Акад. д-р Григор Горчев пред „Труд news“: От февруари оперираме с робот от пето поколение единствени в Източна Европа

Младите бягат в чужбина, за да практикуват съвременна медицина, а не за пари

В плевенската болница „Света Марина“ нямаме недостиг на кадри

Изкуственият интелект навлиза във всички сфери на живота, включително и медицината. Ще ни оперират ли в бъдеще роботи без човешко участие, къде сме ние в новите технологии и защо младите специалисти избират емигрантския живот в Западна Европа, Канада или САЩ, разговаряме с акад. Григор Горчев, управител на плевенската болница „Света Марина“.

- Акад. Горчев, изкуственият интелект все повече навлиза в живота ни, в медицина - също. Ще замени ли той лекарите?

- Ние започнахме да работим с него отпреди 20 години. Това е интелектуалната хирургия. Медицината много се разви, особено в роботиката. Когато двата интелекта - на хирурга и изкуственият, са в синхрон, става нещо сериозно, което дава много за лечението на пациента. Ние подготвяме вече интелектуални хирурзи, които имат много добри познания по анатомия, по компютърни системи. Интелектуални по отношение на въображението, на качеството и най-вече на виртуалната реалност. И тук правим подбор, защото не всеки има качества за това. Смятам, че вбъдеще ще се обособи една такава група от интелектуални хирурзи, които ще работят заедно с изкуствения интелект. Това е друга философия и трябва да се вникне в дълбочина на нещата. Аз имам 21-годишен опит в роботиката и съм го изпитал на гърба си. Работя с всички системи - от първата, която е от 2006 г., до последната, която е 2025 г. и която е пето поколение. Тя ще влезе в България през 2026 г. Така че този интелект се развива, но само той, без лекар, е неприложим по отношение на лечението. Що се касае до диагнозата - да, има такива програми, които я дават. Човешкият фактор обаче не трябва да се пренебрегва.

- Вие пръв в Източна Европа направихте операция с робот, с какво този тип хирургия е по-добра от така наречената „отворена“?

- С много неща. Те са неоспорими, доказани и във времето, и в лечението. На първо място е оперативната травма. Тя е много по-дълга и тежка при „отворената“ операция, отколкото при роботиката и пациентът се залежава. Това действа и на психиката му, защото се чувства откъснат от реалния живот, който е водил. Ние много работим върху психиката на нашите пациенти. Роботиката вече е стандарт в САЩ и Западна Европа. За първи път там вече роботизираната хирургия има превес над лапароскопската, въобще не говорим за „отворена“, която разбира се, има място при определени състояния, които не са подходящи за инвазивна хирургия. Един хирург трябва да владее три неща - „отворена“ операция, ендоскопска и роботика. Чак тогава вече можем да говорим за завършен хирург.

- Какви пациенти са най-подходящи за роботизирана операция?

- Говорим най-вече за онкопациенти и не само гинекологични, но и със стомашно-чревни тумори, урологични заболявания - рак на простатата, рак на бъбрека, на белия дроб и т. н. Става дума за първи стадий. Ако е втори и нагоре, вече говорим за други методики, като се почне с лъчелечението и „отворената“ хирургия. При първи стадий е липса на вкус да работим „отворена“ хирургия. Това са стандарти, които са вече установени от западноевропейските школи и ги въвеждаме в България, това е факт.

- Много пациенти се страхуват да отидат на лекар, за да не чуят най-страшната диагноза. Какво могат да направят медиците, за да повярват болните в добрия изход?

- Много е важно как се съобщава тежка диагноза, в България липсва разбиране как да бъде поднесена тя на пациента. По принцип трябва да бъде съобщена от психолог, защото много пациенти я приемат като присъда, което не е така. Голяма част от тези заболявания са лечими. Ние се стремим да помогнем, имаме успехи, има голяма преживяемост. Но ако на един пациент му се каже диагнозата по лош начин, дори след години той да бъде излекуван, остава тази психотравма и той си мисли постоянно, че е болен, че ще загине от това заболяване, което не е така. Аз имам пациенти, които са оперирани преди 20-ина години и са здрави, но не се смятат за такива, само защото навремето по лош начин са им казали диагнозата „рак“. И това е големият проблем, за който трябва да се говори, трябва да се обясни, защото това е много важно - как ще се представи, по какъв начин ще се съобщи лоша диагноза. Особено, ако човек е със слаба психика, прихотравмата е голяма, затова ние с колегите много държим на това, как ще им я съобщим.

- Във всички болници има недостиг на лекари, медицински сестри, санитари. Как се справяте с този проблем в „Света Марина“?

- Трябва да ви кажа, че нямам никакъв проблем с кадрите. Младите хора са много мотивирани и тук понякога се преекспонира проблемът с парите. Ние правим анкета за завършилите медицина в Плевенския университет и на въпроса - искате ли да специализирате в чужбина, все повече намаляват отговорите „да“. Младите специалисти отиват в чужбина не толкова за заплащането, а за да учат съвременна медицина. В нашата болница предлагаме модерни методи на лечение и практики. Така че при нас за специализация ние даже нямаме места от голям наплив, от голямо желание, което е важно. Младите хора сега са много информирани, те знаят езици, знаят какво се работи на Запад и в САЩ и търсят такива места, където да бъдат доближени до техните високи изисквания. И ми прави впечатление, че никой от специализантите не говори за пари. Те са важни, разбира се, но по-важното е този млад човек къде ще отиде да специализира, по какъв начин ще бъде обучен, за бъде полезен, за да бъде адекватен, за да бъде конкурент на колегите от Западна Европа. Тука много добре трябва да се мисли за обучението, това е изключително важно. Парите също са важни, те идват постепенно, но на първо място е обучението - да стоят по 12 часа, да няма работно време, защото сега е моментът да вземат, да трупат опит, а другото ще дойде с времето, с годините. Медицината е такава професия, в която признанието идва с годините, защото пациентите търсят лекари с опит, които са доказани и това е естествен факт. За жалост се тръгва в друга посока и никой не говори за обучение, всеки говори за пари, което наистина е проблем.

- Как трябва да бъде реформирана здравната ни система, какво куца в нея?

- Много неща куцат. Сега в момента здравната система е спокойна, не знам докога. Здравеопазването в България е концентрирано в големите градове, в университетските болници, основно в София, Варна, Пловдив, Плевен. Това не е лошо и то би трябвало да е така, защото там има наличие на кадри - професори, доценти, които обучават на медицинска практика и оттам вече са и силните болници. Те концентрират много висок интелектуален медицински потенциал. Но трябва да се направи регулация по отношение на неефективните структури, които трябва да бъдат преструктурирани в заведения за долекуване. Това е много важно, а ние такива нямаме. Това е въпрос, който трябва да се коментира и да се мисли, защото това е политическо решение. Ние в момента имаме Здравна каса, но нямаме конкуренция и това си е просто бюджет, но това е реалността.

- А Здравната каса поема ли роботизираните операции?

- Да, защото експертите вече осъзнаха голямата ефективност на роботизираната хирургия. Но това е само за онкоболни пациенти и така е правилно. Тоест касата поема издръжката на онкоболните пациенти, което навсякъде е така. Това е голям успех за финансирането на модерната хирургия.

- Вие сте хирург с огромен опит. Мислите ли, че българката пренебрегва здравето си и да - защо?

- Не знам дали от възпитание или преди това е насаждано, че здравето не е ценност и не трябва да го пазим, но има липса на профилактика. България е на едно от първите места по онкологични заболявания и това е резултат от начина на живот и от липсата на профилактика. Ние заради това губим много пациенти жени, защото късно идват на лекар и не можем да им помогнем, когато заболяването е в напреднал стадий и става доста тежко.

- Трябва ли да се ваксинират жените против папиломен вирус, който предизвиква рак на шийката на матката?

- Това е много дълга тема, която донякъде е спорна. Аз не искам да насаждам неща, които са строго научни. Оказва се, че не на 100% папиломният вирус е причина за рак на шийката на матката. Има много жени, които са SPV негативни, но са с раково заболяване. Естествено SPV вирусът е причинител на рака, но не във всички случаи, както се говореше преди години. И това е спорната тема, така че има школи, има държави, в които тази ваксина не е задължителна, а препоръчителна, това е индивидуално. При нас тя е препоръчителна. Но в общ план има лек страх от тази ваксинация. Не искам да коментирам нивото на българската жена, защото не ми е работа, но това е както с Ковида. Това е национална особеност при нас, имаме страх от ваксинация. Не знам по какъв начин това може да бъде корегирано.

- Болница „Света Марина“ има две сгради, знам, че сега строите трета. Какви е новото?

- Да, сега строим трета, която ще бъде за лъчетерапия и други модерни технологии. Във втората сграда е ПЕТ-скенера, химиотерапията, онкохематологията, там са тези тежки специалности. А новото ще бъде догодина през февруари, когато ще пристигне при нас роботизирана система, която ще бъде пето поколение и ще бъде първата в Източна Европа. Няма Гърция, Турция, Румъния, Чехия, Полша. България ще бъде единствата, на която американците, които я произвеждат, предоставят най-добрата роботизирана система и тя ще бъде в нашата болница. Тази система е адаптирана за дистанционна хирургия, ще може да се оперира от разстояние. Ще ви кажа един факт - на Световния конгреса по роботика, който беше през юли в Страсбург, демонстрираха операция с този тип хирургия - пациентът беше в Казахстан.

- Какви съвети ще дадете на жените, за да опазят гинекологичното си здраве?

- На мен ми омръзна да давам съвети. Само им казвам - ходете на лекар поне веднъж годишно. Тези заболявания са такива, че когато има оплаквания, тогава става късно. Така че основното е профилактиката. Както ходят на маникюр, на пилатес, да отидат веднъж годишно на лекар. Това е, което мога да кажа.

- Вие бяхте избран за депутат в 45-тото Народно събрание. Само няколко дни бяхте в парламента и се отказахте, защо?

- Защото не ми е там мястото, това го осъзнах още на първата седмица. Там човек трябва да разбира, да бъде отдаден, да бъде малко агресивен, арогантен, а това не е в моя стил. Така че, има хора за всичко. Моето призвание е да се занимавам с медицина, да мога да обучавам, да мога да помагам, да мога да лекувам, да мога да правя школа, да мога да оставя нещо след себе си Това е мисия, която съм осъзнал и го правя с удоволствие. При менев „Света Марина“ има 16 лекари, които са акредитирани за роботизирана хирургия. Това са гинеколози, гръдни хирурзи, уролози. Човек трябва да мисли мисионерски, да дава това, което е научил, да предава опита си. Това ще остане, никой не вечен.

- А колко е дълъг работният ви ден?

- 12 часа - от 8 до 8. За мен и моите колеги няма работно време, стои се, докато има работа. И така трябва да бъде. Аз казвам на младите колеги - вие работите, докато се свърши работата. И те остават сами, без да ги карам. Дори да няма в момента работа, отиват в операционния блок и гледат, учат се, възприемат, спорят. Аз мислех, че с възрастта работата ми ще става по-малко, а е обратното. Но това е любов, която усещаш вътре в себе си и без нея не можеш. Понякога имаме неуспехи, преживяваме ги, но това е животът, трябва да се върви напред. Ние правим нещо за обществото, защото иначе какво - да оставим всичко така и да чакаме случайните неща ли? А те често са лоши.

- Семейството ви как реагира на този 12-часов работен ден?

- Много му е трудно. Съпругата ми е един прекрасен човек, който ме разбира. Тя също е лекар и също е отдадена на работата си. Добре, че имаме помагачи за двамата ни сина, на които и аз, и майка им често им липсваме. Големият в момента е в Американския колеж, другият е още малък. Аз няма да им се меся в избора на професия, на мен никой не ми се е месил. Човек трябва да работи това, което желае, което иска и което ще му донесе удовлетворение.

Нашият гост

Управителят на плевенската болница “Света Марина” акад. Григор Горчев е лекар с три специалности - акушерство и гинекология, онкология и хирургия. Той е първият, който оперира с робота “Да Винчи” и въведе у нас робот-асистираната хирургия. Акад. Горчев е директор на Научноизследователски институт и почетен ректор на Медицински университет - Плевен. Член-кореспондент, академик на БАН и носител орден “Стара планина” първа степен за изключителни заслуги в областта на медицинската наука и практика. “Лекар на годината” е на Българския Лекарски съюз през 2006 г. и 2011 г.