Промишленото производство намалява от юни 2023 г. до август 2024 г.

Страната е изправена пред предизвикателства като застаряващо население и недостатъчна инвестиционна активност

Бюрокрацията поставя бариера пред инвестициите

Германия е най-важният търговски партньор на България и водещата икономика в Европейския съюз. През 2023 г. българските предприятия са изнесли за тази страна стоки на стойност 6,05 млрд. евро (спад с 9,5% на годишна база), но според данните за периода януари-юли 2024 г. износът в стойностно изражение се повишава със 7,6% на годишна база.

Започналата през 2023 г. първоначално възприета като циклична криза, подчерта дългосрочните структурни проблеми, подсилени от зависимостта от Русия и Китай. Дали успешният досега икономически модел на Германия е застрашен от срив, или икономиката ще успее да се отърси от тези затруднения?

Проблеми и предизвикателства

Германската икономика е изправена пред няколко съществени предизвикателства, сред които са застаряващото население, което допринася за намаляване на работната сила и за увеличаващ се натиск върху системата на социалното осигуряване. Освен това инвестиционната активност не е достатъчна, особено в областта на публичната инфраструктура, която по-скоро се поддържа вместо да се надгражда. Бюрократичните пречки и усложнените регулации също поставят бариера пред инвестициите и стопанската активност.

Разходите за енергийни ресурси се увеличават, като имат съществен принос за инфлацията на потребителските стоки и издръжката на живота. Първоначалният инфлационен шок след възстановяването от COVID-19 стартира процес на по-бързо нарастване на заплатите, който продължава да повишава производствените разходи и крайните цени и по този начин потиска потреблението. Освен това се засилва конкуренцията от азиатските производители и се променят предпочитанията за по-голямо потребление на услуги вместо стоки.

Текущи развития

Засилва се конкуренцията от азиатските производители и се променят предпочитанията за по-голямо потребление на услуги вместо стоки.

През 2023 г. брутният вътрешен продукт се понижава с 0,3% в реално изражение. Според предварителните данни през третото тримесечие на 2024 г. се регистрира спад с 0,2% на годишна база, което означава, че такъв е налице за пето поредно тримесечие. Тази тенденция е явен признак за рецесия, която ще се запази до края на годината, ако прогнозата на германското правителство се изпълни. Основният компонент на търсенето - крайното потребление - се повишава, но инвестициите се свиват. Добавената стойност в промишлеността и строителството се понижава през второто тримесечие, докато единствено в публичната администрация тя се повишава (разбира се, добавената стойност в този сектор е твърде условна).

БВП на човек от населението според паритета на покупателната способност се понижава през 2023 г. с 1,1% и се връща до равнището си от 2021 г. и вече е много близък до този от 2018 г. Това означава, че периодът 2019-2023 г. е изгубен за германската икономика според показателя покупателната способност на населението.

Заетостта на пълен работен ден през всяко от двете тримесечия, за които са налични официални данни, се понижава през 2024 г. с 0,7% на годишна база. Същевременно средните месечни работни заплати достигат до 4479 евро - повишение с 5,7% на годишна база, което означава, че те се повишават в реално изражение.

Броят на безработните лица постепенно се повишава и през септември е с около 170 хил. човека (0,8%) повече, отколкото е бил година преди това. Това води до повишаване на коефициента на безработица с 0,3 процентни пункта до 6% през септември 2024 г., което е най-високото равнище на показателя през последните 3 години. Данните според хармонизирания индекс обаче (според Евростат), показват коефициент на безработица 3,5%, но тази стойност също е най-високата през посочения 3-годишен период.

Инфлацията на годишна база на потребителските стоки и услуги през 2024 г. се колебае, но постепенно се забавя, като съществен принос за това имат най-вече енергийните суровини. Към септември, според хармонизирания индекс, тя е 1,8% на годишна база, като най-висока е в Саксония и Бавария. Същевременно тенденцията за спад на цените на производител, започнала през юли 2023 г. все още се запазва.

Бизнес активността бележи забавяне. Коефициентът на използване на производствения капацитет през третото тримесечие на 2024 г. спада за осмо поредно тримесечие и достига едва 77,4% (при 85,1% през съответния период на 2022 г.) и по този начин достига най-ниската си стойност за този период от 2020 г., когато е COVID-19 кризата. Освен това той е значително под дългосрочната си средна стойност от 83,4%. За състоянието на икономиката е показателен и броят на фалитите, като от юни 2022 г. насам се наблюдава ясно изразена възходяща тенденция на този показател.

Спадът на годишна база на промишленото производство, регистриран за пръв път през юни 2023 г., продължава без прекъсване и през август 2024 г. Фактори за това са слабото външно търсене и спадащата конкурентоспособност на продукцията, както и до голяма степен на високите цени на електроенергията заради провежданата през последните години политика на намаляване на емисиите на въглероден диоксид, която се характеризира с преминаването към производство на електроенергия от възобновяеми източници за сметка на въглищните централи. Освен това след аварията на японската ядрена електроцентрала във Фукушима, Германия предприе трайни стъпки за отказ от използването на този източник.

Проблемите от политиката в енергетиката бяха подсилени от войната в Украйна и поради координирания отказ от страна на държавите от Европейския съюз да внасят природен газ от Русия. Разчитането на газови централи за производството на електроенергия и дефицитът на газ обаче означаваха рязък скок на цената на тока и криза, която все още не може да бъде преодоляна, въпреки изграждането на инфраструктура за внос на втечнен природен газ и мерките за понижаване на потреблението.

Тази криза има структурен характер, особено що се отнася до автомобилостроенето. Най-големият производител на автомобили в страната изпитва сериозни затруднения напоследък като премина първо през голям скандал заради фалшифициране на данните за емисиите от дизеловите си автомобили, а след това реагира относително бавно и неефективно на прехода към електрически коли на батерии. Понастоящем се обсъжда закриването на 3 завода в Германия и един в Белгия, съкращаване на хиляди работни места, понижаване с 10% и след това замразяване заплатите на работниците и други мерки за понижаване на разходите. Други големи производители на автомобили, на части и компоненти също са изправени пред подобни предизвикателства.

Въпреки неблагоприятните перспективи износът на автомобили през първите 9 месеца на 2024 г. се увеличава с 3% на годишна база до 2,42 млн. броя. Износът на стоки се представя стабилно като търговското салдо остава положително през всички месеци от началото на годината до август, като единствено през юли то спадна до 16,9 млрд. евро, докато през останалите месеци надвишава 20 млрд. евро.

Добавената стойност при бизнес услугите, които представляват значителен дял от икономиката, се повишава на годишна база с 1,3% през първата половина на 2024 г. От друга страна обаче германската икономика става все по-зависима от вноса на услуги. През първите 8 месеца на 2024 г. дефицитът по салдото на услугите се разширява до 53,7 млрд. евро, при 45,3 млрд. евро за аналогичния период на предходната година, заради високата цена на труда. Все повече компании използват аутсорсинг на управлението на човешки ресурси, информационни технологии, финансови и административни дейности.

Потоците от преки чуждестранни инвестиции се запазват положителни, което е признак, че е налице доверие към получаващата ги икономика. Същевременно съотношението между брутния външен дълг, който се формира от преките, непреките и другите инвестиции, и брутния вътрешен продукт се свива, тъй като номиналният БВП заради инфлацията нараства по-бързо от дълга, чийто растеж също е положителен.

От началото до средата на 2024 г. е регистриран спад на условията на търговия - съотношението между цените на изнасяните и внасяните стоки, което означава, че за да се покрие вносът е необходим износ на по-голямо количество стоки. То може да се разглежда като корекция на случилото се през 2023 г. През третото тримесечие на настоящата година обаче условията на търговия се повишават, докато търговското салдо по месеци започва да се понижава, въпреки че все още е положително.

От COVID-19 кризата насам и поради смяната на правителството фискалната политика претърпя промяна. След Световната финансова криза Германия относително бързо успя да възвърне равновесието в бюджета си, като дори поддържа излишъци, които позволиха приближаване на съотношението между държавния дълг и БВП към желаните 60%.

Въпреки понижението на бюджетните разходи като дял от БВП след 2020 г. (до 48,4% през 2023 г.), те все още надвишават предковидните равнища с около 4 процентни пункта. Това не позволява свиването на дефицита в достатъчна степен, тъй като делът на бюджетните приходи спрямо БВП е сходен. Щедрата мрежа за социална сигурност, която е подложена на допълнителен натиск заради притока на имигранти, е една от основните причини за това. Проблемът е, че близкият до границата 3% от БВП дефицит не позволява на германските власти да реагират срещу свиването на икономиката чрез увеличаване на публичните инвестиции.

Все пак германските държавни облигации продължават да са с най-висок кредитен рейтинг и да се разглеждат като база, спрямо която се оценяват облигациите на останалите държави.

Не е ли рано Германия да бъде отписана?

Предимствата на Германия са: стандартът на живот е сред най-високите в света; все още развита индустриална база, добре образована работна сила и силни институции. Настоящата ситуация може да бъде стимул за провеждане на така необходимите реформи и с добре насочени структурни мерки Германия е способна да запази водещото си място като световен производител и износител. За тази цел тя трябва да намали дела на социалните и останалите бюджетни разходи и по този начин да свие дефицита и същевременно да освободи ресурс за публични инвестиции. Освен това тя трябва да реформира образователната си система, да намали административната тежест и да постигне увеличаване на производителността.