Труд
Автор:
Цветан Гемишев
От 7 септември влязоха в сила над 100 промени в Закона за движение по пътищата, като безспорно най-важната от тях стана засичането на средна скорост. За 4 дни към 11 ч преди обед вчера бяха засечени точно 10022 нарушения в 11 отсечки. Най-много от тях - 4884, са в Северната скоростна тангента на София. За скоростите, за нарушенията и наказанията потърсихме за коментар Крум Дончев - един от най-известните автомобилни състезатели в България, бивш депутат и автоексперт, работил по промените в закона още преди 6-7 години.
- Г-н Дончев, освен като състезател, чувал съм, че се славите и като добър шофьор по нормалните пътища. Добър - в смисъл, че не карате с превишена скорост, не изпреварвате на забранени места, не притискате другите с по-скромни автомобили и умения... Това вярно ли е?
- Категорично е вярно. Винаги съм заявявал и смятам, че до голяма степен съм го доказвал, че „нормалните“ пътища, по които управляваме автомобилите си, не са състезателни писти. Автомобилите ни служат да достигнем от точка А до точка Б, да ни дават комфорт, спокойствие, докато се движим, а не да упражняваме своите способности на състезатели. Има места, на които се провеждат състезания, има шампионати, клубове и спортни федерации - автомобилни и мотоциклетни, където може да се упражняват тези дисциплини.
- Между другото, същото казват и за вашия колега и „съперник“ Димитър Илиев - че в живота кара автомобила си много различно, отколкото в спорта.
- Разбира се, заедно с Митко сме израснали като спортисти, дълги години се състезавахме един срещу друг и бяхме едни от основните конкуренти в България, като дори успявахме да пренасяме своята битка в по-международен план. И двамата сме на едно и също мнение, че като си управляваме автомобилите в нормална среда трябва да бъдат спазвани всички ограничения и правила, без никакво изключение.
- Питах ви първо за това, защото от миналата неделя - 7 септември, влязоха в сила над 100 промени в Закона за движение по пътищата, увеличават се двойно и тройно някои глоби, но най-важното - започва засичането на средна скорост. Смятате ли, че като шофьор новите санкции ще засегнат вас, или други автомобилни състезатели?
- Конкретно на въпроса ви - не, не ни засягат, защото ние и преди тази дата сме спазвали ограниченията за движение по пътната мрежа. Самият аз съм участвал и в писане на политически платформи и програми по темата и по отношение на контрола винаги съм отстоявал той да бъде увеличен като се използват всички възможности на настоящата инфраструктура, като в това число включвам и камерите на тол системата, и общинските камери. Тези промени в закона смятам, че са доста закъснели. Ние още преди 6-7 години говорехме за завишаване на контрола, но всъщност идеята беше за повече превенция. Защото контролът обхваща само около 10 процента от всички нарушения, които се правят по пътищата у нас, със съществуващата инфраструктура и тя трябва да бъде увеличена, докато започне да обхваща над 50 до 60 процента от нарушенията. Симпатизирам и подкрепям вече дълго време една борба на Сдружението на общините да могат да инвестират в инфраструктура за контрол - да купуват и монтират камери, за да получават 50 на сто от глобите. Тези промени в закона вече са факт, макар че ще влязат в сила след 6 месеца - през 2026 г. Спомням си, че тези предложения ги разглеждахме още през 2020-2021 г. в парламентарните комисии, после те бяха допълвани и приемани в Министерски съвет, включително и при служебни правителства, но досега не се вземаше никакво отношение.
- Смятате ли, че догодина, освен тол камерите, средна скорост ще могат да засичат и общинските камери?
- Точно това имам предвид. В момента виждаме първите два-три дни, в които тол камерите хващат хиляди нарушения по магистралите и първокласната пътна мрежа. Занапред тази система ще се развие, но най-много да включи и някои второкласни пътища. Смятам това за изключително недостатъчно, защото всяка година един значителен брой от пътно-транспортните произшествия става по второкласната и третокласната пътна мрежа, като и в населените места. Задължително е в тази така наречена политика - да се засича превишената средна скорост, да се включат и общините. Във всяка една точка, където има урбанизирана територия, може да се осъществява секционен контрол на средната скорост на преминаващите превозни средства. Имате едно село, през което минава път и две точки на контрол една на входа и една на изхода на селото, които мерят с каква скорост е бил автомобила при преминаване. А знаете, че в населените места разрешените скорости са ограничени до 50 км/ч, до 40 км/ч, включително има зони с 30 км/ч. Тогава ще видите и истинският превантивен ефект от тази мярка - едни 80-90 процента от шофьорите, които карат бавно и спазват ограниченията в населеното място.
- Има два типа експерти по пътна безопасност. Едните казват, че трябва да се знае къде снимат камерите за скорост и там нормалните шофьори изобщо няма да вършат нарушения, а ще бъдат наказвани само. Другите казват, че контролът не трябва да е явен, защото всички намаляват в контролираните отсечки, а после пак настъпват газта. Вие от кои сте?
- Когато една инфраструктура за контрол е изпълнена с подобен вид наблюдение и обхваща 60 процента от нарушенията, повярвайте ми, че автоматично обществото и по-специално шофьорите, ще се адаптират към този вид контрол и ще спазват закона. Ако се знаят точните отсечки на замерване, това означава ли, че в другите можем да си караме състезателно? Не. Чисто логически по-скоро съм привърженик да не се обявяват точките на контрол.
- Е да, ама живеем в информационния 21-и век и тези точки ще се пуснат във фейсбук, 10 души като си снимат и качат в интернет електронния фиш, след една седмица на телефона всеки може да си свали приложение къде снимат камерите.
- Сигурно сте прав, но като цяло концепцията на обществото и на населението не трябва да е да се надлъгват с държавата и със закона, а всички трябва да спазваме закона. И тук стигаме до въпроса с нашата национална пътна инфраструктура от гледна точка на качеството на изпълнение на поддръжка, ремонти и строителство, на издържливост на настилките, на маркировката, знаците, организацията на движението. Тази пътна инфраструктура не е оптимизирана спрямо възможностите на автопарка, с който ние разполагаме към момента в страната. Тя затруднява движението на товарни и леки автомобили и мотоциклети, не са достатъчни включително велоалеите и т. н. Пътната инфраструктура - това е нещото, към което веднага трябва да се насочат управляващите. И не да ни казват: „Няма пари, затова вдигаме винетки и тол такси, цените в зоните за паркиране, застраховките „Гражданска отговорност“, данък МПС“ и какво ли още не, а просто да се заемат. И като искат от нас да спазваме законите, те трябва да правят същото.
- Не знам какво казват и какво правят, но за 3-4 години не построиха и 1 километър нов път...
- Ами прав сте. И всеки по веригата има своите оправдания защо нищо не се случило. А трафикът върви, пътно-транспортните произшествия не намаляват, България продължава да е на първите места по загинали по пътищата в целия Европейски съюз. Сега управляващите хвърлят усилия върху контрола, но контролът сам по себе си е една малка част от общата проблематика.
- В последните месеци станаха няколко тежки катастрофи с млади шофьори, току що взели книжки - най-драстичната с онзи младеж от „Факултета“, който заби „Ауди“ със 199 км/ч в градски автобус. Какво можем да направим за младите шофьори, за да овладеем подобни агресии? Как да постъпим - ограничения, наказания и глоби, или да се опитаме да ги обучим?
- Винаги съм бил на страната на превенцията. Наказанията са, когато нещо са нарушили, а с обучението на младите шофьори можем да предотвратим техни нарушения. Те трябва да знаят да спазват закона и как да реагират при така наречените екстремални ситуации, в които попаднат на пътя. Такова обучение не може да се придобие на курсовете, които карат, за да получат свидетелство за правоуправление на МПС. То трябва да се провежда специализирано и по примера на европейски държави като Словения, Австрия, Скандинавските страни, в някои части от Германия. Там при еднодневен курс младите шофьори се упражняват в пет елемента при екстремална ситуация - как да боравят правилно с контролните уреди, как да реагират, когато автомобилът се подхлъзне, или когато се наложи да спрат рязко, когато трябва да избегнат препятствие, на влизане в остър завой и прочие. Това обучение има и една много сериозна психологическа насоченост към самите водачи. Не е въпросът само, че тренират някакъв елемент, те вече психически стават по-устойчиви, защото са запознати с дадена ситуация. И една от важните причини да намаляват произшествията и загиналите в такива държави с подобна практика, са усилията за превенция, насочени към младите шофьори.
- А вие сам ли се учихте да управлявате автомобил в екстремални ситуации?
- Учех се сам на такива ситуации, но в състезателна среда. А състезателната среда създава елементи на максимална безопасност. Трасето, отсечката, по която карате, е затворена, автомобилът ви е със специални гуми, съобразени с настилката, той има специални окачвания, за него се е погрижил технически екип... В такава безопасна състезателна среда ние се учим да реагираме при темпо и при високи скорости, така добиваме умения. И не е трудно това да се постигне, да се организира курс за обучение, но аз съм противник да караме младите хора и техните родители отново и отново да плащат допълнително. Ето сега въведоха засичането на средна скорост, което ще доведе до увеличаване на броя на констатираните нарушения, увеличиха се и глобите, съответно ще се увеличават и приходите във Фонда за безопасност на движението. Нищо не пречи с парите, събрани от глоби, да се плаща 80-90 процента от цената на курсовете на младите водачи. Давам ви съвсем реален пример: мой близък приятел в Австрия прави нарушение. Това нарушение се заснема от камера и понеже автомобилът му е с българска регистрация, след 2 седмици му се изпраща глобата през европейска система за обмен на данни на българските органи. И получава от българската полиция писмо, че трябва да плати своята глоба от 850 евро. Той превежда парите в посочената сметка. След още 2 седмици получава писмо от общината в Австрия, в която е заснето нарушението, че с неговите коректно издължени пари е платен знак, който е поставен на еди коя си пешеходна пътека, платена и част от сумата за осветление на тази пешеходна пътека.
- То да ти се прище да си платиш глобата. Австрийските полицаи не са си купили БМВ-та с тези пари, както прави нашето МВР с парите от Фонда за пътна безопасност.
- Не съм съгласен с вас и съм привърженик на това, че българските полицаи трябва да бъдат екипирани по възможно най-добрия начин, както така добре екипирани трябва да бъдат и българските пожарникари, и българските екипи на Спешна помощ, българските лекари, българските учители, отнася се до всяка една професия.
- Ама МВР си има гласуван бюджет, а с този фонд досега купува само автомобили и камери за скорост, не са похарчили и една стотинка за безопасност на движението... Не може ли например от този фонд да се отделят едни пари да се построи писта за високи скорости, да финасират програми, в които вие самият и ваши колеги автомобилисти, имаме и млади звезди, които изгряват в този спорт, да показват разни номера на младите шофьори, а не те да дрифтят и да правят гонки по Околовръстното нощем? В България има автомобилна култура, защо тя не се използва?
- Откакто се помня аз и моите колеги, споменахме Митко Илиев, но още Ясен Попов, Петър Гьошев, Илия Царски, Румен Дунев много други, съжалявам, че не мога да изброя всички, винаги сме защитавали каузата да се кара внимателно на пътя, включвали сме в редица кампании. Въпросът е, че говоренето е едно, но трябва да има реални действия, а реалните действия са поне да опитаме да предаваме това ноу-хау. И ние бяхме млади и знаем, че младите водачи са по-агресивни, искат да карат с по-високи скорости, защо да не им доставим една по-безопасна среда? Държавата категорично трябва да застане зад такава концепция - казваме да се стори писта, казваме един отбор от суперинструктори да идва на тази писта, които освен с техника и тактика, могат да работят и с психологически прийоми с младите курсанти. Вярвам, че някой ден това ще бъде създадено, но първоначалният тласък трябва да бъде даден от държавата, от иституциите и от онези, които ги управляват. У нас повече от 5 години има Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ към министерски съвет. Хората в нея вече са добре обучени и са добри професионалисти и смятам, че на тази агенция трябва да ù се даде глас и тя за започне да ръководи процесите, иначе нито МВР, нито министерството на транспорта или която и да е друга институция сама не може да се справи с катастрофите.
