Големите измамници по света и у нас: Колю Американеца прави от кило злато три, позлатява Първомайско

Никола Наумов, сниман по американски.

Есента на 1931 г. скандалът заплашва да стане международен. Тогава се намесва Министерството на търговията, промишлеността и труда

Измамата е продукт на човешката глупост. Ако нямаше балами, нямаше да има и мошеници. Ония, които хвърлят въдици за лапнишарани. А те закачат на кукичките пачки банкноти.

Измамата е изобретение на хомосапиенс. Вероятно първият еволюирал от маймуна е излъгал втория. С два изгнили банана, пробутани за един пресен.

Измамата е ловкост на ума и бързина на ръцете. Еквилибристика, пред която бледнеят номерата и на най-сръчните фокусници. Ала-бала и ето, че джобът е празен.

“Големите измамници по света и у нас” е новата поредица на “Труд”. Истории за гениалните персони в необятните пространства на далаверата. Ще ги има докато съществува човешката глупост.

Никола Наумов, известен като Колю Американеца, е знакова фигура във вълнуващата история на измамите. През 1930 г. в неговата мрежа падат богати лапнишарани. "От кило злато правя три!", подшушва на лековерните Колю. Очите на лакомите светват и инвестират в алхимичната далавера. Американеца прибира сумите и изчезва, а ужилените излизат на светло един по един.

Първи се обажда търговец от Станимака, сега Асеновград. "След дълго изучаване характера на жертвата Наумов разбрал неговата слабост да спечели по лесен начин много пари и с голяма осторожност му открил тайната – пише в. "София". – Тя се състояла в изнамерения от него "неоалхимичен способ" от едно кило злато да произвежда три."

Колю омагьосал клиента с "трансмутация на металите". Това е древен метод за получаване на злато и сребро от неблагородни елементи. Една вечер Наумов разтопил олово, прибавил бронз, казал няколко заклинания и пред очите на смаяния търговец блеснало кюлче "чисто злато".

За трансмутацията Колю знае от Калифорния, където е бил златотърсач и откъдето носи прякора си. Там след изчерпване на златните залежи пробутвали на лековерните евтини сплави, наречени Fool's Gold – Злато за глупаци.

Колю е с пъстра биография. В България се труди като "кофти калъпчия" на апашки жаргон или фалшификатор на литературен български. Бутнат зад решетките, Американеца попада на любопитно четиво. В затворническата библиотека намира "Могъществото на алхимията" от английския философ и естествоизпитател Роджър Бейкън.

Тази книга, руски превод от 1896 г., отваря кръгозора на Колю. Той разбира, че Златото за глупаци не е ала-бала, а наука, която иде от дълбините на времето. Сложна материя, чието овладяване изисква много усилия. Но обещава и планини от истинско злато.

"Могъществото на алхимията" променя битието на Американеца. Колю решава да зареже рискованото майсторене на парични знаци. Защо да се тиражират ментета, когато медта може да мутира в злато, а оловото в сребро, разсъждава раираният.

Като излиза от пандиза, Наумов почва да се самообразова. Гимназиални учебници отключват приказния свят на сплавите. За лековерния търговец той забърква оловен бронз, който преди да оксидира наподобява злато. И други смеси могат да подлъжат наивниците. "Ново сребро" например, досущ като истинското, е продукт от 65% мед, 15% никел и 20% цинк. Рецептите Колю прилежно записва в тетрадката си.

Никола Наумов подхожда творчески към материята. Той е роден психолог и знае, че ХХ век не е ХIII столетие – времето на Бейкън. Колю си лепва званието "неоалхимик", защото лично негов е уникалният метод за умножаване на истинско злато.

Трансмутацията шмекерът използва само за стръв. Като вижда жълтата сплав, лакомият от Станимака си казва: "Щом този може това, фасулска работа е да направи от кило злато три!" После широко отваря портфейла си и брои на Наумов 169 000 лева, с които да купи един килограм от царя на металите плюс необходимите съоръжения.

Кандидатът за Ротшилд чака седмица, две, три... Американеца не се обажда. Съмнение почва да дълбае търговеца и разказва случката на приятел. "Сигурно майсторът е отишъл да търси Философския камък", кикоти се онзи.

Тогава измаменият отива в полицията. Там го задържат, защото се усъмняват, че казва истината. "Или е мошеник, или е много тъп, за да вярва, че златото се самовъзпроизвежда!", заключават агентите.

Криминалистите обаче отварят досието на Американеца и виждат, че той далеч не е единственият ужилен. "Наумов, който и в миналото е ограбвал по същия начин алчни за богатства хора и за това е лежал в затвора, не е още намерен", предупреждава в. "София" на 3 юни 1930 г.

Същото лято надава вой още една жертва. "Ограбените 250 наполеони", алармира от първа страница в. "Заря". Олекнала е кесията на комисионера Илия Гераксиев. На него Колю обещал да претопи златни монети, като удвои теглото на благородния метал.

Сега става ясно, че научната дейност е разширена и Американеца е наел асистенти. Станко Лазов и Петър Пенков помагат в неоалхимичната лаборатория. Те не са на твърда заплата, а на процент. Като слагат ръка на наполеоните, Станко взема 10 000, Петър прибира 40 000 лева.

Двамата обаче излизат калпави. "Полицията е хванала Лазова с 10-те хиляди, хванала е вече и Пенкова, който бил похарчил парите", съобщава "Заря". "Но Наумов още не е хванат", добавя вестникът. Американеца се покрива, за да се появи отново следващата година. С друга гениална измама в околностите на Борисовград, днес Първомай.

Колю внушава на чужда компания за добив на злато, че там има баснословни количества от царя на металите. От 1 до 5 грама кяр на тон пясък обещава нашият на вносните лапнишарани. Това наистина е находка, дивят се ония. По онова време никъде не се вади повече от половин грам на кубик, сравняват те.

Американеца и още двамина имали запазени периметри в землищата на селата Бяла река и Православен. Бяла река е отбелязана в географски карти още от турско време, защото тук отколе се е добивало злато. Православен пък е основано от чифликчията Сюлейман, който натрупал богатството си от добив на жълтия метал. С такива приказки от "Хиляда и една нощ" Колю омайва чужденците.

Срещу 3 000 000 лева българите са съгласни да отстъпят златоносните периметри. Нямаме капитал за купуване на техника, аргументират се Колю & Сие. Под гърма на шампанско шмекерите и баламите тържествено си стискат  десниците!

Компанията започва сондажи в първите дни на лятото. Изпратени са вещи лица, които да проучат района. Тарикатите вземат по 10 000 лева на калпак и са натоварени да ръководят пробите. Първите излизат успешни. Няма лъжа, констатират пришълците и приготвят 500 милиона за мащабни инвестиции.

В разгара на работата обаче тройката се изпарява. Една заран нашите казват, че отиват да търсят нови златоносни гнезда и повече не се вясват. С тях внезапно изчезва и златото. Два месеца инженерите продължават да копаят сами. Издълбават 40 шахти, пресяват земята песъчинка по песъчинка, но ценният метал липсва. Целият къртовски труд е възнаграден само с едно зрънце, попаднало кой знае откъде.

Есента на 1931 г. скандалът заплашва да стане международен. Тогава се намесва Министерството на търговията, промишлеността и труда. Лично министър Георги Петров нарежда Минното отделение да се заеме със случая. За Борисовградско заминава анкетьорът Корбанов, който изготвя прецизен доклад. Злато по тия места не е имало, няма и не се очаква да има, заключава специалистът. Най-вероятно районът е изкуствено озлатен, обяснява измамата той.

"Предполага се – разгласява в. "Утро", – че златарите при проучванията, които взаимно са правили с инженерите, по изкуствен начин са озлатявали изследвания пласт. В Америка са известни случаи, когато мошеници при работене скришом хвърляли зрънца злато в пясъка и впоследствие при промиването те се утайвали в специалния съд."

Шашмата се прави с цигара. Тютюнът се омешва със златен прах и се свива папироса. При промиването пепелта незабележимо се тръска в шлюза. Има I-во, II-ро и III-то качество златни цигари в зависимост от количеството метал, майтапят се посветените. Те твърдят, че популярната едно време "Златна Арда" носи името си тъкмо от тоя номер.

Историята мълчи колко точно смъква от излъганата фирма Колю Американеца. Шефовете й твърдят, че са завлечени с над 1 200 000 лева.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи