По-ниските ставки водят до ръст и развитие на реалния бизнес

През тази седмица асоциацията на езиковите центрове в България се присъедини към увеличаващия се брой професионални съсловия, които поискаха от правителството да предостави помощ, заради трудностите, свързани с COVID-19 пандемията и развилата се стопанска криза. Очаквано, при наличните проблеми с присъственото обучение в класните стаи. Школите губят клиенти от една страна, а от друга се налага да инвестират в софтуерни продукти, промяна на материалите, обучение на преподаватели и др.

Приятна е изненадата, че за разлика от наложилата се традиция от последното десетилетие, при частните учители, както и по-рано при ресторантьори, издатели, търговци на детски стоки, исканията не са свързани с директни субсидии от бюджета или с регулаторни мерки за ограничаване на конкуренцията. Кризата от 2020 г. ни доведе до първите успешни отстъпки от размера на данък добавена стойност извън туризма.

Дебатите за намаляване на ДДС за различни стоки се появяват циклично в българското обществено пространство, новото е, че за първи път виждаме пречупване от страна на политическата власт. За съжаление, това пречупване не е заради променено разбиране, относно важността на максимално свободното опериране на малкия и среден бизнес, без данъчни, осигурителни и регулаторни тежести. Дължи се по-скоро на промяна в основната бюджетна философия на правителството - то вече не възнамерява да съобразява разходите с приходите си.

Тази промяна се случи за едно протестно лято. Когато през пролетта се обсъждаше намаляване на ДДС за засегнатите от локдауна заведения, тогавашното ръководство на Министерство на финансите се притесняваше от негативен ефекта на тази мярка за фиска в размер на 180 млн. лв. Срещу облекчението бяха организирани говорители, дебати, сериозна политическа и експертна съпротива. Само няколко месеца по-късно министър-председателят обяви увеличение на заплатите в МВР на стойност 231 млн. лв., допълнителни 143 млн. за детски надбавки на непопадащите в доходния критерий, 360 млн. лв. за увеличение на учителски заплати и още много подобни. На милиардите нови предизборни разходи съпротива не беше дадена, тя остана само за данъчните облекчения.

Така или иначе подобни ходове трудно се връщат назад. Политически не може да става и дума за намаляване на заплати в държавния сектор, трудно ще бъдат спрени детските и пенсионните доплащания, дори данъчните облекчения очаквано ще бъдат продължени отвъд сегашния им краткосрочен хоризонт. Не е случайно, че предвиденият дефицит на начислена основа през 2020 г. се очаква да бъде 5,2%, а през 2021 г. 5,0%, дори имайки предвид, че прогнозите за икономическия ръст и бюджетните постъпление стъпват на меко казано оптимистични очаквания. Напълно възможно е в края на 2021 г. да видим държавен дълг от над 30%.

В тази ситуация, лесно може да се попадне в капана на реторика, която поставя морално, икономически и политически на една и съща плоскост данъчните облекчения и предизборните популистки харчове. Рано или късно ще бъде направен аргументът, че данъците за едни (например средната класа, обявена за „богатите”) ще трябва да се вдигнат, защото лошите предприемачи настоявали за облекчения, след като бизнесите им са били принудително затворени или ограничени. Всъщност, социалният министър дори тества повишаване на максималния осигурителен доход, заедно с раздаването на 50 лв. за пенсионерите - увеличението на МОД е на практика вдигане на данъците за средната класа.

Подобно приравняване не трябва да се допуска. Докато данъчните облекчения предоставят пространство на притиснатите от пандемията и рецесията бизнеси, то социалното преразпределение купува гласове с пари взети назаем от бъдещето. С облекченията, бизнесите могат да разполагат с малко повече от това, което сами са изработили, докато схемата „40 лв., натам и 50 лв. насам”, показва политически апарат, който за разлика от останалата част от обществото не само не стяга коланите, но и е по-разпуснат от всякога. По-ниските данъци водят до ръст и развитие, докато дефицитите и дългът към стагнация и трудности.

Още от множеството ДДС-дебати в миналото, седи въпросът кои форми на данъчни облекчения са най-подходящи за запазване на фискалните стабилност и баланс. Балансът се намира в това заради намалението на косвените, да не се увеличават преките данъци. Факт е, че повечето икономисти у нас са почитатели на изравнените ставки, което може да е правилният подход, единствено, ако става дума за намаляването им. Независимо дали говорим за преки или косвени налози.

Определено предизвикателство е и европейското правило, което поставя долна граница на основната ДДС ставка на 15%. Достигането на тази долна граница е добра отправна точка за разговори. Още по-бързо може да се адресира вече остарелият праг за регистрация по ДДС, който за момента е 50 000 лв. В началото на кризата с колегите ми от ЕКИП предложихме негово увеличение от поне два пъти, за да могат множество предприятия да реализират свежи спестявания.

Независимо, че след промяната във философията на бюджетната политика на страната през 2020 г., се стъпва много усилено на нови дългове (близо 8 млрд. за 2020 г.) и на очакваните средства от Европейския фонд за възстановяване, дори БНБ предупреждава за средносрочна опасност от повишаване на данъци. Нашите политици са тръгнали по пътя на южните съседи, които имаха неблагоразумието да разчитат на заеми и ЕС програми и след това бяха поставени под управлението на мразената Тройка.

Споменавайки Тройката, последният доклад изнесен от мисията на Международния валутен фонд в началото на тази седмица също не може да послужи за някакъв положителен коректив на новата правителствена политика. В него се завърта странната идея, че чрез стимулиране на заплатите в публичния сектор и чрез допълнителните социални разходи страната може да предизвика запазване на структурата на икономиката в следствие на стимулирано от новите харчове търсене. Това било възможно, благодарение на фискалното пространство, с което страната разполага в следствие на двадесет и четири години разумна бюджетна политика. Разум, който очевидно е вече на привършване. Така или иначе, от МВФ с лек свян коментират, че след изтичането на 2021 г. за хазната ще трябва още пари, които ще дойдат от „повишаване на събираемостта на данъците” и „съответстващи мерки в приходната част” - т. е. още и по-високи данъци.

Важно е и професионалните бизнес организации, и най-заплашените граждани от средната класа, да са готови да се противопоставят на такъв ход. Да изискат от правителството да престане с пира по време на чума и да се върне в рамките на фискалните ограничения до 40% от БВП. Някой ще трябва да плаща за започналото разточителство, важното е това да са политиците и администрацията, не отговорна за тяхната издръжка, продуктивната част от обществото.