Труд
Автор:
Тодор Токин
Русия започна контраперестройка - да си върне зоните за контрол и влияние в Източна Европа
Партията на мира има огромно влияние в Кремъл, не се афишира, но Путин се съобразява с нея
Новините от позициите на американския президент Тръмп за войната в Украйна са едни от най-нетрайните, те траят от ден до пладне. Най-после той наложи санкции на Русия, те са вероятно под натиска на американския политически дневен ред, смята международният анализатор Валентин Вацев. Но тези негови санкции не могат да затруднят руския политически елит, той решава други две задачи, твърди Вацев. Те са как да си върне зоните на контрол и влияние в Източна Европа, включително на Балканите. И второ - как да се реши въпросът с приемствеността на властта в Русия, т. е. кой ще наследи Путин.
- За първи път, откакто е президент, Тръмп наложи санкции на двете най-големи петролни компании в Русия, ЕС пък прие 19-ия пакет санкции срещу Москва, компании от Индия и Китай спряха да купуват руски петрол. Какво става, изпада ли Русия в международна изолация, господин Вацев?
- Не, Русия не е в изолация, докато работят механизмите на Брюксел. Освен това китайските и индийските купувания на петрол ще бъдат решени чрез посредници, както винаги става в такива случаи. Тръмп чак сега започна със санкциите, защото много му хареса икономическата перспектива, която Путин му нарисува. Най-после трябва да видим очевидното - Тръмп пет пари не дава нито за НАТО, нито за ЕС, нито за ООН. Той е типичен изолационист, каквито в Америка се случват на всеки 80-90 години. Това е етап, когато Америка отказва да си поставя цели далеч от своите граници. Тръмп е изцяло съсредоточен върху вътрешната си политика, не само защото има важни задачи там. През последните два месеца САЩ не са толкова безпроблемни. Защото неговите противници се окопитаха и се консолидираха и неговия главен противник - Демократическата партия - вече не е това, което беше, когато загубиха изборите миналия ноември. В нейна подкрепа е демократическата глобална медия - тук слагам не само Си Ен Ен и Ню Йорк Таймс, но и голяма част от европейските и българските медии, които се равняват по медиите на Демократическата партия в САЩ. Волята на тази партия се чува чак до Япония. Според мен Тръмп скоро ще загуби медийната битка, която е майката на всички други битки. Има медии, които го поддържат, но глобалната медия е против него. Си Ен Ен е супер медия, Ню Йорк Таймс се чете в цял свят. Така че Тръмп има повече от една причина да се занимава само с Америка и много му харесва икономическата перспектива, която Путин му нарисува.
- Каква е тази перспектива?
- С едно изречение - стига сме се карали за международните отношения, ние разполагаме с огромни ресурси, Русия има природни богатства за 132 трилиона долара. Тя е собственик на 64 процента от световните запаси на всичко. Дай да търгуваме, по този начин ние ще модернизираме страната, а ти ще реиндустриализираш твоята страна. И икономическият субект Тръмп е възхитен от тази перспектива. Но тъй като е длъжен и е принуден напоследък все повече да се съобразява с правилата на американския политически дневен ред, когато хората забележат, че Путин изобщо не се съобразява с волята на Белия дом, той може да каже, че е пратил 1-2 подводници на подходящи места, за да дисциплинират Русия. Това беше крайно несериозно, той не е и длъжен да знае как работят подводниците. Не можеш да ги изправиш пред границите на Русия, за да стане страшно. Но тези негови санкции не могат да затруднят руския политически елит, той решава други две задачи.
- Какви?
- Първо - как да си върне зоните на контрол и влияние в Източна Европа, включително на Балканите. И второ - как да се реши въпросът с приемствеността на властта в Русия, кой ще наследи Путин. Защото официално са се разбрали, че това ще бъде тема за 2027 година, но темата е толкова тревожна, че се работи отсега - какво съотношение ще протече от приемника на Путин в Кремъл.
- Чак да не повярваш, че в Русия може да тече разговор за смяната на Путин...
- Разговорът е много сериозен. На този етап специализирани различни звена вече са го формулирали много сериозно, а не пропагандно. Например има един аналитичен център, който е направил изследване на състава на голямото путинско политбюро. Защото никой сериозен човек не вярва, че Путин натиска копчета под бюрото си и ръководи великата страна. Нищо подобно, Путин се съобразява със специални посредници между него и големия елит.
- Кои влизат в това голямо политбюро на Путин?
- Това са някъде към петдесет човека, в които има представители на държавното управление, на частния бизнес, на промишления комплекс, на църквата. Там са представени всички, с които Путин е принуден да се съобразява. Ако иска да направи нещо, той се консултира с тях. Затова понякога изглежда, че е бавен. Влизането в това политбюро е огромен успех за този, който е успял да се настани там. Това е съществен властови въпрос, който е много по-важен от самочувствието на Алла Пугачова и какво ще каже тя за Путин. Задачата за приемствеността на Путин е вече формулирана, но медиите се отнасят срамежливо към този проблем, работят с недомлъвки.
- Втората задача пред руския политически елит, както казахте, е връщането на зоните за контрол и влияние на Русия в Източна Европа...
- ... Което Елцин и Горбачов предадоха и подариха на Америка, вярвайки на т. нар. Московски консенсус. Горбачов и Елцин вярваха, че ще построят нова руска държава и наистина Руската федерация е много по-различна от СССР и Руската империя. Московският консенсус бе вярата, че има съгласие с Вашингтон така щото Русия предава на Америка своите зони на влияние, които тя бе завоювала в резултат на победата си във Втората световна война - бившите социалистически страни и тези, които се влияеха от Русия. Като идеята беше Русия да се изтегли оттам и тя го направи, като от своя страна тя се надяваше и вярваше, че са постигнали американското съгласие Белия дом да не възразява срещу прокарването на тръбите на „Газпром“. А в „Газпром“ си вярваха, че са мечът на империята. Той беше нещо от рода на държавно-частно предприятие, формално бе държавна собственост, която се използваше от една частна групичка от политически функционери, начело с Виктор Черномирдин. Значи от една страна ние предаваме зоните на влияние на Америка, от друга страна Америка си затваря очите, че в нейните вече зони на влияние ние безпрепятствено прокарваме всички тръби, включително и през България. Америка не бе съгласна с това и този консенсус отдавна е нарушен. Един от първите, които нарушиха този консенсус, беше българският министър-председател Жан Виденов. Големият проблем за него започна, когато той отказа да изпълни искането на „Газпром“ да се прокара тръба през България и в резултат на това българското правителство бе свалено с усилията на руската агентура и българските приятели на руската агентура. Затова сега някак си е неудобно да се говори, но все някога някой ще трябва да каже истината по този въпрос. После БСП предаде властта на Костов с надеждата той да разреши тръбата, но и той ги изигра.
- Много интересно връщане в миналото, но да дойдем в днешния ден, господин Вацев!
- Русия започна контраперестройка - да си върне зоните за контрол и влияние на Русия в Източна Европа и на Балканите и ще направи всичко по силите си това да стане.
- Как ще стане това освен с военна сила?
- Не само, не само. Освен военни средства има и други - има икономически механизми, културни механизми, също и дипломатически, механизми на държавно взаимодействие. В края на краищата сигурно има и агентурни методи, те винаги вървят с другите. Но Русия няма да се откаже от това си намерение, дори няма да преговаря за това.
- И какво ще стане с тези зони, ако Русия възстанови влиянието си в тях? Отново съветизация ли, или този път путинизация?
- Не, това е несериозно, това да го оставим на ППДБ. Честно си признавам, че не разбирам термина „путинизация“. Нека Алла Пугачова да отговори на този въпрос. „Путинизъм“ е част от западната пропаганда, която си има своя терминология и схеми, аз съм извън тях. Не приемам за себе си да се говори, че съм путинист или че не съм, просто този термин е мъртъв. Съветизация значи нещо, но тя приключи в Русия още някъде през застойната епоха на Брежнев. Въпросът сега е дали Русия ще бъде СССР-2. Това е много сериозен въпрос, на който в момента не съм готов да отговоря цялостно. Никаква комунистическа власт няма да има, защото елитът на КПСС унищожи КПСС. Но аналогът на поструския комунизъм е Китай. Наскоро говорих с един просветен и културен китаец и му зададох направо българския въпрос - там при вас комунизъм ли е или изграждате най-свирепия капитализъм? Защото има и такива разбирания и те не са безпочвени. Човекът ми отговори директно - в Китай ние изграждаме капитализъм, но много внимаваме капитализмът да не е на власт! Просто ахнах на това толкова кратко обяснение.
- А какво разбирате вие под „Руский мир“?
- Засега няма нищо такова, не го приемам сериозно, но се разбира широката зона на влияние на Русия. Първо той влючва самата Русия и всички държави, които не се противопоставят на Кремъл, където руската управляваща класа може да отиде и да срещне диалог, там, където Русия не я заплашват и не се готвят за война с нея като ЕС. Там може да се очаква да се появи „Руский свят“.
- Под диктата на Москва, разбира се.
- Под авторитетното влияние на Кремъл, това не е диктат.
- Нека поговорим сега за войната в Украйна, която започна на 24 февруари 2022 година...
- Опитните политолози разбират, че това е война между Русия и НАТО, към НАТО се присъедини и ЕС такъв, какъвто е днес. От НАТО можеш да извадиш САЩ, като изолационистът Тръмп не дава пет пари за него. Разбира се, ако отделят по 5 процента, те са добре дошли, но в Европа никой не се е засилил да дава 5 процента. Сега войната е позиционна - руски части напредват, отвоюват някакви квадратни километри и след няколко дни украинците си ги връщат. Това може да се промени само с мобилизация. Украйна повече не може да мобилизира, тя достигна и надмина горната граница на своя мобилизационен потенциал. В Русия обаче има мегдан за огромни мобилизации - потенциалът там е между 10 и 15 милиона човека. Мобилизацията е политически въпрос, олигархатът е категорично против, но ако по някакъв начин в Кремъл го решат, войната трябва да затихне в началото на пролетта на другата година, когато Русия изпълни преките си териториални задача. Но трябва да се помни, че Русия не воюва за територии, а за решаване на политически задачи. Това е война между Русия и НАТО, на този етап още е прокси. Другата година през есента вече ще има реални контактни действия.
- Значи са верни предупрежденията и опасенията на Макрон, на Киър Стармър и на Мерц, че Европа трябва да се готви за война с Русия...
- Разбира се, те говорят практически вярно, но на този етап може да се очаква Европа да се засили и да се удари в Русия. Те щели да бъдат готови до 2030 година, което не е много умна постановка, защото в Кремъл може да решат да ги ударят преди 2030-та, ако си сменят геополитическата култура. В Кремъл работи един бавен и невидим консенсус между военнопромишления комплекс от една страна, плюс църквата, кой знае защо, и руския олигархат от друга, който е много влиятелен и контролира руските финансови потоци. Неговото влияние в Кремъл е огромно. Той има свой политически инструмент и това е партията на мира. Тя не обича да се афишира, но от самото начало Путин се съобразява с нея. Около 200 000 руснаци живеят в Европа - в Англия, Франция, Германия, Австрия и те са важна част от партията на мира, те са отделен политологически феномен, те контролират между 500 милиарда и един трилион евро. Идеята на олигархатът е следната - вие воювайте колкото искате, само не засягайте живота на свободните хора. Русия гради капитализъм вече 34 години и ние няма да позволим комунистически управленски хватки. Обществото не е с вас, а е с нас. Това е манифестът на партията на мира. Но за да не стане точно тяхната, Путин използва всички хитрости, на които се е научил през последните 25 години. Той се научи да управлява в мъките на управлението. Бе избран от олигарсите да пази гърбовете им. И след дълги няколко години той успя да се еманципира. Едва през 2006 година можеше да каже, че носи реалната управленска отговорност в Русия. Преди това бе пешка в ръцете на руския олигархат, неин заложник. Березовски му отваряше вратата с крак, Гусински му блъскаше по бюрото...
- През февруари догодина ще станат 4 години от започването на войната. За толкова време свърши Великата отечествена...
- Както казах, това е война на Русия с ЕС и НАТО. Четири години война с Европа не е странно, напротив, нормално е. Четири години са много, ако воюва със Зеленски, но четири години са малко, ако воюва с обединения военен потенциал на НАТО и на ЕС. И като велика стратегическа победа на Путин ще се брои това, че той е успял да извади от състава на своите противници главния противник -САЩ, като е предложил друго целеполагане на руско-американските отношения. Това е пряк резултат от новата политическа линия на американските републиканци - не всички, но по-голямата част.
Нашият гост
Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ “Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.
