Военнослужещ и... доктор по право?

Правата и задълженията му са разпилени в различни закони

Все по-упорито военното ни законодателство се прави на парче и доста разпиляно. Едва ли не, шегуват се някои, военнослужещият трябва да е завършил и юридическа специалност, за да си знае правата и задълженията. Или да си наеме юрисконсулт, което едва ли е възможно, с оглед на ниското заплащане на неговия труд. Същото се отнася и за кандидатите, които искат да влязат в армията. Проблемът става още по-сериозен с оглед обявените от министъра на отбраната Красимир Каракачанов намерения за информационна кампания за набиране на военнослужещи. Да, информационна, защото на този етап няма какво да се рекламира. Недостигът на личен състав стигна 5700 души, като само на войнишкия е около 3000. Всеки кандидат би трябвало да има лесен достъп до това законодателство. За по-малко от десет години, обаче, Законът за отбраната и Въоръжените сили е претърпял 35 сериозни изменения и допълнения. Т.е. по 3-4 на година, което води след себе си промени в останалите документи. Още повече, че точно този закон е сред десетте с най-голям общ брой подзаконови нормативни актове. А само правилникът за прилагането му е ремонтиран 16 пъти.

Очакванията, че след проведения преглед на изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020 г. и Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г., ще има комплексни промени във военното законодателство засега не се оправдават. За сметка на това министерството на отбраната предлага 36-ата поправка в Закона за отбраната и Въоръжените сили, която може и да е родена от определена необходимост, но няма как да не се нареди в мрежата от предшестващите я 35 кръпки. В същото време военнослужещите очакват законът да им гарантира по-адекватно и по-стабилно кариерно развитие, както и по-справедливо заплащане, според отговорностите на службата, която носят. Например да коригира пределната възраст за военна служба и да въведе заплащане за звание и длъжност.

Все повече се налага необходимостта да се разработи и приеме един закон за военната служба, който да дава цялата информация, отнасяща се до военнослужещия. Един кандидат за войник, например, трябва да чете Закона за държавния бюджет, за да научи сумата, на чиято основа ще се изчислява бъдещата му заплата. Изискванията за придобиване право на пенсия са в Кодекса за социално осигуряване. Или къде са седемте права на военнослужещия при риск или наличие на терористичен акт? В друг закон – за противодействие на тероризма. След като се уволни, ще трябва да разгърне друг закон, за да си изпълнява задълженията в резерва и запаса. Така държавата му дава широки възможности за самостоятелно получаване на юридически знания, но едва ли може да ги използва в пълна степен. И стигаме до фразата „Параграф 22“, станала идиоматична, която се използва за ситуация без изход.

Какъв е изходът? Най-общо казано, основен ремонт на военното законодателство. То трябва да отговори поне на три необходимости. Първо, да не създава впечатление, че отбраната е ангажимент само на едно ведомство, т.е. на ресорното министерство на отбраната. В този смисъл са аргументите за разделяне на сегашния закон на две. Така той ще бъде в полза на държавата. Второ, да бъде в услуга на гражданина – в униформа или не. Т.е. да дава отговори на всички въпроси, които се отнасят както при упражняването на военната професия, така и след уволнението. Трето, законодателят все пак трябва да се съобрази със съвременното развитие на обществото в демократичния свят и да преразгледа списъка с ограничения на гражданските права на военнослужещите.

Най-важното на този етап е законът да се превърне в един от гарантите за решаване на големия проблем с недокомплекта в армията. Той трябва да даде повече права на военнослужещите. Крайно време е да изведе доста по-напред своята социална функция, защото в края на краищата той решава професионалните и личните съдби на десетки хиляди военнослужещи и техните семейства. И ако този процес не върви заедно с усилията за придобиване на нова техника, а би трябвало и да го изпреварва, резултатът от усилията за изграждане на модерна армия едва ли ще ни хареса. Законодателят не бива да се страхува, че ще постави хората с пагони на едно преференциално стъпало в обществото. Последните десетина години показаха, че този боязън доведе до днешната невъзможност да се наваксва по най-бързия начин загубеното.

 

Дошло е времето

В близките 4-5 години назад един министър на отбраната беше казал, че ведомството няма капацитет за разработване на военно законодателство, което да бъде напълно адекватно на интересите, както на държавата, така и на хората с пагони. Едва ли това е вярно. Нашата юридическа общност натрупа доста опит в това отношение, ако щете дори и на основата на не дотам сполучливи решения. В някои случаи дори затваряше очи при определен политически натиск, разбирайки, че резултатът няма да е в полза на армията. Времето, обаче е дошло. Както парламентът актуализира Стратегията за национала сигурност, така е длъжен да направи същото и с военното законодателство. При добро желание капацитет и консенсус може да се намери, включително и в Комисията по отбрана. А това е една от гаранциите за успех.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи