Героизмът да избереш доброто

Всяка война разкрива най-релефно човешката същност

Победата над Хитлер и Мусолини в Европа (май 1945 г.) и над техните съюзници от имперска Япония в Азия и Пасифика (септември 1945 г.) слага край на преизподнята на Втората световна война. Всяка война - а Втората световна с особено голяма сила - разкрива най-релефно човешката същност. Героизъм и низост, благородство и садизъм, храброст и червейоподобен страх, разум и фанатизъм. Такива контрасти завладяват всяко общество. Не само в скотобойната по бойните полета, а и във всекидневния цивилен живот далеч от фронтовите линии. По време на война, неусетно за мнозина, се възцарява кристално чиста морална яснота - или си на страната на Доброто, или съучастваш на Злото - с думи, дела или със снишаване. Или си с Бога, който е на страната на мира, на жертвите и на страдащите, или си с антихриста - който е с агресорите, войнолюбците, насилниците. Това е личен избор, пред който се изправя всеки. Избор, който слага на челото вечния печат на достойнството или на позора.

Такива истории от Втората световна война са неизброими. Но особено впечатляващи са онези прояви на съпротива на хора, които пребивават в сърцето на Злото, под желязната хватка на хитлеровци, есесовци, гестаповци, на Вермахта и неговите помагачи; сред фанатизма на масите, запленени от налудния геополитически делириум на своите водачи. Техният тих героизъм е онази Божия искра, която отделя човека от звероподобните.

Ето няколко щриха от историите на такива хора.

Годината е 1940 г. Хитлер вече е нахлул в Полша, подписан е пактът „Рибентроп-Молотов“. Съветските войски окупират Литва и разпореждат в кратък срок всички чужди дипломати да напуснат страната. Пред една къща във временната литовска столица Каунас се стичат десетки мъже и жени. Тревожни и напрегнати. Евреи. В къщата се помещава консулството на Япония - съюзник на Третия райх.

За евреите, живеещи в Литва и за тези, които са се приютили временно на литовска земя, бягайки от нацистките зверства в окупирана Полша, текат последните дни, в които могат да избягат от смъртната хватка на задаващия се Холокост.

Стриктните имиграционни закони на повечето държави вече са затръшнали вратите пред тях. Трескавите проучвания на еврейската общност установяват, че само на карибския остров Кюрасао, в Холандска Гаяна (днешен Суринам) и контролираното от японците свободно пристанище Шанхай не се изискват входни визи. Но за да стигнат дотам, трябва да преминат през територията на СССР и Японската империя. Съветските власти обявяват, че ще позволят на евреите да прекосят СССР, само ако имат транзитни визи за Япония. Евреите, струпали се пред японското консулство, запознават генералния консул Чиуне Сугихара със съдбовната нужда.

Според законите на Япония транзитни визи, за пребиваване в срок от 10 дни, се издават само на лица, преминали през строги имиграционни процедури, които разполагат с финансови средства да обезпечат пътуването и престоя си. Огромната част от бягащите от смъртта евреи не отговарят на тези изисквания. Разтърсен от ужаса, който очаква еврейското население, Сугихара три пъти отправя запитвания до Токио. Инструкциите оттам са недвусмислени - спазвайте закона без изключения. Тогава Сугихара, въпреки изричните указания, строгата буква на закона и пословичната йерархична дисциплина на японската бюрокрация, на своя глава започва да издава транзитни визи на борещите се за живот хора.

В продължение на 29 дни - от 31 юли до 28 август 1940 г. - по 18-20 часа на денонощие, той издава визи за повече от 6000 души. С наближаване на неизбежното му отпътуване от Литва, Сугихара ангажира в издаването на визи целия персонал на консулството и съпругата си. Включени са дори представители на самата еврейска общност, които не знаят японски език и както е видно от оцелелите в архивите документи, са полагали печатите с непонятните им японски йероглифи наопаки. Дори в деня на отпътуването си Сугихара изготвя визи, включително докато пътува към гарата. Накрая хвърля цели наръчи с подпечатани празни бланки през прозореца на купето. Оставя спасителният печат в ръцете на познат евреин...

През лятото на 1942 г. германската агресия срещу СССР е в разгара си, съдбовната Сталинградска битка едва е започнала. На Изток Япония продължава експанзията в Тихоокеанския регион, а американската съпротива все още не взема превес.
В Германия национал-социалистите контролират всяка фибра на обществото. Наказват се брутално и най-дребните прояви на инакомислие и съпротива. Масите фанатично подкрепят режима. Обществени проповедници от всякакъв калибър възхваляват Хитлер и неговия „нов ред“. Някои, като например авторитетният български професор по държавно право Любомир Владикин, публикуван по това време в Германия, обожествяват нацизма и наричат нацисткия фюрер „дар Божи“, който е призван да „въздаде справедливост“ (вж. Владикин, Л. „Адолф Хитлер - идеологична биография“, София, 1942). Но по същото време група студенти от Мюнхенския университет създават нелегалната група „Бяла роза“. В продължение на няколко месеца разпространяват по улици, площади и из университети повече от 15 хиляди листовки. На тях са отпечатани шест техни политически памфлета, с които разгромяват моралната и политическа същност на национал-социализма, противопоставят се на антиеврейските гонения, призовават за сваляне на Хитлер от власт. Пишат: „Всяка дума от устата на Хитлер е лъжа: ако говори за мир, значи иска война; ако се позовава на Всемогъщия, значи има предвид Злото, падналия ангел, сатаната“. Скоро са разкрити и разстреляни. Шестият им памфлет стига до Великобритания и после е разпръскван в милионен тираж от съюзническите самолети над Германия под заглавие „Манифест на мюнхенските студенти“...

Витолд Пилецки е герой от полската съпротива. През 1940 г. извършва доброволна разузнавателна мисия в концентрационния лагер Аушвиц-1, в който по това време са въдворени хиляди полски опозиционери. За целта сам се предава на нацистите. В лагера се сблъсква с надхвърлящо здравия разум насилие, садизъм и унищожение, за които все още външният свят не подозира.

Прави съпротивителна организация и подготвя въстание. По конспиративни канали предава сведения, които достигат съюзническите разузнавания. В тях разказва и за започналото масово унищожение на евреи в газовите камери. През 1943 г. успява да избяга и съставя доклад за положението в лагера, който също прави достояние на съюзниците. Това са първите свидетелства за концентрационните лагери. Съдържанието им е било толкова потресаващо, че съюзниците първоначално допуснали, че Пилецки преувеличава. През 1944 г. участва във Варшавското въстание. След войната започва съпротива срещу съветската окупация и новоустановения комунистически режим в Полша. Осъден е на смърт, а участието му в антифашистката съпротива е изличено от полската история чак до рухването на комунизма...

В ужасяващи условия тези хора, живеещи насред Злото, и още хиляди като тях, проявяват безпримерен героизъм. С цената на всичко. Героизмът да избереш Доброто.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи