Елизабет Олсън: Бях срината психически, но успях да се спася

Работя здраво от четиригодишна

Получавах паник атаки на всеки час

Актьорите не трябва да се оплакват прекалено много

Елегантната Елизабет Олсън се завръща с няколко солидни роли, с които се надява да потвърди репутацията си на една от най-горещите актриси в света. Сред филмите, които трябва да излязат с нейно участие в близките месеци се открояват „Плътта на боговете“, „Тук имаше вълци“, „Паникьосвайте се внимателно“, „Дете на любовта“, „Седем сестри“ и „Вечност“. Елизабет Олсън успя зрелищно да излезе от сянката на близначките Олсън и като тяхна трета сестра вече е най-популярната изпълнителка с тази фамилия.

Тя успя да плени въображението и на милионите почитатели на филмите на „Марвел“ с ролята си на Алената вещица в няколко от филмите, посветени на комиксови супергерои. Кулминацията на тази поредица от хитове беше огромната мегапродукция „Отмъстителите“.

Олсън се доказа и като сериозна актриса в „Дивата река“. 

- Елизабет, наскоро вие разказахте как сте преминала през периоди на постоянни паник атаки. Как се справихте с това състояние?
- Какво ли не пробвах, за да намеря решението на проблемите, да осъзная какво точно ще ми помогне и как моят мозък ще се отърве от натрапчивите мисли. Всичко започна, като бях едва на 20 години, а тогава никой не говореше открито за паник атаките и психичното здраве. Смятах, че решението се крие във взимането на един лист и написването на няколко неща, които те притесняват. Не осъзнавах, че това е нещо, върху което нямаш контрол, но трябваше да намеря контрола.

Имаше моменти, в които е получавах паник атаки по няколко пъти на ден, а в един момент и почти на всеки час. Симптомите бяха бърза смяна от глад към засищане, топло към студено. Живеех на 13-а улица между Шесто и Седмо авеню в Ню Йорк. Трябваше да пресека Шесто авеню, за да стигна до 14-а улица, когато осъзнах, че не мога да мръдна. Застанах с гръб към една стена и си помислих, че всеки един момент ще се свлека и ще умра.

В крайна сметка ги преодолях като прекъсвах мисловния процес чрез назоваване на глас на всичко, което виждах пред очите си, за да се разсея. Научаваш се бързо кое те кара да се чувстваш комфортно и кое – не. От дълго време вече не съм изпитвала паник атаки.

- Как голямата слава се връзва с усещането за тревожност?
- В личен план славата и ангажиментите, които идват неизбежно с натрупването на популярност могат да имат дълготрайни психологически и емоционални ефекти. Могат да изкривят житейската ти перспектива, да размият идентичността ти, да те накарат да си повярваш прекалено много без реални аргументи. Разбира се, голям проблем е и инвазията на медиите в личния ти живот, очакванията на обществото да се държиш по един определен начин, липсата на анонимност. Лично аз мразя да позирам и никога не съм била позьорка, въпреки че съм в шоубизнеса от много години. Но това е пътят, който сме избрали и все пак не бива да се оплакваме твърде много и твърде безпричинно. Истината е, че в крайна сметка ние сме едни много привилегировани хора, целунати от съдбата и късмета. И не трябва да го забравяме. Но и не трябва да се подценяваме. Аз работя здраво, играя от четиригодишна. Не съм някаква глезла. Аз съм бачкаторка. 

- Доказахте се и като драматична актриса с „Любов и смърт“. Какво ви привлече към тази история?
- Това е история за примерната домакиня Кенди Монтгомъри има кратка афера с Алън Гор, съпруг на нейната приятелка Бети. В един петък, 13 юни 1980 г., Монтгомъри се отбива до къщата на Гор в Уайли, поддържано предградие в Далас, за да вземе бански за дъщеря си, тъй като децата от дветe семейства ходят заедно на тренировка по плуване. Срещата им води до повдигане на болната тема за Бети - аферата между съпруга ѝ и най-добрата ѝ приятелка. По-късно същата вечер тялото на Бети Гор е открито в напоеното с кръв мокро помещение на къщата ѝ с 41 рани от брадва. Точно сюжет като за мен. Едновременно голямо удоволствие и предизвикателство беше да играя ролята на Кенди Монтгомъри и се зарадвах като видях реакцията на публиката, когато се срещна със сериала.

- Колко важна е екранната химия между актьорите по време на снимки. Във внушителния и визуално изпипан трилър „Дивата река“ между вас с Джереми Ренър се получи чудесна динамика. Как се постига подобна екранна химия?
- Да, мисля, че се получи добре. И не беше особено трудно. Филмът има прекрасен екип от професионалисти, те подготвиха старателно хореографията на общите ни екшън сцени и резултатите задоволиха всички на снимачната площадка. Всъщност е прекрасно да снимаш екшън. А Джеръми е прекрасен партньор за такива жанрове – той е в отлична форма и се справи изумително добре с всички поставени задачи. Аз просто дадох всичко от себе си, за да бъда на неговото ниво или поне да се доближа до него.

- Вие се пазите от таблоидни спекулации и изцепки и държите личния си живот извън обсега на светските колонки, но наскоро споделихте много любопитни предпочитания...
- Да, голям смях падна. Казах, че искам да започна връзка с някой професионален готвач. Добър готвач, разбира се. Може да стана дебела, но не ми пука!