Новите мандати на кметовете вече започнаха, а новите бюджети тепърва ще са обект на спорове в общините. Важна част от тях са местните данъци и такси. Ще има ли увеличение на размерите им? Как кметовете ще отговорят на финансовия министър Владислав Горанов, който им препоръча да не държат ниски налозите, а да направят сериозна ревизия на приходната част, за да не искат после допълнителни средства от правителството за местни проекти? Разговаряме с кмета на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
– Господин Панов, местните данъци и такси – това е темата, която влиза на дневен ред в общините през идните месеци. И то на казаното от министър Горанов, че кметовете трябва да преценят дали налозите в техните общини са ниски и да ги увеличат. Каква е позицията на НСОРБ?
– Всеки от кметовете всяка година, преди да започне разработването на общинския бюджет, прави анализ на приходите. И този анализ има три аспекта: достигнат ли е максимума по отношение на събираемост на местните данъци, има ли резерви в действащите ставки и каква е границата на поносимост, зад която може да се окаже, че натикваме хората в сивата зона и те спират да плащат данъци. НСОРБ всяка година анализира данните за събираемостта на местните данъци. За 2018 г. средната събираемост е 72,8%, което е много висок показател. За община Велико Търново събираемостта е близо 80%. Много ми се иска, когато КЕВР взема решенията за вдигане на цената на монополистите, също да изисква от тях анализ на събираемостта. Мислите ли, че е справедливо енергодружествата или топлофикациите да имат несъбрани задължения от десетки години и ние с вас да плащаме освен своите сметки, тези на неплащащите днес и тези на неплатилите вчера? Надявам се, че принципите на отговорност пред гражданите, от които се ръководят местните власти, е крайно време да бъдат възприети и на други нива. Вторият аспект е дали няма пропуски в действащата система, които да не водят до необходимия обем събрани данъци. Да, има. Веднага ви давам пример от община Велико Търново – без да повишаваме данъка за автомобили, възможността да получаваме информация директно от регистрите на КАТ доведе до повишение на приходите на общината. НСОРБ от няколко години апелира за цялостна преоценка на нормативната база, свързана с имуществените данъци. Там са правени множество промени, обикновено, както казваме „на парче“, но заложените бомби гърмят в джоба на общините. Още в края на 2018 г., с колегите ми в УС на НСОРБ обсъждахме основните стратегически и нормативни промени, с които на общините може да бъде осигурен инструментариум за формиране на ефективни местни политики, вкл. и за повишаване на собствените приходи, а оттам и на обхвата и качеството на публичните услуги. Нашите виждания са изпратени на министъра на финансите. Ще бъда по-конкретен – две теми, по които в НСОРБ сме си написали много добре домашното и се надяваме на не просто да бъдем изслушани, но и да бъдем чути. Данъчната основа на имотите и застрахователната стойност на автомобилите. През май тази година отново сме изпратили писмени предложения, които са оформени на базата на експертен анализ на нормативната уредба и на резултатите от общинските дискусии, които проведохме в страната. Още тогава алармирахме, че във формулата за определяне на данъчната оценка на имотите присъстват „неустановими“ и морално остарели показатели – за телефонизация в жилищните имоти, например. За сметка на това отсъстват други, влияещи на реалната пазарна цена: достъпност до масов градски транспорт; до публични услуги – образователни и здравни заведения, достъп до паркове, зелени площи и т. н. Ако бъдат преразгледани тези критерии, реално онова, което общината прави за облагородяване в публичната инфраструктура, пряко ще се отразява върху стойността на имота. Формулата за определяне на данъчните оценки не изменяна същностно от 1997 г. Въпрос, който поставят общините, е и за категоризираните като курортни селища, но без развит туризъм или някаква значителна инвестиционна активност. Самият факт, че са записани като курортни селища води до надценена данъчна оценка на имотите, вкл. тези общинска собственост – например община Брезник. Общините, на чиято територия има много сгради – паметници на културата, каквито са Велико Търново, Русе, Пловдив, Варна, Трявна и други, са натоварени с допълнителни отговорности по контрола за поддръжката на зданията, но собствениците са освободени от данък сгради и общините освен че губят от данък, извършват допълнителни разходи да издирват собствениците, да правят предписания, да проверяват тяхното спазване, да водят дела и пр. Друг проблем е застрахователната стойност на автомобилите. Тя се определя от застрахователите и общините се съобразяват с тази оценка при изчисляване на данъка, без да са ясни критериите, компетентността на служителите и така нататък.
– Защо анализът на ИПИ за „2 процента в твоята община“ не среща одобрението на финансовото министерство и на кабинета?
– Министерството на финансите има своите мотиви. Има общини, в които населението трайно намалява, някои от тях практически нямат икономическа база да функционират като самостоятелна единица. Това, обаче, не означава, че жителите на тези райони не трябва да получават пълния пакет публични услуги, както всеки друг жител на голям град. Именно тези дисбаланси регулира сега действащата система на изравняващата субсидия. Подобни основания се споделят и от авторитетни икономисти. От другата страна са привържениците на тезата, че като помагаш на големия да стане още по-голям, той увлича в растежа си и по-малките. Такава беше и философията на европейските инвестиции в първия и втория програмен период. Ако 2% от подоходния данък остават в общината, където се извършва съответната икономическа дейност, това е пряк стимул местната администрация да се превърне в реален партньор на бизнеса, публичните инвестиции също да се приоретизират и по този показател, защото подкрепата за инвестиционната активност на бизнеса, това е подкрепа за работни места, за повишаване на доходите. В момента доминира виждането, че данъците от дейност трябва да отиват в държавата, а данъците от имущество – в общините. Именно този подход стимулира прекомерното застрояване по Черноморието, но едва ли в 21 век е стимул за бизнеса. Днес интелигентните производства не се развиват на хиляди квадратни метри площ. Ако до вчера привличането на инвеститор е било свързвано главно с интереса на общината някой да си построи сградите на територията, за да си плаща тук данъците, днес за общината е важен икономическия профил на инвестициите, какви работни места ще се отварят, защото те определят и образователната структура на общината, те могат да са стимул за привлекателността на региона. За нас е важно да привличаме социално отговорен бизнес, повече зелени компании. Общината се грижи за цялата инфраструктура, създава условията за работа на този бизнес, осигурява административното обслужване, промотира региона и деловите му възможности и е редно тя да има дял, макар и минимален, от приноса на този бизнес в хазната.
– Кметът на Стара Загора Живко Тодоров призна в интервю пред „Труд“ наскоро, че общините са много зависими от централната власт. Къде освен в програмите и стратегиите тогава е приложението на думата „децентрализация“ и по-конкретно като говорим за финансовата децентрализация?
– Децентрализацията започва от осъзнаването на равнопоставеността на централната и местната власт. Пред нас все още стои въпросът за изграждане на взаимно уважение между администрациите на централно и местно ниво. Свидетели сме на редица решения за прехвърляне на отговорности на общините, при които държавната администрация се освобождава от ангажименти и бъдещи проблеми, като ги прехвърля на общините -последен пример е отговорността за чистотата на атмосферния въздух. Не са рядкост и задължения, законово възложени на НПО, да бъдат прехвърляни на общинската администрация. Пример: контрола по спазването на Закона за авторското и сродните му права. Със заявката за реформа в системата на социалните услуги пък сега сме на път да освободим от задължения териториалните структури на АСП, за сметка на натоварване на общините с нови ангажименти. При тези ситуации дори не облекчаваме работата, а напротив създаваме все по-сложни и тежки процедури. Ако си направите труда да прегледате всички нормативни актове, освен закона за местното самоуправление и местната администрация, ще откриете, че на кметовете са вменени 800 функции само по действащото законодателство. Днес повсеместното се пишат стратегии и планове, „произвеждат“ се от всички структури. След това тези стратегически виждания намират място и в някой закон, от общините се очаква да изпълнят тези стратегии, да се отчетат за изпълнението, а НСОРБ да обобщи данните. Това е разбирането днес за децентрализация и то е освен погрешно, но и вредно. Ако една община трябва да спази изискванията на действащото законодателство, трябва да разработи 10 стратегии и 19 плана – за каквото си помислите. Това е девалвация на самото стратегическо планиране. Основен европейски инструмент за регионализация и децентрализация е прилагането на принципа на субсидиарността. За него често се говори, много хора го споменават, но се съмнявам дали са наясно какво точно означава. Този термин се използва за първи път в Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на Европа от 1985 г. През 1992 г. вече е залегнал в договора от Маастрихт, вече фигурира и в Конституцията на Европа. Ние сме част от духа на тези документи още от 2007 година. Проблемът е, че духът на тези документи още не е част от нас. Та да се върнем на принципа, субсидиарност, означава „решенията се вземат колкото е възможно по-близо до гражданите“. Докато продължаваме да чакаме „какво ще кажат от София“ или се оправдаваме с „така казаха от Брюксел“ – темата за децентрализацията у нас няма да стане актуална.
– Четейки това интервю, гражданите на Велико Търново вероятно ще търсят отговор и за позицията на общината – планирате ли промяна в местните данъци и такси през следващата година с Вашия екип и в каква посока?
– Във Велико Търново няма да увеличаваме местните данъци и такси през 2020 година. С това искам да опровергая всякакви спекулации, които се хвърлят в общественото пространство. Акцент в данъчната ни политика досега е да увеличаваме събираемостта и смятам, че имаме сериозни успехи. За 8 години ръстът на местните приходи е с около 40%.
– Още в първите дни на новия си мандат излязохте с предложение в община Велико Търново таксата за детска градина да стане дневна, а не месечна. Каква е целта на това предложение?
– Така формулирано, предложението създава още едно облекчение за родителите и, според нас, е по-справедлив метод. Такса ще се заплаща за всеки присъствен ден, т. е. за действително предоставена услуга. При отсъствие на децата не се заплаща присъствена такса при условие, че родителите предварително са уведомили ръководството на детската градина и детска ясла.
– Ще Ви върна отново на темите от НСОРБ – подготвяте национален форум за началото на Мандат 2019-2023 с покана към премиера Борисов и членове на кабинета – кои са най-големите различия между местната и централната власт и съответно – допирните точки?
– Различия не би трябвало да има, поне що се отнася до целите и стремежа да подобряваме живота на хората. Различно е разстоянието, от което гледаме на ежедневните проблеми, може би затова понякога изглеждат различни. Казват, че отдалеч се виждат важните неща, но пък на място всяка човешка история е по-важна от всичко на света. Малко философски започнах да говоря, но може би наистина е време да мислим за властта не толкова като атрибути и привилегии, а за властта като философия и отговорност. Надявам се да изминем този път по-бързо.
– Кое беше събитието от предния Ви мандат, заради което си казахте „Има смисъл да се кандидатирам отново за кмет“?
– Старата градска част на Велико Търново, кв. „Варуша“, е строен когато никой не си е мислел, че някога ще съществува транспорт – стръмни калдъръмени улички, тесни тротоари, надвиснали стрехи… Когато в началото на миналия век, госпожите слизали на пазар, файтонджиите отказвали да ги закарат до домовете им по уличките на „Варуша“ даже и срещу една жълтица. Тази история ми разказа Тодорка Недева – историк в Регионалния музей във В. Търново. Сетила се за този сюжет, когато ме беше видяла да правим тестове на нови компактни електробуси, с които планираме да организираме градски транспорт в историческата част на Велико Търново, където никога не го е имало. Там вече е изграден водопроводът и повечето от улиците, които от половин век не са били ремонтирани, вече са обновени. Не е ли вдъхновяващо?
Нашият гост
Даниел Панов е роден на 4 октомври 1967 година във Велико Търново. Завършил е “Публична администрация” във ВУ “Св. св. Кирил и Методий” и “Машинно инженерство” в Националния военен университет “В. Левски”. Кмет е на Велико Търново от 2011 година. От 2016 година е избран за председател на НСОРБ.