Доц. Стойчо Стойчев, доктор на политическите науки, пред „Труд news“: Коалицията е паянтова, но единствено възможна, защото друга няма

На Борисов не му трябват ППДБ, косата му побеля с Радан Кънев и Христо Иванов

Радев не изглежда като човек, готов да хвърли мандата си като Мая Манолова

Броени дни остават до началото на есенно-зимната сесия на 51-то Народно събрание. В този период трябва да бъде приет бюджета за 2026 година, да завърши окончателно подготовката за влизането ни в еврозоната от 1 януари догодина. Ще започне новата учебна година, иде и гроздоберът. Но има и намеци и откровени закани за социални бунтове през есента, опозицията се готви да внесе пореден вот на недоверие към коалиционното правителство на  Росен Желязков. Какво да очакваме през есента, стабилно ли е управляващото мнозинство или конструкцията му е паянтова, по думите на лидера на мандатоносителя ГЕРБ? По тези и други въпроси разговарям с доктора на политическите науки доц. Стойчо Стойчев.

- Премиерът Росен Желязков заяви, че всички атаки срещу кабинета подгряват есенната политическа ситуация. Вие какво очаквате да се случи през новия политически сезон, доцент Стойчев?
- Очевидно се очаква някаква организирана акция срещу еврото, която ще потвърди общите политики на Костадинов и президента. Те най-много експлоатират темата против еврото, има и още няколко малки партии, които са с пренебрежимо електорално присъствие. Докато президентът и „Възраждане“ са субекти, които са се ангажирали с тази тема в перспективата на някакви избори – дали ще бъдат президентските догодина през есента или да предизвикат предсрочни парламентарни през пролетта на 2026-та, ще видим.  Вероятно това е имал предвид Росен Желязков. То не е далеч от акъла, има заявки поне от „Възраждане“ доста отдавна за подобен тип неща, те в продължение на една година се опитваха да правят събития. Но не вярвам това, което са намислили сами да правят през есента, да постигне някакви по-големи резултати от предишните. Виж, ако президентът се включи било то символично или фактически, би могло да има друга ситуация. Но с неговата негласна подкрепа и ентусиазмът на Костадинов не вярвам да стане кой знае какво.

- То не е много негласна тази подкрепа, той  непрекъснато налива масло в огъня като критикува правителството...
- Не мисля, че ще припознае „Възраждане“ като своя партия, нещо като Киро и Асен-2. Отдавна твърдя и не само аз, че президентът ще си изкара мандата. Разбира се, появиха се с помилването на Иванчева от Йотова „нишани“, че може да напусне по-рано поста си. Това са по-скоро фантазии, дори и някой да си ги мисли- едно е да ги мислиш, друго е да направиш нещата, като се опре до това, става много трудно. А и президентът не дава вид на човек, който е готов да хвърли мандата си като Мая Манолова, за да се кандидатира за кмет на София. 

- Бойко Борисов заяви, че „група леви партии, начело с президент популист, си измислят поводи по средата на лятото, бранят "с телата си" държавни имоти с отпаднала необходимост, но не става ясно от кого…
- Аз не виждам хората да се вълнуват много от темата с държавните имоти, освен ППДБ, които са много чувствителни по нея. Те са високо ангажирани и силно активни хора, всеки е с позиция, всеки е с трибуна. При тях не е проблемът в мобилизацията, а в това, че са малко. А за по-голямата част от хората тази тема е първо странична и второ – неразбираема. И няма да се постигне този ефект, който някой цели да направи. Когато говорим за някакви бунтове през есента трябва да знаем, че животът на българина се върти около детето. Дойде ли септември, всички почват да се занимават с новата учебна година, с новите учители, учебници и програми и за социални бунтове няма да остане време. Октомври-ноември по-може да стане, но това е един месец преди влизането в еврозоната и хората ще се занимават с много по-битови неща. 

- И Желязков, и Борисов говорят за липсата на междуинституционален диалог, за това, че президентът бави указите за назначенията на главен секретар на МВР и на посланици. Защо според вас Радев саботира тези назначения?
- Защото е в конфликт с изпълнителната власт. На президента това му е най-реалното правомощие – съгласувателната процедура за назначение. Реално той няма друга власт освен тази   – да влияе на някакви политики през хората, които назначава и да търси лоялност. Това първо. Второ – ами може и кабинетът да не прави нищо по въпроса за съгласуването. Очевидно има някакво недоверие между кабинета и президента. Това не е нещо изненадващо, нито пък е нещо лошо. Институциите за това са създадени, за да се балансират една друга и когато има съмнения това означава, че не са в заговор. От 90-те години е важно в МВР да има една силна фигура – министър или главен секретар. Обикновено не сме имали случай, когато и двамата да са били активни и продуктивни. Особено в МВР двама началници не се търпят един-друг, то няма и системата как да ги толерира...

- Спомням си какви бяха отношенията при Георги Петканов вътрешен министър и Бойко Борисов – главен секретар...
- Ами да, точно така. А едва ли някой ще се сети кой беше главен секретар когато Богомил Бонев беше министър. Някой ще каже – да, ама Даниел Митов не е силен министър, той не е от системата и прочие. И какво от това? Видяхме, че това министерство свърши доста работа и без главен секретар, което означава, че кабинетът може да си позволи такава ситуация. Така че да не хвърляме изцяло върху президента укора, че няма съгласуване. Двете страни са във фазата на недоверие и е ясно, че при това положение процесът ще блокира, както често се наблюдава в президентски републики, когато президентът и мнозинството са от различни партии и  парламентът може да блокира бюджета на парламента. При нас ако президентът може нещо да блокира, това са назначенията. Спомнете си как Росен Плевнелиев спря назначение в Конституционния съд. Това са нормални неща, между другото това е добре, защото показва, че нашите институции работят така, както са създадени да работят. Ами като няма главен секретар – няма да има. Белгия стоя без правителство няколко години, ние може да изкараме без главен секретар и цял мандат.

- Както карахме и без вицепрезидент 4 години, след като през 1993-та Блага Димитрова си подаде оставката...
- Разбира се, имали сме всякакви казуси и се видя, че като не се назначава, страшно не става. Особено през последните години се нагледахме на изтекли мандати. От тази гледна точка очевидно и двете страни нямат обща кандидатура, това е ясно, недоверчиви са една към друга и всеки си гледа дневния ред без да търси общи допирни точки с другите. Това означава, че няма как всички да са в заговор. 
- Противоречия президент-правителство имаше при Желю Желев с Филип Димитров и Жан Виденов...
- Да, и при Първанов имаше с Бойко Борисов. Така че нищо ново под слънцето. Конституцията така е направена, че да има контрол между властите и този механизъм сработва където президентът има реални правомощия при назначения. Той не ги инициира, той ги съгласува, но може да ги спре и да ги блокира. Със законите това не може да стане, както е в САЩ примерно, защото президентът няма забранително вето.  Парламентът преодолява връщането на закон от президента с обикновено мнозинство. Той си работи с този инструмент – ветото, но той не е силен инструмент. Ветото може да свърши работа и на мнозинството, което е приело някакъв закон, който не е ОК, президентът го връща и мнозинството го прегласува така, както е трябвало да бъде. Така правеше Петър Стоянов, който връща няколко пъти закони на СДС, след което мнозинството се съобразяваше с него и ги коригираше...

- Защо смятате, че управленският ни модел работи?
- Да, той работи, и то без да има някакъв тотален лидер. До 2020 година имаше един, около който се въртяха нещата, но сега няма такъв. Много му се искаше на президента да бъде в такава позиция, но не се получи. Той го играе повече като опозиционен лидер, отколкото като надпартиен президент. Президентската институция в България тотално зависи от индивидуалните качества на стопанина на „Дондуков“ 2. Всичките му съветници и секретари правят нещо, но накрая той решава и не дължи никакво обяснение защо е решил така. Никой няма да го пита дали някой от секретарите му е решил така, всеки гледа него. Той носи лично отговорността за решенията си и си гради полека-лека бъдещата си реализация като политик, то е ясно.

- Много шум се вдигна за кортежа му във Варна...
- Първо, Варна през лятото е съвсем друг град, отколкото през зимата, с многобройните всякакви туристи. Второ – не президентът преценява какъв да бъде кортежът му, а НСО след разширен съвет с председателя на ДАНС, ДАР и т.н. и са отиграли подобна ситуация. Сезонът е активен, по същото време преди години бе атентатът в Сарафово. Възможно е и нещо друго – Радев има определени симпатии към една голяма страна, където колкото са по-големи тези кортежи, толкова си по-значим политик. Радев може би иска да демонстрира, че е  президент от ранга на Илхан Алиев. А Бойко Борисов се опита да го играе като западен политик – когато бе премиер, имаше инструкции в МВР да не се пускат лампите на колите, за да не се натрапва това, че някой се движи с приоритет. Това е нашата политика – едното идва за сметка на другото, после пак се връща обратното. 

- Защо според вас заглъхнаха протестите в защита на варненския кмет Благомир Коцев? 
- Този казус не може да бъде денонощен. Протестът може да бъде възобновен когато се гледа делото, но не може да бъде всекидневен. Всекидневно с протести се сваля правителство и то при създадена ситуация, когато има ангажирани някакви фактори, не е задължително те да са вътрешни. В партията на Коцев ПП са хора с позиции и с трибуни, говорят на различни места  и създават усещане за масовост на неговата защита. Но реално не са мнозинство, засега си свършиха работата и отидоха на море. 

- Е, ще внасят вот на недоверие заедно с „Възраждане“ и другите опозиционни партийки...
- Ако наистина има ситуация за вот на недоверие, няма защо да правят brainstorming – едните да предлагат една тема, другите – друга. През 1997 г. беше ясно, сега се прави нещо, за да се каже, че парламентарната опозиция развива някаква дейност. Не вярвам някой, който може да събере две и две, да мисли различно. Никой не си представя ситуацията като трагична, дори президентът като ги говори тези черни работи. Хората си гледат бюджета, нещата не са като през 1997 година, когато един долар стигна 3 хиляди лева. Ситуацията е просто такава – българската партийна система се реконфигурира веднъж на 8-10 години. Последната конфигурация стана 2020-2022 година. Трябва да дойде 2029-2030 година, за да можем да мислим в тази посока. В момента сме в средата на цикъла, системата таман се е нормализирала в този вид и трудно ще бъде някой да я разбие, включително президентът. Обръщания на вота стават при критични избори, а критични избори не могат да се повтарят през три месеца. Сега мнозинството е стабилно, не му е нужно Делян Пеевски да демонстрира непрекъснато подкрепата си за него. Всичко друго е в рамките на политическия пиар, който политиците си правят ежедневно. 

- Бойко Борисов на няколко пъти каза, че съжалява, че не е премиер, че конструкцията на коалицията е паянтова. Дори цитира царя, който му бил казал, че царската корона е тежка, особено когато я нямаш.
- Паянтова е от гледна точка на конструкциите, които Борисов е виждал – да има пълен контрол върху мнозинството. Сега такова нещо няма и затова Росен Желязков е премиер. В паянтовата конструкция той е човекът, който движи нещата. Такъв тип премиер ни трябва в момента, умерен и диалогичен, той е човекът на точното място в точното време. На фона на крясъците и безумията той просто е един нормален човек. В момента не ни трябва ярък политически лидер за министър-председател. Работил съм с Николай Денков, профилът му е същия като на Желязков. Отвътре обаче го притиснаха да държи речи и да заема крайни позиции, което в сложната коалиционна ситуация видяхме докъде го доведоха. Така че тази паянтова конструкция ще продължи да си действа, защото няма друга, която да претендира да я измести.

- И все пак възможно ли е друго мнозинство в този парламент, каквито мераци има от някои?
- Не е възможно, независимо кой как го вижда и интерпретира. Обективно ППДБ не му трябват на Борисов, въпреки че многократно техни говорители повтарят, че той имал нужда от тях. Не му трябват като партньори, дето се вика, косата му побеля с Радан Кънев и Христо Иванов през 2014-15 година. Знае, че тези хора не стават и че го провалят. От тази гледна точка сегашните му коалиционни партньори са много по-добри, те правят това, което трябва, без да им пука за рейтинги. Когато дойдат избори, ще обясняват на електоратите си защо са в това управление, но ако БСП и ИТН не са в това управление, никога няма да бъдат. Нещата са такива – паянтова конструкция, но единствено възможна в момента, защото друга няма. 

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет- бакалавър 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет. Наскоро стана доктор на политическите науки, като защити дисертация на тема „Избори и избирателни системи по света: еволюция, участие и въвеждане на хибридните модели“.