Главен комисар Александър Джартов, директор на „Пожарна безопасност и защита на населението“, пред „Труд news“: 3500 пожара изгасихме от юли досега

България губи по 50 000 дка гори на година

Не изхвърляте фасове от автомобилите!

От близо 2 месеца всички новини започват с пожарите, които унищожават стотици декари гори, навлизат във вилни зони, огнеборци гасиха и пламнали цистерни на дерайлирал влак. За това, че България за поредно лято гори, че не достигат самолети и хеликоптери за гасенето, че губим хиляди декари гора, разговаряме с шефа на пожарната главен комисар Александър Джартов.

- Главен комисар Джартов, защо България и това лято гори?
- Причините са няколко. На първо място това е човешката небрежност. Когато тя е съчетана с условията, в които се намираме – летния сезон, високите температури, силния вятър, буйната растителност, това води до по-тежки пожари. От друга страна, ако погледнем картата, свързана с броя на пожарите и на Балканския полуостров, се вижда, че другите страни също имат проблеми, дори по-тежки от нас. Предпоставка за пожарите е също, че голяма част от имотите в населените места в България не се поддържат, не се почистват от суха растителност. Земеделските земи наоколо също не се обработват. Това създава условия  пожарите, които възникват сред природата, да застрашават населените места и да представляват пряка опасност от една страна за живота и здравето на хората, от друга – за техните имоти.

- Какъв процент са умишлените палежи и какви хора ги предизвикват?
- Умишлените палежи са от 3 до 5 на сто. Не говорим за това, когато някой си изхвърли фаса, вследствие на небрежност, това не е умишлен пожар. А кой предизвиква пожарите? Целевите групи, които са предмет на изследване от наша страна, са различни. От една страна възрастни хора си приготвят зимнина по домовете си и почистват чрез изгаряне растителни отпадъци в дворовете. Това е една дългогодишна традиция в България, която в съвременните условия на продължително засушаване, високи температури, съчетани със силен вятър, създават условия за тежки пожари. Водачите на моторни превозни средства по време на пътуване често пъти изхвърлят фасове, като тук не може да бъде дефинирана някаква възрастова граница. Така че това са основните групи, ако е възможно да бъдат разделени по някакъв признак. Много рядко, но се случват и пожари вследствие на игра с огън от деца.

- Колко пожара избухват у нас за денонощие в последно време и има ли достатъчно техника и хора, които да се справят  с тях?
- Обикновено през последните седмици – от началото на месец юли досега те са между 150 и 250 за денонощие, което е висок брой. Само от началото на юли сме загасили 3500 пожара, което означава, че имаме достатъчно ресурс, за да се правим. Същевременно има дни, в които интензитета и броят на пожарите е по-висок и това се случва обикновено в събота и неделя, когато хората са сред природата и в дворовете си. Това са чисто статистическите данни и в крайна сметка ние успяваме са се справяме, защото в дни, когато имаме предварителна информация и прогноза, че рискът е висок, ние мобилизираме допълнителни екипи на дежурство.  Осигуряваме патрулиране на определени места от наши служители, така че максимално бързо да установим, че има запалване, за да може пожарът да се ликвидира на по-малки площи. Когато получим сигнал за произшествие мобилизираме максимален брой екипи, така че да се овладее пожарът в началния стадий. Разбира се, не винаги това е възможно навсякъде.

- Защо пожарът в Пирин е толкова тежък и вече около едни месец не може да бъде загасен?
- Сложността на пожара в Пирин се обуславя от едно основно нещо – теренът е изключително труднодостъпен, ние не можем да го атакуваме пряко с вода. Работим основно на ръка, тоест изграждаме просеки. Другото, което оказва изключително негативно влияние, но то е характерно като цяло за пожарите, които са по-сложни, това е изключително силният вятър. На моменти в района на пожара, имаше ураганен вятър в продължение на часове. Няма абсолютно никаква възможност да атакуваме безопасно за нашите екипи фронта на пожара, той се разпространява неконтролируемо. Виждаме подобна ситуация с пожарите във Франция, Испания, Гърция, Черна гора, Албания. Навсякъде основното предизвикателство е теренът, от друга – ураганния вятър, тогава пожарът е извън контрол.

- Колко декара гори губи България  годишно от пожари?
- Средната площ през последните години е около 48 000-50 000 дка на година. Понякога имаме и повече, както беше миналата година. Но това е несъпоставимо с 2000-та година, когато изгоряха около 300 000 дка гори.

- Възможно ли е някой да пали горите, за да бъдат изсечени за дървен материал?
- Според мен това е едно от спекулативните теории. Преди години имаше случаи, в които се предизвикваха пожари, за да бъде използвана дървесината, но през последните години при нас няма такива данни.

- Трябват ли страната ни да има  самолети за гасене на пожарите?
- Когато възникват сложни пожари, които се разпространяват върхово, тоест обхващат короните на дърветата, тогава е изключително опасно да работят наземните екипи – независимо дали са пожарникари или доброволци. В такива случаи се налага да се използват въздухоплавателни средства, така че пожарът да се приведе в низово разпространение и ние тогава да можем да го атакуваме на земя. Така че от летателна техника има нужда, дали ще бъдат самолети, хеликоптери или комбинация от двете е въпрос на допълнително обсъждане и анализ. Това, което към настоящия момент правим, когато имаме такива усложнения е, че използваме самолети по линия на механизма за гражданска защита на Европейския съюз.

- А има ли шанс да притежаваме свои самолети и хеликоптери за гасене от въздуха?
- Има такива разговори, включително и в момента, така че предстои да се вземе решение какъв финансов ресурс ще се задели и по какъв начин да се реализира тази идея.

- А вярно ли е, че стадата от животни - крави, овце и кози могат да спасят от пожари населените места, като пасат високата трева около тях?
- Вярно е. В други страни направо наемат стада с животни, които да осигуряват по-ниска растителност. Колегите от Норвегия през миналата година споделиха такъв опит, че наемат стадо от кози, които пасат на определена територия и растителността значително се редуцира като обем, което създава предпоставка дори при възникване на пожар, той да не се разпространява с такава сила и скорост. Така че има вече такива практики. Ако се върнем в не толкова далечното минало, повечето навярно си спомнят, че голяма част от хората по селата имаха домашни животни. И на практиката в онези години пасищата около населените места са били поддържани по този начин с ниска растителност.

- Да, но животновъди се оплакват, че не ги допускат със стадата в природни паркове, например в Пирин, където беше най-тежкият пожар тази година.
- До момента не си спомням за такъв казус, но това е само по отношение на парковете. Ако започнете да обикаляте малките села, ще видите, че са изключително обраснали  навсякъде.

- Разбрахме, че в много от случаите небрежността на хората предизвиква пожари. А доколко хората се включват да ви помагат при гасенето?
- Това, което прави изключително приятно впечатление, особено след пожарите през миналата година е, че има голям интерес и желание от страна на различни групи граждани да ни подпомагат. Ще започна обаче с институциите, защото ние много близко и добре работим с колегите от горските стопанства, от националните паркове, с военнослужещите, с местната власт, земеделците, бизнеса. Имаме и удвояване през 2024 г. на желаещите да станат обучени доброволци – част от такива формирования, които се създават от кметовете на общини. Спонтанните доброволци също са много активни, някои познават добре местностите, където се развиват пожарите и ние разчитаме на тях, но при определени условия.

- Системата за ранно предупреждение BG-ALERT помага ли или повече плаши хората?
- Според мен помага повече и тя започна да се налага като ефективна система. През последните седмици я използват много често областните управители, които преминаха обучение и някои от кметовете. Съвсем нормално е, когато имате някаква нова технология, нов инструмент, първоначално да има резерви към него, но с течение на времето те се преодоляват. Всички държави, които са реализирали такива системи за предупреждение са преминали по този път – отначало отричане, впоследствие благодарност за това, че са информирани своевременно за определени събития.

- Пожарната се занимава и със спасяване на хора и ликвидиране на последствия при наводнения. След сушата има ли опасност и от такова бедствие?
- Климатът се променя непрекъснато и то в негативна за нас посока. Видяхме колко тежки наводнения имаше в Испания, не сме единствената държава, която е изложена на рискове от различни бедствия. Повишаването на температурата на глобално ниво води до все повече екстремни явления, увеличава се тяхната честота и това е обща тенденция. Тя не е нещо специфично за България. Особено се отнася за страните, които са разположени в близост до големи водни площи, каквито са океаните и моретата. Те са изложени на по-висок риск, защото има водни изпарения, съответно във високите части има условия за проливни дъждове. Видяхме в Тексас колко тежко наводнение имаше – в рамките на по-малко от час нивото на една от реките се вдигна с 8 метра. Това е изключително трудно за управление на всички дейности, свързани с осигуряването на безопасност на хората. Всички мерки, които се предприемат, са комплексни. Няма едно решение, което да редуцира всички рискове, така че са необходими много инвестиции и повишаване на културата. Тя трябва да бъде насочена към превенция, а не основно към реагиране. В момента фокусът са хеликоптери и самолети, но могат да се реализират доста дейности, които значително да намалят необходимостта от използване на такива ресурси.

- Ще има ли линейки в пожарните служби в страната, както в София?
- В столицата имаме 2 линейки, те са нови, наскоро ги купихме. Сега очакваме доставка на още 7. Съгласно законодателството ние сме длъжни да оказваме първа помощ на пострадали. Започва една инициатива, която първо ще е в големите градове, така че във всяка една пожарна служба да имаме линейка с парамедици.

- Сътрудничите ли си със съседите на Балканите и те помагат ли ни на нас?
- Работим с всички наши съседи, реализираме различни проекти, като на практика сега имаме проекти с Румъния, Гърция, Сърбия, предстои и с Турция. Това е от гледна точка за повишаване на нашата готовност. От друга страна, когато се случат бедствията, отново помагаме на нашите съседи, както и те ни помагат. Тази година изпращахме наш екип за 1 месец в Гърция по инициативата на Европейската комисия за предварително дислоциране. Нашите момчета гасяха пожари в южната ни съседка. Имахме случаи, когато подпомогнахме Република Северна Македония близо до границата при Кюстендил. Тогава изпратихме 2 екипа. Същевременно, когато у нас имаше голям пожар в района на Ямболско, получихме помощ от наземен екип от колегите от Турция. А когато се наложи да използваме въздухоплавателна помощ преди няколко дни, колегите от Румъния ни изпратиха хеликоптер. Ние сме в една симбиоза с нашите съседи, защото бедствията не познават граници.

- Защо огнеборците са единствените, които не се оплакват, не протестират за заплати и за условия на труд?
- Ние не сме свикнали да се оплакваме. При нас действията решават проблеми, а не оплакванията. Ние така сме научени, така сме възпитавани и това е част от културата на нашата институция. Така че духът на пожарната е различен, предвид характера на нашата работа. При нас се изисква екипна работа, много отдаденост, определена степен на алтруизъм. Това са принципни неща и те са част от нашата организационна култура.

Нашият гост

Главен комисар Александър Джартов е завършил Академията на МВР, факултет „Пожарна и аварийна безопасност“. От 01.10.2002 г. е бил на длъжност – инструктор І степен в ДПК, ПД и ООР при РДВР – Перник. Бил е директор на „Критична инфраструктура, превенция и контрол” и на дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ на МВР. На 22 февруари 2022 г. е назначен за  директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Награден е с „Почетен знак на МВР“ - трета, втора и първа степен и почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга” - трета степен.