Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, пред „Труд“: Усвояването на еврофондове се забавя сериозно

Ако бизнесът се нуждае от инженери, а университетите произвеждат психолози, резултатът не е добър

 

– Г-н Ангелов, какъв е вашият коментар във връзка с резултатите от стрес тестовете на пенсионните и застрахователните дружества в страната?

– Мисля, че като цяло начинанието беше положително – и за банките по-рано, и за небанковите финансови институции. При банките видяхме как прегледът на активите и стрес тестовете стимулираха разчистване на балансите и продажби на лоши кредити, което позволява сега на сектора да се ориентира към отпускане на нови кредити и подпомагане на икономическия растеж. Върви процес на консолидация, подсилиха се регулативната рамка и надзорът. При небанковия сектор излязоха няколко проблема – силна фрагментация, особено при застрахователите, неколкократно отлагане на проверките заради административни проблеми и слабост на регулатора в лицето на КФН. Освен председателя на КФН и един зам.-председател, останалите ръководители на органа са с изтекъл мандат и това затруднява работата на комисията. Засилването на регулатора е задължително, за да се прилагат необходимите мерки, произтичащи от стрес тестовете и от европейските изисквания. Това ще подпомогне и процеса на консолидация, който е крайно необходим.

– В състояние на свободно падане ли е икономическият живот в период на служебно правителство, или напротив?

– Икономиката засега се справя отлично – виждаме солидно увеличение на индустрията, износа,
туризма в края на 2016 г. Но всичко, което зависи от правителството, на практика е спряло. Един пример – концесията за летище София беше отложена, а това е проблем, защото броят на полетите и пътниците расте с драматични темпове и са необходими инвестиции за разширение на капацитета. Други важни инфраструктурни проекти са в същото положение. Подобен проблем се забелязва и в усвояването на еврофондовете – от назначаването на служебното правителство досега са изминали две седмици и през този период са усвоени едва 18 милиона лева от еврофондовете. За сравнение през първите две седмици на декември 2016 г. са усвоени 184 милиона. С други думи, отчита се 10 пъти спад в усвояването, откакто служебното правителство е поело властта. Това е точен измерител на спадащите темпове на работа при смяна на правителства – а тази година ще имаме поне две смени.

– Каква е оценката ви за икономическите програми на двете основни политически сили в страната – ГЕРБ и БСП?

– Ако има нещо положително, това е, че образованието се очертава като приоритет – поне от гледна точка на финансиране и учителски заплати. Добре е, че се отделя внимание на образованието, защото човешкият капитал е най-важният дългосрочен фактор за икономиката – но не е достатъчно да се каже, че нещо е приоритет. Нужни са конкретни мерки, за да може това да бъде постигнато, а такива мерки като цяло липсват. Както сме се убедили отдавна, пари без реформи не дават резултат (здравеопазването е добър пример – все повече пари, все същият резултат). Другото “наддаване” – по отношение на заплатите, доходите и пенсиите – също е в правилната посока, макар да има силно популистки уклон. Доходите трябва да растат, но за да става това бързо и устойчиво, е необходимо да се поддържат и ускоряват темповете на икономически растеж. Как обаче да се увеличат инвестициите, производството и икономическият растеж – няма такава формула в партийните програми освен общите обяснения, че ще се подобрява средата за бизнес. Докато партиите не помислят по-сериозно за икономиката, обещанията за доходи ще звучат популистки.

– Очаквате ли “в играта” полемиката отново да се завърти около възраждането на стари идеи за мащабни енергийни проекти с участието на държавата и колко опасно е това?

– Скъпо е да се започват проекти без разумна финансова обосновка и осигурено финансиране. Имаме много примери. “Цанков камък”, например, ни струва 1 милиард лева, за “Белене” досега са платени близо 2,5 милиарда лева. Построихме слънчеви централи през 2010-2012 г., когато технологията беше изключително скъпа – ако бяхме изчакали 6-7 години, щяхме да спестим милиарди. Заради подписаните дългосрочни договори не може да действа и пазарната конкуренция – налага се НЕК да изкупува ток от скъпи производители, вместо да купи от най-евтините, както трябва да е в пазарна среда. Сега отново се говори за държавни енергийни проекти, но ситуацията е фундаментално различна. Първо, НЕК и БЕХ са свръхзадлъжнели и не могат да осигурят финансиране за нови проекти. Второ, България има свръхпроизводство на ток и няма къде да го реализира, тъй като търсенето на регионалния пазар е ограничено, а нямаме инфраструктура и електропроводи, чрез които да продаваме на други пазари (например, Италия). Въобще трябва да се мисли внимателно, преди да се слага подпис под енергийни проекти.

– Имате ли преки наблюдения по новия Закон за концесиите и ако да – смятате ли, че стъпката на президента Румен Радев да наложи вето е правилна?

– Парламентът има вина, защото този закон е важен и не трябваше да се оставя за последните дни от работата му. Той е важен, защото България не е приложила в срок новата директива за концесиите и срещу страната има започната наказателна процедура. От друга страна, и президентът подходи малко крайно, като наложи вето на целия закон – можеше спокойно да отхвърли само някои проблемни текстове, а да пусне тези части от закона, които са безспорни.

– Какви са очакванията ви за икономиката на България през 2017 г. на фона на прогнозите на Министерството на финансите за стабилен годишен икономически растеж?

– България завърши 2016 г. с отлични икономически резултати – износът расте с двуцифрени темпове (15% през декември), преработвателната индустрия също почти достига двуцифрен растеж за първи път от много години, туризмът и пътуванията на чужденци в България също бележат рекорди. За първи път беше отчетен и бюджетен излишък след седем години на хронични дефицити. По-важното е, че и европейската икономика, и световната икономика навлизат в 2017 г. с много добро темпо, а Русия излиза от рецесията. В България лихвите по кредити са на рекордно ниски нива и продължават да намаляват, а кредитирането се отпушва. Въобще има много икономически предпоставки за оптимизъм през 2017 г. Рисковете обаче също са високи и те идват от политическия фронт – Брекзит ще започне тази година, Турция изпадна в рецесия заради опита за преврат и политическите промени, Гърция е отново на кръстопът, след изборите в САЩ предстоят избори в ключови европейски страни като Франция и Германия. А кризата в Сирия не е разрешена, нито проблемът с бежанците.

– Връща ли се икономиката ни в предкризисните времена и очаквате ли отпушване на потреблението през 2017 г.?

– Имаме доста сходство – не само бюджетният излишък, но и темповете на растеж на икономиката и износа са на най-високи нива от предкризисните времена насам. Забелязва се и на пазара на труда. Съвсем доскоро основен проблем беше безработицата и липсата на работни места, а сега вече ситуацията е диаметрално противоположна – безработицата спада и има дефицит на кадри във все повече сектори. Наличието на повече работещи и по-високи заплати е предпоставка за увеличение на потреблението – особено в комбинация с ниски лихви по депозити и кредити. Ситуацията е благоприятна не само за потреблението, но и за инвестиционната активност в страната. Разбира се, има още един фактор, който засега е неизвестен – политиката на следващото правителство (ако въобще може да се създаде такова след изборите).

– Има ли място за притеснение за размера на преките инвестиции в България?

– 2015 беше най-добрата година за чуждите инвестиции от предкризисния период насам. За 2016 имаме само предварителни данни, а реалните данни за чуждите инвестиции постъпват по-късно – когато предприятията подадат годишните си отчети. Обаче положително е, че само за броени дни в края на 2016 г. бяха сключени две мащабни сделки от чужди инвеститори – 610 милиона евро за ОББ и 180 милиона евро за The Mall. Самите сделки, а и цените, на които са реализирани, показват събуждане на интереса у чужди инвеститори към България. Нужен е обаче по-голям фокус към индустриални и експортни инвестиции – а такива инвеститори се сблъскват с голяма бюрокрация и бумащина и най-вече с безкрайни срокове (по-точно, липса на срокове за дейността на администрацията и съда). В България се наблюдава един парадокс – инвеститорите, които вече са установени в страната, продължават да инвестират и да разширяват бизнеса си, но по-рядко идват нови инвеститори “на зелено”. Който веднъж е пробил през бюрокрацията, след това продължава да работи и да инвестира – проблемът е за тези, които още не са пробили. Някои от тях просто се отказват и отиват в други страни, където ги посрещат с отворени обятия. Това е проблем, над който партиите трябва да се замислят много сериозно. Това е и едно от обясненията защо чуждите инвестиции се концентрираха в строителството преди кризата – което въобще не е здравословно.

– От доста време насам говорите за дисбаланса на пазара на труда и тънката връзка между бизнес и образование. Виждате ли някакво движение в посока оптимизация на процесите?

– Във времената на кризата това изглеждаше отвлечена тема, тъй като социалните проблеми изглеждаха по-важни, а бизнесът лесно намираше кадри. Все повече се осъзнава обаче, че образованието е ключово както за развитието на бизнеса, така и за увеличаване на заетостта и доходите. Ако бизнесът се нуждае от инженери, а университетите произвеждат психолози, резултатът няма да е добър – нито бизнесът ще може да расте, нито завършилите ще получат добра работа и добър доход. Интересно е, кандидат-студентите започват да осъзнават това и има наченки на преориентиране към по-дефицитни и по-високоплатени специалности. Има стъпки в правилната посока, но са нужни допълнителни усилия от страна на университетите и от страна на държавата в тази посока, включително чрез финансирането. Остава обаче другият проблем и той е още по-сериозен – много деца отпадат още в основното и средното образование или не получават добро образование, което след това пречи на реалното им включване в пазара на труда. Огромен дял от безработните са именно хора без образование или без квалификация, а безработицата ражда бедност и социални проблеми. Това е порочен кръг, който може да се разбие именно чрез образованието. Тук е необходим комплексен подход – както повече средства, така и промени в структурите и стимулите, контрол върху качеството.

– Смятате ли за правилни някои идеи на работодателите за решаване на проблема със стартиране на стипендиантски програми и обвързването на студентите с клаузи от типа задължителен период на работа в пределите на страната и договори с предприятия?

– Има логика в предложението, но въпросът не е еднозначен. Проблемът е, че и в момента значителен брой деца отиват да учат в чужди университети и този брой може да се увеличи още повече, ако се въведат твърде тежки изисквания за завършилите български университети. Затова е добре да се подходи внимателно. Например, могат да се тестват паралелно няколко модела – стипендии с условие за определен период работа след това или студентски кредити с възможност за опрощаване при изпълнение на определени условия. Може решението да се търси и в друга посока – истински платени стажове за студенти, които да ги насочат към работните места още преди завършване. Най-добре да се пробват паралелно различните модели в ограничен мащаб и ако докажат ефект, да се разширят в национален мащаб.

 

Нашият гост

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”. Член е на Американската икономическа асоциация. От 2009 до 2014 г. е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Основните му интереси са свързани с фискална политика, реформи и икономическо развитие.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

    1. види се, че на евроатлантическите гeйoве кат асaн, все някой трябва да им бърка у гъ3o…

  1. Дясната идеология смята бедните за глупави, и е против уличното осветление, против тротоарите, против безплатните обществени пътища и пътеки, против пенсиите и пенсионирането, против правата на работниците. Как ще живеете без пенсии и с кални незаконни и тъмни пътища?

  2. „Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”. Член е на Американската икономическа асоциация.“ Нещо,като бившия външен министър Митов.Усвояването на фондове го интересува.Сигурно пак ще иска БеБе за министър-председател.Да са му сигурни паричките в джоба. Останалото е дрънъ-дрънъ.

  3. Тоя пишман – икономист – соросоид, сънува. Още малко и ще повярвам, че България е най-силно развитата страна в света. САЩ и Китай да ни гълтат пушеците. А да не говорим за народа, заплатите и пенсиите – няма по – щастлив народ на планетата. Питам се колко ли му плаща задокеанското чудовище за глупавия, пълен с неточности анализ. Ако имаше закон за такива лъжи и манипулации на общественото мнение, отдавна трябваше да е зад решетките. Ама такива като него са обезпечени с пълни права да си дрънкат каквото си искат. Ей, пиклъо, ти знаеш ли, че сестра ми, след като е работила 40 години, получава 200 лева пенсия. А един западно – европеец за същите прослужени години получава десет пъти повече. Я се разкарай с твоите дрън – дрън приказки.

    1. Пич, нона запад се пенсионират на 65, а скоро и на 67, а децата ти на 70…

  4. И как, след като има всръхпроизводство, ще внасяме още енергия та и на високи цени:)). „Вносителите“ защо не са в пандиза? Яко се краде и този на снимката го знае, защото е част от тях.

  5. Дясната идеология смята бедните за глупави, и е против уличното осветление, против тротоарите, против безплатните обществени пътища и пътеки, против пенсиите и пенсионирането, против правата на работниците. Как ще живеете без пенсии и с кални незаконни и тъмни пътища, сред неграмотни и неОБРАЗовани, гладни и болни.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.