Време разделно в ЕС и у нас

Идват избори за ЕП, идва и възможност за мощен пробив на националноотговорните политически сили и личности

На 12 т. м. Европарламентът (ЕП) гласува за започването на наказателна процедура срещу правителството на Унгария на премиера Виктор Орбан. 448 евродепутати, две трети от които здрави соросови сили, гласуваха "за" и препоръчаха да се отнеме правото на глас на Унгария в ЕС. С мотива за предполагаемо подкопаване на Ония им ценности и на правовата държава, за лошо влияние върху страни.

За да се наложи наказанието, трябва всички страни от ЕС единодушно да гласуват за предложението. Официална София следователно е изправена пред деликатен проблем, защото сигурно ще бъде подложена на външен натиск да го подкрепи. На премиера Орбан му е доста лесно да се опъва на вредните указания и мераци на брюкселските бюрократи, на нашия Борисов му е трудно. Зад унгарския стоят твърдо около 80% от депутатите в парламента, зад българския преобладават лицемери и въжеиграчи.

Едно е да си във Вишеградска и австро-германска компания, друго е в балканско обкръжение на отколешни съюзници-разбойници. Качествено различна е картинката и по отношение на западните инвестиции в двете страни. Както и в присъствието на техни стоки на големия руски пазар. Полша и Чехия вече обявиха, че няма да гласуват срещу Унгария. Вероятно така ще постъпят Италия и Австрия, или поне ще се въздържат.

Няма да мине бичуването на Орбан, на страната и народа й. За какво беше тогава мероприятието в Брюксел? Минусите от него са очевидни: укрепване на авторитета на посочения за Лошко; засилване на влиянието на Унгария и вишеградците; разширяване на браздата между Запада с Юга и особено с Изтока в ЕС; лъсване на политическата несъстоятелност на либералстващото мнозинство в ЕП. То иска да покаже сила и воля да наложи Ония си ценности, да продължи досегашния курс за отнемане на порции суверенитет от държавите-членки.

Съмнително начинание. Ще постигне преди изборите за ЕП известна мобилизация на все още заблудените европейци, но пък ще нахъса противниците им. Които и без това са във възход, докато опонентите им все повече зависят от парите на Сорос и подкрепата на нови и две-три поколения стари емигранти мюсюлмани. Търсят брюкселските бонзи и повод за финансови санкции спрямо непослушните, защото парите намаляват и желаят да запазят нивото на финансиране за отличниците по поведение.

Мижави плюсове, краткосрочни, при това със съмнителен ефект сред колебаещите се електорати. Сатанизирането на Виктор Орбан тече по отдавна обръгналата на публиката схема – авторитарен лидер с тоталитарен уклон, почти като Хитлер нацист, краен популист и евроскептик, другар на злия Путин, враг на мулти-култи ценностите, на непеошниците и джедъристиката. Не работи днес успешно тази очерняща конструкция. Осъждайки Орбан, Брюксел си навреди. Защото иска да накаже унгарците за назидание на други народи, а те искат демокрация и уважение на техните избори.

Либералната лъжедемокрация се компрометира тежко през последните 20-ина години. Чрез мултикултурализма и джендър насилието нанесе тежки увреждания на европейските страни и народи. С властта на космополитните елити, със силата на натрапени антидемократични закони, норми и разпореждания бяха смачкани или направо унищожени почти всички морални ценности, залегнали през вековете в основата на изключителната европейска цивилизация.

Логично срещу либералната диктатура се надигнаха заплашените от унищожение народи. Особено по-старите, преди всичко придобилите опит за съпротива срещу авторитарни социалистически режими и устойчивост на интернационалистическа пропаганда. През декември 2017 г. подобна наказателна процедура беше стартирана от Еврокомисията срещу Полша, очевидно при случай ще опитат същото с Чехия и с нас, ако се опънем на диктата на Брюксел.

Британският представител Найджъл Фараж беше много ясен при започването на процедурата на 12 септември: „Това, което се случва, е ограниченият суверенитет на Леонид Брежнев. Вие имате куража да се изправите срещу Джордж Сорос, който изсипва милиарди по света, за да разруши демократичните форми на управление и се опитва да влее нелегални мигранти във вашата страна. Сега трябва да си помислите дали да останете в ЕС.“

Това е голямата заплаха за брюкселските насилници. Не само откъм източноевропейците. Унгарското правителство беше гневно упреквано не само за отнемането на независимостта на съдебната система, лошото отношение към мигрантите и ограниченията върху бесуването на НПО-тата, но и за отказа да се приеме Истанбулската конвенция. Подобни критики се отправят и към нас, заплахата по някое време зеленясали еврокосмополити да ни помъкнат на съд в ЕП е реална.

В друго положение сме в Евросъюза, липсват ни явната и скрита подкрепа, на която се радва Унгария. Все пак изглежда ще се изсулим в конкретния случай от примката на соросоидите и евробюрократите чрез гъвкаво и лицемерно хитруване. Имаме традиции в това отношение, бива го и Бойко Борисов да го прилага. Какво да се прави, кучето, казва народът, скача според тоягата. Депесарите са гласували „за“ решението срещу Будапеща, с тях са били десебеецът Малинов и херсонският евроляв лидер и космополит Станишев.

Има и въздържали се като странната нашенка Майдел, скатали се като Пирински и Курумбашев. Налага се да се съобразяваме с това. Окуражително е обаче, че гласувалите „против“ са повече, особено, че са представители на управляващите ГЕРБ и ВМРО. "Милиарди да ни дават, няма да приемаме бежанци“, каза наскоро в парламента премиерът Борисов. И твърдо се обяви срещу намерението на германски и други политици да връщат бежанците в страните, в които първо са влезли. Да си удържи на думите!

Трудна и сложна ще е битката за запазване на националната идентичност, за истинска демокрация и правова държава, но успехът е напълно възможен. Борбата, както пише френският журналист Ерик Земур във „Фигаро”, е на вкоренените народи срещу изкоренените елити. Тяхната борба срещу „популистите“ е обречена на провал, защото е основана на долни лъжи и плоски манипулации. Не сме сами, повечето народи в Евросъюза желаят да оцелеят в лютата битката с космополитните политиции техните лъжливи ценности, обявявани за универсални.

Идват избори за ЕП, идва и възможност за мощен пробив на националноотговорните политически сили и личности. Този път има смисъл да се гласува, тъй като е ясно не само срещу какво и против кои, но и за кого. Възнамеряващите да оцелеят партии ще трябва да натирят от листите си за евродепутати всякакви либералстващи и политически неясни субекти, разни джендърюги и космополити. Особено това важи за ГЕРБ и БСП, допуснали преди до Брюксел немалко такива.

Манфред Вебер, кандидат за председател на Европейската комисия, вече заяви: "Европейските избори ще бъдат решаващи за бъдещето на Европа“. Предстои ясно да се види патриотичен ли е съюзът на ВМРО или е само опитомен в името на кратко властово облажване. Турят ли Сидеров за водач на листата си, ще загубят трайно не само гласове, но и перспективи за други избори. Време разделно е в ЕС, разделно е и у нас.

Коментари

Задължително поле