Божествена света литургия бе отслужена на созополския остров „Свети Иван“ на 29 август. Тя бе изпълнена от Сливенския митрополит Арсений и 8 важни духовници, които специално пристигнаха за събитието: Пловдивският Митрополит Николай, епископ Поликарп, епископ Сионий, епископ Висарион. духовници от Сливенска епархия, църковен хор Св. ЕРМ и църковен хор от Букурещ.
За първи път от 400 години, в разрушения манастирски комплекс на острова, зазвучаха песнопенията.
29-ти август не бе случайно избран. Поводът бе възпоменанието на Отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител, който православната ни църква отбелязва в този ден.
На острова през 2010 г. бяха открити мощи на светеца. Затова, по време на събитието, проф. Казимир Попконстантинов, откривателят на мощите, бе отличен с орден „Св. Димитрий Сливенски“ - първа степен.
Разговаряме с професора за значението на откритието и къде се съхраняват сега мощите, дали са чудодейни и коя е най - надеждната им охрана, както и за това - дали събитието е било за него повече научно предизвикателство или духовно преживяване.
Проф. Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в село Гарван, в семейството на свещеник. Завършва Софийската духовна семинария (1956-1961), след което следва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1964-1968). От 1986 г. е доцент, а от 1996 г. професор по археология във Великотърновския университет. Бил е декан на Историческия и на Православния богословски факултет, основател на специалностите “Археология” и “Балканистика”, както и на Православния богословски факултет. Преподава и като гост-лектор по средновековна българска епиграфика в университетите в Залцбург, Кьолн и Фрайбург.
Носител е на много награди:
• 1985 г. - Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката;
• 2004 г. - Годишна европейска Хердерова награда на Фондация „Алфред Тьопфер“, Германия, и Виенския университет, Австрия, за принос в европейската култура и история;
• 2010 г. - Почетен златен медал на Великотърновския университет за издигане и утвърждаване авторитета на ВТУ и за приноси в областта на старобългарската епиграфика, в развитието на славистиката и старобългаристиката, и в изследването на средновековната българска култура.
Носител е и на наградите „Златен век“ - почетен знак на Министерството на културата, орден „Св. Андрей Първозвани“ и много други отличия.
- Проф. Попконстантинов, Божествена света литургия бе отслужена на остров „Свети Иван“, за първи път от 400 години насам. Защо богослужението в манастира е било прекъснато?
- Тъжна е историята на манастира „Свети Предтеча Йоан Кръстител“ на остров „Свети Иван“. Манастирът е възникнал в края на IV, началото на V в. бил е със статут на императорски и патриаршески, единственият островен манастир, играл ролята на важен църковен и културен център не само с регионални, но и с европейски измерения. Според непотвърдени сведения, през 1453 година той е бил нападнат и разрушен от османците, след падането на Константинопол. Причината за палежа била, че руските казаци, които нападали и ограбвали градове и села по черноморското крайбрежие, поделяли плячката си именно на остров Свети Иван, и то в манастира. Затова турците предупредили монасите, да вземат всичко, което им е най - свидно, а после унищожили манастира.
Монасите взели със себе си църковна утвар и всичко необходимо за богослужението. Една част от тях са заселени на Халки, а друга част са продадени в робство, според писмените сведения. Така, от 1629 година, манастирът на острова е в руини и от тогава, до 29 август 2025 година, не е отслужвана литургия и никакво богослужение.
- По време на церемонията, бяхте награден с орден, за откриването на мощите на Свети Йоан, което се случи точно на острова. Какво означава това признание за Вас?
- Бях приятно изненадан. Защото още по време на откриване на реликвария с мощите, на 28 август в 13.30 часа 2010 година, мнозина задаваха въпроса- как приема Светия синод това откритие и членовете му, и повярвали ли са, че това действително са мощи на Свети Йоан Предтеча.
Затова, за мен, тази награда е поредно признание за онова, което с основание се нарича епохално откритие. Няма да скрия, че това е признание за работата ми - и на моя екип. Признание за професионализма ни и вярването ни, че без Божията помощ, това не би могло да се случи. Посвещавам тази награда на покойните ми родители и на екипа ми.
- Разкажете за случилото се през 2010 година, за първите Ви мисли и чувства, когато осъзнахте, че сте открили мощите на Свети Йоан?
- Това трудно може да се обясни, заради емоцията. Вълнението бе огромно. Екипът, който пое разкопките от самото начало е 99% един и същ. Аз - научен ръководител, зам. научен ръководител - доцент Росина Костова, и в началото бе и Цоня Дражева, тогава бе директор на РИМ Бургас, вече покойница, както и двама студенти от СУ- Вера Шидерова и Иван Митев. На мястото на Цоня Дражева е колегата Димитър Недев, директор на археологически музей Созопол.
- Кои бяха най-силните археологически и исторически аргументи, които Ви убедиха в автентичността на находката?
- Когато започнахме проучването на базиликата, ние установихме за първи път, че под нейните основи, има основи на още една базилика. Именно това ни подтикна да установим плановата схема на новооткритата базилика.
Трябва да добавя, че съм завършил Софийската духовна семинария, където получих солидна подготовка в областта литургичната практика и християнска археология. Това ми помага много в областта на проучванията ми в манастирската археология.
Беше ми ясно, че под запазената основа на тухления стълб ще има реликварий. Така открихме мраморния реликварий пред очите и камерите на ваши колеги журналисти. Те с основание проявиха любопитство и им обясних, че в храм може да се служи след освещаването му, съпроводено с поставяне на реликварий с частици от мощи на светец, на когото е посветен самият храм. В нашия случай, това е Св. Йоан Предтеча, като добавих, че това може да бъде сигурно, ако имаме надпис. Странно ще ви прозвучи, но е истина. На следващия ден, 29 август също в 13,00 ч, Бог ни помогна в новия етап на проучването на новооткритата базилика. На 1,30 м, западно от мястото на реликвария, открихме каменна кутийка с надпис на византийски - гръцки, който на съвременен български гласи : " Господи, помагай на твоя раб Тома“. По периферията на четирите странични части, текстът продължава: „В навечерието на освещаване на (храма) Свети Йоан месец юни 24; (на) 25 издигнат стълб“. Надписът потвърди нашето предположение. С тази кутийка Тома е пренесъл частици от мощите на Св. Йоан Предтеча в деня на освещаването на манастирския храм.
Реликврият и кутийката с надписа са в експозицията на археологическия музей в Созопол, а светите мощи - в храма „Св. Кирил и Методий“, където с благословението на митрополит Йоаникий екипи от лабораториите в Оксфорд и Копенхаген взеха проби за анализ за датиране и ДНК на светите мощи.
- Каква беше ролята на ДНК анализа и другите научни методи в доказването на произхода на мощите?
- Направеният въглероден анализ на частици от мощите (съответно части от: метакарпална кост (част от пръст на дясна ръка), глезенна кост, лъчевата кост, дясна черепно-лицева кост с кътник, и ребро) в Оксфорд, както и ДНК анализът на костиците, направен в Копенхаген, показаха, че става дума за човек, живял през 1 в. сл. Хр., което подкрепя хипотезата, че това наистина са частици от мощите на св. Йоан Предтеча.
За любознателните читатели ще отбележа, че всички части от мощите са от дясната част, което показва, че са на един човек. Според евангелския разказ, Св. Йоан е покръстил Иисус Христос с дясната си ръка.
- Как това откритие промени мястото на Созопол на картата на християнския свят?
- Събитието беше широко отразено както от българската, така и от международната преса, името на Созопол и България влезе в световните новини. Това откритие отвори широко „портите“ на Созопол и в продължение на 15 г. не спират поклонническите групи да посещават града и двата храма, за да се поклонят пред светите мощи. Те са единствените мощи открити в археологическа среда в световната библейска и християнска археология.
- Къде се съхраняват мощите сега и имат ли чудодейна сила?
- През есенно-зимния сезон са в храма „Св. Георги Победоносец“, а през пролетно-летния са в храма „Св. Св. Кирил и Методий“. Дали имат чудодейна сила? Да, имат в сърцето на всеки вярващ, който е пристъпил към тях и се е поклонил с вяра и упование.
- Надеждна ли е охраната им и какво се случи, когато частици бяха откраднати по време на излагането им в Сливен? „Пътуват“ ли оттогава?
- Има охрана, съвестта на всеки, който отива да се поклони, а не да се увери дали това са свети мощи, за които толкова много се говори. Колкото до откраднатата частица от светите мощи в Сливенския катедрален храм, се водят доста спорове кой е извършил това греховно дело и с каква цел.
- Съществуват ли още „неразказани истории“ в района на Созопол, които чакат да бъдат открити?
- Созопол е град с над 2600 годишна история. Всяка година историята поднася частици от тази древна съдба на този вълшебен град. Той, образно казано, е като един недописан роман, с многобройни сюжети, които поднасят изненади след тяхното дописване.
- Ако трябва да посочите един урок, на който Вашата кариера Ви е научила, кой би бил той?
- Трудно ми е да кажа, защото всеки извървява своя път и в повечето случаи на някой му се струва, той като че ли е единствен. Моят път е бил изпълнен с много неравности, на моменти трънлив, но с Божията помощ съм го преодолявал. Важното е човек да умее да дешифрира знаците!
- Какво бихте казали на младите археолози, които искат да вървят по Вашия път?
- В продължение на близо 40 годишна преподавателска работа съм се съобразявал да бъда коректен със студентите и да им поднасям новостите в областта на историята и археология, тъй като те вървят ръка за ръка. В областта на археологията, трябва солидна езикова подготовка - старогръцки, латински и старобългарски, тъй като богатата ни археологическа среда винаги поднася приятно изненади и човек трябва да бъде подготвен и да не допуска фантазията на воля. Пътят към недоверието е много къс.
- Откриването на мощите, лично за Вас, повече научно предизвикателство ли беше или духовно преживяване?
- И двете, защото както Ви упоменах в разговора ни, благодарение на семейната ми среда, подготовката в семинарията и Великотърновския университет ми позволиха да откривам много нови страници в областта на манастирската археология, ериграфиката. Към това трябва да добавя и шансът, че със съпругата ми, доц. д-р Росина Костова, която също е археолог, и с научни интереси в същата област, заедно устояваме на научното предизвикателство и духовно преживяване.
- Виждате ли това събитие като кулминация на Вашия труд или като ново начало?
- Много провокативен въпрос, защото е тясно свързан с надеждата. Както се казва, тя крепи човека. Откритието, което направихме преди 15 години, наистина е апогеят на моите проучвания. Разбира се и на екипа, но и за мен, в личен план. Преди близо 50 години в скалния манастир при село Крепча, Поповско, все още като млад, направих първото откритие, което бе с изключително знамение в областта на славистиката. Открих на старобългарски надпис с дата и година - 921, в която се упоменава кочината на игумена на манастира - светият отец Антоний. Това досега е най-рано датираният надпис в целия славянски свят, който ползва кирилицата. Откриването на реликвалия с мощите през 2010 година според мен е апогеят в моята археологическа работа. Дали това е последното ми откритие с такова световно значение обаче - трудно ми е да кажа.
- Какво е мястото на археологията и религията в съхраняването на историческата памет?
- Археологията дълги години е била считана за слугиня на историята. Откритията обаче, които са направени и свързани с най- ранния писмен период, като египетските пирамиди и др. паметници, са едно доказателство, че археологията играе много важна роля в издирването и популяризирането им.
- Как според Вас може да се развие религиозният и културният туризъм около Созопол и остров „Свети Иван“?
- Тук има един много деликатен въпрос - правим ли разлика между религиозния туризъм и поклонничеството. Въпреки че през последните години, се отчита една засилена туристическа дейност в България, с повишен интерес, на българите към църквата и нейните светини. Те посещават обекти с религиозно значение, но поради отчуждението от религията а отттук и поради липса на необходимата информация, за религиозното значение на местата които посещават, те се ограничават с преживявания само до културната и историческата ценност на посетените места. Само ще добавя, че поклонничеството у нас има данни още от 10 век. Че това е така е видно от епиграфските паметници, т. е. от надписите в няколко скални манастира у нас. Като пример- скалният манастир в Северна Добруджа /Румъния/, при село Мурфатлар, където имаме надписи със следното съдържание: Поклоних се в църквата през месец август 31 вия ден. Друг е отбелязал: Поклоних се в църквата, месец юли, в 15 - тия ден и т. н. Тези надписи съм ги изследвал в продължение на няколко години. Факт е, че има множество ревностни поклонници, които частно или организирано посещават редовно традиционните и новооформилите се светини на България като тези в град Созопол.
Светите мощи на Св. Йоан, който по думите на Исус Христос е „Най- великият човек, роден от жена“, спечелиха убедително класацията на чудесата на България и са най - актуалният пример за потенциала и спецификата на поклонническия туризъм. Посещават се традиционно и Рилският и Бачковски манастир, Троянският, свети обители в Арбанаси и редица други локални свещени центрове. Това своеобразно „връщане“ на българите в пътя към Храма и към привичното за нашата страна добре развито поклонничество, със сигурност може да се определи като съвременен феномен, който може да бъде обяснен по много и различни начини.
Труд
-4-thumb-467x263.webp)
