Проф. Божидар Димитров дал кураж на украинката Светла

Фризьорка посвети изложбата си на българския народ

Маникюристката рисува с пръсти, нокти и длани

Светла Звездова работи в салон за красота, тя е фризьор, маникюрист, педикюрист – все неща, които от години прави с любов. От година и половина обаче тя има още едно занимание – рисува. И така е обсебена от него, че вече е готова с изложба – казва се „Послание към българския народ”. Ще я открие следващата събота на 23 ноември вечерта в читалище „Никола Вапцаров” в кв. Овча купел на бул. „Цар Борис III” 132.

Светла рисува, но не с четка, а с пръсти, нокти и длан. “Не съм си и представяла, че на 50 години ще започна нещо толкова ново в живота си”, споделя тя пред “Труд”. Симпатичната украинка е влюбена в България, живее от 28 години в София, а да се занимава с рисуване я подтиква синът й Младен и ... глас в съня. Кураж и морална подкрепа да продължи й дава покойният вече професор Божидар Димитров, с когото Светла специално се среща месец преди той да почине.

Историята с новото й занимание започва съвсем неочаквано. Като много вярваща християнка, тя приема това като дар от Бога. В началото на миналата година 26-годишният й син я изненадва с предложение, което казва между другото: “Мамо, защо не започнеш да рисуваш, защо не опиташ?” Разбира се, майката маха с ръка и не приема сериозно думите му. Но това се повтаря няколко пъти, и накрая направо я моли като вярваща да попита Господ - трябва ли и може ли да рисува... Върхът на всичко е, когато една сутрин той й дава пари и просто я уведомява: “В салона за красота днес ще донесат нещо, което съм поръчал, просто го плати”. И когато куриерът идва, се оказва, че носи ... маслени бои и платно.

Светла е озадачена, дори притеснена истински, и отива в любимата си черква “Св. Георги” да попита Господ какво става със сина й, защо й говори така. Цяла седмица тя дори не разопакова от найлона пратката, докато след дни странен сън не я събужда. Тя чува чува глас, който й казва, че трябва да рисува с пръсти. Сутринта веднага споделя на сина си и той като млад човек с усмивка предлага: “Ще попитам чичко Гугъл, който знае всичко”. И Младен влиза в интернет, където намира информация за хора, които рисуват с пръсти.

Въпреки че всеки ден рисува фантазиите си – е, върху ноктите на жените, това тя намира за техника, която човек може да постигне след обучение, но не и повод да започнеш да се занимаваш сериозно с рисуване. Синът обаче е настоятелен и я моли да си купи блокче за рисуване и просто да пробва върху него. Опитът й започва изненадващо една вечер след работа, когато се прибира с детско блокче. Сяда пред масата и разтваря прословутата пратка с подаръка. Вътре има и четка за рисуване, но тя чува пак онзи глас от съня: “Рисувай с пръстите, рисувай с пръстите...”. И започва да маже с пръст върху блокчето. Неочаквано вижда, че нещата се получават. На другия ден прави първата си рисунка, но върху платното. Така започва всичко. Естествено, в началото много плаче, защото не може да повярва какво се случва и как така ръцете й едва ли не се движат сами.

Тя разказва, че когато спре, след това вече нищо не може да направи. Преди да започне всяка картина Светла първо се прекръства и казва: “Господи, аз не знам, но ти знаеш.” И нещата се нареждат. После някак от само себе си решава да хване и четката, така се появява картината й “Богинята Бастет”, египетската богиня-котка, чийто останки от десетилетия търсят в Странджа.

Пръстите, с които рисува, са показалецът и кутрето, а освен тях използва ноктите и дланите си. Всяка картина освен, че е правена с много любов, има свой замисъл. Музиката я зарежда. Слуша непрекъснато - особено българска, космическа... важното е да я докосне. Обожава “Притури се планината”и “Излел е Делю хайдутин”, българското хоро не може да замени с нищо. Когато го слуша, няма клетка в тялото й, която да не усеща ритъма.

Първото хоро Светла изиграва на сватбата си. Тя е украинска гражданка, родена е в Донбас, а е израсла в Крим. Във вените й тече руска, полска и украинска кръв. Любовта към България идва от нейната майка, която много обича нашата страна и често си пее “Моя страна, моя България”. Разказва, че още от малки всички са възпитавани в любов към “българските братушки” – народ, близък по вяра, култура и душа. Когато през 1990 г. подготвя багажа си за България – предстои сватбата й, тук е криза, там при тях е перестройка от години. “От една криза дойдох в друга криза, и така цял живот”, смее се кримчанката. Светла е убедена, че щом българските песни летят в Космоса, значи народът ни е богоизбран. Нейна приятелка е певицата Диана Дафова. И когато чува песента й “Аадия” – микс от ортодоксални мелодии и български фолклор, която също лети в Космоса, й идва идеята да сътвори нова серия от картини за друга изложба “Агарта - тайнствената земя”. Но това ще се случи по-натам.

В изложбата, която Светла Звездова вече подрежда в столичното читалище “Никола Вапцаров” в район Овча купел, има 25 картини, като във всяка от тях се съдържа едно изречение или дума, които са свързани. “Много са различни, в тях има и от историята..., но това ще разкажа в деня на изложбата, и така всички ще стигнат до моето послание”, обяснява фризьорката художничка.

Историкът професор Божидар Димитров е човекът, който й дава голям кураж и морална подкрепа. Всъщност тя не го познава, но търси начин да стигне до него и двамата се срещат. За нея той е голям родолюбец, човекът, който смята, че българите са богоизбран народ, нещо, в което самата Светла е убедена. Когато са готови, историкът вижда всичките й картини. Тя му споделя част от посланията, които се оказва, че той ... знае. Говорят за историята, а накрая професорът й признава, че е шокиран – в същия ден, когато те се срещат, се оказва, че той е прочел архиви от XI век, в които пише същото, което тя му говори – за чувството й за България. Сега тя много съжалява, че Божидар Димитров няма да присъства на изложбата й, която той също очаквал с нетърпение да открие.