Диана Русинова, председател на Европейския център за транспортни политики, пред „Труд news“: Българинът иска правила на пътя, но те да не важат лично за него

Диана Русинова експерт в управлението на транспортния риск и превенцията на наранявания и загинали на пътя. Основател и председател е на Европейския център за транспортни политики. Автор е на множество публикации, отнасящи се до проблемите на пътната безопасност. Работата є включва целенасочени инспекции, използване на научен подход при определяна на причините за смърт на пътя, предоставяне на независими разследвания и оценки, свързани с тази тема.

Войната по пътищата взима все нови жертви, държавата се бие в гърдите, че прави нещо, а българинът вече не знае от кого да се пази, докато е зад волана. Ще има ли край касапницата и кой е виновен питаме експерта на пътна безопасност Диана Русинова.

- Г-жо Русинова, в неделя влизат промени в Закона за движение по пътищата. Смятате ли, че въвеждането на средна скорост ще помогне да се движим по-безопасно?
- Моето мнение е, че може да не е идеален Закона, аз смятам, че трябва да се изработи изцяло нов, но независимо от това, мерките, които сега са предложени и приети, трябва да им се даде възможност. Трябва да видим доколко работят, имаме 1 година да разберем къде машината скърца и след това трябва да се търсят варианти за други промени. Тогава можем да кажем, че една мярка работи или не работи. Ние не приемаме мнението на редица наши колеги, предимно от неправителствения сектор и на граждани, че средната скорост е глупост и това не работи. Има редица примери от държави в Европейския съюз и не само, в които именно средната скорост е една от мерките, които де факто са довели до понижаване на броя на пътно-транспортните произшествия в такива участъци.

- Българинът разбира само, когато му бръкнат в джоба. Някои от глобите ще се повишат 2 и даже 3 пъти, какъв ще е резултатът?
- Аз съм забелязала един феномен. При тежък пътен инцидент или много грубо нарушение някой излиза и призовава - направете им глобите брутални, много високи и т. н. И в момента, когато има повишение, се започва едно реване от сутрин до вечер как това нямало да реши проблема. Просто манталитетът ни е такъв, че българинът не обича да бъде глобяван, не обича да спазва правилата и иска да има такива, но те да не важат конкретно за него. Така че за мен по-важното е, че глобите започнаха по-бързо да пристигат, нямаме го този феномен - глобяват те и след 3 години някой ви изпраща някаква глоба. Мой приятел ми се оплака, че в сряда го спрели, в петък вече си е получил глобата. Така трябва да работи системата. Така че аз смятам, че поне по отношение на санкциите, ще се вкарат нещата в ред.

- А какво е мнението ви за това, че ако не си си платил глобата, няма да те допуснат до технически преглед? Това е противоконституционно.
- Ние трябва да изберем. Искаме да си плащаме глобите и по този начин да спазваме правилата или искаме да си браним правата. Защото, ако не нарушаваш, няма да те глобят. И в крайна сметка кой ще защити онези български граждани, които гинат, убити от някой пиян шофьор. Или излиза един технически неизправен автомобил на пътя, чупи се и предизвиква катастрофа. Имахме такъв случай през миналата седмица в Западна България - изпада гумата на автомобила, защото е стар и технически неизправен и предизвиква катастрофа. Вашите права кой ги защитава? Основната функция на държавата е да опазва живота на българските граждани. Мисля, че това трябва да е най-върховният приоритет и принцип, преди всичко останало.

- Какво е мнението ви относно предложението на вътрешния министър да ти отнемат книжката завинаги, ако втори път те хванат пил за волана?
- Ще говоря като експерт и статистиката какво показва. Правихме едно проучване преди около половин година в Европейския център по транспортни политики и се оказа, че един водач веднъж хванат пил, втори път хванат пил, на третия или четвъртия път убива себе си или някой друг. Въпросът е доколко един такъв човек, който по този груб начин нарушава закона и си позволява да сяда зад волана пил или употребил някакви вещества, ще го спре липсата на свидетелство за правоуправление. Защото той е направил много по-голямото нарушение - кара в нетрезво състояние и едва ли липсата на книжка би го спряло да шофира. Очевидно такива хора няма да се оправят и е много важно какъв ще е законът за тях. Затова трябва да се направи всичко възможно да не им се позволява да шофират, защото правейки го в нетрезво състояние, те ще убият някого.

- Най-сетне АПИ се съобрази с ваше предложение и сложи колчета на пътя Ботевград - Мездра. Ограничи ли това катастрофите в този участък?
- Ние получихме няколко сигнала за този участък, това е стеснение, в което все още има временна организация на движение. Там в рамките на един месец станаха пет катастрофи. Включително и двете сега през уикенда. Още на втори август първо предложихме да се сложат знаци, след това - разделителни колчета. Там и двете платна за движение са изградени, с тази разлика, че едното не е въведено в експлоатация, движението се осъществява двупосочно в посока Мездра. И хората бъркат, мислят че е еднопосочно и започват да изпреварват, защото там се образуват едни тапи, колони. И много често остават неприятно изненадани, когато срещу тях се зададе камион. И имаше няколко челни катастрофи с абсолютно аналогичен механизъм на възникване. В събота две деца бяха тежко ранени, със счупени крака, а при следващата катастрофа загина жена. Предложихме да бъдат сложени тези колчета, защото те дават добър резултат - физическият разделител не позволява на хората да предприемат маневра изпреварване там, където е забранено. Очакваме вече да няма пътно-транспортни произшествия в този участък. Аз наистина благодаря на АПИ, защото се вслушаха за тези колчета. Аз доста ги молих, но в крайна сметка направиха нещо, което ще спаси човешки животи.

- Вие не за първи път се борите с институциите да си свършат работата. Някой каза ли ви поне благодаря?
- Аз не очаквам някой да ни благодари, ние не го правим за това. Получаваме само критики от кого ли не и за какво ли не. Но ние се опитваме да си вършим работата по най-добрия начин. И тогава, когато институциите ни чуят, сме длъжни да им благодарим. Наистина, често ни се налага да ги молим. Някои хора казват - ама не ти ли е унизително да се молиш някои хора да свършат това, което им е работата. Ами не, не ми е унизително, защото искам, когато тръгнем аз, децата ми или близките ми, да пътуваме, да стигнем живи и здрави. За мен то е много по-важно от това, че съм си причинила неудобството да се моля на някого.

- Кой е виновен за толкова много тежки катастрофи - инфраструктурата, полицията или държавата?
- Проблемът е комплексен. Като започнете от тежките катастрофи, които станаха с нови водачи и стигнете до институциите, които трябва да ги изпитват след обучението. Какво говорим, като началникът на тези, които изпитват в София, е с отнета книжка за алкохол, за какъв морал говорим. Той е служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и през декември м. г. му е отнета книжката в Смолян, защото е седнал да управлява автомобил, след като е употребил алкохол. Той по професия е оперен певец, но е началник на тези, които изпитват нашите деца и преценяват кой може и кой не може да кара. Контролът на превоза на пътници и товари от години не е адекватен, в момента положението е още по-тежко. Аз съм силно разочарована от това, което виждам, очаквах много повече, такива бяха поне заявките. Второто нещо - в инфраструктурата има тежки проблеми и за първи път има поне някакъв диалог в Агенция „Пътна инфраструктура“, въпреки, че разговорът продължава много трудно да върви. Молим ги, убеждаваме ги да направят нещо, което принципно от тях зависи. Но в крайна сметка има някакви общи усилия, които, за съжаление, не са достатъчни. И то не само от наша страна, но от страна и на държавата, и на другите колеги от неправителствения сектор.

- Всичко това е така, но и водачите не са ангели, в много случаи вината за катастрофите е тяхна.
- Има водачи, които знаят, че каквото и да направят като нарушение, никой няма да ги глоби. Това се отнася особено за чуждестранните шофьори. Там положението е много тежко, правят каквото си искат, защото ако не го санкционират на момента, не могат да му изпратят глобата, а могат да му я връчат едва при следващото му влизане в България. Съществува и друг проблем - не може да се глобява само за превишена скорост. Ако аз имам автомобил, който се води на фирма и не му платя Гражданската отговорност, ще ме глобят 2000 лв. Ако обаче мина със същия автомобил на червено, ще ме глобят 150 лв., сега стана 400. Кое е по опасно - да карам без Гражданска или да мина на червен светофар? Или да изпреварвам на място, където е забранено и няма видимост? А се глобява само за превишена скорост, защото е най-лесно. И то на абсурдни места. Слагаме тринога в храстите, където има ограничение 30, ама знакът не се вижда. И се смята, че това е ефективна превенция върху пътната безопасност. За мен трябва да има поредица от мерки и много други нарушения трябва да бъдат санкционирани. Пълно е с „инфлуенсъри“, които безобразно демонстрират в интернет нагло нарушаване на Закона за движение по пътищата и облъчват децата ни, като им показват - няма проблем, нарушавайте.

- А защо полицията 30 години вече не може да се справи с незаконните нощни гонки по улиците на София?
- Те не са само в София, тези гонки се организират в цяла България. Оправданието е - ама ние няма къде да си тестваме автомобилите, защото няма писта. Ето сега строят една писта в Самоков, да видим дали ще продължи това нещо. Тогава вече ще има къде. Големият проблем идва от липсата на работеща Федерация по автомобилен спорт. Има две федерации, те воюват от години помежду си и реално вече няма автомобилен спорт, той беше унищожен. И тези, които си тестват колите, го правят абсолютно нерегламентирано, извън закона и на тях им доставя това удоволствие. Най-страшното е, че полицията много добре знае кои са те и явно нещо не им достига, за да вземат мерки. Ние много пъти сме предлагали помощ, включвали сме се с наши независими разследвания, опитваме се да подпомагаме процеса. Но не сме разследваща институция, не сме наказваща институция. Има много нерегламентирани практики, които са опасни и които се случват ежедневно по софийските улици и в цяла България и срещу които трудно се работи. Но тази година прекарах много време в Банско и там полицията и общината са се организирали така, че непрекъснато гонят и притесняват „състезателите“ и там гонки няма. Значи и навсякъде могат да се справят.

- Законът за тротинетките се отложи с 6 месеца. Няма ли нужда от по-спешни мерки?
- Разбира се, защото там има много нарушители. В България обаче винаги се притесняваме да не засегнем интересите на някоя група избиратели. Но безопасността на пътя не трябва да се влияе от това, трябва да се търсят решения на текущи проблеми, понякога и непопулярни, минаващи през личния комфорт на една група хора.

- Като казахте избиратели - пътната безопасност зависи ли от политическата обстановка?
- Абсолютно се влияе. Ще ви дам един пример - през последните четири години пътищата бяха оставени без поддръжка. Това беше резултат на политическата криза, в която се намираше България. Обещания, обещания от политици, а в крайна сметка - нулеви резултати. Но аз много пъти съм изтъквала, че пътната безопасност не бива да бъде политически, а експертен проблем. Ние с колегите се опитваме да направим, каквото можем, но то е крайно недостатъчно, защото сме една шепа хора. Ще продължим и се надяваме, че ще дойдат едни по-добри времена, в които държавата ще започне да си върши работата.

- Но все пак МВР отчете спад на тежките катастрофи през тази година...
- По-скоро мисля, че спадът е чисто статистически и реално няма такъв. Освен всичко останало трябва да се отчита и броят на ранените. Така че колегите от МВР може да постигнат статистическа победа. Аз никога не съм била съгласна с това, аз се придържам към модела на Франция, Австрия и Германия. Те отчитат абсолютно всичко като транспортни произшествия и аз ще настоявам за този метод и у нас. Защото колкото по-вярна и стряскаща е статистиката, толкова по-възможно е ние да вземем някакви адекватни мерки. Дотогава просто се залъгваме и нещата не се променят. Виждате колко години сме първи в класацията за най-много жертви на пътя.