Доц. д-р Виолин Райков, хидробиолог в Института по океанология при БАН, пред „Труд news“: Рибните запаси в Черно море намаляват заради климатичните промени

Редица видове издребняват, най-стресирана е цацата

Августовските горещини са в разгара си, в страната бушуват големи пожари, а летовниците се радват на топлото море. Как влияят климатичните промени на рибните ресурси, на какви стресови фактори са подложени морските обитатели по нашето крайбрежие, какви пришълци привлича променената среда и има ли застрашени от изчезване видове, разговаряме с доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” при БАН.

- Тече поредното горещо лято. Как се отразява трайното повишение на температурите върху Черно море, доц. Райков?
- С повишението на температурата на въздуха регистрираме и затопляне на повърхностния слой на морето. В Световния океан се отчита прегряване до 700 м дълбочина. В Черно море поради безкислородния слой няма живот под 150 метра, но е неминуемо затоплянето да обхване и дълбоките слоеве. То е съществено, случва се доста бързо и направените преди години прогнозни модели се оказват погрешни. Принос има засилената активност на слънцето, но все повече се чуват гласове, че и човешката дейност влияе. Не знам дали и доколко това е вярно, или влизаме в нов дълъг геохимичен цикъл. Факт е обаче, че ще трябва да живеем с тази нова реалност, която ни изправя пред редица предизвикателства.

- С колко градуса се е затоплила морската вода в резултат на климатичните промени?
- В Световния океан според измерванията на сателитни източници се регистрират около 4 градуса нагоре в средногодишната температура. В Черно море измервания правят всички прилежащи държави и данните сочат, че температурата на водата през последните 10 години се е повишила с около 1,5 градуса, което е много за един затворен басейн.

- Как рефлектира това на живота в морето?
- Мигновеният ефект от прегряването е намаляване на кислорода и повишаване на солеността на морската вода на някои места. Пример е заливът на Несебър. Рибарите там отчитат масова поява на морски дявол. Тази риба е средиземноморска и преди рядко се срещаше в Черно море, но по-високата соленост на водата сега явно е благоприятна за развитие на популацията й. В морето ни навлизат още нови видове топлолюбиви ракообразни, както и зоопланктон. Дългосрочният ефект от трайното повишаване на температурите ще е увеличаване на пришълците. Очакванията ни са в бъдеще да се появят такива дори от Червено море. Те се прехвърлят в Средиземно и през Босфора биха могли да стигнат до нашия басейн, ако условията са подходящи за тях. Вече виждаме ясно изразеното изместване на сезоните. Зимите са меки, а голямо застудяване идва през март, когато уж посрещаме пролетта. Тази година във Варна дори валя сняг през април. Поради бавното отдаване температурите на водата в студените месеци остават по-високи спрямо стойностите от преди 10 години и динамиката на живота в морето се променя.

- Страдат ли от това традиционните черноморски обитатели?
- Работихме по проект за изследване на стресовите фактори и установихме, че ензимните системи на рибите и други морски обитатели са подложени на доста висок стрес. Той се дължи основно на промените в температурата на водата, но и на редица други фактори - риболовната преса, микробиологични замърсявания и такива с микропластмаса, тежки и леки метали. Всеки вид понася различно тази агресивна среда. При някои се наблюдава внезапен масов мор, други си променят местообитанията, променят се и миграциите на рибата. Хамсията, например, традиционно се ловеше от май, а сега се появява още през януари.

- Кои са рибите, подложени на най-голям стрес от промените в околната среда?
- Най-големи размествания в ензимните индикатори открихме при трицоната, която варненци наричаме цаца. Тя се оказа най-стресирана. Други сериозно засегнати видове са черната мида и рапанът, които живеят стационарно и не могат да реагират при неблагоприятни промени в околната среда. Стресът не подминава барбунята и калкана. Най-общо казано, придънните видове, към които частично спада и цацата, са по-стресирани от пелагичните, които са мобилни и бързо си сменят средата при някаква опасност.

- Отразява ли се променената среда на живот на рибните запаси в морето?
- Рибните запаси в Черно море трайно намаляват и това е свързано с климатичните промени. Процесът засега не е драстичен, но температурите устойчиво растат и прогнозите не са много оптимистични. За рибите с кратък живот, които се размножават няколко пъти в годината, засега няма риск, но не е така за тези с дълъг живот. В Черно море дълголетници са акулата и калканът. Те живеят по 12-15 години. Достигат бавно полова зрялост и преди това са им нужни подходящи условия, за да растат. Акулата е доста по-подвижна от калкана, но когато ареалът й за хранене се стесни, страда. Колкото и устойчиви да са тези видове, популациите им плавно намаляват. В резултат на различните стресови фактори наблюдаваме и издребняване на рибата.

- Кои видове риби издребняват?
- Трицоната и барбунята, отчасти и меджидът. На една и съща възраст екземплярите вече са по-малки. Други риби реагират на промените, като започват да се размножават необичайно по-рано. В тази група са попчетата. Те вече масово съзряват през зимата - през януари и февруари, а периодът за забрана на улова им е по-късно. За тази година той беше от 15 април до 15 май. Тези административни заповеди важат година за година, оказва се, че промяната на сроковете също не е лесен процес.

- Преди 2 години „Грийнпийс - България“ обявиха, че Черно море е сред най-замърсените с пластмаса водни басейни в света. Вие също правите проучвания. Вярно ли е, че ядем риба с пластмаса?
- Изследваме процеса, в момента сме пред финал на работата по такъв проект, който засяга не само рибите, а и водораслите и безгръбначните. А в преходно проучване открихме микропластмаси в рибите. Неочаквано за нас те бяха основно от текстил.

- Може ли това да са микрочастици от изоставени рибарски мрежи, наричани „тихите убийци“ в морето?
- Разбира се, че може. Но по българското крайбрежие такива случаи има основно в пристанищните райони. Един трал струва много пари и ако се скъса, рибарите намират начин да го извадят. Все пак обаче има изгубени хрилни мрежи. Те остават в работно положение, като стена и в тях се заплитат ракообразни, също и делфини, които умират заради липсата на кислород. „Тихи убийци“ има, но по крайбрежието ни те не са толкова много, колкото в океаните. По-скоро замърсяването идва от текстилни и кожени фабрики, които изхвърлят ненужното в реките, а оттам отпадъците попадат в морето. Такива зауствания има въпреки повишения контрол. По нашето Черноморие след изграждането на пречиствателни станции отчитаме подобряване на околната среда в морето. Все още обаче има фон от леки и тежки метали, но заради биоакумулацията рибата не може да натрупа повече от възможностите си. Това важи и за черната мида, която наричаме филтър на морето. И тя си има лимит на натрупване на отрови.

- Мнозина се страхуват да ядат миди, защото ги считат за токсична храна. Прави ли са?
- Не е опасно да се ядат миди, стига да е в определени количества. Ако хапнеш няколко пъти в рамките на едно лято, просто ще ти е вкусно. Ако обаче консумираш миди всеки ден и изядеш 10 килограма, в организма ти може да се появят кадмий и олово. Нашите проучвания установиха, че натрупването на тежки и леки метали в тъканите на морските обитатели е в нормални граници и не застрашава човешкото здраве. На някои места в някои организми отчетохме леки завишения на праговите стойности, но рибата е подвижна и е трудно да определим къде е било локалното замърсяване. За тези стойности следи и Българската агенцията по безопасност на храните. Пластмасата пък се натрупва основно в храносмилателния тракт на рибите, а тъй като ние ги чистим преди консумация, рискът до голяма степен се игнорира. Много по-опасно е, че приемаме микропластмаса с питейната вода.

- Има ли застрашени видове, които могат да повторят съдбата на изчезналата черноморска скумрия?
- Няма такива от видовете, които се ползват за стопански риболов и най-често слагаме на трапезата си. Застрашени са есетровите риби, но техният улов в реките и морето е забранен. Сега започваме съвместен проект с партньори от Турция, Румъния и Украйна. Ще пуснем в Дунав и в турска река 500 есетри с устройства за проследяване, за да проследим миграцията им между сладководните басейни и Черно море. В него, както посочих, намаляват запасите на черноморската бодлива акула. Единствено България декларира целеви улов на тази риба. В Турция, Грузия и Украйна няма пазарно търсене, а в Румъния са забранили улова с вътрешни правила. При нас акула се консумира, има търсене, но малко кораби я ловуват целево, защото се хваща трудно и плаването трае няколко дни. Иначе, когато акулите са в размножителен период и се събират на едно място, масово попадат в траловете като преулов. Преди години край нос Емине извадихме 238 акули, попаднали в трал. Уязвим вид са и двата вида бяла мида, които имат добър пазар в Испания, Италия, Гърция. Ловят се големите екземпляри, а заради климатичните промени малките нямат време да пораснат и така изчезват цели полета.

- Колко нови видове намериха пристан в Черно море през последните години?
- Доста са, като започнем от фито- и зоопланктоните. Освен традиционните два вида безопасни медузи, се появи и нова, която е малка и за щастие също не крие риск за хората. В Дунав открихме нов вид ракообразно, по морското крайбрежие също има „вносни” скариди, но не наблюдаваме размножителен бум сред тези пришълци. Хранителните им ниши са на различни нива с местните видове и не си пречат. Има и нови видове попчета, предимно по украинските брегове. По нашите, особено на Юг, все по-често навлизат средиземноморски риби, които преди са се считали за екзотика.

- Преди година рибари се похвалиха, че са уловили екземпляр от хищната риба групер, която е много вкусна, но обичайно се хваща доста по на юг - в Гърция.
- Сбъркали са този вид с корейската скална риба, която макар и рядко се улавя по нашето крайбрежие. Груперите масово се размножават в Червено море, при доста по-солени и топли води. Нашето море към момента не е гостоприемно за тях.

- А вярно ли е, че в Черно море е хващана смъртоносно отровната тропическа риба фугу?
- Вярно е. Преди 10 години колеги уловиха точно един екземпляр край бреговете на Украйна. Вероятно той е бил изхвърлен от аквариум, както навремето се хвърляха пирани в язовирите. Те живееха там, докато настъпи зимата и в студа умираха. В Черно море няма силно токсични риби, които могат да убият човек. Най-болезнено е убождането от морски дракон, който е космополит. По нашето крайбрежие екземплярите са дребни, докато в Мароко, например, достигат 37-42 сантиметра. Отровни шипове по опашката имат още морската котка и морската лисица, но плувците нямат пряк досег с тях, а рибарите знаят как да се пазят. Скорпидът също отделя токсини от шиповете си, но убождането може да причини проблеми предимно на хората с алергии. Обобщено, крайбрежието ни е безопасно за плажуващите.

- Преди дни стана ясно, че на няколко места по крайбрежието на Гърция са засечени токсични лилави медузи. Може ли този опасен вид да навлезе и в Черно море?
- Теоретично е възможно, но практиката показва, че засега малко от нашествениците оцеляват трайно.

- Работите ли по проекти за намаляване на вредното въздействие от човешката дейност върху морската околна среда?
- Скоро приключихме такива експерименти по проект „Декарбони” на Европейската комисия за Средиземно и Черно море. Целта беше да сравним отделянето на въглероден диоксид и консумацията на гориво на рибарски кораби, които използват традиционни уреди за улов и модифицирани, които са олекотени и по-щадящи околната среда. В момента анализираме резултатите, но един от изводите е, че употребата на модифицираните уреди свива разхода на гориво, но намалява и самият улов.

Нашият гост
Доц. д-р Виолин Райков работи в Института по океанология при БАН от 2010 г. Занимава се с биология и екология на морето. Член е на научния съвет на института. Завършил е биология в Пловдивския университет, доктор по „Хидробиология” и доцент по „Екология и опазване на екосистемите”. Ръководител и водещ изследовател е в редица национални и международни проекти, свързани с оценка на рибните запаси, морските отпадъци, биоразнообразието. Автор e на десетки научни публикации, студиа и книги. Известен е още като страстен колекционер на кактуси.