Нели Рангелова: С Георги Христов осъзнахме, че трябва да пазим приятелството си

Преди да срещна мъжа ми, се влюбвах повече в таланта, отколкото в човека

В Мароко ме искаха за 10 камили

С Васил Найденов пяхме в Куба и хората там ме омаяха

Гласовитата Нели Рангелова е от певиците, чиято харизма остава неподвластна на времето. Талантът ѝ е оценен високо още на изпитите за Консерваторията, където тя е приета на първо място по бал сред жените, а Георги Христов е първи при мъжете. С него стават близки приятели и записват няколко много успешни дуета. През 1982 г., Нели печели  Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ в Международния конкурс за изпълнители. Същата година тя завоюва и Голямата награда на фестивала „Neewollah", в щата Канзас - САЩ. През 1983 г. Нели става носителка на „Сребърна лира“ от международния фестивал в Словакия - „Братиславска лира“. След година взема и Втора награда на известния международен фестивал в Сопот- Полша. Нели Рангелова печели още много други отличия в страната ни и в чужбина. През годините красивата певица успява да задържи не само любовта на публиката, но и на любимия мъж до нея – Георги Бочуков, с когото са заедно вече повече от 30 години. Двамата имат и един син – Мартин.

- Нели, новата ти песен „Vamos a bailar“ е много зареждаща и дава заявка за летен хит. Какво ще споделиш за нея?
- Това е песен, която се роди в края на юни. Появи се ненадейно като идея и я записах много бързо. Има няколко интересни детайла – тя изцяло е дело на един нов лейбъл „Хайдути“, това са млади музиканти, които разполагат с огромно студио за звукозапис и смесване. Част от тях пътуват с някои от нашите известни поп изпълнители, а други с колеги от попфолка – талантливи и работливи хора, с вкус към музиката. Текстът на песента е на Симона Загорова. С нея се запознахме, когато участвах като гост в една коледна песен на Глория (майката на Симона). Тогава не знаех, че пише текстове, но това не ме изненадва - след като баща й Илия Загоров прави музика, защо тя да не пише текстове?! Получи се нещо много приятно, весело и лятно, а сега с това глобално затопляне на климата, песента може да звучи и до по-късно през годината. (Смее се.)

- Коя е любимата ти лятна дестинация, която искаш отново да посетиш?
- Досега вече няколко пъти отскачах до морето – то ми е любимата дестинация! Първо бях жури на „Бургас и морето“, след това снимах клипа на „Vamos a bailar“ във Варна, в комплекс „Слънчев ден“ и прекарах чудесно. В края на месеца ще бъда в Созопол на „Аполония“, защото с мъжа ми си взехме билети за концерта на Васил Петров и Хилда Казасян. Едно от най-хубавите ми летни пътувания беше преди няколко години и се надявам отново да се повтори. Тогава наши приятели ни поканиха с мъжа ми за една седмица на лодка в Йонийско море. За мен беше изненада, че ми хареса, защото преди и на водно колело ми се завиваше свят, а на платноходката нито веднъж! Спирахме на различни красиви острови, вкл. и на острова на Онасис, но преспивахме на лодката, с хиляди други около нас. Имахме и готвач, който приготвяше спагети и морски специалитети. Въобще беше много приятно - вятърът ти духа в косите, вълните шумят – чудно!

- През изминалата седмица, музикалната гилдия, а и не само, беше шокирана от разрива в отношенията между Васил Найденов и Стефан Димитров. Теб изненада ли те тази новина?
- Аз още не мога да повярвам, че това е истина! Някак си не ми се вярва, защото ги познавам и знам колко са близки - тримата с Богдана бяха непрекъснато заедно. Те са интелигентни хора и дори да има нещо, абсолютно съм сигурна, че по някакъв начин ще си разрешат проблема. Не мога да си представя едно дългогодишно приятелство да се разруши. Толкова хляб са изяли заедно. Мислила съм си, че след определена възраст, човек трябва да си пази приятелствата, а не да ги разрушава, защото е друго на 20 години - ще се разсърдиш за пет години и после пак може да сте приятели, а в зрелостта е различно – може да нямаш време да кажеш „извинявай“! В днешно време хората станаха толкова различни, но  и ние явно се променяме и понякога ставаме по-остри и сръдливи и се изказваме по-необмислено.

- Ти си имала съвместни изяви с Васил Найденов в горещата Куба. Какво си спомняш от тогава?
- През 82-ра година, след „Златният Орфей“, с Васил Найденов ни поканиха да пеем на един фестивал за кубинска песен - „Гала-82“ в Хавана. Трябваше да научим по една кубинска песен. Васко е голям сладур, а нали и двамата сме зодия Дева избрахме една и съща песен „Прегръщай ме“, без да се наговаряме! След това, заедно с Биг Бенда на Кубинското радио и Тони Таньо, около един месец обикаляхме и изнасяхме концерти в Куба. С нас бяха едни от най-популярните изпълнители от всички социалистически страни. Навсякъде ни приемаха страхотно. Бях омаяна от самите кубинци, толкова добри, мили и внимателни хора.

Нели е една от най-награждаваните ни певици.

- С твоята визия няма как да си останала незабелязана там. Изживя ли някоя авантюра, или летен флирт?
- Авантюра не, но всички флиртувахме помежду си! Един кубинец - басист от оркестъра, ми обърна по-специално внимание, но не го отразих, обаче мисля че полякинята го отрази... (Смее се.) Тогава всички говорехме руски и се разбирахме много добре - беше весело и незабравимо. В Куба всичко пее и танцува - през деня няма жив човек на улицата, но в 9 часа роклите се обличат, ролките се свалят от главите и веселбата започва. Впечатлиха ме и достолепните възрастни дами, които си седят на улицата, захапали по една пура – много атрактивни.

- А имаш ли някой забавен спомен от пътуванията ти в чужбина?
- Веднъж пътувах сама на една екскурзия с кораб и обиколихме много морета и държави. Като стигнахме в Мароко, слязох от кораба, а един от местните се задяваше, че давал 10 камили да остана, но до мен имаше човек от екипажа, който му вика: „Много са малко!“ Не ме дадоха само за 10 камили! (Смее се.)

Новият им дует с Георги Христов се превърна в хит.

- Един от най-близките ти хора е твоят колега Георги Христов. Какво го прави толкова специален за теб?
- Това, че той си ми е моето братче още от началото на 80-те години! Приятелството ни се е проверявало, изпитвало и затвърждавало във времето - имало е и бури и слънце, и така до ден-днешен. В един момент, като зрели хора осъзнахме, че няма смисъл човек да разваля и малкото приятелства, които има. Да, има и нови хора около нас, които са любопитни да те видят, или да са около теб, за да им помогнеш нещо - ок, но в крайна сметка се оказва, че те не са приятели. Затова човек трябва повече да държи на старите приятели. Мои хора винаги са били Вили и Краси Гюлмезови, Сашо Петров, Михаил Белчев и жена му, Веско Маринов, Кристина Димитрова и Иван Тенев, Орлин Горанов… Това са колеги, с които животът ни е минал заедно и дори да не се чуваме непрекъснато, за мен те са си мои приятели. Толкова много сме пътували и били заедно, знаем си и кътните зъби. От нашето поколение почти никога не са излизали клюки и интриги, с които да залеят пространството - всеки пази тайните на другия.

- Как се чувстваш от това, че дори прекрасния ви дует с Георги Христов „Когато се огледам в очите ти“ се върти главно по едно радио, а другите налагат предимно чужда музика?
- Как да се чувствам, дуетът ни се харесва и в моя канал има над 1 милион гледания! Винаги можем да бъдем разочаровани от това, че определено радио има концепция да налага други изпълнители и често хубави песни остават не толкова въртени, но досега не съм обвинявала никой. Тези неща не зависят от мен, ние каквото трябва сме направили и ако искат да го пускат, ако не – ок! Много си обичам „Когато се огледам в очите ти“. Авторката на текста Джина Дундова ми подари тази песен за юбилея в Операта преди две години. Самият стих е по личната ѝ история - за любовта с нейния мъж.

Приятелството им с Георги Христов е още от студентските години.

- Каква е причината да записваш рядко нови песни?
- Миналата година, като правихме голямото турне с „Концерти с кауза“ и на такива сборни концерти, публиката иска да чуе 2-3 песни, които вече са познати, а не толкова новите. Това е причината да не записвам много нови песни. Още не съм пяла „Vamos a bailar“ на живо, но си мисля, че ако я популяризират по радиото, или хората я гледат в канала ми в ютюб, тази хубава и жизнерадостна музика би ги завладяла. През есента искам да пусна и една балада. 

- Основна тема в песните ти е любовта. Какви са спомените ти за първата любов, както и за първата по-осъзната, зряла любов?
- За първи път се загледах по един мой съученик в четвърти-пети клас, който горкия беше вечно с хрема и му течеше носа! (Смее се.) Той обаче не ми обръщаше никакво внимание. Много го харесвах и даже на един лагер в планината, където всички се снимахме, аз тайно взех общата снимка...  След това съм се влюбвала много пъти, но голямата, осъзната любов е тази, която срещнах на 35 години – мъжа ми Георги Бочуков. Другите ми любови са били различни - просто съм се влюбвала в музикантите, в таланта им! Дори в първия ми мъж бях влюбена повече в музиканта, отколкото в човека. Една е осъзнатата. Срещнахме се, когато Жоро беше на 33, а аз на 35, и така до днес.

- Мъжът ти има голямо чувство за хумор. Това сигурно много помага, за да останете заедно вече толкова години?
- О, да - непрекъснато ме разсмива! В началото ми беше трудно да свикна с чувството му за хумор, понеже беше неразбираемо за мен. Учудвах се и го заглеждах, за да разбера какво точно има предвид. (Смее се.) Аз също имам чувство за хумор, а благодарение на него развих и самоиронията. Винаги се самоиронизирам и обичам да се шегувам, но с мярка, защото когато се прекали се получава неудобно...

- Кога последно имахте по-сериозен скандал?
- Аз си мрънкам непрекъснато за нещо – мрън-мрън... А той ми вика: „Стига си мрънкала!“, и до там. Едно време имахме по-интересни сблъсъци, а знаеш какво помирява най-бързо хората! (Смее се.) Сега е по-спокойно.

- Какво мислиш за приемането на еврото?
- Питам се догодина как ще протекат турнетата и тогава хората как ще ходят на концерти – ще могат ли всички са си го позволят, ако продължават така да се покачват цените?! При нас има един момент, че за разлика от другите ни съседни народи, българинът се затваря в жилището си и мисли само как да реши собствените си проблеми, а не надига глава – не сме обединени. Трудно намираме обща кауза, за която да се борим и да излезем на протести.

- Кои са най-важните уроци, които си научила от твоите родители?
- Сега, като се върна назад във времето и осъзнавам, че възпитанието, което тогава са ми дали е абсолютно неадекватно за днешното време. Учеха ни да не крадеш, да не лъжеш, да бъдеш честен и да уважаваш възрастните. Днес, ако си добър, рискуваш да те помислят за глупак, или ако правиш добро, смятат, че едва ли не си им длъжен. Въпреки това, не бих обвинила родителите ми, че са ме възпитали по този начин.