Украйна готви ново преминаване през Керченския проток

Благодарят на пожарникар, загасил горящ камион, превозващ над 400 газови бутилки Димитров попаднал на пожара на пътя за работа

Стари гуми на автобуса са причина за верижната катастрофа край Атия

Румен Радев: Голямата надежда за бъдещето на България е в огромния потенциал на младите хора

Автомобилен състезател и плувец са спортистите на Велико Търново за 2018 година

Gripen – единственото решение за България

Нова помощ заменя персоналната пенсия за дете

Мрежата на A1 генерира 6 000 терабайта и 1,5 милиарда изговорени минути на месец

Откриват почетно консулство на България във Фукуока

Със 76,2 млн. лева ще бъде финансирано изграждането на газопровод между България и Гърция

Селена Гомес влиза във форма

Вицепремиерът Марияна Николова: Проектът на Националната стратегия за детето отразява визията на държавата и на гражданското общество за развитието на следващите поколения

Доналд Тръмп е готов само да разгледа възможността за екстрадиция на Гюлен

Томислав Дончев: ЕК искаше да продадем мажоритарен дял от „Булгартрансгаз“, нямаше как да приемем Глобатата можеше да достигне 320 млн., а е 77 млн., посочи вицепремиерът

Пускат уикенд винетка за 10 лв. от 1 януари

Гъдулар сам майстори народни инструменти Лютиерът от Разград печели за трети път национален конкурс за изработка на гъдулка

Три поредни години Денчев печели национален конкурс за изработка на най-добра гъдулка.

Деян Денчев изработва и сувенири и часовници за приятелите си

„Човек пие вода, когато е жаден. Когато има нужда. Така е и с музиката, с фолклора ни. Трябва да имаш потребност, да си мотивиран да се потопиш в него“. Това казва Деян Денчев, директор на музикалната школа „Илия Бърнев“ към читалище „Развитие 1869“ в Разград. Той е и национално признат майстор на народни музикални инструменти. Спечелил си е това право с три поредни призови места за изработването на гъдулка в национален конкурс.

Музикантът, който свири от дете на този традиционен наш инструмент, се научил и сам да ги майстори. Идеята му била да получи още по-чисто звучене, по-усъвършенствана визия и конструкция. Искал неговата гъдулка да звучи тънко и фино, да се разпознава. След дълги години почти тайни занимания и експерименти, както той ги нарича, в опити да постигне съвършенство, той е изработил вече седем такива инструмента. Половината от тях са продадени, а на едната гъдулка свири самият той.

За да стигне до това, обаче е изчел каквато литература успял да намери за лютиерството, а тя у нас почти липсва. Обикаля прочути майстори и „краде“ занаята, внимателно слушайки и гледайки как „ваят“ те различните инструменти. За съжаление, от старата школа майстори, с усет и умения, в страната вероятно са останали 6-7 човека, пресмята Денчев.

„Отива си занаятът заедно с тях. Жалко е, че не умеем да уважаваме тези традиции, да ги пазим и предаваме. Процесът на изработка е дълъг, трудоемък, а цената на един инструмент не е висока. Трудно се поддържат и класовете по народни инструменти. Загубили сме едно-две поколения в това отношение. Близо 15 години при нас не са поддържани такива класове и е предизвикателство да мотивираме родителите да запишат децата си да усвояват свиренето на гъдулка, гайда, кавал и други. Предпочитат примерно пиано и китари, които изглеждат по-престижни. Причината е, че децата трудно ще намерят реализация после със старите инструменти. Трябва много да обичаш народната ни музика, тези типични наши инструменти, за да ги избереш. А те са трудни, изискват години занимания и имат своя специфика“, смята Денчев.

Казва още, че в тази среда оцеляват най-мотивираните, които са водени от желание и работят и на инат. Така е и с ангажираните преподаватели в музикалната школа. Както е знайно, в сферата на културата заплатите не са за завиждане. Таксите пък, които децата плащат, са за издръжка на дейността, за консумативи, за ремонт на инструменти и други.

Заради тази любов, този инат, да бъдеш музикант, Денчев, както и много негови колеги, работи на по няколко места. Свири в Капанския ансамбъл, поема и лични ангажименти. И често работният му ден свършва към полунощ. Почти като „човек оркестър“ владее цигулка, тъпан, синтезатор. Това наред с гъдулката, която е голямата му любов. А тя, както всяко влюбване, започва неочаквано и вероятно можела да бъде краткотраен флирт, но се превръща в осъзната отдаденост за цял живот.

„Бях втори клас, когато се записах в същата тази школа, на която сега съм директор. После учих в средното училище в Широка Лъка. Завърших „Педагогика на обучението по музика. Имам и магистърска степен по специалността „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство“. Много отдавна влязох и в дърводелската работилница на дядо, който владееше отлично този материал. Сега имам две ателиета с машини, в които сам си правя инструментите. Изработвам също сувенири, като часовници и други предмети, но го правя за себе си и приятели“, разказва лютиерът.

Като всяко изкуство, и това си има свои тънки правила. Дървото, което се влага в гъдулките, трябва да съхне 5-7 години. Някога ползват дървесина от явор, но намирането на такъв материал вече е много трудно и сега са преминали на суровина от дива круша, която е в изобилие. За направата на всеки инструмент на Денчев са му нужни по 3-4 месеца внимателна работа. Самият той прави експерименти и търси свой начин да подобри звученето на гъдулката, внасяйки нови елементи в изработването на детайлите, за да се постигне чист, ясен звук.

И ако у нас този инструмент се смята за даденост, наследена от поколенията във фолклора, то навън се радва на голям интерес. Гъдулки има и в Гърция, и в Турция, и в Македония. През времето обаче нашите са усъвършенствани и разпознаваеми. Имат специфично звучене. И като всяка специфична, майсторска работа, си има големи и малки тайни и в изработването, и в свиренето.

В някои моменти и Денчев се изкушавал да напусне страната. Мислил си и той, като много негови колеги, да търси по-подреден и добре възнаграден живот навън. Все така ставало, че не тръгвал. Сега казва, че и да е трудно, и в България може да успее човек да прави това, което иска. Това, което може.

В школата, която ръководи, има 80 деца. Най-популярни са класовете по пеене. На интерес се радват и тези по народно, и тези по поп музика. Тях ръководи съпругата му. Двамата, макар и хора на изкуството, не следват принципа, че синът им на всяка цена трябва да върви по техния път. 13-годишното момче е изкушено, но според тях то трябва да узрее, да има потребността да е жадно, за да пие вода от кладенеца, както казва Данчев.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.