Доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара, пред „Труд news“ в Деня на миньора: От геополитическа гледна точка суровините са ключов елемент за всякакъв вид преговори

Секторът на добиването на суровини е един от малкото, с които бихме могли да покажем лидерско присъствие в ЕС

На 18 август честваме Деня на миньора. Добиването на суровини е от ключово значение за различни сектори от икономиката - от строителството до производството, включително и на чипове, необходими на изкуствения интелект. С въпроси търговската сделка между САЩ и ЕС за митата отразява ли се на българската минерално-суровинна индустрия, какви са амбициите на Европейската комисия за осигуряване на суровини от местни източници и какъв е приносът на бранша за икономиката на страната се обърнахме към доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара.

- Г-н Митев, търговската сделка между САЩ и ЕС за митата отразява ли се на българската минерално-суровинна индустрия?
- Краткият отговор е, че няма пряк негативен ефект, но косвено - да, ще окаже ефект. Пряк ефект няма, защото повечето суровини, които се добиват в страната, особено метали, индустриални минерали, са стоки, с които ние не осъществяваме директен износ. Добивът на метали, който осъществяваме, е вътрешна търговска дейност. Тя се осъществява между нашите добивни компании и металургичните компании. Нашата дейност приключва до продажбата на добитите суровини на тези металургични компании и съответно те търгуват на международните пазари. Цветните метали, като мед, злато, олово и цинк, се търгуват на Лондонската метална борса. Тук косвеният ефект ще бъде на база цените, на които се осъществяват продажбите. Индустриалните минерали са изключително регионални суровини, тоест търговията е в региона на Европа, предимно Югоизточна и Южна Европа. Една малка част от скално облицовъчните материали заминават за експорт за САЩ, като декоративни облицовки в строителството. Но това няма да окаже някакво съществено значение. Пазарът за тези крайни клиенти ще бъде малко раздвижен, но пряк ефект не очаквам върху търговията със суровини.

- Суровините са в основата на всяко производство, включително и за производството на чипове, необходими на технологиите за изкуствен интелект. Какво трябва да бъде направено в областта на геоложките проучвания в страната и разработването на нови находища?
- Първо трябва да ускорим тези процеси - като започнем от административните процедури и стигнем до процесите по приемане и разкриване на находища. Всичко това трябва да се случи в доста бърз порядък, заради забавянията, които вече съществуват. В момента, през 2025 г., ведомствените комисии в различните министерства, които разглеждат общите въпроси и дават разрешения за площи за търсене и проучване, разглеждат заявления от преди година и половина-две. Тоест през 2025 г. разглеждат заявления от 2023 г. Това е една чисто административна процедура, която трябва да бъде ускорена като модел на работа при обработката на информацията и вземане на решения. За да осигурим нормален брой площи за търсене и проучване, от които да излязат находища. Експертите неведнъж са казвали, че на сто площи за търсене и проучване само от една е икономически рентабилно да започне добив. Към днешна дата имаме 164 разрешения за търсене и проучване, така че погледнато от гледна точка на критични, стратегически суровини процента вероятност да намерим рентабилно находище е доста минимален.

- Колко са подадените заявления за търсене и проучване, които чакат да бъдат разгледани?
- 164 са активните разрешения за търсене и проучване. А колко са подадените и чакащи заявления нямам информация. Но има заявления, които чакат от години. Примери за това има доста. Има заявления, които са подадени и очакват процедурно завършване повече от пет години.

- Европа има ли нужда от повече суровини? Какви са амбициите на Европейската комисия по отношение на осигуряване на необходимите суровини от местни източници?
- За последните 30 години добивът на суровини в Европа е спаднал наполовина. От два милиарда тона добити суровини преди 30 години, сега са един милиард. Най-фрапантното, което прави впечатление, е че само за последните 10 години добивът е с половин милиард надолу, или с 50%. Тенденцията не е положителна, факторите са безбройни. Тук идва и регламентът на ЕС за критичните, стратегически суровини, който миналата година беше приет. Европа консумира 30% от световния добив на суровини, а добива едва 3%. Целите на Европейската комисия са до 2030 г. тези три процента да станат минимум десет. Тоест минимум 10% от използваните суровини да се добиват от местни източници. Приеха регламента, дадоха старт на европейски процедури за подбор на проекти за критични, стратегически суровини, които да бъдат подпомогнати административно. Миналата година беше направен пул за събиране на такива проекти. Отношението е положително, но към момента е само отношение, няма реални действия за насочване на стратегическо внимание към сектора, липсват резултати. Това донякъде е нормално, защото времевите рамки за реализация на проекти в минното дело не са толкова кратки, колкото се налага да бъдат от гледна точка на днешната ситуация в геополитически план. Но ние това го говорим, защото, ако не започнем да мислим за суровините за утрешния ден, просто изведнъж ще минат пет години и с ежегодния спад ще се окажем без суровини. С тази тенденция в добива ще бъдат силно застрашени и съпътстващите индустрии, свързани с консумацията на суровини - и преработката на подземни богатства, и производството на самите изделия.

- Законодателни промени могат ли да намалят бюрокрация и да подобрят средата за правене на бизнес?
- Специално за България неведнъж съм изказвал позиция, че законодателната ни рамка е една от най-добрите в Европа. Но днешните условия и нуждата от суровинна независимост, налагат да се намали бюрокрацията и да се подобри средата за правене на бизнес, за да минем на по-висока скорост, като така ще отговорим на очакваното повишено търсене на суровини. Тази по-висока скорост на административно решаване на въпросите, свързани с площите за търсене и проучване, и процедурите за предоставяне на права са ключът към високата ефективност. Това първо ще създаде добра среда за бизнеса, и второ ще даде едно спокойствие у всички нас като общество, че не бавим нещо, защото има някакъв проблем. Бързата и ефективна работа ще доведе до прозрачност и разбиране, а притесненията, където съществуват, по естествен път ще отпаднат.

- Компаниите от бранша са едни от най-големите данъкоплатци в България. Какъв е приносът на минерално-суровинна индустрия за икономиката на страната?
- В продължение на това, което говорихме в някои от предните въпроси, за състоянието на добива в Европа, в България тенденцията е противоречива. Общият обем добив в индустрията отчита спад с четири процента спрямо предходната година. Това се дължи на различни фактори. Но най-отчетливата тенденция е намаляване на количествата твърди горива, използвани в производството на електроенергия. Друга стойност, която пак е логична от професионална гледна точка, но е важно да отбележим и нея, е спадът в добива на метални полезни изкопаеми. Това е спад не защото добиваме по-малко, а защото находищата изчерпват своя потенциал и концентрацията на полезен компонент намалява. Говорим за находища на повече от 60 години. Тази тенденция занапред ще бъде част от развитието на нашия сектор, ако няма нови находища. Секторът има принос към националната икономика около 800 млн. лева, близо 6% е ръстът на концесионните плащания и на платените местни данъци през 2024 г., но това се дължи не толкова на добитите суровини, а на цената им. Иначе казано цената на суровината пълни хазната, а не количеството, което добиваме, защото то спада. И ако не проучваме нови находища, ще трябва да се примирим със затихващи функции на минното дело в България.

- Редица представители на бизнеса се оплакват от липса на работна ръка. Каква е ситуацията във вашия бранш, има ли достатъчно кадри?
- Като цяло нашата индустрия работи от над 10 години за осигуряване на работната ръка. Сериозни са резултатите, които имаме, в дуалното обучение. Ние сме едни от пионерите, когато преди 10 години тръгна инициативата за дуално обучение в над 7-8 гимназии, които минната индустрия подпомага. 20% от учениците в дуалното обучение са свързани с професии от минната индустрия. Браншът подпомага дейността на тези професионални гимназии, също и на Минно-геоложкия университет. Компаниите отделят средства за оборудване и лабораторна база, за студентски практики, стажантски програми, стипендиантски програми. Самият факт на търсенето от кандидат-студенти към Минно-геоложкия университет през последната година е добър индикатор за това, че имаме разбиране към бранша от младите хора.

- Какви мерки взимат компаниите от бранша за подобряване на безопасността и условията на труд?
- Нашите компании постоянно инвестират в безопасните условия на труд. Безопасността е един от основните фактори, които поддържат високата производителност. Когато имаш добра работна среда, чиста и обезопасена площадка, твоята производителност е нормално да бъде по-висока, защото притесненията и вниманието ти са насочени изцяло върху процеса, а не върху собствената безопасност, а това осигурява спокойствие. Но не само инвестициите са причина за това, а и ежегодната работа, която се върши по предприятия и на ниво камара за обучения. Минната индустрия е една от най-активните, спрямо останалите икономически сектори, в разходи за обучение, безопасност и организиране на различни семинари. Така поддържаме нивото на компетентност на всички наши колеги, осигуряваме безопасни условия, в които да развиваме дейността.

- Каква е ролята на компаниите от минерално-суровинна индустрия за местните жители в общините, в които развиват дейност?
- Концесионните плащания на компаниите от бранша в някои общини формират над 80% от местния бюджет. В общините, в които нямаме добив на метали, индустриалните строителни материали образуват над 50% от приходите, които влизат в общината извън държавния бюджет. Освен данъци и концесионни такси, компаниите са партньор на всяка една община, в която развиват дейност. Всички инициативи - обществени, социални, културни, спортни, са подкрепени от нашата индустрия, което показва отговорността и отношението на нашите компании към всеки един регион, в който работим.

- Нови технологии навлизат в почти всяка сфера от живота. Браншът инвестира ли в подобряване на използваните в дейността технологии?
- Браншът е инвестирал над половин милиард лева през последната една година. Това са два процента от всички инвестиции в икономиката. Тези инвестиции не са насочени изцяло в добива, а по-скоро са насочени в технологиите, в околната среда. Инвестициите са един от факторите, които държат нашата индустрия на сравнително добро икономическо ниво. Без инвестиции в нови технологии и без подобряване на дейността нашата производителност на труда няма да е толкова ефективна, няма да е толкова висока и добавената стойност към останалите икономически сектори, като строителство, машиностроене, а и като цяло към брутния вътрешен продукт на България. Чрез новите технологии, които използваме, и производството, което поддържаме, макар и при обедняващата руда държим 5% от брутния вътрешен продукт на България.

- Какви са предизвикателствата пред бранша във връзка с изискванията на Европейската комисия за екологичен преход?
- Предизвикателствата са в две посоки - положителна и отрицателна. Отрицателното влияние на екологичния преход е високата себестойност на електроенергията. Макар и компенсирана на моменти от държавата, но в сравнение с останалите континенти, където се извършва добив на полезни изкопаеми, ние драстично изоставаме в себестойността u. Електроенергията е един от основните разходи при добива на суровини. Това със сигурност е още едно предизвикателство, за да утвърдим лидерското място на България в Европа, защото добивният сектор е един от малкото, с които бихме могли да покажем лидерско присъствие. Виждате, че от геополитическа гледна точка суровините през последната година са ключов елемент за всякакъв вид преговори. Търсенето и проучването на нови находища в България ще даде както възможност за подобряване на бюджетните приходи, така ще ни даде и отправна точка за преговори на високо ниво и ще допринесе за утвърждаване на позицията на България като лидер. Това е положителната страна, която предстои пред нас, но това е при положение, че преминем на бърза скорост на административно взаимодействие между инвестиционни намерения и държавна политика.

Нашият гост
Доц. д-р инж. Иван Митев е магистър по инженерна геология и има докторантура в областта на подземното строителство. Преподавател е в Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”, катедра “Подземно строителство”. От 2018 г. е изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.