Вирусът на либерализма има нужда от десен отпор

Популизъм не е мръсна дума, защото касае народа, нацията

Двуединството между култура и икономика е важно и трябва постоянно да се възпроизвежда

Агресивното левичарство в културата и икономиката набира скорост. Късането на връзката с миналото като събарянето на паметниците на Бащите-основатели в САЩ, наслагване на чувство за вина у наследниците на Западната цивилизация или саркастичната подигравка с привързаността към нация, традиция и патриотизъм, каквито има у нас - това са част от видимите проявления на процеса. Такива са атаките срещу биологичните дадености на пола. Или създаването на групови “права” - на малцинства и групи - за сметка на универсалните права на човека изобщо. Това е неукият нихилизъм към историята и националното ни достойнство при призивите да си затворим очите за това как в Северна Македония са мачкани хора с българско самосъзнание. И как трябва да оставим “македонците” да влязат в Европа на седлото на варварския антибългаризъм, с който заливат децата си още от люлката.

Светът влиза в напреднал стадий на културно-икономическа и идеологическа война. Непримиримостта на възгледите между дясно-консервативно настроените хора, защитаващи свободата си, и ляво-либералните социални инженери с гилотина на разположение, налагащи своите агресивни тези за устройството на света - неизбежно ще повишава градусите на общественото напрежение.

Залогът действително е голям, защото светът, който мултикултурният либерализъм налага - не търпи възражение. Или си с нас, или си против. А за тези против - място, знаем от историята, няма. Политическата коректност не е просто нещо неприятно, тя е инструмент към пълен контрол на съзнанието на нациите, подготвящ интелектуалната почва за законодателните и моралните “реформи” на новите болшевики. Квоти, джендър неутрални тоалетни, обратен расизъм, анти-дискриминационни закони, ограничаващи правата на собственост и де факто свеждащи я до формалност. Примери - с лопата да ги ринеш. И все срамни за здравия разум.

Единственият възможен отпор е този на “дясното”. То е имунната система на нацията ни и света, без които организмът ще бъде превзет от вируса. Ще поживее в мъки и ще умре. Поне по отношение на свободата, качеството на живот и морала.

Всичко започва и свършва от дефиницията на дясното - на същината и целите му. Ако там нещата не са стъпили на здрава основа, впоследствие и сградата ще бъде калпава. И нестабилна. А “дясното” има два основни темела: в културната и икономическата сфера.

В културната то е “консервативно” и се бори да “съхрани” създаденото от предходните поколения. Да “консервира” и запази достиженията, практиките и знанието, чрез което сме достигнали до тук. Да заздрави социалните връзки, които ни крепят в трудни моменти като пандемията, или да опази традицията, която е споила нацията ни през вековете, създавайки вътрешен център срещу опит за външни влияния, насилие и асимилация. Да си даде сметка за наличието на принадлежност и общност, за съществуване на нацията като жив организъм. Да направи връзката между мъртвите, живите и неродените. Да направи така, че обществото да се променя еволюционно, не регресивно.

В икономически план дясното разделя визията за устройството на общество по оста на неравенствата. За левите неравенствата за зло, което държавата трябва да изкорени. Доходи, резултати, социална йерархия - левите считат, че те са само продукт на средата и с нужните социални реформи - ще “бъдат поправени”. За десните, обратно, неравенствата са причината за цивилизацията. Хората са различни, а тяхното взаимодействие води до прогрес, мотивация за развитие, респективно - естествени неравенства. Където не са причинени от държавно силов фаворитизъм - тези неравенства са добри.

Двете страни на дясното - културната и икономическата, са две страни на една и съща монета. По-важна от двете е културната. Без нея икономическата страна винаги деградира до марксистки социализъм. Просто идеите и моралът са ключови, а когато там даде накъсо, рязко етичният компас се чупи и идеята за “злите неравенства” взема превес и в икономиката.

Ето защо днес в родното ни политическо пространство някои партии, защитаващи привидно “десни икономически мерки”, изглеждат толкова неубедителни и нелепи дори за самите себе си - те знаят, че културно са “леви”. Тяхното културно ляво - културният марксизъм - е интернационален. Нациите за тях са отживелица, а наднационалните институции, грантаджийски НПО-та и прочие налагат и учат “местните туземци” на правилните разбирания. И оправят остарелите им “предразсъдъци” за възпитание, роля на семейство, представи за добро и лошо и прочие.

Стратегията за отговор е да се изработи “десен” популизъм за апел към повече хора със здрав разум и сърце. Популизъм не е мръсна дума, защото касае народа, нацията. Проблемът е когато популизмът е “ляв” - дават се грешни и лесни решения, които водят не до забогатяване, а до обедняване. В душата си обаче всеки обича децата си; тачи собствеността си; уважава саможертвата на революционерите, отдали живота си за свободата на отечеството; прекланя се пред подвига на героите при Сливница, парирали и обърналия в бяг завиделият Съединението ни сръбски “съсед”; храни скъп спомен от детството и приятелите си, от мачовете на любимия отбор. Това е дясно-консервативното и като апел може да достигне почти до всеки.

Важно е да отбележим, че така както липсата на културния стълб обрича каузата, така и непознаването на икономиката като наука води до обедняване и стопански социализъм, прекършвайки в зародиш крилата дори на здрава в основите си култура. Двуединството между култура и икономика е важно и трябва постоянно да се възпроизвежда. Решението може да бъде наречено “мирен дясно-консервативен национализъм”, което обхваща двата основни стълба - икономическа свобода и културен консерватизъм.

Дори класическите икономисти от 19-и век като Адам Смит и Рикардо, наричани “класически либерали”, в културен план са националисти. Смит пише за богатството на народите, защото счита, че чрез търговия неговият собствен народ ще добрува.

Че народите в рамките на мултинационалните империи като Хабсбургската или Османската имат право на самоопределение. Естествено левичарството ще открадне термина “либерал” и от 20-и век насетне, либерален ще значи ляв, социалистически, насилствено интегриращ мултикултурализъм, а класическият либерализъм ще се претопи в консерватизма.

Важно: това, че стоки и капитали се движат свободно, защото някой явно има нужда от тях, за има внос на вино, да речем, не означава, че така трябва да е и по отношение на “хората”. Тук вече влизаме в “културно-политическата сфера” и опасността от промяна на ценности, генофонд, размиване на традиции, език и религиозна сплотеност - тази опасност е голяма. Миграцията никога не може да е “свободна”, а само на хора, които са полезни за обществото домакин, учат езика, ценят традициите и ценностите му.

Хората с дясно-консервативни и патриотични възгледи трябва да са обединени. Защото заплахата е сериозна и помитаща. В името на победата и в защита на цивилизацията и ценностите ни, всички дребни “идейни” различия трябва да се превъзмогнат и да се създаде общ идеен фронт. В противен случай заразата на новия тоталитаризъм ще победи. С висока цена за всички нас.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи