Пушач издаде пиян шофьор в Шумен

Бойко Борисов посрещна Ангела Меркел на летището (ВИДЕО)

Българин от Русе извади богоявленския кръст в македонска община, отрупаха го с подаръци

Йоханес Хан: Европа не може да се сведе до банкомат

76,4 млн. лв. е проектобюджетът на Велико Търново за годината Предвидени са 300 000 лева за ремонт на пътища в населените места

Задържаният куриер на алоизмамниците имал регистрация за наркотици

Цистерна с газ дерайлира на гара Бяла

Ким Кардашиян и Кание Уест кръстиха дъщеричката си Чикаго

Дългото излежаване през уикенда е полезно за здравето, казват учени

Румен Петков проведе среща с Владислав Кононов, изпълнителен директор на Руското военно-историческо общество

Задържаха 16-годишен куриер на измамници с „пратка” от 76 000 лв.

11 загинали и 46 ранени при катастрофа с автобус в Турция

47-годишен пътник загина при катастрофа в Търговищко

Търговец завъртя наркооранжерия в къща

Китай обвини американски военен кораб в нарушаване на суверенитета на страната

Влаковата теснолинейка преобразява живота в Рилското корито

Парният локомотив с персонал и пътници. Снимки: Личен архив на Веселин Вучков и Методи Панайотов

Врачаните братя Балабанови – пионери на българската индустриализация, построяват линията, за да обслужва концесията за добив на дървесина

Близо шест десетилетия след закриването й Рилската теснолинейка продължава да “провокира” спомените на жителите от Югозападна България, а и от други краища на страната. Екскурзиите до Рилския манастир с теснолинейката (т. нар. дековилка) през първата половина на ХХ век оставят незаличими следи и “подклаждат” неизпълними идеи за възраждане на това съоръжение. А то е било изключително инженерно постижение и за него напомня пътуваща документална изложба, организирана от жителя на рилското с. Бараково Методи Панайотов. Изложбата дебютира в София, продължи през Дупница и предстои да намери постоянен пристан в двора на Балабановата фабрика в с. Бараково.

Но как започва всичко? През 1902 г. братята Тодор и Кото Балабанови от Враца печелят 20-годишна концесия за експлоатация на гората на Рилския манастир. Братята са пионери на индустриализацията на България след Освобождението. Тодор е борец за национално освобождение, а през 1903 г. е основател на Съюза на българските индустриалци и е негов председател до смъртта си през 1912 г. Построява жп линията Перник – Радомир (1897), Лъвовия мост и хотел “Империал” в София, спиртната фабрика в Мездра.

Прочутото писателско кафене, строено в стила на виенския сецесион в началото на ХХ век, се е помещавало в неговата къща до Руската църква в столицата.

След спечелване на рилската концесия Балабанови построяват две фабрики (дъскорезна и мукавена) в с. Бараково, разположено на р. Рилска в долината на планината, малко преди вливането в р. Струма.

Балабановата фабрика има собствена десетилетна история, свързващата интереси личности и съдби: поетът Никола Вапцаров работи и живее там през 30-те години на ХХ век, сключва брак с Бойка, а новороденият им син Йонко се разболява и умира; през 1921 г. около 600 руски белогвардейци (хора от висшето общество или заможни земевладелци) се заселват в района на фабриката и започват работа; талантливият поет Биньо Иванов (1939 – 1998) е роден и живял във фабриката, на която посвещава и свои стихове…

Първоначално дървените трупи се свличат до фабриката примитивно: реката е била пълноводна, трупите са спускани и плавали по водата, направлявани по цялото 42-километрово трасе от многобройни работници. Това провокира Тодор Балабанов да потърси универсално решение чрез изграждане на железница. Поради административно протакане и законови забрани Тодор Балабанов не може да види бараковската фабрика свързана с жп линия, тъй като умира през 1912 г. Мечтата е осъществена от сина Иван Балабанов.

Строежът на теснолинейката започва на етапи в хода на Първата световна война в края на 1915 г., а на 13 септември 1916 г. фабриката е свързана с жп мрежата в Струмския район. Изпълнява военни функции, тъй като за нуждите на армията е необходим дървен материал за железопътни строежи. До 1918 г. теснолинейката достига до метоха “Орлица” над с. Рила, през 1922 г. – до устието на р. Илийна, през 1924 г. – по бричеборския склон до Рилския манастир. Малко след това линията достига до крайния си район гара Черней, на 3,5 км над манастира под в. Черней, с множество къси разклонения. През 1937 г. е пусната в експлоатация нормалната жп линия Дупница – Горна Джумая, а гара Кочериново става начална (претоварна) гара на теснолинейката. През 1942 г. целият участък от с. Рила до Рилския манастир става държавна собственост в лицето на БДЖ. Строят се много къси разклонения, собствеността се “преплита” между много стопани: през 1945 г. са открити три нови клона и към 1947 г. в долината на Рилска река и притоците линията достига най-голямото си развитие – текущ път на основната линия Кочериново – Рила – Рилски манастир (36,9 км), гарови коловози (5,6 км), горски и индустриални клонове (10,7 км), общо – 53,2 км релсов път.

Междурелсието е 60 см. В началото вагоните са само товарни, след това се включват и пътнически (1927 г.). Локомотивите са парни, американски и германски (произведени в гр. Касел), движели се със скорост 12 км/час. Вагонният парк е разнообразен и обновяван постоянно, включва товарни и пътнически вагони. Имало и царска машина за височайши особи (ползвана от цар Борис ІІІ, Елин Пелин и др.), санитарен и пощенски вагон. За топлите летни месеци се ползват пътнически вагони тип ремаркета.

През януари 1944 г. покрай англо-американските бомбардировки над Дупница е обстрелвана и теснолинейката, има и ранени.

През 1947 г. по теснолинейката към манастира са превозени 237 437 пътници. През 50-те години превозите постепенно намаляват, тъй като дърводобивът се ограничава, манастирските поклонници намаляват, а автомобилният превоз конкурира влаковия. През 1959 г. по теснолинейката са превозени 130 000 души.

Последният влак потегля от Рилския манастир на 31 март 1960 г., украсен е с по две черни знамена в началото и в края, всички монаси и работници идват на изпращането, локомотивната спирка пищяла непрестанно за сбогом, а населението по цялото Рилско корито излязло за последно “сбогом”.

Тъжна е историята на дековилката след закриването й през 1960 г. В следващите две години постепенно релсите са демонтирани от БДЖ. Но по-голяма част от инвентара, обслужващ жп линията, е оставен безстопанствен, а местните хора отмъкват релси, стрелки, фенери, табели на спирките и пр. След сложни приватизационни и реституционни маневри до 2000 г. Балабановата фабрика е почти унищожена и нарязана на скрап, включително и остатъците от локомотиви и вагони, разположени в двора. Подобна съдба имат локомотивът и вагонът от теснолинейката, оставени като експонати във външния двор на Рилския манастир: пред очите на туристи, монаси и полицаи през м. април 2000 г. те са отнесени в неизвестна посока от “находчив” бизнесмен. Теснопътно локомотивче от дековилката е поставено през 1974 г. пред жп депото в гр. Дупница заедно с няколко вагона. Постепенно са изпочупени и оставени на произвола на съдбата.

Неотдавна е сключен договор с БДЖ и сега локомотивът е изложен пред музея на братя Балабанови, организиран от Методи Панайотов в дупнишкото с. Бараково.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. ТАКА КАКТО СМЕ ДОБРИ В СЪЗИДАНИЕТО , ТАКА НИ СЕ ОТДАВА И РАЗРУШАВАНЕТО .ПРИМЕРИ ?ХАЙДЕ НА БАС ЧЕ ВСЕКИ ЗНАЕ ПОНЕ ЕДИН ИЛИ ДВАПРИМЕРА .НАРОДИТЕ НА ЕВРОПА ПАЗЯТ ПОДОБНИ НЕЩА ОТ ТЯХНАТА ИСТОРИЯ , А НИЕ …..

  2. Не разбах само кви гори ква концесия. Горите в Рила открай време са царска собственост, кви са тия братя Балабанови, къв е тоя Вапцаров. И въобще кой може да посяга на царската собственост, не са ли му изсъхнали ръцете.

  3. Народите в Европа пазят подобни неща от тяхната история, а ние даже Мавзолея взривихме. А бе не знаем да ценим миналото

  4. Тоя Елин Пелин все сред политиците се е врял. В ловната дружинка на царя, след това и като „височайша особа“ се е возил гратис на железницата. Накрая станал приятел на Вълко Червенков, който го излъгал да напише разкази за бригадирското движение. Безплатен обяд няма. Не може човек само да лапа на аванта.

  5. Проф.Вучков,С благодарност за това че така оригинално ни припомняш предприемчивостта и алтруизма на достойни български родове. Толкова са привлекателни тези ретро времена със спокойствието и заявената потребност да се създава.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.