Няма човек, който да не пие, когато е мъдър, силен по дух и смел по характер

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Г-н Буров, казахте, че българинът зле възпитава децата си - къде греши той?
- Не жалu децата си! Не ги глези, а пердаши - запали ли цигара момчето ти, бой, бой, докато му смъкнеш кожата с бой. Само боят може да отучи детето от лошите му навици и пороци. То, детето, е като птичка - то лети, то кълве, то гледа и се радва на живота. Види цигари - пали. Види чашка с подсладена ракия - пие. И се облизва. И така започна пиянството в богатите семейства. Там има винаги шербет, ликьор, коняк, вермут, най-вече ликьори. Пийне чашка, пийне две - и край. Пияницата се разбужда в душата му. И става потенциален пияница. Аз знам - и съм уверен, че в душата на всеки човек дреме както бацилът на властогонството, за който ти говорих, господин Памукчиев, така и бацилът на пиянството.

Пиещият човек е мъдър човек. Простият човек не става пияница. Който пие умерено, сладко - той мисли. Той крой планове - но да бъде всичко с мярка. Няма човек, който да не пие, когато е мъдър, силен по дух и смел по характер. И Ботев си е пийвал и е казвал „Тежко, тежко, вино дайте“... И аз пия. И аз търся виното. Защото душата ми го иска. Аз не мога да живуркам като вегетарианец и да смятам, че ще свърша света - остави го тоя свят, щом в него няма удоволствие. Когато няма вино, пари, жени, млади, хубави жени да те освежават. Защо живеем тогава? Да пасем киселец, да ядем постен бобец и да въздишаме: „Ах, колко хубаво нещо е дълголетието.“

Глупости са това. Животът ни е даден да го изживеем бурно, пълнокръвно и достойно.

Да се борим, да страдаме, да гинем, но да побеждаваме.

Ако паднем - да паднем е чест от коня, с меч в ръката - така, както паднах аз.

Аз се гордея е това, че паднах е меч в ръката - като министър, а не като пенсионер.

Добре, добре стана всичко... Добре, защото и аз си имах своето призвание в живота - да бъда нещо, да покажа нещо, да се боря за нещо - и това нещо ме е крепяло винаги. Властта, господин Памукчиев, би трябвало да се дава само на богатите хора като мене, като Тодор Икономов, като Иван Хаджиенов - кмета на София след Освобождението, който подари собствената си къща за детски приют. И се навря в една малка къщурка. Питат го хората: „Защо правиш тази демагогия? Защо отиваш да живееш в бордей, господин Хаджиенов?“

А той казва:

„Направих го заради децата си. Не ща те да живеят с мисълта, че са богати и че винаги ще живеят в палати. Искам да започнат от бордей...“

И той, кметът на София, Иван Хаджиенов от Казанлък, живя в бордей. Жена му... бясна.

Тъщата му - вилней, фучи. Но той я хваща за косата и вън... Измитай се оттук. Децата му скимтят. „Татко, какво правиш? Защо сме тук? Просяците в нашата къща, а ние - в просешки бордей“ 
„Така трябва!“- казва Иван Хаджиенов.

На всички следващи общински избори пред портата му идват софиянци. Бедни и богати. И го молят - да се кандидатира за кмет. Той отказва. Пак го молят. Не приема. Ако се е кандидатирал - щял е да спечели сто на сто. Но той не приема. Бе дал един добър урок на софийските кметове - как трябва да се управлява. А и на децата си - и те до едно станаха хора и станаха милионери.

И също както баща си спазваха това правило в живота му - да не строят палати. Да живеят в малки, бедни, скромни къщи. За приеми имаха по една хубава къща. Но инак - в бордея.

Жената на един от синовете на Иван Хаджиенов ме срещна един ден с чанта в ръка и със сак провизии в другата. Носеше и една пуйка - за Нова година.

„Нямаш ли слугиня?“ - попитах я аз. А тя ми каза:

„Мъжът ми не позволява да държим слугини. Той мие, той чисти къщата.“

„Защо?“

„Да накара децата да работят и те покрай него.“

„Той е луд...“

„Не е луд“ - каза ми тя. - „Той ги научи да работят и да ми помагат. Като се върнат от училище, хвърлят учебниците и се залавят за работа. Така баща им ги възпитава за чиновници в своята банка.“

Аз изтръпнах. Аз се смутих. Взех пуйката от ръката u, взех сака и го отнесох в дома им. Влязох вътре и видях голи стаи, без картини, без килими - с по едно легло във всяка стая...

Децата му учеха и работеха там - като спартанци. И те станаха хора. По техен пример пратих сина си да учи минно инженерство в Германия. А не да се шляе из политиката и литературата - двете курви, които най-много се търсят, най-лесно се предлагат и най-лесно се провалят.

- Курви?
- Абсолютни курви. Политиката и литературата ни учат на бъбрене, на дърдорене, на висши идеали - неподплатени е нищо. Кой голям литератор е станал велик политик? Никой!

Кой велик политик е станал велик литератор. Никой.

В политиката в България се хвърлят само неудачници в живота, неудачници в литературата, неудачници в личния си живот. Нямаш ли банка зад гърба си - спукана ти е работата в политиката. Богатите хора като Григор Начович са успявали винаги, защото винаги са имали пари и банки зад гърба си. Неудачниците са имали само голи обещания, голи задници и голи амбиции. При първото изборно поражение голият им задник лъсва и те стават за смях. Боян Смилов бе изгонен през 1924 година от кабинета на Цанков е ритници.

След време той пак стана министър, но за кратко. Защото имаше амбиции, но нямаше банки. Имаше планове - и не лоши планове, - но нямаше пари. Политик без пари - огън да го гори. Не чини нищо. В политиката важи правилото - облягай се на банката си.

В България най-солиден политик беше Андрей Ляпчев - той се облегна първо на своите банки и банкери, след това на Популярните банки. Той назначи за техен управител и директор Илия Палазов. Той го лансира, той го препоръча и умря спокоен. Само банката гарантира спокойствие на един политик. Само банката може да те представи на света в достойна светлина - защото има пари за реклама. Какво е политикът без реклама?

(Следва утре)