Димитър Владиков, преподавател в Хуанджоу и Шанхай, пред „Труд news“: Китай е „фабриката на света“ и доминира навсякъде

Законът за насърчаване на инвестициите не предлага конкурентни насърчителни мерки за големи чужди инвеститори и затова за китайския бизнес България не е предпочитана

Китай е „фабриката на света“ и доминира както в търговията със стоки и услуги, така и на финансовите пазари. При производството на електрически автомобили за миналата година китайската BYD надмина по продажби Тесла. Това казва в интервю за „Труд news“ Димитър Владиков, който от 11 години живее и работи в Китай. Питаме го и за приложението на изкуствения интелект в различни сфери на живота в Поднебесната империя.

- Какво Ви отведе в Китай преди 11 години?
- Случи се една трагедия в семейството и имах нужда да „рестартирам“ на ново място. Предложението, което получих от Китай, бе най-интересно, а и се покриваше с едната от магистратурите, които имах от България, така че реших да сменя адвокатската професия с преподаване в университет.

- Кое беше най-трудното в адаптацията към китайската култура и начин на живот?
- През 2014 г., когато подписах първия си трудов договор в Китай, страната беше доста по-различна от днес. Аз вече бях ходил два пъти за по около месец в КНР, но едно е да отидеш като турист, друго е да живееш и работиш в страна, чийто език не говориш, а и първия семестър бях в градче, където малко хора говореха английски. Дори в големи вериги като „Старбъкс“, персоналът не говореше английски, така че поръчването на кафе, само по себе си, беше приключение тогава. Втория семестър преминах в град Ханджоу, където преподавам и днес, но тогава, преди 10 години, в града имаше само една метро линия. Днес метрото има над 10 линии и покрива територията на почти целия град. Нещото, с което и до днес не мога да свикна, е да пия чай, а тук това е особено важно, защото китайците правят бизнес на по чаша чай.

- Промениха ли се възприятията ви за Китай през годините?
- Китай се промени, страната става все по-технологична, по-модерна, роботите и изкуственият интелект започват да „съжителстват“ с хората, навлизат все повече в ежедневието. И все пак трябва да направя уговорката, че аз живея в големи градове - основно в Шанхай и Ханджоу, а Шанхай, макар и финансовото сърце на страната, не е релевантен на начина на живот на хората в по-малките градове в Централен и Западен Китай. За Шанхай важи една сентенция, която местните с гордост цитират - if you can make it there, you can make it everywhere (Ако можеш да го направиш там, можеш го да направиш навсякъде). Ако успееш да се справиш със стреса и конкуренцията в Шанхай, ще се справиш навсякъде по света.

- Трудно ли беше да стигнете до преподавателската позиция в Китай - по какви дисциплини преподавате?
- Преди десетина години беше по-лесно. Тогава имаше голямо търсене на чуждестранни преподаватели в Китай, така че беше достатъчно да се преведат българските дипломи и да имаш минимален преподавателски стаж, за да получиш работа. Няколко години по-късно, политиката за чуждестранни преподаватели се промени и започнаха да наемат само native speakers - преподаватели от САЩ, Англия, Канада, Австралия и Южна Африка. Това засили конкуренцията, но пък и доведе до резултата, че в училищата, колежите и университетите останаха само най-добрите преподаватели.

- Каква е разликата между китайските и българските студенти в бизнес сферата?
- Имам много малък опит като учител в България - единствено практиката ми в една гимназия в Благоевград, затова е трудно да сравня сегашните български студенти и китайските. Но виждам разлика в моите студенти, когато преподавам в университета „Джао Тонг“ в Шанхай и в Бизнес колежа в гр. Ханджоу. „Джао Тонг“ е сред най-добрите учебни заведения в Китай - на едно от първите пет места в страната и сред стоте най-добри университета в света. От друга страна колежът в Ханджоу, въпреки модерния кампус и своите близо 20 000 студенти, отстъпва сериозно като рейтинг на водещите университети, като съответно студентите в колежа влизат с по-нисък бал, отколкото е необходим за Шанхай или Пекин. Аз преподавам едни и същи дисциплини и на двете места, но тестовете, които давам на студентите в Ханджоу, са доста по-лесни от тези, които правят студентите в Шанхай.

- Трудно ли е да се съчетава преподаването с практиката като адвокат?
- При мен почти няма съчетаване на двете професии. Веднага след университета, започнах практика като адвокат и имах десетина години юридически стаж в България. В интерес на истината, през 2014 г., когато подавах CV-та в Шанхай, аз кандидатствах в над петдесет големи международни кантори в шан хайския Манхатън - кварталът на небостъргачите Луджиазуи. Бях много мотивиран да работя като адвокат в Шанхай, защото стартовата заплата започваше от 10 000 долара нагоре. Но се оказа, че само китайски граждани могат да практикуват право в страната или да се държи приравнителен изпит на юридически китайски. Затова не можах да продължа правната си кариера в Поднебесната империя, но втората ми диплома за педагогическа правоспособност се оказа подходяща и получих предложението за преподавателска дейност в Китай.

- А налага ли ви се да решавате правни казуси?
- От време на време участвам в семинари и конференции, на които изнасям лекция за възможностите за инвестиции в България. В резултат от такива презентации, имам няколко клиенти, които пожелаха да си отворят фирми в България. За мое съжаление сегашният Закон за насърчаване на инвестициите не предлага конкурентни насърчителни мерки за големи чужди инвеститори, затова и България не е от най-предпочитаните места за китайските инвеститори. В това отношение отстъпваме на нашите съседи и преки конкуренти за инвеститори - Сърбия, Румъния, Турция, Гърция...

- Какви са правните различия между Европа и Китай?
- В Европа (включително България) се използва континенталната правна система, наследена от Римското право. В Северна Америка е доминиращо прецедентното право. В Китай основно разчитат на преговори и дипломация, и гуанши - връзки, близки отношения, приятелство. Ако имате спор при леко ПТП, полицията първо ще ви посъветва да се разберете помежду си, без да се налага проблемът да ескалира. От друга страна за корупция и тежки престъпления има сурови наказания и дори смъртни присъди. Като цяло Китай е страна, ако не с нулева, то с много ниска престъпност. Навсякъде има камери и контролът е на ниво.

- Какъв е климатът за чуждестранни инвестиции в Китай в момента?
- Доколкото имам наблюдения, почти всяка голяма търговска фирма иска да отвори офис в Шанхай. Кметът на града има удоволствието да подписва разрешителни за нови небостъргачи с офиси и да „реже лентички“ на новите фабрики и заводи в индустриалните зони. От една страна, поради голямата територия, развитото селско стопанство и земеделие, както и наличието на суровини и ресурси, Китай си е „самодостатъчен“ - ако утре се наложи да се затворят границите, Китай ще оцелее с ресурсите, които има в наличност, без да е зависим от външни фактори. От друга страна Китай е „фабриката на света“ и доминира както в търговията със стоки и услуги, така и на финансовите пазари. При производството на електрически автомобили за миналата година китайската BYD надмина по продажби Тесла. Тази година КНР тества влакове, които се движат с 600 км/ч. Това е скорост, по-голяма от тази, на някои от самолетите в гражданската авиация.

- Четем, че в Китай вече има недоволство от това, че изкуственият интелект измества хората. Толкова ли широко е приложението му и има ли опасност напълно да замени човешкия фактор?
- В Китай започна ерата на „тихата индустрия“. Това са фабрики, в които производството се сглобява само от роботи или машини. Те работят по 24 часа в денонощието, нямат нужда от смени или обедни почивки, нито от заплати и бонуси, затова постепенно започват да изместват човешкия фактор. В ежедневието все по-често се срещат магазини, в които се пазарува, без касиери. В банковия сектор мобилното банкиране и ползването на апликации през телефоните и компютрите налага все по-малко присъствието на хора в банковите салони. Навсякъде се плаща през телефон или с лицево разпознаване, което е свързано с банковата сметка. Роботи - домашни любимци, роботи, които чистят къщите, роботи, които заменят нискоквалифицирания труд в заводите - това вече се вижда навсякъде в Китай. Развитието на изкуствения интелект води до факта, че платформи като Алибаба и Тему застрашават доминацията на Амазон в световен план, а дронове доставчици, робо-таксита и самоуправляващи се или летящи коли, започват да се тестват все по-масово. Предполагам, че пълната подмяна на човешкия фактор няма да се случи в близките години, но все по-голямото навлизане на технологиите в ежедневието на хората вече е факт.

- Къде е най-широкото приложение на изкуствения интелект в Китай?
- Не мога да се сетя за област, в която не се прилага изкуствен интелект. В медицината роботи помагат на докторите, дори при нас в университета, студентите ползват ChatGPT, Kimi, DeepSeek и други апликации за техни проекти. Трябва да призная, че ние, преподавателите, също се изкушаваме от време на време да използваме тези асистенти за изготвяне на тестове, програми или задания през семестъра.

- Бихте ли се върнал да живеете в България?
- Човек се чувства добре в страна, в която е уважаван и ценен. На място, където трудът му получава адекватно възнаграждение и то е такова, че да покрива всички негови нужди по пирамидата на Маслоу. Също така на място, където усеща полезна конкуренция и желание за професионално развитие. Когато дойдох в Китай, не мислех, че ще остана толкова дълго. По-голямата част от българите живеят, учат или работят тук между 4-7 години и след това се прибират. Към момента аз се чувствам много добре в Китай - работя между 14 и 16 часа на седмица, имам възможност да пиша и да участвам на международни конференции и получавам заплата, която ми стига да ходя на почивки по различни острови в дългите летни и зимни ваканции между семестрите. От друга страна, поради факта, че България и Китай нямат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, стажът ми в КНР не се признава за педагогически стаж в България. С прости думи това означава, че без значение, че имам сертификат за Excelence of Teaching от институция като университета „Джао Тонг“, прибера ли се в България и ако искам да преподавам, ще трябва да започна работа като младши учител. Заплатата на един младши учител в България е по-малко от седмичното ми възнаграждение в Китай. Единствено предложение от Американския университет в Благоевград би ме върнало в България към момента, и то поради факта, че роднините ми са в града и може да се мисли за компромис. Към момента обаче в АУБ не се изучават дисциплините, които аз преподавам, така че връщане в България не е на дневен ред, поне докато мога да преподавам в Китай.

- Как се чувствате като се върнете в страната ни, имате ли усещане, че пътувате назад, в миналото?
- Ще отговоря в цифри. Разстоянието Шанхай - Пекин е 1100 км. Разстоянието София - Варна е 440 км. От Шанхай стигам в Пекин за 4 часа в модерен и удобен влак, а в България - за 8 в старите вагони на БДЖ. Мисля, че това железопътно пътуване е хубава и уместна метафора за отговор на Вашия въпрос.

Нашият гост
Димитър Владиков е адвокат по инвестиционно право, преподавател по различни дисциплини в Хуанджоу и Шанхай, основател и първи директор на българското училище в Шанхай, автор на 8 книги. Освен това е 6-кратен шампион на България по таекуондо, треньор по кикбокс и муай тай на китайци, авантюрист, пътешественик и луда глава. Димитър Владиков е завършил в ЮЗУ българска филология и право. От 11 години живее в Китай, където е преподавал “Международно търговско право”, “Бизнес английски”, “Публична реч” и “Международна логистика” в Хуанджоу и Шанхай.