Манол Генов, министър на околната среда и водите, пред в. „Труд news“: Рестриктивното използване на ресурса спестява вода и за догодина

Кладенците се регистрират, но няма да се поставят водомери

Обемите във водоемите са най-ниските за последните 20 години

Недостигът на вода, остарялата инфраструктура и загубите във ВиК мрежата са сред най-големите проблеми пред страната, но приоритетът остава осигуряването на питейни количества за населението. Това коментира министърът на околната среда и водите Манол Генов, който разкри какви мерки предприема ведомството за справяне с кризата. Той говори и за останалите проблеми в ресора му.

- Г-н Генов, един от основните проблеми в страната е безводието. Какво прави подчиненото Ви министерство за решаване на кризата с водата?

- Изправени сме пред изключително предизвикателна година - 2025-а се очертава като поредна много суха година, а обемите във водоемите са най-ниските за последните 20 години. Отчита се сериозно намаление на постъпващия приток във всички основни язовири. В тази ситуация Министерството на околната среда и водите следи ежедневно състоянието на 52 комплексни и значими язовира, като разпределяме ресурса по годишен и месечни режимни графици. При намален приток нашите действия са насочени чрез месечните графици да осигурим балансирано разпределение на водата - рационално и пестеливо, така че да гарантираме нуждите на населението, напояването и енергетиката. Сумата от наличните в комплексните язовири завирени обеми към 1 септември 2025 г. е 3475,8 млн. куб. м, което е 53,18% от общите им обеми - съпоставимо с много сухата 2024 г. (на същата дата тогава количествата са 3466 млн. куб. М - 53%). Към момента нито едно населено място, водоснабдяващо се от комплексен и значим язовир, не е на воден режим. Приоритетът е ясен - питейните нужди. За всички други цели, включително напояване, се прилагат ограничения. От язовири с нисък наличен обем не разрешаваме води за хидроенергетика. Допускаме ВЕЦ да работят само на режим, подчинен на водоснабдяването и напояването, всеки куб. м вода от ВЕЦ се използва за напояване. По отношение на енергийните язовири „Батак“ и „Белмекен“ трябва да отбележа, че те също са подложени на натиск за подаване на вода за напояване. Въпреки че са проектирани основно за производство на електроенергия, в настоящите условия се използват и за земеделие. За тази цел се прилага стриктен режим на одобряване на заявените количества от страна на „Напоителни системи“ ЕАД, като от началото на напоителния сезон по инициатива на МОСВ се провеждат ежемесечно работни срещи на ръководно ниво с представители на всички заинтересовани страни за уточняване на количествата за напояване, които да бъдат включени в графика за следващия месец. Мога отговорно да кажа, че благодарение на рестрикциите за ползване на водите, които тази година въведохме, управлението на водните ресурси в страната е много по-ефективно в сравнение с миналата година. Икономисани са 12-13 млн. куб. м питейна вода, над 70 млн. куб. м вода за напояване и над 400 млн. куб. м вода за енергетиката. Що се отнася до контрола върху разходването на водните обеми, при установено неспазване на утвърдените за водовземане режимни графици за язовирите, контролният орган в лицето на съответната Басейнова дирекция налага административно-наказателна мярка на експлоатационните дружества. От началото на годината до края на август за констатирани нарушения на режимния график от басейновите дирекции са съставени 17 акта - 3 на НЕК и 14 на ВиК дружества, като са издадени 11 наказателни постановления.

- Какви са най-големите проблеми общо? Какви са възможните решения?

- Големият проблем е загубата на вода заради остарялата и неподдържана инфраструктура - както водоснабдителна, така и хидромелиоративна. Общите загуби на вода в „Напоителни системи“ ЕАД са 53,6%, като има места, където загубите са над 90% (пример е яз. Жребчево - от 103,6 млн. куб. м. иззети водни количества са доставени 4,86 млн. куб. м.). Почти аналогична е ситуацията и във ВиК сектора. Съгласно Годишния доклад на КЕВР общите загуби на вода във водоснабдителните системи за ВиК операторите е 60,21%, като със загуби над 70% са ВиК в Монтана, Плевен, Търговище, Разград, Ямбол, Хасково, Добрич, София-област, а над 80% - ВиК в Сливен, Шумен и Перник. Проблемът не е от вчера и решението му няма да е от утре. Както много пъти съм казвал, години наред ВиК секторът е доведеното дете на държавата, но сега започват да се виждат усилията на МРРБ за търсене на решения за ВиК инфраструктурата. От страна на МОСВ апелираме всяко ведомство да предприеме спешни координирани действия, а ние съдействаме активно. За дългосрочна сигурност е нужен баланс между черпените количества и възстановяването им чрез валежи, снеготопене и отток. Мога да споделя, че напоследък зачестяват искания за отпускане на водни количества от язовирите с цел индиректно подхранване на подземни водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване на малки населени места, в т. ч. чрез мрежата на „Напоителни системи“ (НС) ЕАД. В случаите, когато се ползва мрежата на НС ЕАД, за довеждане на вода от язовирите, е необходимо напълване и поддържане високо ниво на водата в каналната мрежа, а по-голямата част от каналите са необлицовани, с голям профил, загубите от филтрации и изпарения са доста големи, а по трасетата на каналната мрежа има различни проблеми, в т. ч. аварии с изтичане на милиони кубически метра вода. МОСВ е категорично, че подаването на води за индиректно подхранване на подземни източници, използвани за питейни нужди, не е дългосрочно и устойчиво решение.

- Как МОСВ може да помогне за подобряване на ВиК инфраструктурата? Какви проекти изпълняват ВиК дружествата в новия период по Програма „Околна среда“?

- По Програма „Околна среда“ държавата заделя над 1 милиард и 100 млн. лв. за подобряване на водоснабдяването на населението. Успяхме да спасим проектите по ПВУ с финансиране по Програма „Околна среда“, 800 млн. лв. от ресурса на програмата са заделени за реконструкция на ВиК мрежата, и то при положение, че основната цел на програмата всъщност е пречистване на водите. Така че все по-малко се заустват непречистени води във водните обекти. В началото на 2025 г. сключихме договори със 7 ВиК оператора - Добрич, „Йовковци“ (В. Търново), Габрово, Плевен, София, Търговище и Хасково, от изпълнението на които очакваме намалени загуби и по-качествена питейна вода.

- Какво е обяснението за исканото задължително регистриране на кладенците до края на ноември?

- Искам да напомня, че такса за регистрацията на водовземни съоръжения, използвани за собствени потребности на гражданите, не се заплаща. От една страна регистрацията е необходима, за да има достатъчно достоверна информация за индивидуалното използване на подземните води от населението. Тази информация се използва за определяне на разполагаемите ресурси на подземни води с цел ефективното им управление. Разбираемо е, че безконтролното изграждане на кладенци пречи на организираното ползване на подземните води. От друга страна, регистрацията има за цел да защити интересите на гражданите при предоставяне на права за черпене на вода в района на съответното населено място и ограничаване на опасността от пресъхване на кладенците.

- Възможно ли е после да се поставят водомери на тези водоизточници - опасение на граждани?

- Тези опасения не са основателни. По Закона за водите физическите лица - собственици или ползватели на имот в границите на населени места, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности (без минералните води). Регистрацията се отнася именно за кладенците, водата от които се ползва за битови цели, за поливане и отглеждане на животни за нуждите на домакинството. Ползването на вода до 10 куб. м на денонощие от регистрираните кладенци в населените места е безплатно. По закон не се изисква монтиране на водомери и за тези кладенци не се заплащат никакви държавни такси или данъци. Веднага да допълня, че това не отменя отговорното и законосъобразно ползване с оглед дългосрочното опазване на количеството и качеството на водата.

- Какво договорихме с Гърция за водите на р. Арда?

- По този въпрос за броени месеци се направиха не малко манипулации, опитаха се да се провокират страхове и негативни реакции сред хората. Вярвам, че всичко това вече е зад гърба ни и хората се успокоиха, че договорните ангажименти между страната ни и Гърция в никакъв случай не посягат на нашите интереси за водни наличности. И това е самата истина. В нито един момент правителството не е създало основания за конспиративност по този казус. Още повече, че той по своята същност не е в еднолична автономна компетентност само на едно министерство, с него са едновременно ангажирани много институции, включително и такива от компетентността на националната сигурност. Много прецизно от страна на всички отговорни институции сме обследвали и анализирали обстоятелствата - климатичните изменения, влияещи на оттока, международноправните аспекти на въпроса и възможните подходи, които защитават българския стратегически интерес, свързан с Каскада „Арда“. Вижте, много е лесно някак патриотарско-географски да се ударим в гърдите и да кажем, че тия води са си наши и ние на никого няма да ги дадем. Но реалността е друга. Нямаме никаква заплаха от кризисни ситуации, защото данните сочат, че акумулирането на тези количества води не застрашава с нищо нашите потребности и най-важното: това не е безвъзмездно. Напротив. Възмездното ползване на води от Арда от страна на Гърция ще се заплаща като доставена услуга и от това пряка полза ще има българската енергетика. Искам ясно да подчертая и пред вашата аудитория, че в случая става въпрос за предоставяне на услуга за „акумулиране, съхранение и регулирано подаване на водни обеми“, която се осигурява от изградените и поддържани десетилетия наред язовири на територията на страната, а не за „продажба на вода“. Нека осъзнаем и още нещо: ако искаме страната ни да е фактор на Балканите, ние трябва да се държим като фактор, да имаме стратегия, да си партнираме със съседите ни така, че те да оценяват с респект нашата роля и политика, но и да печелим от това. Мисля, че точно това се случва и по този въпрос - с водите на Арда.

- Какви промени предвиждате в Закона за управление на отпадъците и кои директно засягат гражданите?

- Предвиждаме завишаване на глобите и санкциите за нерегламентирани дейности с отпадъци. Проблемът с незаконното изхвърляне расте, а сегашните санкции, които не са променяни повече от десетилетие, са изгубили превантивния си ефект. Въвеждаме и нов контролен механизъм - видеонаблюдение и технически средства от общините, като промените предвиждат записите да се приемат като доказателства в административно-наказателния процес. Разширяваме правомощията на кметовете да налагат ефективни санкции на замърсителите и въвеждаме допълнителни, включително санкционни мерки, които ще намалят нерегламентираните замърсявания.

- Друг проблем са пожарите. Какви мерки прилагате за ограничаване на огнените стихии?

- МОСВ ежегодно прилага противопожарни мерки за периода 1 април-31 октомври. Със заповед определих този период за пожароопасен сезон в защитените територии - национални паркове, резервати и поддържани резервати. Изпратихме предписания до кметовете: да информират населението за риска и санкциите; да организират доброволни формирования, да не допускат палене на стърнища, слогове, крайпътни ивици и сухи треви. Паленето на стърнища е абсолютно забранено - изгаря повърхностният почвен слой, унищожават се организми, нарушава се почвообразуването и се създават условия за пожари в защитни пояси и гори. РИОСВ и дирекциите на националните паркове прилагат плановете за противопожарно устройство, имат схеми за оповестяване и графици за наблюдение. Предвид множеството пожари това лято и засиления туристически интерес, не спираме да призоваваме гражданите към постоянна бдителност и стриктно спазване на превенцията, тъй като пожарите в защитени територии са сред най-опасните и трудни за овладяване.

- Какви краткосрочни цели си поставяте за годината напред - във водния сектор, в отпадъчната политика или по климатичните мерки?

- Във водния сектор най-важно е да спестим ресурса, за да има вода и за догодина. Нашите ангажименти са за дългосрочна политика във всеки сектор. За отпадъците, знаете, основните ни цели са да насочим вниманието на хората към разделното събиране и съответно ограничаване на нерегламентираното замърсяване. Най-просто казано - т. нар. незаконни сметища, които са сериозен проблем в цялата страна и заедно с кметовете трябва да преборим този лош навик на хора и фирми да изхвърлят каквото им попадне където им попадне. По климатичните политики бих припомнил необходимостта за действия по адаптиране към тях, така че да бъдат ограничени последствията от природните бедствия - пожари, наводнения и засушаване.

Нашият гост

Манол Генов е избран за министър на околната среда и водите от 51-ото Народно събрание на 16 януари 2025 г. Той е роден на 14 юни 1960 г. в град Асеновград. Завършил е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (специалност: “Руска филология”). Притежава магистърска степен от Стопанската академия “Димитър Ценов” в Свищов (специалност: управление на бизнеса). Бил е общински съветник и заместник-кмет на община Асеновград. Работил е като контрольор и управител на ВиК Пловдив. Избиран е за народен представител в 43 Народно събрание (НС); 44НС; 45НС; 46НС; 47НС; 48НС; 49НС и 51НС. Като народен представител е бил член на Комисията по околната среда и водите, 4 пъти е неин заместник-председател, като в периода 2021-2022 г. е неин председател. Генов е и областен председател на БСП-Пловдив, член на Националния съвет на БСП, както и на Изпълнителното бюро на партията.