Проф. Румяна Коларова, политолог, пред „Труд news“: За ППДБ „завладяната държава“ е като молитвата за вярващите

В България всеки може да обвини всеки в корупция

Посещението на Зафиров в Китай не застрашава коалицията

Не мисля, че има прилика между политическия сезон в първата половина на годината и това, което ни очаква до края, смята политологът проф. Румяна Коларова. Според нея първият евробюджет, който трябва да бъде приет до края на годината, е своеобразен тест за баланс между ценности - ляво и дясно, евроскептицизъм и еврооптимизъм, дали ще се търси ограничаване на бюджета и стимулиране на производство и инвестиции или обратното - ще се търси преодоляване на неравенства, компенсиране на хора, които са под прага на бедността и т. н. Проф. Коларова е на мнение, че президентът в момента е безсилен, защото неговата власт е само да говори и да блокира назначения и закони. Нито едно от двете не генерира чувство за власт и за мощ и не може да привлече избиратели.

Румяна Коларова е професор по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция” в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. Проф. Румяна Коларова е председател на Българската асоциация за политически науки. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на проф. Георги Близнашки.

- Започна новият политически сезон. Има ли той разлика с летния или са прави онези, които твърдят че новия е като стария, само че нов, професор Коларова?
- Не мисля, че има прилика между политическия сезон от първата половина на годината и това, което ни очаква до края. През първите шест месеца фактически правителството се формираше - бяхме свидетели на създаване и гарантиране на устойчиво парламентарно мнозинство, което да осигури управленска стабилност. Да осигури способността на правителство да взима решения. Защото политическата нестабилност през последните четири години беше свързана именно с неспособността да се взимат политически решения. Неколкократно се стигаше до разпад на парламентарните мнозинства, когато трябваше да се вземе ключово решение, изискващо постигне на взаимен компромис.

- И какво следва сега през новия сезон?
- Правителството е изправено пред два проблема. Първият е свързан с дефицита на доверие в овластените и с протестите...

- Дето се вика, ситуацията в страната си вървеше нормално, докато политиците не се върнаха от ваканция...
- Не за всички протести пряка отговорност носи правителството, тези протести са генерирани от действията на различните власти. Но фактът, че кабинетът на Желязков управлява вече девет месеца, дава основание да му се търси отговорност за всичко. Хората се обръщат със своите очаквания, но и недоволство преди всичко към действащото правителство. Вторият проблем, пред който е изправено правителството, е свързан с осъществяването на последователни политически действия, със стратегически цели и резултати. По-скоро става дума за способността на тази коалиция на малцинството, която е съставена от партии с взаимно изключващи се програми и идентичности, да направи някаква промяна. През последните четири години под „промяна“ се разбираше смяна на статуквото. Но всяка политика по дефиниция, по същността си е промяна. Като не става дума за смяна на управляващите или на елита, а става дума за „правене на политики“.

- Тази коалиция трябва да гласува и първия евробюджет...
- Това не е формален акт, а програмен акт, който ще определи не само насоките на действие на правителството през следващата година (през която ще имаме президентски избори), но също така ще определи и ценностния баланс между ляво и дясно, между еврореализма и евроскептицизма. Така че бюджетът не е просто един финансов план, става дума за баланс между ценности - дали ще се търси ограничаване на бюджета и стимулиране на производство и инвестиции или обратното - ще се търси преодоляване на неравенства, компенсиране на хора, които са под прага на бедността и т. н. Разбира се, когато се прави бюджетът, това е големият проблем пред едно коалиционно правителството, защото трябва да бъде договорен някакъв баланс, при две условия. Първото условие е да се запази икономическият ръст, който е значим в сравнение с икономическите тенденции в някои европейски държави и при нашите съседи. Второто условие е да се ограничи неефективното усвояване на публични средства, за което има една дума - корупция. Това е дума, зад което стоят различни по природата си действия на политици. Те са различни както в мащабите, така и в начина, по който се осъществява злоупотребата с публични средства. Второто условие не може да бъде постигнато с едно управленско решение, или с действия на едно ниво (само на местно или на централно) или в една сфера.

- Като цяло това не е ли почти непосилна задача? 
- Първата задача е много трудна, но втората е наистина почти непосилна, защото това предполага промени на всички нива - от национално до общинско. Тези промени имат различни механизми, по които се осъществяват. Това, което наричаме корупция не е проблем само на правителството или на парламентарното мнозинство, но и на опозицията, не е проблем само на централната власт, но и на местната. Не е проблем само на изпълнителната власт, но и на съдебната, както и на една институция, която не управлява - президентската. Всъщност за съжаление в България всеки може да обвини всеки в корупция. Корупцията е не само поникнала навсякъде, тя е регистрирана във всяка една институция под една или друга форма.

- Заговорихме за президентската институция, професор Коларова. Радев се върна към лексиката от 2020 година като нарече отново управляващите мутри, завзели властта в София. Нещо повече, той взаимства и от речника на Делян Пеевски като нарече управляващите деребеи навръх Деня на Съединението 6 септември...
- Според мен употребата на „деребеи“ беше груба грешка, той сбърка думата. Защо точно тази дума, защо точно на празника на Съединението? Ако идеята да използва „деребеи“ в речта си не му е подсказана от екипа президентски експерти и съветници, то тогава обяснението е само с фройдиски механизъм. Използването точно на тази дума показва, че Радев има някакъв вид фиксация, комплекс или страх ако щете, от Пеевски и ДПС.

- Според много наблюдатели президентът не изразява нищо повече от това, което казват ППДБ, „Възраждане“, „Величие“, МЕЧ, няма никаква нова теза. Заради това ли се върна към темата за мутрите? 
- Върна се, защото му е пределно ясно, че в момента той представлява една малка и безсилна част от опозиционното присъствие в политическия живот. Защо малка? Защото паралелно с него има един стабилен блок от евроскептични националисти, срещу него е един стабилен блок от проевропейски модернизатори. Така че тези два блока силно маргинализираха Радев. А той е и безсилен, защото неговата власт в момента е само да говори и да блокира назначения. Нито едно от двете не създава чувство за власт и за мощ и не може да привлече избиратели. И заради това президентът търси една нова форма, която да предложи като алтернатива.

- И каква е тази нова форма? 
- До този момент не я виждам. Единият вариант е реинкарнация - Илиана Йотова да спечели следващия президентски мандат и по този начин да се препотвърди присъствието на екипа му и на неговото персонално кредо. Това ще му гарантира време да се позиционира политически вече като субект до следващите избори. Другият вариант, разбира се, е да има предсрочни избори, което сме го говорили хиляда пъти. Той лично не може, всъщност няма как да ги предизвика. И заради това надеждата му е да се повтори ситуацията от 2021 година, когато след вторите поредни избори той се привидя като алтернатива. Шансът му е когато действащите в момента партии, които имат реална власт като опозиция, се окажат безсилни. Това е шансът му, независимо дали става дума за предсрочни парламентарни или за президентски избори, опозицията да се окаже безсилна.

- Но тя е безсилна в момента? 
- Е сега, това е твоята оценка, не е тяхната. Със своите изява може да се каже, че президентът води някакъв задочен диалог с опозицията. Неговият единствен шанс е хората да го видят като мощна и надеждна алтернатива на опозицията и той прави всички усилия да се представи като такава.

- А има ли такъв шанс? 
- Няма, разбира се. Илюзия е, че той има някаква сила. Той едва ли има ресурс в момента. За да има президентски проект, трябва да има ресурс за партийно строителство преди това. Защото едва ли в България ще се повтори магията на Симеон Сакскобургготски и НДСВ от 2001 година. Внезапно победилите на избори Бойко Борисов и Слави Трифонов имаха дълга предистория - продължителни системни организационни усилия за изграждане на партиите си. Ако през 2021 година Радев можеше да разчита на „Продължаваме промяната“ като на партия-партньор, която да създаде своята политическа мрежа, на която той да стъпи с авторитета си, сега това е малко вероятно да се повтори. Освен това дори и ПП да решат да му се предложат, те нямат потенциала, който имаха преди четири години. Радев има носталгичен спомен за ситуацията, когато той беше лицето, а зад него имаше мощен протест и електорална подкрепа, но картината оттогава много се е променила.

- Според социологията ППДБ са трета сила...
- Могат да бъдат както трета, така и втора или четвърта сила, защото „Възраждане“ им диша непрекъснато във врата. Имайте предвид, че „Възраждане“ не се представи толкова добре заради МЕЧ и „Величие“, потенциалът на „Възраждане“ включва и тези две партии.

- Всички партии, когато са в опозиция тръбят, че демокрацията е в опасност и ППДБ ще внесат вот на недоверие за „завладяната държава“. Какво разбирате вие под това завладяване?
- Това е клише, което използваме като диагноза, когато говорим за ерозия на демокрацията. Но истината е, че когато има завладяна държава, няма демокрация. Много дълго се повтаряше, че у нас има авторитарен режим, че няма никакви свободи и т. н. Това е нелепо, на всички е ясно, че това не е така, дори ако сравним България и някои нейни съседи. Клишето за завладяната държава е друг начин, по който да се каже, че в България няма демокрация. Естествено това е послание разбираемо преди всичко за електората на ППДБ. За тях то е като е молитвата за вярващите. Като кажеш „Господи, помилуй“ това еднозначно ти дава усещането, че си вярващ. Когато говорим за електората на ППДБ за тях понятието „завладяна държава“ има някакъв сакрално значение. То осмисля не само тяхната заедност, но и тяхната активност. Така че „завладяна държава“ е повик, който е насочен към най-стабилното ядро на ППДБ и целта му е да мобилизира това ядро. Но се съмнявам доколко въобще може да предизвика реакция в електората и симпатизантите на „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ.

- Как ще коментирате посещението на лидера на БСП и вицепремиер Атанас Зафиров в Китай“? Заплаха ли е тази визита в компанията на Путин и Ким Чен Ун за и без това крехката и разнородна управляваща коалиция? 
- Оценката ми за посещението е, че то е вредно, безсмислено и унизително. Но коалицията не е застрашена. Неглижирането на това посещение е от рода реверанси, които Борисов е правил дори в рамките на еднопартийния си кабинет. А една коалиция на малцинството много по-лесно може да оправдае омаловажаването на значението на едно такова посещение.