Д-р Станчо Проданов, пластичен хирург към Медицинския център на УМБАЛ „Св. Екатерина“, пред „Труд news“: Отказвам операции за махане на ребра

В България няма специали-зирана болница по пластична хирургия

Никой уважаващ себе си лекар не би инжектирал евтин ботокс. Хората за едни бързи пари правят какво ли не, коментира пред „Труд news“ д-р Станчо Проданов. Той разказва, че често му се налага да поправя грешките на хора без специалност по пластично-възстановителна и естетична хирургия. „Неквалифицирани хирурзи извършват оперативни интервенции, които не са им от специалността, само за да изкарат някой лев“, казва медикът.

- Д-р Проданов, как избрахте да специализирате пластично-възстановителна и естетична хирургия?
- Хирургията е традиция в моето семейство - като започнем още от прадядо ми, който е основател на две хирургични отделения в нашия град. Той е реконструструктивен хирург, един от пионерите в тази област. Завършил е във Виена, за доктор Петко Проданов пише в учебниците по хирургия. Неговият син продължава делото му - той пък завършва в Марсилия. След това идва моят баща, който също е хирург и стигаме до мен. Много рисувам и това е повлияло в някаква степен в избора на специализация. Имаше и много странни стечения на обстоятелства - от 2006 до 2008 г. бяха нулеви години за специализациите. Аз завърших медицина 2006 г. Първият конкурс, който пуснаха беше пластична хирургия. Явих се и спечелих.

- Защо не се занимавате с естетична хирургия, в която има много повече пари, а сте избрал да работите в областта на пластично-възстановителната хирургия?
- Естетичната хирургия е част от специалността ми, чието пълно име е пластично-възстановителна и естетична хирургия. Дълги години съм работил на два трудови и четири граждански договора. Защото естетичната хирургия е изнесена извън държавните болници. Пластичните хирурзи работим на два фронта - на базата на естетика и на базата на реконструкция. Аз не съм избягал от естетичната хирургия, дори от две години и половина се борим да имаме първата специализирана болница по пластична хирургия в България. Сега пластичните хирурзи в България работят или в държавни структури, които са многопрофилни болници, или в медицински центрове. Нашата структура - PRO AKADEMY- има цялата съвременна технология - всички ултразвуци, всички лазери, радиочестоти... Очакваме окончателно решение за превръщането на медицинския център в специализирана болница.

- Сблъсквате ли се често с хора, които нямат квалификация, а извършват пластични интервенции?
- Аз лично, да. Аз съм едно от малкото вещи лица по пластична хирургия в България и редовно ме привикват за дела, където има проблеми, свързани с усложнения от пластични интервенции. В момента съм вещо лице на три такива дела. И в трите случая става въпрос за усложнение. Хирургът си е повярвал малко повече. Неквалифицирани хирурзи извършват оперативни интервенции които не са им от специалността, само за да изкарат някой лев. Това се случва в действителност.

- Много ли печелят естетичните хирурзи?
- В България естетичен хирург може да печели изключително много. Членовете на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия са 50. От тях може би половината се занимават само с естетична хирургия. Ако им видите ценоразписите ще се убедите, че говорим за десетки хиляди лева на месец.

- Има ли статистика колко естетични операции се извършват в България годишно?
- Няма такава статистика. От 2014 г. се опитваме да въведем такъв регистър, но това още не се е случило. Истината е, че ни натискат от Европейската асоциация, но поради различни причини това не се случва. Хирурзите не декларират всички операции, които правят. Не ги и регистрират в медицинските си центрове и така не можем да видим целия обхват.

- Има ли клинични пътеки за реконструктивна хирургия?
- Има няколко клинични пътеки, но както в много области и те са недофинансирани - усреднени са. В развитите държави са избрали по-добър вариант и работят с диагностично свързани случаи. При тях за по-леките операции дават едни пари, а при по-тежките, които изискват многоетапни операции, модерна апаратура и консумативи - тогава се доплащат. В България не е така. Усреднено е - за малките операции парите са достатъчни, но за всичко над средното, пациентите са поставени в много неизгодна ситуация.

- Налага ли се пациентите да доплащат за реконструктивни процедури след изгаряне, примерно или след отстраняване на гърдата при рак?
- За спешната не се налага, но когато реконструктивната операция е планова, например когато искаме да правим липофилинг за гърдата, когато искаме да ползваме някаква модерна апаратура или терапия при трудно зарастващи рани, тогава има доплащане. Ако искаме да дадем най-добрия шанс за възстановяване, пациентът си доплаща.

- Има ли пациенти, които не могат да си позволят това и си „спестяват“ реконструктивните операции?
- Категорично. Това са пациенти, които дори се притесняват да дойдат на консултация, на която да попитат какво би им струвало. А има методи, с които можем да им помогнем, не разбира се да направим оптималното, но все пак да подобрим визията. Ако искаме да сме оптимално полезни, трябва да се използват и консумативи. Няма как да възстановим формата и обема на гърдата, без да сложим имплант.

- Съпоставимо ли е като цена поставянето на имплант при реконструктивната и естетичната хирургия?
- Не, при реконструктивната е значително по-евтино, защото пациентът само доплаща консумативите, има финансиране от касата.

- Може ли да кажете колко струва реконструкция на гърда след мастектомия?
- Зависи от оперативния план. Има няколко подхода - зависи какъв е бил карцинома, по какъв начин е извършена мастектомията. Най-дългите реконструкции започват с няколко етапа липофилинг, в последствие се слага експандер, има възможност да превъртим мускул, трябва да се сложи имплант. Една реконструкция понякога продължава година-година и половина и по това време има 4-5 оперативни намеси. Един липофилинг струва 700-800 лв. ако се направи в структура, която работи със Здравната каса, а не в медицински център, където цените хвърчат във въздуха. Там може да поискат и 5000 лв. за тази процедура. Експандера е от порядъка на 1000-1500 лв. Имплантът е около 2000 лв. - става въпрос за качествен имплант.

- Има ли иновации и технологии, които са променили работата ви през последните години?
- Технологиите ни помагат да си вършим работата, а в последно време те напреднаха много -високотехнологични лазери, радиочестотни апарати, ултразвукови системи, нови апарати за обработване на мастната тъкан. Това ни позволява да модифицираме техники и да извършваме все по-малко травматични операции, при които възстановяването е по-бързо и резултатите по-добри. Най-големият ни бонус е, че всички апарати, които индустрията започна да създава заради естетичната хирургия, ние започнахме да ги прилагаме в реконструктивната.

- В естетичната хирургия изчезнаха ли некачествените импланти, които даваха много и тежки странични реакции?
- Много навътре съм с това, което се случи. Става въпрос за импланти на френска компания, която отдавна фалира. Истината е, че това беше удар от конкуренцията - френската компания направи производствена грешка, която не води до проблемите, за които се съобщаваше. Продаваха много импланти, бяха се ширнали на целия пазар, а истината е, че американците ги срутиха. Френската фирма не обнови един лиценз навреме и заради това стана проблема. Не си лицензираха гела.

- Защо все повече жени-птицечовки се разхождат по улиците?
- Това е много болна тема. Няма да видите нито една птицечовка, направена от пластичен хирург. Има много птицечовки, защото държавата няма контрол. Козметици, различни лекари - стоматолози, кардиолози и др.- смятат, че това е ниша, от която могат да изкарват много пари. И бодат без необходимата компетенция и произвеждат птицечовки.

- Идват ли при вас птицечовки за корекции?
- Елате и изкарайте само един ден на консултации с мен и ще видите. Отишли някъде, където им било по-евтино и след това търсят кой да ги поправя.

- Преди време имаше скандал с некачествен ботокс, поставян от некомпетентно лице.
- Няма и 6 месеца от този скандал. Украинка от Перник! Проблемът е и със самата дистрибуция. Вкарват евтини продукти - този ботокс конкретно се продава на пазара по двайсетина лева. Никой уважаващ себе си лекар не би инжектирал подобен продукт. Хората за една бързи пари правят какво ли не.

- Имал ли сте пациенти с нереалистични очаквания?
- Всеки ден срещам такава. Идеята е ние да ги приземим, защото това е част от нашата работа. Идват, показват някаква актриса или модел и казват: Искам този нос, искам тези очи, тази брадичка. Искат неща, които въобще не съответстват на пропорциите на лицата им. Комшийката имала гърди еди колко си кубика, тя искала по-големи.

- Отказвал ли сте операция?
- Често ми се случва. Само миналата седмица имам трима пациенти, единия още не съм го отказал. Надявам се да има реалистични очаквания. Мит е, че никой не отказва операции. Пациентите обикалят пластичните хирурзи. В асоциацията имаме три годишни сбирки, на които презентираме случаи на пациенти с нереалистични очаквания. Разбираме, че те обикалят от хирург на хирург и искат лекарят да извърши нещо, което не е склонен да направи.

- Какво отказвате да направите?
- Като започнем с много популярното махане на ребра по естетически съображения, както и поставяне на огромни импланти. Искат фейслифтове пациенти, които нямат никакъв излишък. Искат вертикализирани очи, защото Бела Хадид, или не знам коя имала изнесен външен кант и те идват при мен и искат вертиклизирани очи. Наскоро дойде един пациент и искаше да му изрежа част от гърба и да му го зашия, така че хората като го гледат отзад да се мислят, че е разрязан от самурай. Един вид да станело като татуировка - изрязвам едно ламбо, зашивам го и се виждат шевовете и белега - все едно някой го е изрязал с катана.

- Такава пациенти не ги ли пращате на психиатър?
- Работим с консултант. Много е трудно, тънка е границата. И тук съм имал лош опит. Като им кажеш, че е добре да се консултират с психолог се обиждат и стават агресивни. Дори една пациентка искаше да ме съди, че съм казал че е луда.

- Къде е границата между медицинската необходимост и естетическата интервенция?
- Някога е много тънка, а друг път изключително ясна. Ясна е когато възстановяваме функция, когато има обективен проблем. Тънка е при някои естетични операции, коганто външният вид има значение за психиката. Ние не сме психолози, ние сме хирурзи.

- Какви нови методи се използват в пластичната хирургия, използва ли се изкуствена кожа? 
- Отдавна се използва. Работил съм 9-10 г. в най-голямата болница на Балканите по изгаряния - това е УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, а в националния център по изгаряния съм работил още 5-6 години. Имали сме случаи когато сме използвали т. нар. изкуствена кожа, която е твърде скъпа. Имали сме пациенти, при които лечението им е излизало близо 1 млн. лв. - става въпрос за деца или за млади хора. Болницата иска от министерството необходимата сума, отпускат се средствата за да се свърши качествено работата. 3D принтиране се използва особено в областта на долната челюст. Тъканното инженерство е бъдещето на пластичната хирургия - създаване на собствени тъкани за трансплантация. В момента продължават да се правят експерименти, защото все още се нуждаем от донор. В Япония вече имат технологични разработки.

Д-р Станчо Проданов завършва медицина през 2006 г., а през 2014 г. придобива специалност по пластично-възстановителна и естетична хирургия. Професионалният му път започва във “Второ хирургично отделение” в МБАЛ - Пазарджик, след което работи в Клиниката по пропедевтика на хирургическите болести с колопроктология към УМБАЛ “Св. Георги” - Пловдив. От 2008 до 2016 г. е част от екипа на Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в същата болница, а между 2016 и 2021 г. е асистент в Клиниката “Изгаряния и пластична хирургия” в УМБАЛСМ “Пирогов”. Специализирал е и е минал през квалификационни курсове в университетски болници и клиники във Франция, Полша, Сърбия, Словения, Грузия и Швеция. Научните му интереси са съсредоточени върху реконструктивната хирургия след електрически травми. Член е на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия и European Burns Association.