Пловдивският университет домакин на кръгла маса „Младите хора в Нова Европа“

Удължават мандата на Йенс Столтенберг до 2020 година

На финала на Годината на Апостола Показват дяконския орар на Левски

ЕС смята да удължи санкциите срещу Русия

Десислава Атанасова от ГЕРБ: Нинова ще обогати правната теория, като съди цяла партия

Вицепремиерът Симеонов ще открие новата приемна на МВР в Шекер махала

Русия затваря посолството си в Йемен

Марс също е в полезрението на президента Доналд Тръмп обещава пак да изпрати астронавти на Луната

Румен Радев участва в световната среща по въпросите на климата в Париж

Вижте какво ще решава Министерският съвет на 13 декември 2017 г.

Под натиска на крайнодесните Австрия смекчава забрана за пушене

Извънредно положение при газовите доставки в Италия заради взрива в газовия хъб в Австрия

МВР издирва един от извършителите на грабежа в „Люлин“

До гробището в ямболско село 18-годишен шампион по бокс и непълнолетен стреляха по таксиджия Шофьорът ранен, със сетни сили се обадил в полицията

“Шокиращите” предсказания на датската “Саксо банк” за 2018 г. Виена и Вишеград поемат инициативата в ЕС Срив по борси, както и на биткойна след скока му до $60 000

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, пред „Труд“: Усвояването на еврофондове се забавя сериозно

Ако бизнесът се нуждае от инженери, а университетите произвеждат психолози, резултатът не е добър

 

– Г-н Ангелов, какъв е вашият коментар във връзка с резултатите от стрес тестовете на пенсионните и застрахователните дружества в страната?

– Мисля, че като цяло начинанието беше положително – и за банките по-рано, и за небанковите финансови институции. При банките видяхме как прегледът на активите и стрес тестовете стимулираха разчистване на балансите и продажби на лоши кредити, което позволява сега на сектора да се ориентира към отпускане на нови кредити и подпомагане на икономическия растеж. Върви процес на консолидация, подсилиха се регулативната рамка и надзорът. При небанковия сектор излязоха няколко проблема – силна фрагментация, особено при застрахователите, неколкократно отлагане на проверките заради административни проблеми и слабост на регулатора в лицето на КФН. Освен председателя на КФН и един зам.-председател, останалите ръководители на органа са с изтекъл мандат и това затруднява работата на комисията. Засилването на регулатора е задължително, за да се прилагат необходимите мерки, произтичащи от стрес тестовете и от европейските изисквания. Това ще подпомогне и процеса на консолидация, който е крайно необходим.

– В състояние на свободно падане ли е икономическият живот в период на служебно правителство, или напротив?

– Икономиката засега се справя отлично – виждаме солидно увеличение на индустрията, износа,
туризма в края на 2016 г. Но всичко, което зависи от правителството, на практика е спряло. Един пример – концесията за летище София беше отложена, а това е проблем, защото броят на полетите и пътниците расте с драматични темпове и са необходими инвестиции за разширение на капацитета. Други важни инфраструктурни проекти са в същото положение. Подобен проблем се забелязва и в усвояването на еврофондовете – от назначаването на служебното правителство досега са изминали две седмици и през този период са усвоени едва 18 милиона лева от еврофондовете. За сравнение през първите две седмици на декември 2016 г. са усвоени 184 милиона. С други думи, отчита се 10 пъти спад в усвояването, откакто служебното правителство е поело властта. Това е точен измерител на спадащите темпове на работа при смяна на правителства – а тази година ще имаме поне две смени.

– Каква е оценката ви за икономическите програми на двете основни политически сили в страната – ГЕРБ и БСП?

– Ако има нещо положително, това е, че образованието се очертава като приоритет – поне от гледна точка на финансиране и учителски заплати. Добре е, че се отделя внимание на образованието, защото човешкият капитал е най-важният дългосрочен фактор за икономиката – но не е достатъчно да се каже, че нещо е приоритет. Нужни са конкретни мерки, за да може това да бъде постигнато, а такива мерки като цяло липсват. Както сме се убедили отдавна, пари без реформи не дават резултат (здравеопазването е добър пример – все повече пари, все същият резултат). Другото “наддаване” – по отношение на заплатите, доходите и пенсиите – също е в правилната посока, макар да има силно популистки уклон. Доходите трябва да растат, но за да става това бързо и устойчиво, е необходимо да се поддържат и ускоряват темповете на икономически растеж. Как обаче да се увеличат инвестициите, производството и икономическият растеж – няма такава формула в партийните програми освен общите обяснения, че ще се подобрява средата за бизнес. Докато партиите не помислят по-сериозно за икономиката, обещанията за доходи ще звучат популистки.

– Очаквате ли “в играта” полемиката отново да се завърти около възраждането на стари идеи за мащабни енергийни проекти с участието на държавата и колко опасно е това?

– Скъпо е да се започват проекти без разумна финансова обосновка и осигурено финансиране. Имаме много примери. “Цанков камък”, например, ни струва 1 милиард лева, за “Белене” досега са платени близо 2,5 милиарда лева. Построихме слънчеви централи през 2010-2012 г., когато технологията беше изключително скъпа – ако бяхме изчакали 6-7 години, щяхме да спестим милиарди. Заради подписаните дългосрочни договори не може да действа и пазарната конкуренция – налага се НЕК да изкупува ток от скъпи производители, вместо да купи от най-евтините, както трябва да е в пазарна среда. Сега отново се говори за държавни енергийни проекти, но ситуацията е фундаментално различна. Първо, НЕК и БЕХ са свръхзадлъжнели и не могат да осигурят финансиране за нови проекти. Второ, България има свръхпроизводство на ток и няма къде да го реализира, тъй като търсенето на регионалния пазар е ограничено, а нямаме инфраструктура и електропроводи, чрез които да продаваме на други пазари (например, Италия). Въобще трябва да се мисли внимателно, преди да се слага подпис под енергийни проекти.

– Имате ли преки наблюдения по новия Закон за концесиите и ако да – смятате ли, че стъпката на президента Румен Радев да наложи вето е правилна?

– Парламентът има вина, защото този закон е важен и не трябваше да се оставя за последните дни от работата му. Той е важен, защото България не е приложила в срок новата директива за концесиите и срещу страната има започната наказателна процедура. От друга страна, и президентът подходи малко крайно, като наложи вето на целия закон – можеше спокойно да отхвърли само някои проблемни текстове, а да пусне тези части от закона, които са безспорни.

– Какви са очакванията ви за икономиката на България през 2017 г. на фона на прогнозите на Министерството на финансите за стабилен годишен икономически растеж?

– България завърши 2016 г. с отлични икономически резултати – износът расте с двуцифрени темпове (15% през декември), преработвателната индустрия също почти достига двуцифрен растеж за първи път от много години, туризмът и пътуванията на чужденци в България също бележат рекорди. За първи път беше отчетен и бюджетен излишък след седем години на хронични дефицити. По-важното е, че и европейската икономика, и световната икономика навлизат в 2017 г. с много добро темпо, а Русия излиза от рецесията. В България лихвите по кредити са на рекордно ниски нива и продължават да намаляват, а кредитирането се отпушва. Въобще има много икономически предпоставки за оптимизъм през 2017 г. Рисковете обаче също са високи и те идват от политическия фронт – Брекзит ще започне тази година, Турция изпадна в рецесия заради опита за преврат и политическите промени, Гърция е отново на кръстопът, след изборите в САЩ предстоят избори в ключови европейски страни като Франция и Германия. А кризата в Сирия не е разрешена, нито проблемът с бежанците.

– Връща ли се икономиката ни в предкризисните времена и очаквате ли отпушване на потреблението през 2017 г.?

– Имаме доста сходство – не само бюджетният излишък, но и темповете на растеж на икономиката и износа са на най-високи нива от предкризисните времена насам. Забелязва се и на пазара на труда. Съвсем доскоро основен проблем беше безработицата и липсата на работни места, а сега вече ситуацията е диаметрално противоположна – безработицата спада и има дефицит на кадри във все повече сектори. Наличието на повече работещи и по-високи заплати е предпоставка за увеличение на потреблението – особено в комбинация с ниски лихви по депозити и кредити. Ситуацията е благоприятна не само за потреблението, но и за инвестиционната активност в страната. Разбира се, има още един фактор, който засега е неизвестен – политиката на следващото правителство (ако въобще може да се създаде такова след изборите).

– Има ли място за притеснение за размера на преките инвестиции в България?

– 2015 беше най-добрата година за чуждите инвестиции от предкризисния период насам. За 2016 имаме само предварителни данни, а реалните данни за чуждите инвестиции постъпват по-късно – когато предприятията подадат годишните си отчети. Обаче положително е, че само за броени дни в края на 2016 г. бяха сключени две мащабни сделки от чужди инвеститори – 610 милиона евро за ОББ и 180 милиона евро за The Mall. Самите сделки, а и цените, на които са реализирани, показват събуждане на интереса у чужди инвеститори към България. Нужен е обаче по-голям фокус към индустриални и експортни инвестиции – а такива инвеститори се сблъскват с голяма бюрокрация и бумащина и най-вече с безкрайни срокове (по-точно, липса на срокове за дейността на администрацията и съда). В България се наблюдава един парадокс – инвеститорите, които вече са установени в страната, продължават да инвестират и да разширяват бизнеса си, но по-рядко идват нови инвеститори “на зелено”. Който веднъж е пробил през бюрокрацията, след това продължава да работи и да инвестира – проблемът е за тези, които още не са пробили. Някои от тях просто се отказват и отиват в други страни, където ги посрещат с отворени обятия. Това е проблем, над който партиите трябва да се замислят много сериозно. Това е и едно от обясненията защо чуждите инвестиции се концентрираха в строителството преди кризата – което въобще не е здравословно.

– От доста време насам говорите за дисбаланса на пазара на труда и тънката връзка между бизнес и образование. Виждате ли някакво движение в посока оптимизация на процесите?

– Във времената на кризата това изглеждаше отвлечена тема, тъй като социалните проблеми изглеждаха по-важни, а бизнесът лесно намираше кадри. Все повече се осъзнава обаче, че образованието е ключово както за развитието на бизнеса, така и за увеличаване на заетостта и доходите. Ако бизнесът се нуждае от инженери, а университетите произвеждат психолози, резултатът няма да е добър – нито бизнесът ще може да расте, нито завършилите ще получат добра работа и добър доход. Интересно е, кандидат-студентите започват да осъзнават това и има наченки на преориентиране към по-дефицитни и по-високоплатени специалности. Има стъпки в правилната посока, но са нужни допълнителни усилия от страна на университетите и от страна на държавата в тази посока, включително чрез финансирането. Остава обаче другият проблем и той е още по-сериозен – много деца отпадат още в основното и средното образование или не получават добро образование, което след това пречи на реалното им включване в пазара на труда. Огромен дял от безработните са именно хора без образование или без квалификация, а безработицата ражда бедност и социални проблеми. Това е порочен кръг, който може да се разбие именно чрез образованието. Тук е необходим комплексен подход – както повече средства, така и промени в структурите и стимулите, контрол върху качеството.

– Смятате ли за правилни някои идеи на работодателите за решаване на проблема със стартиране на стипендиантски програми и обвързването на студентите с клаузи от типа задължителен период на работа в пределите на страната и договори с предприятия?

– Има логика в предложението, но въпросът не е еднозначен. Проблемът е, че и в момента значителен брой деца отиват да учат в чужди университети и този брой може да се увеличи още повече, ако се въведат твърде тежки изисквания за завършилите български университети. Затова е добре да се подходи внимателно. Например, могат да се тестват паралелно няколко модела – стипендии с условие за определен период работа след това или студентски кредити с възможност за опрощаване при изпълнение на определени условия. Може решението да се търси и в друга посока – истински платени стажове за студенти, които да ги насочат към работните места още преди завършване. Най-добре да се пробват паралелно различните модели в ограничен мащаб и ако докажат ефект, да се разширят в национален мащаб.

 

Нашият гост

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”. Член е на Американската икономическа асоциация. От 2009 до 2014 г. е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Основните му интереси са свързани с фискална политика, реформи и икономическо развитие.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

    1. види се, че на евроатлантическите гeйoве кат асaн, все някой трябва да им бърка у гъ3o…

  1. Дясната идеология смята бедните за глупави, и е против уличното осветление, против тротоарите, против безплатните обществени пътища и пътеки, против пенсиите и пенсионирането, против правата на работниците. Как ще живеете без пенсии и с кални незаконни и тъмни пътища?

  2. „Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”. Член е на Американската икономическа асоциация.“ Нещо,като бившия външен министър Митов.Усвояването на фондове го интересува.Сигурно пак ще иска БеБе за министър-председател.Да са му сигурни паричките в джоба. Останалото е дрънъ-дрънъ.

  3. Тоя пишман – икономист – соросоид, сънува. Още малко и ще повярвам, че България е най-силно развитата страна в света. САЩ и Китай да ни гълтат пушеците. А да не говорим за народа, заплатите и пенсиите – няма по – щастлив народ на планетата. Питам се колко ли му плаща задокеанското чудовище за глупавия, пълен с неточности анализ. Ако имаше закон за такива лъжи и манипулации на общественото мнение, отдавна трябваше да е зад решетките. Ама такива като него са обезпечени с пълни права да си дрънкат каквото си искат. Ей, пиклъо, ти знаеш ли, че сестра ми, след като е работила 40 години, получава 200 лева пенсия. А един западно – европеец за същите прослужени години получава десет пъти повече. Я се разкарай с твоите дрън – дрън приказки.

    1. Пич, нона запад се пенсионират на 65, а скоро и на 67, а децата ти на 70…

  4. И как, след като има всръхпроизводство, ще внасяме още енергия та и на високи цени:)). „Вносителите“ защо не са в пандиза? Яко се краде и този на снимката го знае, защото е част от тях.

  5. Дясната идеология смята бедните за глупави, и е против уличното осветление, против тротоарите, против безплатните обществени пътища и пътеки, против пенсиите и пенсионирането, против правата на работниците. Как ще живеете без пенсии и с кални незаконни и тъмни пътища, сред неграмотни и неОБРАЗовани, гладни и болни.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.