Доц. Татяна Буруджиева, политолог и преподавател в СУ, пред „Труд news“: След президентските избори ще започнат реалните битки за властта

Искащите вота на недоверие се държат като тийнейджъри

Намираме се в есента на доказано невъзможни коалиции

Вносителите на петия вот на недоверие трябва да отговорят на въпроса имат ли идея какво ще правят, ако правителството падне, трябва да стане ясно след като са заедно в този вот на недоверие, те могат ли да бъдат заедно и в управлението и дали хората ще ги приемат? Но вносителите никога няма да могат да изразят това, смята политологът доц. Татяна Буруджиева. Според нея президентът е тежко изнервен, защото не може да реализира политическия си проект.

- Започна ли есента на нашето недоволство, госпожо Буруджиева? Всеки ден протести за какво ли не...

- От гледна точка на политическите науки, когато говорим за гражданско недоволство, имаме предвид по-различно обединение на хората в тяхното недоволство. В момента недоволството е по проблеми, всеки се опитва да реализира своя интерес, при това недоволство и в този смисъл това е обичайно състояние за нас, политолозите, в едно общество, в което гражданите имат пълно право да протестират като няма чуваемост и никой не им обръща внимание на техните проблеми, когато те са недоволни от забавянето на тези проблеми или въобще няма решение. Това състояние в политическото поведение по никакъв начин не може да бъде определено като недоволство, което може да повлияе върху посоката, състоянието и развитието на политическия процес в една държава.

- Но вече е внесен пети вот на недоверие с мотиви от 80 страници, вносители са 59 депутати от ППДБ, МЕЧ и АПС. Как ви се струва тази компания, която май че е почти толкова несъвместима, колкото и управляващата коалиция?

- Като че ли се намираме в есента на доказано невъзможни коалиции, които обаче се формират и функционират - едната в правителството, другата в опозицията. Властта не се взима с такива коалиции. Вотът на недоверие неслучайно е 80 страници, защото всеки, който участва в него, държи точно неговите неща да са записани там. Така че вотът представлява просто физическо и времево събиране на едни хора, които ще говорят разнопосочно, всеки фиксиран в своето си и ще говорят само на собствените си избиратели, които така или иначе са ги подкрепили вече с изборите. Този вот по-скоро изглежда като подкрепа за статуквото, защото не се говори на голямата част от хората, не се свързва този въпрос с техните ежедневни проблеми, които ги вълнуват. Аз съм сигурна, че важни неща ще се дискутират, само че самият ритуал на вота изисква друга структура - да ги вкараш в този ритуал, след което да ги върнеш обратно в обичайното им ежедневие, бидейки посветени, с чувството на една общност, която има една кауза. Всичкото това нещо не може да бъде постигнато с говорители, които ще гледат да изтикат на преден план собствената си партия и ритуалът ще бъде разбит на множество участници, които нямат обща рамка на виждане.

- Общото е, че искат правителството да падне... То било вредно, престъпно и т. н.?

- Те искат да падне, но по един много специфичен начин. Лидерът на МЕЧ каза - ние не можем да ги свалим, но те трябва сами да се махнат! Това е тийнейджърско поведение - не харесвам родителите си, защото искам да бъда различен, но си оставам в къщи. Така е и с опозицията - оставят това правителство, надявайки се, че то само ще се изпари.

- Стана така, че вотът бе внесен в петък, а в събота вече обявиха, че той няма да мине, ама трябвало да говорят...

- Те трябва да говорят, но много е важно как ще говорят, оставям настрана и какво, защото те все още стоят на плоскостта на общото говорене - „дълбоката държава“ е общо говорене. По-голямата част от гражданите нямат никаква идея какво трябва да се вкара в това понятие „дълбока държава“, както и още горе-долу нямат понятие какво е това демокрация. За нея всеки има свои виждания по въпроса, а за „дълбоката държава“ дори нямат такива. Представете си колко говорене е необходимо, за да може в съзнанието на хората да се формира ясен образ, който да е онова, което опозицията иска те да разбират под „завладяна държава“.

- Една завладяна държава трябва да има владетел, нали така!

- Първо трябва да има държава, която да се завладява. Едно е да се завладее племе - има анализатори, които твърдят, че се държим като племе и в много отношения това е така - друго е да завладееш монархия, съвсем трето е да завладееш държава, която се състои от много провинции и парчета на влияние на различни хора. Но владетел е необходимо да има...

- В нашия случай обаче няма, няма и лидер на протеста...

- Точно така, протестите се спихнаха. Откакто бяха обявени, те влязоха в няколко фази. Първо беше срещу това да се арестуват хора по този начин като кмета на Варна, което най-много предизвика хората да излязат да протестират. После се установи, че това не може да се поддържа и тръгнаха към „нас ни бият“, само защото ние сме лошите, а онези използват властта за политически цели. И това не може да просъществува дълго време, след което се оказа, че демокрацията е в опасност и протестът излезе в отпуск. Това е отвратително деформиране на този инструмент - политическия протест. Да добавя и факта, че изведнъж се оказа, че ние имаме и политически затворници. Не знам доколко е ефективна тази спирала да превъртаме нещата и да симулираме политически протест. Да не се окаже, че спиралата води надолу! 

- Имат ли някаква идея какво правят, ако правителството падне? 

- Това е много важно. Те трябва да отговорят на този въпрос, трябва да стане ясно, след като са заедно в този вот на недоверие, те могат ли да бъдат заедно в управлението? Защото когато вотът е внесен от тази коалиционна форма, те трябва да покажат, че ще могат да управляват заедно и дали хората ще приемат в бъдеще една такава коалиция. Но те никога няма да могат да изразят това нещо. Дотук е ясно, че заедно не могат да свалят правителството. Не предлагат алтернатива за управлението, ние гражданите станахме като арменския поп - идва вот на недоверие и започват да ни обясняват какви лоши неща ни се случват, действайте. Това почва да прилича на едно действие, което Наказателният кодекс наказва - подтикване към самоубийство. Последните четири години изборите бяха в тази психологическа парадигма. В тази ситуация хората се мъчат да разберат къде има нещо, което да им причини по-малко зло. Техният фокус не е опозицията, нито парламента, а правителството, за което се надяват да не се препъва много.

- Подценяват ли вота на недоверие управляващите?

- Мисля, че започват да свикват, което не е добре. Защото вотът на недоверие има дисциплиниращ характер като политически инструмент. Този дисциплиниращ характер не се проявява у нас поради неумелото използване на вотовете на недоверие. Те трябва да са на принципа на концентричните кръгове - почва се с недоверието към един министър, после се прехвърля към министър-председателя, докато се стигне самото правителство. Това изисква сериозна организация, ако щете - и подчинение в кампанията, силни послания - нещо, от което опозицията е много далече и поотделно, и заедно. Така че управляващите няма от какво да се притесняват, няма никакъв сигнал, че вотът на недоверие може да бъде използван рационално. За мен би било по-сериозно, ако и управляващите използват вота на недоверие, защото той не е само опозицията да говори, и управляващите трябва да говорят. Колкото повече говорят, толкова по-трудно ще бъде на опозицията да вземе думата, ако щете....

- Според опозицията България има трима премиери - формалния Росен Желязков, Бойко Борисов, който обикаля страната, и истинския - Делян Пеевски, който диктува решенията. Борисов се появява навсякъде с Желязков, в същото време се разграничава понякога от министри...

- За нас, политолозите, това е нормално поведение. Отговорностите и резултатите от това управление се носят от партията ГЕРБ и другите две партии в коалицията. Те не се носят конкретно от Желязков и от министрите. Така че в политически план логично е лидерите на партии да са ключово важни за всичко онова, което прави правителството и да могат да се дистанцират, когато се наложи. Защото едно е да имаш позиция какво трябва да се прави и друго е как то се изпълнява. Друг е въпросът, че българинът и опозицията насочват критиката си персонално. Далеч по-лесно е да се опитваме да разберем какво се случва заради това кой точно се е появил и го е казал, кой зад кого е застанал, каква му е била физиономията, дали е по фланелка или не... Всъщност става въпрос за нормални политически действия от страна на Пеевски - като подкрепя в парламента, той носи и отговорността за това мнозинство, без него няма да го има. И нормалното поведение е винаги да реагира. Политическите лидери се държат нормално, те са много дълго в политиката. В политиката трябда да чувстваш, когато отговорността е при теб, защото тези лидери ще рискуват политическата си кариера, не министрите. А един министър-председател трябва да стои по друг начин. Просто нашият премиер не може да си изработи свой собствен авторитет. Според мен той има сравнително висок позитивен рейтинг, защото се появява до лидерите, които са недолюбвани и на този фон той събира повече положителни реакции. Но сам по себе си министър-председателят няма достатъчно авторитет, не е показал, че той е действащото лице и сериозен министър-председател, който контролира и управлява този Министерски съвет. И подозирам, че това е олицетворение на състоянието на Министерския съвет, което не е добре.

- Фактически има три опозиции - две в парламента и третата е президентът. Неговото говорене навръх 6 септември възмути много хора - деребеи, политически брокери, харизване на суверенитет и идентичност...

- В същото време той обясни колко страхотно добре е в България и затова идват инвеститори. Вижте какво говори и как си променя оценките за държавата спрямо ситуацията, в която се намира. Това, което е сигурно за него е, че той не използва властта си на държавник, а наистина стои на полето на политическите партии, където обаче няма власт и може да го играе само опозиция. Докато ако стои на терена на държавника, има всичката власт и няма кой да му я оспори. Така че, да, има още една опозиция, но тя е много специфична. Първо е с изтичащ срок на годност и това все повече поставя въпроса този човек къде ще застане след като излезе от президентската институция? Най-напред много дълго време се подклаждаше от хора около него, че...

- Че той има проект за нова конституция...

- Този проект така и загина някъде, но Радев получи проект за конституция, който бе реализиран и му създаде много проблеми, особено със служебните му кабинети. Когато нещо не направиш в политиката, то друг го прави. Според мен дългите години на говорене, че ще има политически проект на президента, бяха аргумент за това защо той така се намесва в работата на политическите партии и в изпълнителната власт. Непрекъснатото подклаждане на огъня, че той ще създаде партия, която ще управлява, че той е алтернатива преди да е създал партия, беше ключово важна аргументация за неговото поведение. Това свърши работа и хората го смятаха за контрапункт и за човека, който може да даде алтернативата. Но това се счупи с „Продължаваме промяната“ и оттогава трендовете на доверие към президента вървят надолу. Аз лично приемам като химера този проект. Проблемът ще го създаде или не не е адекватен въпрос. По-скоро изнервянето и реакциите му, които гледаме от 9 май насам, са точно защото не може да осъществи този свой проект. Още в първата си кампания каза, че ще промени президентската институция. И действаше в посока тя да е част от изпълнителната власт, отколкото да е символичната власт в обществото. И направи президентската институция, която трябва да обединява народа, да функционира на съвсем друга плоскост. Не бива да забравяме колко хора си отидоха от президентството заради това. Останалото малко ядро на „Дондуков“ 2 действа така, както действат политическите партии, което съсипва всичко.

- Започна ли според вас кандидат - президентската кампания? 

- Започна. Този път година и нещо преди изборите, защото залогът е много голям. Според мен президентските избори са ключово важни, защото след тях ще започнат реалните битки за властта - на местно и на национално равнище. Парламентарни избори скоро не се очертават и затова партиите много отрано имат своите стратегии за президентските. Кандидатът на ГЕРБ е един от сигурните участници на балотажа и то като първа позиция, поне засега. Много е важно да се спечелят президентските избори именно в годината на въвеждането на еврото. А синхронизацията на един кандидат между ГЕРБ и ДПС-НН му дава категоричен шанс за победа.

Нашият гост
Доц. Татяна Буруджиева е политолог, философ и политик. Била е народен представител в 42-ото Народно събрание от БСП и началник на кабинета на председателя на БСП Сергей Станишев. Завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Тя е доцент по политически науки и доктор по философия. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийския и Нов български. Отскоро е част от екипа анализатори на социологическа агенция “Галъп интернешънъл Болкан”. Владее английски, говори и френски, руски, гръцки, испански, италиански език.