Ген. Владимир Козлов, зам.-директор на Федералната агенция по печат и масови комуникация в Русия, пред „Труд“: Журналистите стават неволни съюзници на терористите

Навремето подготовката на един боец за „Вимпел“ струваше по-скъпо от тази на космонавт

Наричат го живата легенда в разузнаването на Русия. Ген. Владимир Козлов беше сред най-впечатляващите участници на приключилата в София XIII-та ежегодна международна конференция „Тероризъм и електронни медии”. Организатор на събитието е Международната академия за телевизия и радио (IATR) с подкрепата на руската Федерална агенция по печат и масови комуникации. Разговаряме с ген. Козлов защо един елитен боец оставя бойното оръжие и взема другото – на масовите комуникации.

- Ген. Козлов, правилно е да се обърна към Вас така, нали?

- Заместник-председател съм на Руската федерална агенция за преса и масови комуникации. Но, да - през целия си живот съм служил в специалните подразделения. И поначало се борих с тероризма с оръжие в ръка в достатъчно известната в Русия група „Алфа“, а в момента съм на идеологическия фронт в ролята на заместник председател на агенцията за преса и масови комуникации на Руската федерация.

- На кой терен е по-тежко?

- Може би на сегашния. Защото, ето - една от вечните теми на нашата конференция е, къде е границата при терористични актове, която журналистите при предаването на актуалната информация за даден инцидент, не бива да преминават. Трудно се намира тази граница, а ако се престъпи, то журналистите стават оръжие за пропаганда на терористите.

- Защо?

- Ще ви дам два примера. През 1994-1995 година почти всяка седмица в Кавказките курорти, известни с лековитите си минерални води, се случваха терористични актове. Залавяни бяха самолети, вертолети, автобуси. И в една от операциите първото искане на терористите беше да им бъде предоставен достъп до радиото. Защото чрез него те щяха да получават информация в реално време, но и техните искания да достигат до всички. Без достъп до медия терористът не съществува. Смисълът от действията му го няма, разбирате ли? И друг пример - през 2002 година с „Норд Ост“(Почти тридневна заложническа драма в Театрален център на Дубровка, където пред близо 800 души публика се играе мюзикълът „Норд Ост“. Терористите блокират салона и взимат за заложници зрителите, като минират сградата. Освобождаването на заложниците е наречено „блестяща операция“, б.р.). Тогава телевизионният канал НТВ предаваше на живо движението на спецчастите, които целяха освобождаването на заложниците. И терористите виждаха цялата картина около разположението на отрядите ни в реално време. След този случай се наложи да изготвим декларация и руските средства за масова информация я приеха и я подписаха. Днес този проблем е вече международен и затова го обсъждаме с представители на медиите от толкова много държави и тук, в София. Бих искал да отбележа, че се натъкнахме на интересен феномен. Обективно, терористичните актове в Европа намаляват. Ако оставим извън скоби проблемите от Близкия изток и Африка, където загиват хиляди хора, то в Европа според официалната статистика (показва таблица с години и жертви на терористични атаки, б.а.), от 1970 до 1988 година жертвите на терористичните актове в Европа са над 4800 души. От 1993 до 2007 година загиналите са около 1200 души. Количеството на терористичните актове намалява, но паниката, страхът и ужасът растат.

- Как да си обясним този парадокс?

- Бих обособил две причини - първата е, че по-рано тероризмът беше едно по-друго понятие. В него се включваха обекти и субекти на терористичните атаки. Обектите бяха главно политици, представители на полицейски, военни части, въобще хора от т.нар. властови институции. А субектите бяха терористични групи като Ирландската републиканска армия (ИРА), Червените бригади (Червените бригади, Brigate Rosse, или само BR - италианска крайнолява терористична организация, б.р.), ЕТА - баските сапаратисти и т. н. Сега обаче положението е друго. На практика всеки човек вече може да стане обект на терористични атаки. И всеки може да стане субект на тероризма. А втората причина според мен е, че обществото е много по-развито в информационно отношение.

- Имате предвид социалните мрежи и навлизането на интернет в ежедневието на хората?

- От една страна са електронните средства за масова информация като телевизията и радиото и стигнем до интернет и развитието на социалните мрежи като Фейсбук, Туитър, видео каналите... Днес може дори да не се вербува дадено лице, за да стане терорист. Чрез обикновена връзка в социалните мрежи и начини за комуникация дадено лице може да получи инструктаж как да извърши терористичен акт. На съвременните терористи не им трябват бомби, пистолети - вече им е достатъчно хладно оръжие или просто един камион или бус. И видяхте, че дори нашите руснаци, които не се плашат по принцип лесно - и те започнаха да си мислят дали да планират туристическо пътуване до Париж или Лондон.

- Или в Ница?

- Да, или в Ница. Не е лесно да се противостои на тероризма, който се разпространява в социалните мрежи. Едната тема от конференцията ни в София бе точно тази. Вчера Леонид Млечин - известният наш журналист, историк, даде следния пример, който беше шега, но всъщност звучи сериозно: Събират се двама глупаци, започват да си говорят глупости и да се убеждават взаимно в тях. Естествено, и двамата си мислят, че казаното от тях е безспорен факт. Но се появяват още 4 като тях, после още 10, 100... и така стотици неграмотни хора започват да повтарят невярното. Понеже в един момент тези хора стават много, естествено е да си мислят, че са прави. Как да се спре това? Как човек да знае кой в интернет говори истината и кой говори откровени глупости. Проблемът още търси своето решение и на откриването на XIII-та международна конференция имаше отново огромен интерес - шестима посланици, президентът на Хърватска Стипе Месич (2000-2010 година), повече от 120 участници.

- Беше поставен въпросът за кодекс на журналистите, който да даде някаква рамка на отразяването на терористични актове Възможно ли е да бъде създаден такъв и каква е целта му?

- Обсъжданията са трудни. Отново беше повдигнат въпросът сред участниците: „А какво е тероризъм?“ Навремето създадохме цяла комисия, която да даде определение. Но понятието „тероризъм“ вече е много политизирано и няма как да му се даде еднозначно определение. За едни Ясер Арафат е борец за свобода, но за други - той е терорист №1. Със Сирия може да се даде същият пример. За себе си имам определението, че тероризмът е действие чрез сила,за да се принуди дадена държава да направи нещо, което е изгодно за терористите.

- Имаше и голям брой доклади за киберсигурността - как се гарантира тя?

- Изключително трудно. В Русия имаме дори държавна група, която се занимава с този проблем. Аз самият съм член на тази група. Може би знаете за зачестилите случаи на анонимни телефонни обаждания в Русия през последните седмици. Това са обаждания, че в дадена сграда има поставени взривни устройства. Почти един трилион рубли са похарчени за евакуация на хората в тези сгради, заради спиране на производство в предприятия или на продажбите в търговски центрове. До момента е ясно, че това са киберпрестъпници, които и ползват за целта специална програма. Но пак към момента не може да се стигне до тях. И за съжаление се случва често оръжието на атаката да е по-напред. Но когато службите искат да наложат мониторинг над интернет, демократични организации започват със скандиранията за свободата на словото и правата на човека. Твърде е тънка границата, но много обвинения са абсолютно безпочвени. САЩ твърдят, че Русия се е намесила в президентските им избори чрез кибератаки. Но дайте факти - няма такива. В кибервойната се използва дори това, което го няма.

- А къде слагате линията, която журналистите не трябва да престъпват, съобщавайки и отразявайки терористична атака?

- Споменах ви случаят „Норд Ост“, когато НТВ показваше всяка стъпка на спецгрупите „Алфа“ и „Вимпел“. Терористите тогава имаха цялата информация за действията на службите по телевизията. И де факто от предаващи информация, журналистите се превръщат неволно в съюзници на терористите.

- Какво имате предвид под проблема с „героизирането на терористите“?

- Знаете какво представлява Стокхолмският синдром, нали?

- Да.

- Е, т.нар. героизиране на терористите и Стокхолмският синдром са плодове от едно и също дърво. В една заложническа криза идва момент, когато заложниците започват да имат по-голяма комуникация с терористите, отколкото с тези, които ги освобождават. И представянето на терористите като борци за идеи и права ги превръща в герои.

- Ще се върна на примера Ви за оръжията на нападението и отбраната - какво оръжие държат службите по отношение на киберсигурността - на защита или на нападение?

- Руските специални сили винаги са имали емблемата щит и нож - оръжието за защита и оръжието за нападението.

- Тероризмът не признава граници - как тогава трябва да се развиват взаимоотношенията между службите за сигурност по света?

- Правилно отбелязвате, че тероризмът не признава граници. Международното сътрудничество е задължително между отделните служби. Ето, САЩ създават понякога ситуации, когато сътрудничеството става невъзможно между държавите - например между Русия и Запада.

- Вие сте работил и на територията на България, нали така?

- Да, навремето имахме съвместни учения с българските разузнавателните служби. Бил съм до Варна.

- За коя година говорите за това съвместно обучение с нашето разузнаване?

(Смее се) - Вече съм на възраст и не помня. Но беше още по времето на СССР. Имахме съвместна руско-българска група, която носеше името „Шипка“.

- Периодично излизат информации за повишена опасност от терористични атаки на стария континент - в каква ситуация е България?

- Всяка страна може да бъде обект на атака и България не е изключение. Вие имате изключително тежката задача да опазвате границите си. Ще ви дам пример, как миналата година в Русия терористичните актове са намалели с 18 процента. Но от друга страна, само на границата са заловени близо 900 лица, в подозрение, че са терористи. Те са заловени с оръжие и не можем да кажем веднага, че са терористи, но спрямо тях текат съдебни разследвания. А колко не са заловени? Това са хора, които идват от зони на военни действия. По-правило, по-големите страни „привличат“ повече терористите, защото се получава по-голям световен отзвук.

- А предвид, че страната ни ще поеме Председателството на Съвета на ЕС?

- Именно - интересът на терористите към страната ви ще се увеличи.

- Говорейки за поведението на медиите - как оценявате предния ми въпрос за Председателството и опасността от терористични атаки, който сам по себе си внушава известна несигурност у хората?

- Много труден въпрос. Когато споменем, че някъде е атакуван самолет, веднага може да бъде атакуван и друг.

- Кое гарантира успех при една антитерористична акция?

- Подготовката на момчетата, едновременните действия и внезапността. „Вимпел“ беше подразделение, предназначено за действие извън пределите на Съветския съюз. Навремето подготовката на един офицер от „Вимпел“ струваше по-скъпо отколкото тази на един космонавт. Трудно е да съчетаеш в един човек бойните и оперативните качества.

- На финала на разговора ни - кои от правилата на „Алфа“ бихте препоръчали на медиите, на репортерите и фотографите като поведение? Кажете три, приложими и за нас.

- Не предавайте на живо терористи и не им давайте предимство. Второ - не правете интервю с терористи. И трето - не показвайте роднините на терористите.

Нашият гост

Владимир Козлов е генерал от специалните служби на Руската федерация, награден с орден „За военни заслуги”, почетен орден „65 години от Победата във Великата отечествена война 1941-45г.” и други. Ръководил е спецотрядите „Вимпел” и „Алфа”. Участвал е в няколко войни и в десетки антитерористични акции в Русия и зад граница. В момента е зам.-директор на Федералната агенция по печат и масови комуникация в Русия.

Коментари

Задължително поле