Йоан Тодоров пред „Труд news”: Създадох картини върху бъгита за „Непобедимите 4“ и изрисувах дрехите на акробатите за цирк „Балкански“ (СНИМКИ)

Да твориш отвъд клишето

Три седмици рисувах връх Шипка върху камион

Той рисува, но не върху платно, нито пък по тяло, тъй като за него това е твърде стандартно.

Създава картини върху фигури, но не какви да е, а такива, които се движат, обличат или строят. Оставя своя отпечатък върху сгради, автомобили, дрехи и предмети, без значение от форма и големина.

Йоан Тодоров-Джони е самороден талант, без излишна претенция... 

Питам го, като художник ли да го представя, а той ми отговаря „като творец“.

Необходим му е само един аерограф в ръката и е готов да нарисува Вселената.

- Йоан, като каква професия определяш това, което правиш? Когато твоите малки деца те попитат, какво работиш, какво им казваш?

- Казвам, че съм художник-творец. Просто съм творец, постоянно правя различни, нестандартни работи.

- Коя е последната ти мащабна творба?

- Последната мащабна поръчка беше да изрисувам връх Шипка върху камион. Това е доста мащабно, защото дейностите по един такъв проект са много, не е само да го нарисуваш. За да го направя това нещо, намерих онлайн архива, първите скици на връх Шипка – как архитектът е начертал паметника с неговите размерите, дължина, ширина, прозорчета. На самия камион нарисувах първоначално върха като скица. Изчетох цялата история за Шипка и това как хората са били единни, с мулета са карали камъните нагоре към върха. Самата скица на лъва, която е отделно от сградата, също е много интересна. Рисувал съм го камъче по камъче близо 3 седмици. 

връх Шипка

Преди да го изрисувам, трябваше да го разглобя целия. Първо трябва да бъде шлайфист, за да подготвя детайлите, да нямат драскотини, точки, ръжда и т.н. След като подготвя това, боядисвам тези детайли, сглобявам отново камиона, ставам един вид механик-сглобки. (смее се) После започвам да рисувам зададената тема, следва творчеството – изобразявам целия камион. След това разглобявам пак целия камион и лакирам всяка част поотделно. Пак сглобявам камиона и той придобива завършен вид. На финала следва слагането на аксесоарите, като халогени, ролмари, решетки, светлини... После направих още два камиона. На единия са изобразени Белоградчишките скали, а на другия нарисувах нестинарка с носия, която танцува върху жарта. 

Нестинарката

- В такъв случай трябва да разбираш от автомобили, от рисуване или от всичко по малко?

- От всичко по малко. За да подготвиш един детайл трябва да си наясно как да го разглобиш, след това да знаеш как да го ремонтираш, ако е счупен даден детайл или пък, ако е метал, да го завариш. Трябва и да съм бояджия, за да мога да го боядисам. Накрая идва творчеството.

- Как подреждаш фигурите в главата си, когато трябва да изрисуваш нещо с такива форми и размери?

- Чисто интуитивно. Това със сигурност е дарба, защото самият аз не знам как го правя. Просто хващам аерографа и го правя. При един камион или друг тип возило, трябва да съобразиш всяка форма и да не се изкривява. При стъклата се получава голяма извивка и там трябва да се рисува под друг ъгъл, който се гледа от човешкото око и да изглежда равно. Не използвам шаблони, само на ръка.

Белоградчишките скали

- Несъмнено една от големите ти международни заявки е свързана със световно кино заглавие, а именно „Непобедимите“ 4. Как дойде това предложение за работа?

- Потърсиха ме от кино център „Бояна“, като моята задача бе да нарисувам четири бъгита. Те трябваше да бъдат абсолютно еднакви, защото те трябваше да играят все едно е едно бъги във филма. Но идеята е, че едното го снимат в Румъния, другото – на площадка в Гърция, третото в Унгария и т.н. За да не транспортират бъги-то навсякъде, то трябваше да се направят четири еднакви.

Всяко от тях бе позиционирано на четирите снимачни площадки. Това беше голямо предизвикателство. Те бяха камуфлажни, в сивата гама. С първото доста време отделих, имаше много шантави форми – малки, големи, всякакви, за да може а бъде красиво и да се преливат линиите.

- Колко време ти отне, за да ги направиш?

- Около две седмици и за четирите.

- Имаше ли някоя любопитна случка около работата по този проект?

- Да, тук изработих четири бъгита. Но трябваше по едно време да отида в Гърция, за да направя още едно. Там беше целият снимачен екип. Понеже беше времето на COVID пандемията и трябваше да ми направят тест. Оказа се положителен. Не успях да отида. Доколкото знам е било голямо предизвикателство да намерят човек, който да го направи същото. Търсили са различни хора, тунинг центрове, бояджии. После гледах филма и видях една сцена, тя беше много кратка. Там видях въпросното пето бъги, което беше по-статично. Сцената с него бе за няколко секунди, когато един камион го блъсна и го преобърна.

- Кой е любимият ти актьор от поредицата „Непобедимите“?

- Джейсън Стейтъм. 

- „Рисувал“ ли си върху тела, правил ли си татуировки?

- Да, това беше първото нещо, което правих, като вид рисуване. Беше отдавна на морето. Едно цяло лято, на Златни пясъци, правих татуировки. Не е моето, за мен е нещо по-обикновено. Не ми е тръпка. Рисувал съм и женски тела по дискотеките. Правил съм боди-арт. Рисувам телата на момичетата докато танцуват. Те хем танцуват, а хем има дим, светлини. 

- Кое беше последното нещо, което поиска твой клиент?

- Миналата седмица правих на един музикант китарата. Поиска да му нарисувам цветя върху нея.

- Кое е най-необичйният личен предмет, който си изрисувал?

- Много са, едни от тях са детски колички. Те са ми много любими за правене. 

- Като споменахме лични предмети, няма как да подмина и дрехите на акробатите от цирк „Балкански“.

- Да, наскоро ги правих. Познаваме от 2012 година. Първо нарисувах на Ники Балкански автомобила, а след това и на баща му Александър. Преди месец изрисувах дрехите на акробатите. Те са телесен цвят бодита. Трябваше да ги нарисувам, така че акробатите да изглеждат като ембриони, да подчертая линиите и извивките на телата им, за ад се подчертаят едни хубави форми. 

- От такава богата палитра от възможности, ти самият, какво предпочиташ да рисуваш?

- Всичко ми е приятно и е различно. Например, ако рисуваш жилищна сграда, е интересно, защото някой човек отдолу ти ръкомаха, с палец ти дава знак на одобрение, хората се радват Всеки започва да снима с телефоните и това ти носи вътрешно удовлетворение. Ако правя камион, кола, мотор, вкарвам превозното средство в халето. Тогава я няма тази публика, която да те надъхва и да ти каже: „Браво, много е готино“. Тогава, когато автомобилът или камионът го изкараш готов, пак има публика, която те поздравява, но не и по време на самия процес на работа.