Доц. Йосиф Аврамов, доктор по икономика, пред „Труд news“: Актуализация на бюджета през есента е неизбежна

Държавен орган (КЕВР) увеличи цените на тока на два пъти без обосновка

Страните, в които е въведен таван на надцинките, срещу необоснованото увеличение на цените, мярката е била отменена.  Казва пред „Труд news” доцентът по икономика Йосиф Аврамов. Питаме го какво ще се случи с валутния резерв след приемането на еврото, както и възможно ли е инфлацията да надхвърли 3 % от БВП.

- Оптимист ли сте, че властта ще успее да овладее порочните търговски практики и постижимо ли е това да стане със закон?
- По-скоро държавните органи ще се опитат да овладеят инфлацията, но това няма да им се получи. Приветствам всяка законодателна мярка и дори заявено намерение за овладяване на част от порочните търговски практики, в т.ч. и направените наскоро промени в Закона за въвеждане на еврото, обнародвани в ДВ на 05.08.2025 г. Положителното в тях е отлагането с 2 месеца от 08.08.2025 г. на 08.10.2025 г. за налагане на санкции за нарушения на закона ще даде допълнителен срок за закупуване на нов софтуер, етикетиране с две цени в лева и в евро и т.н. Добре е, че този срок бе удължен. Той бе първоначално наложен за средата на лятото. Отлагането дава „глътка въздух“ на търговците. Това бе свързано със значителни допълнителни разходи за тях. Съвсем друг е въпросът дали трите държавни органа: НАП, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията плюс още един - Държавната комисия за стоковите борси и тържищата са в състояние да се справят?!? Аз лично се съмнявам, че те ще справят добре, поради недостатъчния им административен капацитет (три от посочените контролни органи са с числен състав едва от няколко десетки служители и логично бе на тях да се отпусне допълнителен щат). Изключение прави НАП, в който са заети около 8000 инспектори.

- Какво е Вашето мнение за т.нар. таван на надценките?
- Отрицателно, тъй като други страни, в които е въведена тази мярка, тя е била впоследствие отменена. В страните от еврозоната: Словения, Германия и Ирландия е имало таван на надценките, а също в Румъния и Унгария, които са извън еврозоната. Дори срещу Румъния и Унгария заради нарушаване на европейски регламенти в тази връзка се води наказателна процедура от ЕК.

- Преди въвеждане на еврото забелязваме, че всички стоки поскъпват, а санкциите по закон ще следват след 8 октомври. Не става ли дума за поредна проява на популизъм?
- В известна степен – да. Търговците преди 8 октомври могат да вдигат цените дори без съвсем аргументирана обосновка, тъй като дотогава те няма да бъдат санкционирани. Все пак контролните органи следва стриктно да упражняват своите правомощия и да изискват от тях пълна обосновка, с оглед да парират някои драстични увеличения, като: на млечните продукти и най-вече на сиренето и на кашкавала, при които флуктуациите при отделните търговци са твърде големи; на овчето кисело мляко, което в някои магазини се продава по 5,10 лв., а това е свръх висока цена; на прасковите, нектарините и кайсиите, които са по 8-9 лв., докато през 2024 г. те не надвишаваха 2,50 – 3,00 лева, а понастоящем дори да се вземат предвид лошите климатични условия през тази пролет, те едва ли следва да струват повече от 5 лв.

- Не ви ли се струва, че държавните регулаторни органи имат сериозен принос  за увеличението на цените у нас?
- За съжаление – да. Държавен орган увеличи цените на тока на два пъти без обосновка. КЕВР (държавният регулатор) от 01.01.2025 г. увеличи цените на електричеството за бита със средно с 8,4 %. Това е в разрез с досегашната практика, увеличението да е само веднъж годишно на 01.юли. От 01.07.2025 г. КЕВР утвърди ново средно увеличение на цената на топлинната енергия с 4,54% и на електроенергията за бита с 2,58%. Това двукратно увеличение за една година на цената на електричеството за бита у нас също бе един от факторите за нарастване на инфлацията тази година.

- Подценена ли беше подготовката за въвеждане на еврото и какви са рисковете след въвеждането му?
- Въпросът е напълно основателен. Имам чувството, че част от представителите на някои от предходните редовни и служебни правителства сякаш не им се вярваше или дори не искаха по-скоро да се приеме еврото у нас?!? На въпроси в тази връзка, бяха налице недостатъчно компетентни отговори от отговорни представители на предходни кабинети. Най-големият недостатък  в процеса на въвеждане на еврото е, че комуникационната кампания твърде много се забави и според последните изявления на ръководството на Министерството на финансите, тя ще започне на 01.09.2025 г., независимо че още в средата на 2024 г. ЕК и ЕЦБ отпуснаха за нейното провеждане целево на България 10 млн. евро. Едва в последните два-три месеца се появиха клипове по БНТ, реклами в метрото на София, изготви се официална страница за приемане на еврото в България: evroto.bg, което е крайно недостатъчно. 

- Какво ще стане с валутния ни резерв след като на 1 януари излезем от валутния борд и влезем в еврозоната? Може ли да бъде изхарчен?
- Според мен резерва няма опасност да бъде прахосан. Той ще остане в БНБ в по-голямата си част. Категорично не е вярно, че България евентуално би заплащала дълговете на държави с висок държавен дълг от над 120 % от БВП като Франция, Белгия и Италия. БНБ следва единствено да преведе 960 млн. евро на ЕЦБ, което ще е българския дял в капитала ѝ.

- Поели сме ангажимент за 4 млрд. лв. за военни разходи, как ще се отрази това на бюджета за следващата година?
- Страните от НАТО поеха неотдавна ангажимент, че до 2035 г. военните им разходи следва плавно да нараснат до 5 % от БВП. На това решение се възпротиви премиерът социалист на Испания Педро Санчес (той е реагирал, че ако го подкрепи ще трябва да затвори половината училища, университети, държавни болници и театри и др.), а скептично са отговорили още 5 страни от ЕС, но България го е подкрепила?!? Впоследствие имаше изявления на председателят на ЕК фон дер Лайен, че ще се приеме от комисията решение за дерогация, с която е възможно с военните разходи да надхвърлят размера на бюджетния дефицит над 3 %, колкото е предвидено в Маастрихтските критерии. Досега няма информация, че ЕК е приела Решение за тази дерогация. Ето защо тези 4 млрд. допълнителни разходи за отбрана, които не са предвидени в Бюджет 2025 и да се гласува актуализация на бюджета за тази година заради тях или те да се включат в Бюджет 2026, то следва да има дерогация от ЕК. Остава открит въпроса: Дали тези военни разходи са с по-голям приоритет или с тези пари следва да се закупят няколко самолети и вертолети за гасене на пожари (този въпрос не търпи отлагане) или да се ремонтират няколко десетки държавни и общински болници, някои от които не са обновявани от десетки години или да се предоставят средства за нови археологически разкопки и за консервация и реставрация на стотици паметници на културата у нас, които се рушат?!? Авторът счита, че тези огромни нови военни разходи следва да се разсрочат поне за 5 години и да се дискутират едва след приемане на Решение за дерогация на ЕК в тази връзка.

- Изпълнима ли е според вас приходната част на бюджета?
- По-скоро - не. Не е случаен фактът, че и ръководството на Министерството на финансите навярно е на това мнение, тъй като в средата на тази година, то „помоли“ банките у нас да внесат авансово 500 млн. лв. данък върху печалбата за 2026 г., което е безпрецедентна фискална мярка в 35-годишната ни история след демократичните промени у нас през 1989 г. Независимо, че са събрани значително повече приходи от косвени и от повечето преки данъци, то изпълнението им към 30.06.2025 г. е около 43,2 % от плана за приходи през 2025 г. Ето защо не е реалистично да се счита, че е възможно да се изпълни приходната част на бюджета. Единствено възможно е да се допусне, че инфлацията у нас до края на тази година ще надхвърли 20 %, което не трябва в никакъв случай да се допуска и това е априори изключено да стане!

- Има ли риск бюджетният дефицит да надхвърли 3% от БВП?
- Според мен едва ли ще се стигне до там и рискът е минимален, тъй като има буфер. В Бюджет 2025 са  предвидени над 17 млрд. лв. за капиталови разходи. Допускам, че между 5 и 10 млрд. лв. от тях ще се насочат към други бюджетни сфери чрез актуализация на бюджета за тази година.

- Очаквате ли да има актуализация на бюджета?
- Актуализация на бюджета през есента е неизбежна и посочих откъде ще вземат средствата за попълване на т.нар. „дупки в бюджета“.

- Може ли правителството да продължи да тегли заеми и колко още?
- Да, това е гласувано от НС в Бюджет 2025. В бюджета са предвидени над 18,9 млрд. лв. да се покрият със заеми, а досега са емитирани дългови ценни книжа за около 16,5 млрд. лв. Постигнат бе изключително силен инвеститорски интерес към еврооблигационната емисия на България, емитирана на 15.07.2025 г., който е най-високият, достиган до момента от емисия на нашата страна. Бяха пласирани еврооблигации за 3,2 млрд. евро на международните капиталови пазари в два транша. Първият транш е от облигации със срок 10 г. и обем от 2 млрд. евро, а вторият транш е от облигации със срок 20 г. и обем от 1,2 млрд. евро. Доходността на пласираните 10-годишни еврооблигации е 3,637%, а на 20-годишните е 4,362%. Остава до края на 2025 г. да се емитират още около 2,4 млрд. лв., заложени в Бюджет 2025. Според автора тази сума няма да бъде надхвърлена, тъй като едва ли настоящето правителство би допуснало в годината преди присъединяването на България към еврозоната да надхвърли допустимия дефицит от 3 % и да рискува влизане в процедура на свръхдефицит.

- Допускате ли румънски сценарий и за България?
- Категорично не допускам т.нар. румънски сценарий, който включва увеличаване на ставките по ДДС и „замразяване“ на пенсии и заплати. Независимо от визираните проблеми в Бюджет 2025, то бюджетната дисциплина у нас, която сегашното правителство поддържа, е на значително по-добро равнище от това на Румъния.

- Има ли важни обстоятелства в процеса на присъединяване на България в еврозоната, които засега не добре обяснени от МФ и БНБ.
- Един от най-важните въпроси е как ще се процедира с трудовите договори на заетите в индустрията, земеделието и администрацията? Тези договори не следва да бъдат преподписвани, а от 01.01.2026 г. възнаграждението  ще следва да се изплаща вместо в лева в евро, като преизчислението ще се извършва по курса 1,958355. Пенсиите също от началото на следващата година ще се изплащат в евро, като пенсионерът не е необходимо да подава в НОИ молба в тази връзка. Необходимо е да се има предвид, че всички глоби следва да бъдат прегласувани от НС с оглед да се преизчислят в евро. Това изискване например следва да се приложи в Закона за движение по пътищата, където понастоящем размера на глобите е в български лева.

Нашият гост

Йосиф Аврамов е доцент по финанси и банково дело и доктор по икономика. През 2025 г. той е ангажиран с международен научен проект в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, както е и научен ръководител на докторант в Института по математика и информатика при БАН.

Автор е на 24 книги, между които: „Силата на парите“ – в две издания, като второто издание в два тома излезе през пролетта на 2025 г., „Корпоративни финанси“, „Банков контрол“ и др., както и на стотици статии в реномирани научни издания и в периодичния печат. Последната му книга – „Еврото и България“, е в печат в ИК СИЕЛА и се очаква да излезе на 01.09.2025 г.