Стоян Панчев, икономист, пред „Труд news“: Единствена смислена промяна на плоския данък е намалението му

Голямата причина за скока в цените през последните месеци е предстоящата смяна на валутата

До няколко дни трябва да бъде готов проектът на бюджет за 2026 г. Има много предложения да вдигане на данъци или осигуровки, за промяна на ставката на ДДС. С въпроси необходими ли са съществени мерки за свиване на бюджетния дефицит, трябва ли да преминем към прогресивно облагане на доходите или да бъде увеличен данъкът върху печалбата, удачно ли е вдигане на осигуровките и каква е причината за инфлацията през последните месеци се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, тече подготовката на бюджета за 2026 г. Необходими ли са съществени мерки за свиване на бюджетни разходи и за увеличение на приходите?
- Данните до месец септември ни показват, че приходите в бюджета вървят с много добро темпо, така че правилната посока е да се мисли за овладяване на разходите. Разбира се, почти четири години тази тема беше табу заради опитите за изпълнение на Маастрихтските критерии - скриваха се проблемите с дефицита, за да „не се излагаме пред чужденците“. Сега, за съжаление, вече имаме на масата „гръцко“ влизане в еврозоната и предстои за първи път от 27 години да се сблъскваме с истински бюджетни проблеми - точно при/заради премахването на валутния борд. Трябва една малка бележка да направя обаче, след санкциите срещу Лукойл, може да се окаже, че фискът ще е сред най-сериозните жертви, ако рафинерията спре да работи. Става дума все пак за най-голямото предприятия в страната, опериращо в сектор с акцизни стоки. Т. е. може да възникнат средносрочни проблеми с част от планираните приходи.

- Европейската комисия позволява бюджетният дефицит да е над 3% от брутния вътрешен продукт при увеличение на разходите за отбрана. Смятате ли, че България трябва да се възползва от това или трябва да се стремим към бюджетен дефицит под 3%?
- Сигурен съм, че Министерство на финансите ще направи всичко възможно, за да продължи замитането на проблема с разходите да продължи. Вече отлично си сътрудничиха по този въпрос по-рано през годината, както с Европейската комисия, така и с Международния валутен фонд, за да се прикрие истинският размер на дефицита и за 2025 г., но и за 2024 г., и съответно да бъдат манипулирани данните, така че да влезем в еврозоната от първи януари 2026 г. Що се отнася до целите, които трябва да гоним, аз съм бил винаги почитател на балансирания бюджет, т. е. такъв с 0% дефицит. Но трябва да имаме предвид, че при големи капиталови разходи за превъоръжаване това ще е трудно постижимо. Само да не се окаже, че както например в Италия, като военни разходи се разписват класически граждански инфраструктурни проекти и така просто се прави още едно скриване на разходи и манипулиране на данни.

- По отношение на облагане на доходите някои икономисти са за преминаване към прогресивно облагане на доходите, а други са за запазване на плоския данък от 10%. Според вас необходими ли са промени?
- Единствените смислени промени биха били в посока намаляване на плоския данък, не към увеличаването му. Наясно съм, че това е напълно извън прозореца на Овъртън в този момент, но след бутането на валутния борд, последното останало от успешните реформи на прехода към пазарно стопанство е плоският данък - и особено неговата ниска ставка. За щастие, засега от най-голямата партия в управляващата коалиция твърдят, че ще го запазят в сегашния вид, дано не се обърнат и по този въпрос, както за еврото през 2018 г.

- Ако бъде въведено прогресивно облагане на доходите, средната класа по-високи данъци ли ще плаща или може да бъдат увеличени само данъците за хора с високи доходи, например над 5-10 хил. или дори над 100 хил. лв.?
- Правени са на много места опити да бъдат обложени диспропорционално хората с по-високи доходи и обикновено подобни усилия завършат с по-висока данъчна тежест за средната класа и загуба на приходи от най-богатите. От 80-те години е известен ефектът на Лафер, който ни казва, че след един конкретен размер на данъчната ставка, увеличаването ù не води до по-високи приходи за хазната, защото се създават все по-силни стимули за избягване на облагането. Всъщност дори и в момента, изключително малко от т. нар. 1% на най-богатите у нас плащат 10% данък заради възможността да местят капиталите си, да наемат счетоводни кантори и да прилагат различни техники за данъчна оптимизация, недостъпни за средна класа и по-малко заможните. Т. е. дори с относително нисък плосък данък не получаваме облагане на най-богатите, камо ли с по-висока ставка. В момента можем на живо да наблюдаваме пореден опит за облагане на богатите във Великобритания - Кралството загуби около 10 000 милионера през 2024 г. и се очаква още 17 000 през тази, заради промени в данъчното законодателство. У нас ефектът ще е подобен - напускане на страната и преминаване в сивия сектор от богатите, докато тежестта се поема от работещите на трудов договор в средата на доходното разпределение. Нищо общо с - богатите да плащат.

- По отношение на корпоративния данък от КНСБ поискаха увеличение на ставката от 10% на 15%. Това добра идея ли е, увеличението на данъка ще има ли негативен ефект върху инвестициите в страната?
- Пореден случай, в който КНСБ се проявяват като най-големите врагове на работниците. Добре го казахте, колкото повече вдигаме корпоративния данък, толкова повече изпращаме съобщение на инвеститорите в две направления - или изобщо не идвайте тук, ще ви е твърде скъпо, или намерете начин да не плащате корпоративен данък в българската юрисдикция. Има и публично известни, и много публично неизвестни примери, дори сега, за компании, които успяват да платят 3-5% корпоративен данък в някой швейцарски кантон, защо биха плащали 15% в България? Ако КНСБ толкова искат да спрат лошите практики на работодателите у нас, да се занимаят с вноса на работници от третия свят, което взима работни места на българските трудещи се.

- Някои икономисти предлагат въвеждане на по-ниска ставка на ДДС за храните, а според други трябва да бъде увеличена ставката на ДДС. Според вас добре ли е да има промени в стаката на ДДС от началото на 2026 г., когато влизаме в еврозоната?
- Според мен не е нужна промяна на ДДС. Имаше логика за намаляване на ДДС за храните, когато преминавахме през период с много висока инфлация, внесена отвън. Става дума за 2022-2023 г. Сега отново имаме забързано увеличение на цените заради положителния отговор на конвергентния доклад, т. е. заради предстоящото членство в еврозоната, но това е вътрешно създадена инфлация и тя няма да се повлияе толкова успешно от по-ниско ДДС. Ако говорим за увеличение на ДДС, то ще доведе до засилване на приходите в бюджета, но ще бъде моментално прехвърлено към крайните потребителски цени и ще ускори инфлацията още повече.

- Икономисти и синдикалисти лансират идеята за увеличение на осигурителните вноски от началото на 2026 г. Необходимо ли е това? Кое е по-добре да бъде направено - увеличение на осигурителните вноски или значително повишаване на максималния осигурителен доход?
- Зависи какво определение използвате за думата „необходимо“ - очевидно имаме зеещ дефицит в държавното обществено осигуряване, който остава на нива от около 50%. В същото време е ясна липсата на идеи и смелост за реформа в пенсионната система, за която ние в ЕКИП настояваме вече от почти 10 години - в посока на повече лични партиди и самостоятелно спестяване. Всъщност публикувахме наше изследване с Макс Баклаян и Тренд, което показва, че само за година спестяващите българи са се увеличи с повече от 10%, което отдаваме отчасти на осъзнаване на проблемите в съществуващия ред за пенсиониране. Ако трябва да ви отговоря и конкретно на втората част от въпроса, в тригодишната програма на Министерство на финансите така или иначе е заложено увеличение на пенсионните осигуровки с поне 3 процентни пункта, в една друга версия беше с 5 п. п. Максималният осигурителен доход ще продължи да се увеличава с ръста на заплатите или по-скоро с индексацията им с инфлацията. Към това можем да добавим и голям натиск от сферата на здравеопазването, където годишният дефицит на НЗОК достигна 500 млн. лв. и там вече има настоятелно говорене за здравни осигуровки от 12% спрямо сегашните 8%. Но след всички тези искания за по-високи квази данъци, остава въпросът - кой ще ги плаща.

- Според някои икономисти основните причини за инфлацията в България са увеличението на пенсиите и бюджетните заплати. Действително ли е така, или роля за инфлацията има предстоящото ни влизане в еврозоната?
- Много икономисти в България правят всичко възможно, за да кажат, че инфлацията не е от еврото. След като част от тях твърдяха, че прогнозата за инфлация след конвергентния доклад е „руска опорка“, сега имат ново извинение - доходите били твърде високи. Само че, цените тръгнаха рязко нагоре от юни месец, веднага след „да“-то за еврото, докато заплатите се повишиха по-рано, а пенсиите се индексират с инфлацията всеки юли. Голямата причина за скока в цените през последните месеци е предстоящата смяна на валутата и подготовката за това, случваща се в световна конюнктура на геополитическа несигурност и в период със структурно завишена инфлация, заради изчерпания дефлационен ефект на Китай. Особено когато става дума за все още изоставащи по размер на дохода, БВП и цени на услугите държави като България, членството във валутен съюз с по-богати държави ще бута цените нагоре още години напред. Всичко това е много добре известно от икономическата литература, пише го покритият анализ на БНБ и е спорна тема само заради неудобството, което предизвиква за изложилите се колеги икономисти.

- В бюджета за 2026 г. трябва ли да бъде променено обвързването на заплатите в силовите министерства със размера на средната заплата в страната?
- За мен всички механизми за автоматична индексация на заплати са спорни, защото не отчитат качеството на работата, която се върши от съответните служители или държавни структури. Например, мисля, че е очевидно, как нивото на вътрешна сигурност в страната спада - война по пътищата, нелегални мигранти, насилие сред децата, и т. н. Как тогава да оправдаем автоматично увеличение на доходите в МВР, без програма за по-добро качество на предоставяните услуги? С една допълнителна бележка, включително и пред вас, съм защитавал идеята, че особено след периода 2022-2023 г. беше наложително да се индексират с инфлацията всички заплати в страната, за да се запази реалната им покупателна способност. Това е различен и много по-честен подход, който не прави увеличението автоматично, но и не оставя инфлацията да обезцени доходите на полицаи, военни и др.

- Какво може да очакват хората след приемане на еврото - бързо покачване на доходите и повишаване на стандарта на живот или вдигане на цените?
- Вдигането на цените вече е започнало и ще продължи дългосрочно - доц. Димитър Чобанов, който е колумнист в „Труд“ има изключителна академични публикация по темата. Той обяснява, че натискът от ръста в паричното предлагане заради премахването на борда, свалянето на задължителните резерви на банките и ценовата конвергенция с богатите страни, ще влияят за това цените у нас да растат значително повече, отколкото при сегашната монетарна система с лев и валутен борд. Що се отнася до доходите, там ефектът на еврото е по-малък, но за съжаление отново негативен. Например, в това интервю дискутирахме палитра от идеи за вдигане на данъци, които изобщо са на масата, само защото беше взето решение да се бутне валутният борд и да се отхлаби фискалната политика чрез влизане в еврозоната. Новите данъци или директно ще взимат от доходите ни, или ще допринесат за по-малко инвестиции и по-бавен икономически ръст, изяждайки дългосрочно от потенциалното богатство на българите. Продължавам да мисля, че влизането в еврозоната е най-голямата стопанска грешка у нас след хиперинфлацията от 1997 г. В някакъв смисъл това е видимо дори днес, в последните месеци на националната ни валута - забележете, че нито един от въпросите ви в интервюто, което записваме, не предвещава положителни развития скоро или след време.

- Смятате ли, че КЗП, НАП и КЗК могат да противодействат срещу необосновано покачване на цени?
- Могат, но години наред не са го направили, още по-малко ще успеят в ситуация като сегашната, когато има голямо влияние на световната търговска и стопанска конюнктура, на централните банки и на геополитическите конфликти. И най-вече когато влизаме в еврозоната, с ниско ниво на конвергенция на цени и на доходи. Това само ще усили инфлацията, съпровождаща присъединяването на всяка страна към еврозоната. Да подчертая, особено забележимо е повишението на цените при страни, които още не са готови за еврото, каквито сме ние и Хърватия, например. Що се отнася до самите институции - конкретно КЗК е най-важна от изброените в тази ситуация, защото инфлацията от еврото е по-голяма в сектори с ниска конкуренция - т. е. с монополи или картелни споразумения.

Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.