но почти няма пътче, или пътека, през което да не съм минал. Идеята за песента е да успеем да видим красотата на този миг в момента, обаче животът е пълен с парадокси и така се случва, че пееш такава песен, но в същото време не спазваш това, а препускаш още повече! (Смее се.)

- Преди няколко месеца „Обичайните заподозрени“ отново спечелихте наградата за „Група на годината“ от БГ радио. На същата церемония награда взе и Христо Стоичков, а ти си голям фен на футбола. Честитихте ли си взаимно и с кои от популярните ни футболисти си най-близък?
- Не, лично не се засякохме, но с братя Аргирови се засякохме и си честитихме. Задочно знам, че с Христо си имаме взаимно уважение и това много ме радва. С Ваня Джаферович бяхме близки в периода му в „Берое“, а след това голямо събитие-концерт за 100-годишнината на клуба, видях в негово лице едно много интелигентно момче. 

- А изпадали ли сте в комични ситуации по време на ваши концерти?
- О, много са! Сега се сещам, как на един рожден ден на „БГ радио“ в Пловдив, Миро (Мирослав Иванов) стъпи в центъра на тортата с едната маратонка – просто не я видя като слизаше, защото сцената е по-висока, а някое от момичетата я беше оставило долу и той стъпи точно в средата! Въпреки това, стана най-хубавият рожден ден и от тогава имаме най-хубавите отношения с „БГ радио“! Станахме големи приятели и имаме страхотно партньорство, а тази награда, която получихме преди два месеца беше изключителна изненада - не очаквах такова нещо и беше огромна радост и удовлетворение. Това е най-важната от всички награди, защото дойде в точния момент.

- Коя е любимата твоя песен на съпругата ти?
- Много се радва на „Свободен“ - повече отколкото на други песни, даже ме информира за нея - тук я пуснаха, там я поискаха… (Смее се.)

- Вашата история звучи почти като приказка, защото двамата се познавате още от трети клас, а сте женени вече почти 30 години. Кога усети, че точно тя е жената на живота ти?
- Може би още тогава - в трети клас! Тези неща са извън теб, не можеш да ги контролираш. Идва момента и не го мислиш, просто го чувстваш – виждаш и знаеш, че е това. Като сме млади се осланяме на чувствата, по-късно на разума, но чувствата са по-верни. Интуицията е извън теб, тя не зависи от разума и трябва да й се доверяваме.

- Какви бяха твоите родители и от кой от двамата си взел повече?
- Моите родители бяха най-почтените, честни, скромни, възпитани и човечни хора. В днешните времена не може да се живее така - опитвам се, но времето не ти позволява, винаги ще избухнеш и ще кажеш нещо накриво. Хората знаят, че не е от лошо, но въпреки това не можеш да се възпреш. Полагам усилия да постигна поне половината от техните добродетели. Иначе, в определени периоди приличам ту на единия, ту на другия. Ако не бях в тази професия и не трябваше да комуникирам много с хора, може би щях да съм повече като татко – мълчалив, сдържан, вглъбен, но професията ми изисква да съм комуникативен, а майка ми беше такава. В творческия период съм повече сдържан като баща ми, а пред публика съм това, което моята майка ми е дала.

- Кой е най-хубавият комплимент от почитател, който си получавал?
- Напоследък много хора ни казват: „Вие сте голяма част от саундтрака на живота ни!“ Явно го има този израз, който звучи супер поетично. Не го казвам като хвалба, а защото е готино – аз също имам много изпълнители и групи, които бих определил така.