Горещо време днес, аксималните температури ще са между 30° и 35°

Вицепрезидентът Илияна Йотова е на работно посещение в Черна гора Тя ще е основен говорител в конференция за Западните Балкани

Падналата изолация няма да спре часовете в пловдивската ПГ по битова техника

Откриха нов потенциален риск в „Боинг 737 Макс“

Астероид удари Пуерто Рико (ВИДЕО и СНИМКИ)

Днес ще е пикът на горещата вълна, обхванала Европа

Правителството на Венецуела е осуетило опит за преврат

Бедствено положение е обявено в Котел

Ердоган: Няма индикации, че Тръмп ще наложи санкции на Турция заради С-400

Спецсъдът гледа мярката на кмета на Костенец

​Промените в Закона за енергетиката влизат в НС

Маурицио Сари е най-суеверният треньор

На 27 юни 2019 да почерпят

Мюсюлманин обнови църква в Преславско Сърбин градил храма преди 122 г., сега Али Кюлюмов помогнал с работници и материали

ДАНС гони дъщерни фирми на офшорки Банките докладват за съмнителни плащания над 50 евро

Двуличната борба за Европа Където няма почва за носталгия, пак си има нужда от пари

2003 г., Москва – Инициативата на руската православна църква събира Волен Сидеров, преди основаването на „Атака“ (последен вдясно), Върховният маг на Ку-Клукс-Клан, Дейвид Дюк (на втора, линия в средата) и емисарят на „Хизбулла“ за Европа Мохамед Рами (най-вляво)

Скандалът „Ибисагейт“, който в края на миналата седмица торпилира управляващата коалиция в Австрия, повдигна въпроса, може ли да се окаже малкото камъче, което ще повлече като лавина надолу рейтингите на крайнодесните, националистите и евроскептиците в Европа на престоящите в края на седмицата избори за Европейски парламент?

Разкритото тайното лобиране на свързани с Кремъл олигархични интереси пред крайнодесни австрийски политици още през 2017 г. с цел получаване на преференции за обществени поръчки след избирането им същата година, в замяна на финансови и други ресурси за провеждане на кампанията им, ще възмути ли избирателите? От Австрия през цяла Европа. Или времето е твърде кратко, за да се осъзнаят изведнъж електоратите по държавите членки, че цялата история с патриотарските лозунги, резкия възход на лаладжийската антиевропейска реторика, която им пробутват от години най-различни „нови лица“, не е искрена. Че постоянният възход на крайните тенденции в ЕС отдавна не е просто естествена реакция на миграционната криза от 2015 г., която създаде тези конкретни настроения. Които благодарение на безконтролна онлайн пропаганда, финансирана от „доброволни спонсори“, продължават да къкрят открито и под повърхността в обществата на страните от ЕС. И то предимно в тези, които на практика бяха най-малко засегнати от интегрирането на мигрантите. На Изток. Че нищо отдавна не е както изглежда, трябва да е ясно на всеки. На Запад.

Както и че основната страна в прекия ареал на Стария континент, която не само никога не е имала интерес от силна обединена Европа, но от години работи за прокарване на амбициите си да я доминира и неприкрито работи за подкопаване на доверието в европейския проект, е Русия.

Използвайки православието, за да подхранва национализма на Балканите, с газовата си хватка, за да помпа политическия опортюнизъм в Централна и Източна Европа и най-общо популистките нагласи на Запад. На цената на безотчетните си разходи пред руските данъкоплатци, но на основание „национален интерес“ и „национална гордост“. Която, както знаем голяма част от съзнателните приносители на руски паспорти предпочитат да упражняват там, където гражданските им права са защитени от международни конвенции. Или най-малкото утвърдена туристическа застраховка. Извън Русия. Тактиката, разбира се, е спрямо особеностите на лова. Да се търси ръката на Кремъл навсякъде в този нови крайни политически тенденции в Европа би било безразсъдно и недалновидно. Москва отдавна има много волни и неволни съюзници, които използват недоволството на обществената среда, за да прокарват своите идеи. Къде открито, къде не. В крайна сметка, на ЕС и правителствата на държавите членки и САЩ им отне години да признаят, че либералния подход в контролирането на интернет превръща световната мрежа и най-вече социалните мрежи в оръжие. На свободата за манипулации – колкото за тероризъм, толкова и за политика. Със зададените вече параметри либералните общества не могат да забранят на гражданите си да споделят за обществено ползване преференциална лична информация, както и да ограничат тайните си служби или техни подизпълнители да ги използват. За справка: референдум за „Брекзит“, Доналд Тръмп, „Кеймбридж Аналитика“, Стийв Банън…

Апропо, последният не го споменаваме случайно. Стратегът на предизборната кампанията на действащия президент на САЩ изгря в ново апмлоа последната една година като своеобразен идеолог на бъдещото крайнодясно обединение на евроскептиците на Стария континент, което да доведе до събаряне на ЕС. И се е позиционирал от седмица в Париж, където твърди, че по никакъв начин не работи и дава съвети за кампанията на водената от Марин льо Пен крайнодясна партия „Народен сбор“. Но смята Франция за „най-вълнуващата страна“ в Европа, откъдето може да наблюдава изборния процес в края на седмицата. Можем само да се надяваме дали историята с Хайнц-Кристиан Щрахе и руската кокона с „неизмити нокти на краката“ ще повлияе на плановете му.

На място Льо Пен превъзмогна всякакви предразсъдъци около обвиненията срещу нея, че през 2017 г. се е срещала лично с президента на Русия Владимир Путин, след като в рамките на двете предходни години тогавашната партия „Национален фронт“ основана от баща u – Жан-Мари, е получила над 11 млн. евро. Потулен скандал, който новата партия на Льо Пен тази кампания заглуши с нова стратегия – смяна на името на формацията, и кампания за публично финансиране. Иначе, името „Банън“ легитимира колкото и това на „Путин“, когато става въпрос за продаване на политически доктрини. Пък и „шубето е голям страх“, както често пъти сме подчертавали, ако се поддава човек на заглавия.

Набеждаваният от години за политическо чучело, но вероятно най-големият шоумен и предвидлив бизнесмен в историята на Европейския съюз – Найджъл Фарадж, се оказа че капитализира най-много от развилата се ситуация със застоя около излизането на Великобритания от ЕС. „Партията за Брекзит“ е не само фаворит в предпочитанията на десните избиратели на Албиона, но също така е и сама по себе си корпорация, с Найджъл Фарадж начело като генерален директор и едноличен собственик, без декларация за намерения, манифест или управителен съвет. И то без руска намеса.

 

Отдавна не започва от газа

За международните наблюдатели големият разрив в отношенията между Запада и Русия настъпва през февруари 2007 г., по време на международната конференция по сигурността в Мюнхен, на която руския държавен глава Владимир Путин настоява, че мненията на страната му не може да бъде изключвани от решенията, свързани с бъднините на световния международен ред. Година по-късно Западът си позволи едноличното признаване на Косово, без да се консултира предварително с Москва.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. янките контролират европа на 100% след всв…
    арабите купиха политици в по-горните рамки през 70те… и направиха възможно безпрепятственото „разпространяване на арабската култура … в европа“, по същия начин както сорос купува ли6ерални политици.
    „десните“ и те като центристите и левите си търсят нови спонсори….
    факти.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.