Желязков вдигна удобна топка на Скопие

Българският премиер официализира „българското малцинство“ в Република Северна Македония

Изглежда ще се окажат прави онези българи край Вардар, които виждат в България основната причина за състоянието си

Росен Желязков няма да е българският премиер, който ще подобри отношенията на страната ни с Република Северна Македония. Няма! Дори ако изкара пълния си четиригодишен мандат начело на правителството, ще има доста възможности да ги влоши още повече.  Което ще го нареди до онзи негов предшественик Кирил Петков, който бе подведен от своята съветничка по външнополитическите въпроси да отиде в Скопие на 18 януари 2022 г., за да лъсне неговата наивност и пълна некомпетентност по въпроса за връзките ни с съседите от Република Северна Македония. Ако на Желязков му е приятно да бъде сравняван с Петков, да я кара все така. В крайна сметка може да се окаже, че е направил по-голяма беля от тези, които Киро Петков започна, но слава Богу!, не успя да завърши. Една политика, чийто символ стана онова нещастно самолетче, което веднъж-два пъти полетя от София до Скопие само да покаже пълната несъстоятелност на идеята, това бе Петков. Сега е ред на Желязков.

Онзи ден, в петък вечерта, си имах някаква друга работа, но пък някак мимиходом дочух как премиерът Росен Желязков на пресконференцията с Антониу Коща настоява властите в Северна Македония да изпълнят условието за членство в ЕС и да направят промени в конституцията на страната, включвайки в нея „българското малцинство“ там. Нещо не повярвах, че български премиер може да говори това българите край Вардар, които настояват да бъдат записани в основния закон на страната като част от българския народ, да бъдат определяни като „малцинство“. Вероятно е някаква грешка, казах си. Но на сутринта отворих сайта на БНТ, намерих въпросната емисия и проверих - да, Росен Желязков в пълната си функционалност на премиер на държавата ни и с пълната убеденост за последната инстанция на истината настоява „българското малцинство“ в Северна Македония... и така нататък. Малко по-късно във Фейсбук дойде съобщение от Министерския съвет за срещата на Желязков с високия гост Антониу Коща от Брюксел и за това какво двамата са споделили по време на пресконференцията. Там, вероятно напълно случайно, „българското малцинство“ го нямаше. Но пък съобщението препращаше към сайта на Министерския съвет, където информацията за разговорите между двамата и за изявленията пред журналистите бе в пълен размер. И хоп, ето: „По отношение на Западните Балкани министър-председателят Росен Желязков припомни, че темата е приоритетна за страната ни още от Българското председателство. Непроменена остава позицията на България за Република Северна Македония. Единственият път напред е пълното изпълнение на договореностите от Европейския консенсус от юли месец 2022 г., без възможност за тяхната ревизия, посочи Желязков и специално акцентира върху правата на българското малцинство“. Проверете и ще се убедите, че цитатът е точен. Значи, няма грешка - имало българското малцинство в Северна Македония.

Преди около две години в новия Пресклуб на БТА в Скопие на улица „Никола Вапцаров“ №2 кореспондентът на агенцията Маринела Величкова организира дебат на тема с какво България може да помогне на Северна Македония по пътя към членството ù в Европейския съюз. Там бяха и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, и ръководителят на мисията на ЕС в Скопие Дейвид Гиър. Имаше и доста от местните българи. Дебатът си вървеше екстра, когато стана дума за правата на местните хора, които не крият своята българска идентичност. И тъй като наскоро пак се бях „въодушевил“ от един водещ по една от националните ни телевизии, който с апломб говореше за „българското малцинство“ край Вардар, взех думата и казах, че ако съм член на българския СЕМ ще предложа за наказание всяка медия, която позволява от екрана или в радиоефира нашите хора в Северна Македония да бъдат квалифицирани като „българско малцинство“. Всички участници в дебата ме подкрепиха, особено местните българи, а един от тях - най-възрастният и най-опитен - Владо Перев, заяви, че най-голямата обида, която може да бъде нанесена на българите от Република Северна Македония е тази, те да бъдат наречени „малцинство“.

И ето, че сега това отново се случва от най-висока българска правителствена инстанция в лицето на премиера ни Росен Желязков. Ако споменаването бе само вербално, можеше да си затворим очите и да преглътнем, че това най-вероятно е било някаква грешка. Хей така, някой нещо е подхвърлил, Желязков не е запомнил добре и гафът се случил. Макар че като го гледам и слушам, той се опитва за обясненията и на най-простите неща, които се случват в държавата ни, да ползва някаква толкова сложна поредица от думи, които вероятно, според него, го правят да изглежда един истински политик и интелектуалец, дори с намек на някаква академичност. Сложността на изказа обаче не е черта на истинския политик и държавник. Простотата на наратива е далеч за предпочитане. На всичко отгоре, ако не се лъжа, като председател на Народното събрание Желязков направи едно смислено посещение в Скопие за откриване на българска изложба в тамошния Археологически музей. Толкова ли не прихвана нищо от обясненията, които, сигурен съм в това, са му дали хората от посолството, за да се омотае сега като пиле в кълчища с това „българско малцинство“.

Но нещата са далече по-сложни и опасни. Първо, вербализирането на „българското малцинство“ става в присъствието на висш представител на Европейския съюз. Това е председателят на Европейския съвет, португалецът Антониу Коща. На всичко отгоре дузина журналисти внимателно следят какво ще кажат двамата с Желязков, за да го предадат на своите медии точно и коректно. А оттам на хилядите зрители, слушатели и читатели. Много добре знам, защото съм ги улавял, че мнозина от чиновниците в Брюксел употребяват за българите в Северна Македония понятието „малцинство“. Преднамерено или не, няма значение Може пък Желязков, да е поискал да покаже пред Коща, че е овладял реториката и наратива на администрацията на ЕС, хей така, само от едната куртоазия, без да си дава сметка за пораженията, които нанася върху позицията на страната ни и на българите край Вардар с това. Оттук нататък обаче всички чиновници от Брюксел - малки и големи, ще настояват в техните комюникета с български партньори и събеседници да присъства тъкмо споменатата формула. Щом премиерът стои зад тази позиция и я артикулира като официална на държавата ни. „Българско малцинство“ в Северна Македония, как ли пък не!

 Второ, когато това е записано в съобщение на сайта на Министерския съвет, то вече получава статута на официална позиция както на председателя му, така и на цялата институция. Дори и на държавата, чието правителство в момента е на власт. Такава е практиката, нали? Когато готвиш текст за някоя медия, или имаш задача да съставиш дипломатически документ, или нещо трето и искаш да си точен и коректен, хвърляш едно око към място, откъдето можеш да свериш личната си позиция с официалната на държавата. И попадаш на информацията за срещата на Желязков с Коща и неговите изявления по проблема с разширяването на Западните Балкани и по-специално, за Северна Македония. И ако нямаш чувство за научна и документална коректност, цитираш казаното от премиера. И правиш огромна грешка.

Не знам как ще излезем като държава и дипломация от тази ситуация. Не съзнават ли тези, които са готвили текста на Желязков, че с това „малцинство“ правят огромна услуга на Скопие, качвайки проблема на терена на реципрочността, който край Вардар толкова много обичат. Та сега в ръцете на тамошните политици и пропагандатори се дава тежък инструмент, с който да атакуват България с претенции за признаване на македонско малцинство у нас. И да развяват това искане наляво и надясно и нашите дипломати и политици да не могат да се защитят. Но само това да беше.

Често съм казвал, че ще оценявам всеки български премиер по това какво отношение има към българите от Северна Македония. И не само там. Е, ако съм имал някаква крехка и плаха надежда, че Росен Желязков ще свърши някаква полезна работа в това отношение, тя си остава излъгана. Ще я скътам някъде дълбоко в очакване на следващия роден министър-председател.

И докато пишех този текст, разбрах, че Рада Шекеринска е у нас в качеството си на заместник-генерален секретар на НАТО. Била посетила бази, учебни центрове и изнесла лекция. Боже, докъде я докарахме! Шеки да ни дава акъл на нас, българите, как да си гарантираме сигурността! Та тя беше единственият човек, повтарям, единственият човек, който по време на дългите ми кореспондентски години в Скопие ми е заявил, че с мен като български журналист може да разговаря само на английски. Нямаше проблем, разбира се, но аз просто не исках да говоря с нея за политика, а само да уточня има ли тя роднински връзки с фамилията Шекеринови от родния ми град Петрич. Не отговори.

Но имаше, естествено. И тя, като много други от „българското малцинство“.