Джесика Частейн: Отказвам роли на прости секси парчета

Потопих се в света на покера

Пробих без връзки и богати роднини

Искам да дам глас на тормозените

Джесика Частейн се завърна в светлината на прожекторите с премиерата на новия трилър „Мечти“, представен в Карлови Вари и очакван скоро в българските кина. Джесика съчетава широк диапазон за драматични изпълнения с неподправена сексуална енергия, извираща от екрана. Получи роля и в екранизация по шекспировия шедьовър „Крал Лир” заедно с великия Ал Пачино. Джесика влиза в ролята на най-голямата дъщеря на Крал Лир - Гонерила. Джесика се наложи като огнена тигрица и превъзходна филмова орхидея с излъчване една от по-елегантните и талантливи американски звезди. Тя показа топ игра и „Принцесата на покера”, който е вдъхновен от реални събития и разказва за ски шампионка, която нагазва в подземния свят и започва да организира ъндърграунд покер игри с огромни залози и световноизвестни имена, пристигащи при нея, за да усетят хазартната тръпка. 

- Джесика, какво може да ни кажете за своя нов филм „Мечти“?
- Много съм горда с този филм. Чудесният актьор Айзък Ернандес играе Фернандо - млад мексикански балетист, който мечтае за международна слава и живот в Съединените Щати. Изпълнен с вяра в обещанията за подкрепа от страна на любовницата си Дженифър, филантроп и светска личност, Фернандо се отказва от всичко и решава да бяга от Мексико, като за малко не губи живота си. Аз играя ролята на Дженифър. И така, пристигането му в Щатите причинява трус във внимателно подредения живот на Дженифър. Тя би направила всичко по силите си, за да защити бъдещето им – и своето, и на Фернандо, но и собствения си живот, на който много държи. Филмът мексиканско-американски проект на сценариста и режисьор Мишел Франко – изключително талантлив и отдаден на работата си творец. 

- Отново се прокрадват темите са опасната жена. Такива ли образи обичате да играете?
- Харесвам всякакви персонажи, в които има дълбочина и богата психологическа палитра. Такава беше героинята ми Моли от трилъра по истински събития „Принцесата на покера”. Признавам си, че в началото бях от хората, които първосигнално осъждат Моли и раздават морални присъди за нейните действия още преди да я опознаят и да научат в дълбочина и детайли целия контекст на нейната ситуация.

Когато прочетох сценария на Арън Соркин се свързах с него и проведохме няколко разговори и в тези комуникации открих, че в образа на Моли има много нюанси и измерения, които не съм и подозирала, че съществуват. После се срещнах със самата Моли Блуум и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече започвах да разбирам нейната позиция, да и влизам в положението, така да се каже. В един момент от нейната история става ясно, че тя е била поставен в ъгъла, натикана в ситуация, в която е нямала много полезни ходове. Тя преминава от света на професионалния спорт, където има ясни правила, в една индустрия, които е доминирана от мъже и те са хората, създаващи правилата. Те са казвали на Моли как да се облича. Още в началото виждаме нейният шеф да коментира обувките и роклите на Моли, да казва, че са грозни. В тази среда нейното благосъстояние е било поставено в зависимост от моментните настроения и егото на мъжете, които са били над нея в йерархията.
Заради тази ситуация аз успях да се идентифицирам емоционално с нея и да изпитам емпатия към образа. После започнах да чета за света на покера. Отидох да гледам състезания в Ню Йорк и се запознах с хора, които са участвали и в игрите на Моли.

- Каква е разликата между качествена роля и екранен боклук?
- Вниманието към детайла, дълбочината и автентичността. Самата сложност. Аз лично много обичам образи, в които се преплитат няколко линии и теми. В началото на „Принцесата на покера” например, Моли казва на хората коя е тя и обяснява своята трансформация. Самата тя влиза в роля, за да може да бъде приета в определена среда и да функционира адекватно сред избраната група хора.

В края на филма, тя вече е извървяла дълъг път, преминала е през голямо приключение и решава, че ще направи това, което смята за най-важно и правилно. Всеки може да е против нея, да казва, че прави грешка, но тя знае коя и тя има автономията да вземе това решение.

Харесва ми и усещането за напрежение, което прорязва персонажа и цялото приключение на Моли. Харесва ми как тя изплува от цялата ситуация и в известен смисъл се връща там, откъдето е тръгнала, но по-мъдра.

- Защо решихте да станете и продуцент?
- Исках да създам още една платформа за независими гласове и идеи. Не трпбва да игнорираме никой, който е бил тормозен, пренебрегван и е останал нечут. Не искам да живея в свят, в който това е ОК. Компанията ми Freckle Films ще представят и разказват истории за женствената сила - пред и зад камерата. Това е нашата мисия. Искам да предизвикам стереотипа за това какво е една жена. Мъжете и момчетата трябва да се чувстват удобно, гледайки по-различни женски роли. Иначе ги лишаваме от възможността да осъзнаят колко силна може да е женствеността.

- Как избирате новите си роли?
- Имам си процес на селекция на сценарии, който се променя през годините и отразява моята артистична еволюция. Наистина внимавам в какво участвам. Аз съм част от обществото и от филмовата индустрия. Също така съм част от проблема. И си мисля с какво мога да допринеса, за да изместим всичко в положителна посока.

За мен това се състои в избирането на роли на сложни жени. Жени, които не са перфектни ангелчета или на елементарни секси обекти на мъжко желание. Твърде прости персонажи са това. Искам да играя автентични жени и се старая да го правя. На мен нищо не ми е било дадено наготово. Идвам от бедно семейство и съм се борила, за да постигна това, което съм постигнала. Изобщо не е лесно, когато нямаш привилегията на богат род и силни, стабилни връзки в индустрията.