Георги Василев, шампионът с „Етър“, „Левски“ и ЦСКА, ексклузивно за „Труд“: Футболът ни без един от грандовете ще е катастрофа

Снимка: Булфото
Георги Василев

Непостоянството на „Герена“ в последните години доведе до кризата

Предимството на ЦСКА е, че има собственик, който не си поплюва и знае как се води клуб

Без съмнение един от най-големите капацитети в българския футбол е Георги Василев. Четири пъти е шампион на България. Първо с родния „Етър“, после два пъти с „Левски“. А ЦСКА спечели под негово ръководство последния си златен дубъл през 1997 година. В Германия кръстиха Василев с прякора Генерала, защото изведе малкия „Унион“ до финал за купата. Малцина са били в кухнята на и „сини“, и „червени“. Малцина са и миналите през двата гранда, към които и двете страни не изпитват злоба, а признание за миналите успехи. Странно, но от години Василев не попада в полезрението на нашите отбори и не е канен на работа. Но не спира да живее с футбола в къщата си в Арбанаси. Именно оттам Генерала даде ексклузивно интервю пред „Труд“ за ситуацията във футбола ни.

- Г-н Василев, как бихте приел ново първенство без „Левски“ и с два отбора под името ЦСКА?
- Въпросът ви подсказва, че идва време за сериозни решения. Втората част е свързана с едно много спорно решение да не се доиграе сезонът във Втора лига. По-задълбочен анализ изисква състоянието на „Левски“. В последните седмици видяхме на показ много неща, за които не се е говорило. Фактът е един - първенство без ЦСКА и „Левски“ няма да е същото. Виждам, че се правят всякакви усилия да се спасят „сините“. Дано да стане. Когато ЦСКА не беше в елита, футболът ни загуби много. Надявам се, че няма да се повтори ситуацията с другия гранд. Ще е негативно за всички.

- Вие сте шампион и на „Герена“, и на „Българска армия“. Да започнем хронологично. Има ли светлина в тунела за „Левски“?
- Светлината в тунела е мобилизацията на хората, които обичат „Левски“. Похвални са спонтанните инициативи и опитът да се спаси клуба. Но това не може да продължава вечно. Трябва сериозна и конкретна стратегия. Даренията са прекрасни, но са със статут на аматьорско начинание от гледна точка на бъдещето на „Левски“. Емоционалност има, но трябват финансови лостове. А търпението се изчерпва.

- Защо клубът стигна до това положение?
- Дълго време „Левски“ се лута. Нещата бяха неясни, засекретени. Изведнъж започнаха да изплуват. Сменяха се собственици, които бяха хора с възможности. При Васил Божков проблемът е друг, който не мога да коментирам. Ясно е, че сега няма да спонсорира „Левски“. В историята практиката бе да се сменят треньори и футболисти, а сега - благодетели.

- Съгласен ли сте, че „Левски“ не се поучи от лошия опит на ЦСКА във фалитите?
- Когато ЦСКА изживяваше кризата си, „Левски“ също не беше добре. Двата клуба останаха в сянката на „Лудогорец“ през последните години и това ги дразнеше. Те са свикнали да са на върха. Но бездействаха и си поставяха големи цели с привличане на треньори и футболисти на парче. Убеден съм, че сериозните хора в ЦСКА и „Левски“ не са желаели съперникът да не бъде в елита. Това убива конкуренцията, убива силата на първенството. Разбира се, право е на феновете за се заяждат един с друг. Всички трябва да са наясно - сериозен български футбол без ЦСКА и „Левски“ няма. Ще бъде катастрофа, ако един от тях липсва.

- Сериозна ли бе идеята баскетболният треньор Тити Папазов да бъде собственик на „Левски“?
- В никакъв случай. Сериозно е името на Наско Сираков. Първото бе все едно Наско да се кандидатира за президент на баскетболен клуб. Не отричам характера, амбициите, желанието и активността на Папазов, но „Левски“ има нужда от силен футболен човек.

- Ще успее ли Сираков?
- Не вярвам, че Наско има големи сериозни финансови възможности. Но е обединяваща фигура за „Левски“. Сираков може да консолидира хора. Може да намери личности, които да решат финансовите проблеми в клуба.

- Смятате ли, че Васил Божков въобще ще даде акциите си на някого?
- Когато го видим като факт, ще го коментираме. Тези акции не могат да стоят във въздуха. С акциите вървят и отговорности. След като е собственик, Божков трябва да издържа „Левски“ или да му намери нов собственик. Ясно е, че футболните въпроси отдавна преливат в политико-икономически, но не аз съм човекът, който може да коментира тях.

- Вие сте работил в „Левски“ при Томас Лафчис и Тодор Батков. Щяха ли те да допуснат подобна ситуация на „Герена“?
- Двамата имаха огромен опит и голяма любов към „Левски“. Но и те бяха под обстрел в определени моменти. При Лафчис не винаги е имало пари, но се държеше на позиция. Никой извън кухнята не е знаел за проблеми. В онези години издръжката на „Левски“ беше много по-малка, нямаше чужденци и големи разходи.

- Коя е най-голямата грешка на „Левски“?
- Непостоянството в решенията. Трудно мога да дам рецепта. В историята си „Левски“ винаги се е гордял със своята стабилност. Трябва опростеност в ръководството и без вмешателство на хора. Сега прилича на политиката - едни много работят, а други много коментират. „Левски“ постигна добри резултати в евротурнирите, но с тях нараснаха и задълженията. Те поставиха клуба в неадекватно положение.

- Твърди се, че много пъти „Левски“ е взимал лиценз „под масата“. Мечешка услуга ли е това от страна на БФС? Така се случи с ЦСКА.
- Тези компромиси са били в интерес на футбола. Вече казах, че без двата гранда интересът ще падне драстично. Мисля, че в последните години „Левски“ не е бил близо до отнемане на лиценз.

- Коментира се много моделът „Бащица“. Възможен ли е българският футбол без него?
- Поне засега се вижда, че не може без него.

- Подобно на вас Васил Божков е бил и в „Левски“, и в ЦСКА. Добър собственик ли беше?
- Никога не съм работил с него. Откакто влезе като собственик на „Левски“, той покри много финансови дупки. Имаше спокойствие в клуба. С ЦСКА стана два пъти шампион, победи „Ливърпул“, отстрани „Шахтьор“ (Донецк) и „Байерн“. Фактите говорят най-добре - щом грандовете са били финансово стабилни, значи добре ги е управлявал.

- Когато вие бяхте в „Левски“ в първия си престой през 90-те години, Божков беше член на управителния съвет. Имате ли впечатления от загрижеността му към клуба?
- Не си спомням, че точно по мое време беше. Знам, че имаше желание да вземе управлението от Лафчис. Но нищо повече.

- Да прескочим към „Българска армия“. Какво очаквате от мача ЦСКА - ЦСКА 1948?
- Чувам някакви приказки за обединение между клубовете, но въобще не го вярвам. На стадиона ще се види кой има повече публика, към кого е по-големият интерес. Не харесвам начина, по който ЦСКА 1948 влезе в Първа лига. Смешно е обяснението, че отбори се отказали и първенството във втория ешелон не можело да завърши. Не видях официални позиции. И не е нормално собственикът на ЦСКА 1948 да е и основен спонсор на първенството. Очевиден конфликт на интереси. Няма как да вярваме в такъв случай, че всичко ще е безпристрастно.

- Вие бяхте ВИП гост по случай 70-ия юбилей на ЦСКА през 2018 година. Има ли за вас съмнение кой клуб е истинският и кой не?
- Никакво. От публиката на ЦСКА съм виждал много голямо уважение и признание. За съжаление не така е било винаги от управленските фактори.
- ЦСКА вече няма финансови проблеми и фалит не е актуална дума на „Армията“. Защо все още няма трофеи?
- Дълго време в ЦСКА, а и в „Левски“, живеят с мисълта, че традицията, историята и рутината им дава предимство. Това е водило до нервност, а оттам и до неправилни решения. ЦСКА има собственик в лицето на Гриша Ганчев, който не си поплюва и знае как се води клуб. Това е голямо предимство за отбора. Според мен трябва да помисли дали хората около него му помагат достатъчно и адекватно, за да може да събори „Лудогорец“.

- Вие сте последният треньор на ЦСКА, спечелил златен дубъл преди 23 години. И последният мач беше финал за купата срещу „Левски“, спечелен с 3:1. Как се играе срещу бившия тим?
- И в двата клуба съм бил професионалист. Държал съм се като човек, който си разбира от професията. Затова и съм горд, че съм печелил много пъти вечното дерби, без значение от коя страна съм бил. Не съм ходил на война, а на спортно събитие. С ЦСКА съм паднал само веднъж от „Левски“ само за купата. А със „сините“ имам рекордната победа със 7:1. Важното е, че виждам уважение към мен и от двата лагера.

- Възможно е ЦСКА и „Левски“ да се срещнат във финал за купата в може би най-абсурдния сезон в целия свят. Според вас кой ще е фаворитът?
- Поне от информациите, които чета, отборите ще са почти като от преди старта на пандемията. Би бил оспорван финал. Досега видяхме двe равенства. Въпросът е как липсата на футбол ще повлияе на отборите. А вече не мога да гадая как ситуацията в „Левски“ би се отразила на терена.

- Вашата голяма любов обаче не е в София, а в родния Велико Търново. Как се отрази кризата в „Етър“?
- В „Етър“ не може да се говори за криза. Клубът има по-скромни финансови възможности, но е здраво стъпил на земята. Готви се добре и има подкрепата на феновете. През този сезон резултатите ни не са лоши и съм сигурен, че ще продължат.

- В Германия ви нарекоха Генерала, когато водихте „Унион“ (Берлин). С какви чувства изгледахте първия кръг от Бундеслигата след рестарта?
- Стягах се два дни за тези мачове. От кога ги чаках! У нас беше пълна тишина. И децата ми знаят, че когато се занимавам с футбол, те трябва да си намерят друга работа. Тръпнах с „Унион“ в мача срещу „Байерн“ в неделя. Имах надежда, че може да вземе нещо. Уви - баварците са много силни. Но и в двата двубоя от първия сезон на „Унион“ в Бундеслигата играха като равен с равен срещу най-големия германски клуб. Немският футбол показа, че има живот във футбола и след пандемията от коронавирус.

Нашият гост
Георги Василев е роден на 9 август 1946 година в Бобов дол. Започва кариерата си като халф в „Струмска слава“, отива в „Сливен“, „Локомотив“ (ГО), „Марек“, за да стигне до любимия „Етър“. Като треньор там работи общо 13 години в три различни престоя. Най-големият му успех е единствената в историята на клуба шампионска титла от 1991-а.
Василев става шампион с „Левски“ през 1993 и 1994 година. А с ЦСКА триумфира през 1997-а. И с двата гранда по веднъж печели купата на България.
В чужбина треньорът е работил в „Анортозис“, „Унион“, „Неа Саламина“ и „Левадиакос“. А другите му български отбори са „Спартак“ (Пл), „Локомотив“ (Сф), „Нафтекс“, „Несебър“ и „Черноморец“ (Бс). За една година е бил помощник-треньор и в националния отбор.

Коментари

Задължително поле