На 15 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за петък, 15.11.2019

Премиерът Борисов: Няма гръцка компания, която да работи в България и да се е оплакала от нещо (ВИДЕО)

Изчезналото в село Николаево момченце най-вероятно е било отвлечено

Великобритания бави новата Еврокомисия Брюксел в юридически пат

89,65 лв. тол такса от София до Бургас По-екологичните камиони ще плащат по-малко

ЕК започва наказателна процедура срещу Великобритания за отказа да изпрати еврокомисар

Русия създава военна база в кюрдски град в Сирия До неотдавна в Камишли бяха разположени US войници

Вируси с кашлица тръшкат наред Заради топлото време грипът ще се забави

КРИБ подкрепя изцяло предложението първият ден от болничния да не се плаща

Неуспешен дебют за Дерменжиев, звезда на „Нюкасъл“ попари България

Румен Овчаров и Бриго Аспарухов пазят гърба на Нинова Вътрешната опозиция втвърди тона - иска оставката на ръководството и промяна на партийния устав

Борисов от Солун: Газовият интерконектор с Гърция е важен за енергийната сигурност на Югоизточна Европа

Германия спира данък „солидарност” Промяната засяга 90% от плащащите налози

Оставиха за постоянно в ареста 68-годишен, обвинен в блудство с 10-годишно момиче

Георги Калайджиев, създал първата в Европа школа за бедни деца: От босо циганче цигулката прави човек!

Георги с деца от школата.

Сливен му присъди националния приз “Добри Чинтулов”

– Честита награда, г-н Калайджиев! Как се случи всичко?
– Преди десет години спътницата ми в живота Мария изгуби баща си. След смъртта му тя, братята и сестрите є намериха плик с пари от него. Нито голяма, нито малка сума, за добри дела, посветени на деца. Близките на Мария знаеха, че тогава, през 90-те години, животът в България е много труден, че има голям недоимък. Сега полека-лека се пооправят нещата, но тогава бедността, просията просто бяха невероятни. И решението бе тези пари да са за кв.”Надежда” в Сливен. Дойдохме при сестра ми Стефка. Накупихме сирене, олио, кашкавал, домати, краставици, салами. Напълнихме къщата с пакети. Раздадохме ги в махалата. Една седмица еуфория и парите свършиха. А сега накъде? Мария ми каза: “Ти можеш да помогнеш на децата с музиката, те са твоите деца”. Разкошна идея. Говорихме с наши приятели журналисти от Германия, Карен и Йохан Ланге. Карен предложи как да се казва школата – “Музиката вместо улицата”. И случайно или не, но на следващия ден пътувахме до Бургас. И виждаме моята приятелка Радка Кусева (цигулар в симфоничния оркестър на Сливен – б. а.). Съдба! Споделих с нея моите идеи, тя ги хареса и само за дни имахме преподаватели – всички са музиканти от симфоничния оркестър. Открихме школата в… гаража на сестра ми в Сливен. Тя си изкара старата кола от него, поизмазахме и започнахме…

– Има ли изпит?
– Да. Ние ги приемаме с изпит, за да видим дали са музикални. Аз взех принципа на обучение от музикалното училище в Бургас, което съм завършил. Намерих си бележника и по същия образец направихме бележници на децата. Имат два пъти уроци и един път солфеж всяка седмица. В края на годината – изпит, на който се представят с гама, етюд, пиеса, правят концерт. Поставяме им оценки за интонация, ритмика, постановка, солфеж. Съвсем професионална работа! Приятелите в Германия не могат да се начудят защо притесняваме малките с годишни изпити. Истината е, че те не се притесняват. На последния изпит едно дете се разплака, защото го прекъснахме, искаше да свири до края, помисли, че не го харесваме. А ние го прекъснахме точно, защото видяхме, че се справя, но отвън чакаха още много за изпита.

– Как се издържате?
– От благотворителни инициативи в Германия, изключително, 99,99 на сто.

– Забелязах, че гаражът е станал на два етажа. Разширявахте ли се?
– Нямаше как, направихме още едно помещение отгоре. 20 000 евро инвестирахме. Имаме нужда от сграда. Тази работа, която вършим с Мария, откровено казано, би могло да бъде работа на общината. Наистина се надявам на съдействие от общината, защото успехите, които показахме в България и в Европа с нашите деца и нашия проект, са видими и поразителни. Това е първият проект в Европа и вторият в света след венецуелския музикален феномен и делото на големия диригент Густаво Дудамел, който привлича за обучение деца от бедни семейства. Нашите деца се преобразяват чрез музиката, показва им се един нов свят.

– Всички деца ли са ромчета?
– О, не. Това е много сериозен момент в работата ни и искам да е ясен. Много хора мислят, че школата е проект за циганчетата от квартала. Не, това е проект за социално слаби деца. В школата има циганчета, турчета, българчета. В Германия често казвам, че това е един разкошен пример за интеграция на децата. Те не знаят кой – какъв е и не ги интересува това. Държат се заедно и се усещат като семейство. Много пъти сме си говорили с Мария, че възрастните трябва да вземат пример от децата как са интегрирани един с друг.

Георги Калайджиев с двете жени, без които не може: спътницата му Мария, с която създават школата, и цигуларката Радка Кусева, която я ръководи.

– Мария е социален психолог. Знам, че е била смутена от някои “традиции” в кв.”Надежда”. За ранните бракове ли става дума?
– Именно. Там има една “традиция”, стане ли момиченцето на 13-14 години, трябва да се ожени. Това е гре-хо-та!!! Мария много се бори за едно от нашите прекрасни деца – Цветелина. И тя, и г-жа Кусева, и аз говорихме с бащата, че детето трябва да учи в Бургас. А той: “Не мога да си представя как Цветелина ще е спокойна в чужд град!”. А бе, човек, казвах му аз, там ще е по-спокойна, отколкото в квартала, където не знаеш другия месец какво може да се случи с това дете. Мария много пъти ходи при майката и бащата. И накрая, когато г-жа Кусева им каза, че детето им ще кандидатства в Бургас, бащата дойде. И знаете ли какво заяви? “Не беше лесно да убедите нас. Но на нас ни беше още по-трудно да убедим нашите родители”, каза той.

– Какво стана с Цветелина?
– Догодина ще е абитуриентка! Впрочем, най-големият подарък, който получихме, бе за 10-годишния ни юбилей. В Германия. Децата изнесоха разкошни концерти. В един немски вестник писаха: “Да, децата получиха много, но те дадоха още повече на самата публика!”. Голямо признание! Тогава, на гала-концерта, бащата на Цветелина изпрати писмо: “Благодарим на вас и на г-жа Кусева за това, което направихте за нашето семейство. Вие променихте живота ни!”… И като го прочетохме, цялата зала стана на крака. Кръгът се затвори … Аз на 13-14 години съм излязъл от същата тази махала и съм отишъл в Бургас. За мен Бургас е свещен град, разхождал съм се толкова много по “Богориди”, там са моите първи сцени. Сега питам децата, които учат там, как минава времето им. Казват, че ходили на изложби, на театър. Цветелина, Дормуш, Вели, сестра є Фани – те са пример и мотивация за останалите.

– Какъв е изводът?
– Изводът е, че трябва много търпение и голямо сърце. Казах го и на новата ни преподавателка по обой. В “Надежда” сме разделени на махали, знаете. Има циганска, турска. Има и една махала на “голите цигани”, от тях досега деца не сме имали. Сега за първи път Радето успя да привлече едно и то ще свири на обой! Това ще е първият обоист от ромски произход. В школата чакат и две флейти. Децата усещат, когато имаш душа и сърце, и нещата се получават. Първия път, когато дойдоха в Германия, Мария и нейни приятелки бяха уредили престоя им в огромна младежка база. Дойде обяд, започна да ухае на супа. Масата – фантастична, с три блюда. Нашите малчугани се нахвърлиха с радост и крясъци. Аз викам: чакай, стоп! Мария им каза, че като седнем на масата, се хващаме за ръце и си пожелаваме “Добър апетит”. Това им хареса страшно много. Тя смята, че в школата децата получават много – инструмент, обич, учат се на дисциплина. Но най-хубавото е, че изгражда тяхното самочувствие.

– Щастлив ли сте?
– Много. Когато ме награждаваха в Сливен, исках да кажа нещо, но се развълнувах. Аз съм едно от най-босите деца в махалата. Родителите ми дадоха цигулка в ръцете и тя ми стана първият другар в живота. Ако навремето не беше тази Чинтулова стипендия, за мен нямаше да има Бургас, София, Будапеща, “Софийски солисти”… В този смисъл, аз искам да дам обратно всичкото това на тези талантливи дечица.

Нашият гост
Цигуларят Георги Калайджиев получи престижната национална награда “Добри Чинтулов” от общината в Сливен. Той е създател на първата в Европа музикална школа за бедни деца “Музиката вместо улицата”. Проектът се радва на огромна подкрепа и възторг в Германия, където музикантът живее от 1993 г. Роден през 1947 г. в Сливен в ромската махала “Надежда”. Мощният му талант става причина общината да му отпусне Чинтулова стипендия за Музикалното училище в Бургас. Завършва консерваторията в София, специализира в Будапеща. 25 години е част от камерния ансамбъл “Софийски солисти”, бил е и негов концерт-майстор. От 1993 г. живее в Германия, създава два оркестъра, преподава в университета в гр. Гийсен. Баща е на двама синове. Спътницата му Мария Хаушилд е социален психолог.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.