Абсурдни партии в битка за гласове Щури формации в Европа и САЩ засенчват родните колорити

Лейди Гага с рентген на цялото тяло

С PlayStation 5 „Сони” гони нов стандарт

Извънредно положение в Чили след протести заради поскъпване на билетите за метрото (ВИДЕО)

Кайли Дженър пропря, създаде нов тренд

Женева – от раннохристиянските прелати до Жан Калвин Цезар основава града на брега на едноименното езеро

Лененото семе е добър помощник на здравето Да не се превишава препоръчителната доза от 1 до 3 супени лъжици на ден

Десетки загинали и пострадали при скъсване на дига в Красноярския край в Русия

Счупен крак води дупничанин в Dota 2

Съветник на Тръмп: Порошенко и обкръжението му си присвоили $820 милиона

Дъщерята на Гала получи пръстен от приятеля си (СНИМКА)

Още по-спортна лимузина Новата „тройка“ е чистокръвен „баварец“ за хора, които обичат да шофират

Калоян Паргов: Смисълът на кампанията е да предлага политики за по-добър живот на хората

Югозападна болница отчита ръст на приходите, печалбата и заплатите

Герасим Георгиев-Геро: Днешните политици са по-страшни от Ганьо Балкански

30 години вярвах, че всичко ще се промени, вече – не!

– Геро, участваш в два от най-успешните български филма в последната година – „Възвишение” и „Посоки”. Очакваше ли огромния интерес?
– Това за мен наистина е жесток късмет – случайността или съдбата наредиха така нещата и имах шанса да участвам в тези два прекрасни филма. Бях 100 процента сигурен в успеха им, защото нямаше начин да не станат хубави – просто са направени от екипа с такова желание и любов към киното, че нямаше как да не се получат добре.

– Какво ти споделят хора, които са те гледали в тези две роли?
– Чувам само положителни неща за филмите, което разбира се ме радва. Радват ме и хората, които ходят в салона – това е най-хубавото за българското кино. За героя ми във „Възвишение” чух коментар, че това е най-героичната смърт на турчин в нашето кино, казвам го в кръга на шегата. За „Посоки” зрители са ми споделяли, че толкова документално реално сме предали родната действителност, че те направо са изтръпнали – няма напудрени сцени. Дори аз самият бях потресен от резултата -толкова директно е като излъчване и послание. Всъщност показахме София каквато е – София си е това!

– Каква е посоката, към която сочи филмът „Посоки“?
– Посоката надявам се е, че трябва да се прави кино с главата, с добре разказани истории и добър каст. Посоката също така е, че държавата трябва да отделя много повече пари за кино и така то ще върви все по-нагоре. В последните години българското кино е много добро.

– За теб, като зрител, кой е най-силният момент в „Посоки“?
– Началото – със Зуека. Той прави невероятна роля и първата част с него е просто потресаваща, аз дори блокирах малко, след като я гледах – беше толкова истинско! Във филма са представени ситуации, които виждаме всеки ден – изнудвания, смачквания на хората, неща, които на всеки от нас са се случвали – дали е бил притиснат от банка, или от други обстоятелства… Хубавото е, че не всички имаме оръжие, защото тогава щеше да стане страшно! Очаквам в скоро време българите да се въоръжим и тогава ще стане Дивият изток, тъй като няма полиция, е, има полиция, но тя почти нищо не върши, защото нищо не се случва с тези хиляди престъпления, които стават, както и тези безчинства на прекрасните малцинства.

– А според теб българите загубихме ли правилната посока в този дълъг преход?
– Отдавна, отдавна загубихме посоката. То това беше целта на тези, които управляват, а те са едни и същи – и преди 10-ти ноември, и сега. Много бързо объркаха народа и сега правят каквото си искат, защото един безпътник много лесно могат да го манипулират и да го духа вятъра, накъдето си поискат.

– Сигурно си срещал доста колоритни шофьори, за да пресъздадеш толкова ярко и достоверно този образ във филма на Стефан Командарев?
– То нашата работа е такава – наблюдавам постоянно различни хора и като ти потрябват да изградиш дадена роля и започваш да вадиш образи. Много шофьори съм гледал, може би затова и достигнахме този колорит и точност в тяхното пресъздаване, защото сме наблюдавали доста такива хора.

– А в живота сблъсквал ли си се с такива агресивни шофьори, или с агресивни хора?
– С агресивни хора съм се сблъсквал, но с такъв шофьор, като във филма – не! Той няма реален прототип, а го събрахме от няколко образа. Иначе много често съм срещал едни такива озъбено-агресивни хора и затова не обичам да посещавам места, където има много народ и събирания. Веднъж в градския транспорт ми се случи да попадна на такава ситуация, в която две контрольорки бяха много агресивни към едно момиче. Според тях то си било продупчило накриво билетчето и като започнаха с едно такова грубо отношение към нея и я смъкнаха от автобуса. Аз тогава също слязох с тях и за малко щях да ги ошамаря тези две жени, защото така грубо обърнаха чантата на момичето и даже я бутаха в мрежата, много грозно беше. Намесих се, обясних им, че пред мен си е продупчила билетчето, а те – не се меси, но явно ме разпознаха и аз им казах, че довечера ще се видят по телевизията и ще трябва да обясняват защо се държат така с гражданите.

– Какво е най-голямото увеличение над реалната сума, която са ти слагали, докато се возиш в такси?
– Един път се бях качил на жестока копърка и за километър и половина показваше 10 лева. Аз тогава бях още студент – хвърлих му десет лева и тръгнах, като му казах – ти докато ме закараш, ще трябва да ти дам всичките ми пари за месеца, а той ми вика – да си гледал, като се качваш! Тогава не бях още популярен, а сега като те разпознаят по-трудно ще направят такива номера, като имаш в предвид, че съм и водещ в „Господарите” и на тях им е ясно, че няма да стане по този начин. Аз ги разбирам донякъде, защото нашите таксита по принцип карат на много ниски цени, а те хората и те са като нас – всеки гледа да извади хляба. Сред тях има много висшисти, доктори, доценти, професори, инженери, музиканти, всякакви професии има и те си изкарват прехраната по този начин.

– Катастрофата, в която попадна преди време промени ли те като шофьор?
– О, определено – ставаш много по-отговорен на пътя. Имало е да се случи, важното е, че нямаше големи беди, но определено след това внимаваш много повече и се съобразяваш с всичко.

– Героят ти в „Посоки” слуша попфолк. Ти харесваш ли някой изпълнител от този жанр?
– Не слушам попфолк, но понякога си принуден, например като пътуваш с такси, но за 4-5 минути няма да ми стане нищо и да звучи такава музика. Иначе с Преслава си имаме приказка, с нея участвахме заедно в този прекрасен проект – „Като две капки вода”. Аз не съм на принципа да отричам нещо, или да го определям като хубаво и лошо като не слушам този стил – това не означава, че не мога да се разбирам с такива изпълнители. С Орхан Мурад например сме приятели, както и с Преслава – прекрасни хора, с чувство за хумор и има какво да си кажеш с тях.

– Имаш ли си любим виц за таксиметрови шофьори, или за полицаи?
– За таксиджии – едно циганче отишло на Терминал 2, където чакат такситата. Чукнал на прозореца на един и го попитало – чичо свободен ли си? Да! А то – да живее свободата тогава, чичо! Още един виц. Милиционери описват катастрофата на турист. Единият пише – една каска на шосето, един мотор на шосето, една глава на шосето, едно тяло на тротю, тротю, тротю…, пък накрая го ритнал и записал – и едно тяло на шосето.

– Участваш в новият комедиен сериал „Полицаите от края на града“, който се очаква с интерес. Кога стартира той и какво харесваш най-много в твоя герой?
– Стартира на 9 март по Нова телевизия, а в моя герой харесвам това, че има голямо желание да се справя с проблемите. Като цяло не е много подходящ за полицай, но пък има желание.

– Покрай комедията, сериалът засяга ли сериозни теми?
– Не искам да издавам предварително, но има и сериозни моменти вътре – като полицейски разследвания, въпреки че по-голямата част е комедия.

– Имаш ли запомняща се среща с полицаи в живота?
– Не, надявам се да не се сблъсквам с тези органи, но се е случвало да ми искат автографи и да ги запознавам с адреналинките. (Смее се.)

– Във „Възвишение” се появява образът на Левски. Той ли е любимият ти национален герой в родната история?
– Любимият ми национален герой е генерал Вазов, който води битката при Дойран, но Левски е една икона и едва ли България ще има отново такъв син, защото вече ние ги убиваме още в зародиш такива като Левски. Това е човек извън времето си, няма да се роди друг такъв в България.

– Приличат ли според теб съвременните ни политици на героите ти в „Големанов“, или в „Бай Ганьо“?
– Приличат доста, дори са едно към едно с г-н Балкански, даже са станали по-страшни! Това са гьонсурати, те си живеят в техен свят, а ние в друг свят и в тази наша малка държава си е война на световете. Всеки си мисли, че той е най-важен. За съжаление за 100 години от времето на Бай Ганьо не сме дръпнали напред!

– Оптимист ли си, че покрай Европредседателството ще настъпят положителни промени?
– Направо ще подскочим – да! Честно казано вече не очаквам нещо добро в тази държава. Много сме озлобели и завистливи – завистта и злобата управляват тази държава, което е много лошо! Вижте какво става – бият учителите, бият полицаите, бият всички – никакъв ред и закон няма, няма и уважение!

– В кои области според теб българите трябва да се възвисим, за да тръгне страната ни нагоре?
– Най-вече културата ни е много ниска, а също и нашия вътрешен мир. Като цяло всеки трябва да си върши работата, да е коректен, стига с тези корупции и кражби, не мога вече, направо нямам думи! Като цяло трябва да дръпнем нагоре, защото сега по всички параграфи сме под нулата просто. Аз 30 години вярвах, че всичко може да се промени, но ми свърши вярата вече – тридесет години е дълго време.

– Кое от случващите се събития у нас или в световен мащаб те развълнува най-силно?
– Какво да ме вълнува – толкова не им пука и на Европа и на американците и на Русия за нас, че и на мен не ми пука изобщо за тях. Интересува ме да живея по-нормално и по-спокойно в тази държава. Виж колко малко искам – не искам нито световен мир, нито птиците да летят наобратно.

– С кой твой герой те свързват най-често хората?
– Свързват ме главно с ролите, в които са ме гледали, както и с „Господари на ефира”. Свързват ме и с ролите ми в театъра като Швейк, г-н Балкански, Ромул Велики, както и сега с „Пияните” на Явор Гърдев. След „Посоки” и „Възвишение“, слава на Господ, също доста ме спират, а надявам се и като тръгне „Полицаите от края на града” също да се гледа. По принцип не ми е приоритет да съм известен, а и понякога тук преминаваме границата. Често се обръщат към мен на малко име и без спирачки питат – как си, какво правиш, можеш да си кажеш, че сме братовчеди. Също така е трудно да си кажеш нещо на спокойствие с някого, но това е част от професията – плащаш си масрафа за това, че си един вид популярна личност.

– Дъщеря ти Йохана има ли любима твоя роля и виждаш ли в нея артистични заложби?
– Тя е гледала почти всичко, което съм играл и всичките ми роли й харесват. Сигурно има заложби, но сега ходи на спортна гимнастика и тенис и сама ще си избере с какво да се занимава.

– Какво ти дава сили да продължаваш да се бориш, освен вярата?
– Не знам, май само една гола вяра остана и тя малко поизчезва вече. Може би единствено хубав текст, хубав проект, прекрасен режисьор – това ме зарежда да продължавам да се занимавам, защото вече наистина почти губя вяра. Каквото и да направиш у нас те оплюват! В България е страшно – то не бяхме мечки, зверове, халтураджии, страшно е! Нашата гилдия по принцип е доста изгнила ябълка, затова и си правят каквото си искат – и театри и телевизия и кино, затова и не можем да се оправим и да си извоюваме правата.

– Любима мисъл?
– Когато видиш, че нещо става на живот и смърт и загубиш удоволствието да го вършиш – просто няма смисъл да го правиш вече.

 

Нашият гост

Герасим Георгиев-Геро е роден в Русе, където завършва средното си образование, а след това кандидатства в НАТФИЗ, където е приет в класа на проф. Димитрина Гюрова. Артистичният му талант изпъква ярко още като студент и той получава първите си роли в Народния театър. Професионалният му старт е в трупата на Габровския театър, а след това се присъединява към актьорския състав в Сатиричния театър. Голяма популярност му носят тв изявите в „Господари на ефира” и „Пълна лудница”, а преди това е водещ на „Горчиво” и „Монополи”. Най-новата му роля на сцената е в спектакъла на Явор Гърдев „Пияните”, който се радва на голям успех. Геро е женен за спортната журналистка Цвета Гагарова, с която имат дъщеричка – Йохана.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. По засегнатата тема за таксиджиите нямам думи. Наскоро пристигнахме в София със съпругата ми германка. Взимаме такси от летището до „Младост“, шофьорът разбира, че в колата е германка. Когато пристигаме на адреса, отчетената сума беше 7 лева. Таксиджията каза на жена ми: „Евро, евро!“, сиреч да платим двойно. По принцип винаги съм го правил, но по своя воля, а не с измама. Съжалявам, че не записах номера на колата.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.