Проблемът с бедността се търкаля из бюрократичния прахоляк, каканиже из безплодни стратегии

Достойнството на личността се гради върху истината и изключва промиването на мозъци с ненаучни лъжи

Всеки шести човек в Европейския съюз, т.е. около 16% от населението, е в риск от бедност поради ниски доходи. Един на 17 души, т.е. повече от 5% от населението, живее в тежки материални лишения. Близо 10% са европейците, които живеят под границата на бедността, т.е. в мизерия. Това са данни от официалната статистика на Евростат. Европа е богата, но точно поради това проблемът с бедността изглежда още по-драстичен.

Да сте чули обаче някога Европейската комисия да е заседавала трескаво по темата? Или пък Европейският съвет да е провеждал среднощни “задълбочени и емоционални дискусии" за борбата с бедността? Холандецът Рюте някога да е туитнал гневно, че бедността няма място в ЕС? Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел да е намирал за нужно да припомня някога, че бедността поругава достойнството на личността, като фундаментална ценност на ЕС? Урсула да е нарекла бедността “срам за Европа"? Няма и да чуете. Проблемът с бедността се търкаля из бюрократичния прахоляк, каканиже из безплодни стратегии. Затлачва се из пороища от чиновническо празнословие в работни групи и тлъсто платени експертни панели, симпозиуми и прочие брюкселски дебелариуми.

Но за сметка на това има една тема, която като електрошок разтриса либерал-прогресистките елити в Западна Европа и въобще колективния Брюксел. За нея са готови на всичко. Тропат по масата, порицават, истеризират, гонят, заличават. Сигурно и на война са готови да тръгнат. Защото е приоритет на приоритетите и императив на императивите. Това е джендър-идеологията.

Шегата настрана, но наистина няма друга тема, по която брюкселци да проявяват толкова висока емоционална ангажираност и политическа хиперактивност. Поредният пример за това стана онзиденшният Европейски съвет, който по думите на участници провел “задълбочена и емоционална дискусия" по повод приетия от суверенна Унгария пакет от законодателни мерки срещу промиването на мозъците на невръстните деца в училища и детски градини с джендър-идеология. Холандският премиер Рюте дори дръзна да разпорежда на Унгария да напусне ЕС. На което унгарската правосъдна министърка Джудит Варга отвърна във Фейсбук: “Г-н Рюте използва арогантен колонизаторски тон от една отминала епоха. С това изказване холандският лидер се отписа от кръга на цивилизованите хора".

17 държави се подписаха под декларация срещу Унгария, а 10, сред които и България, се въздържаха. Брюкселци твърдят, че Будапеща е приела “дискриминационен закон" спрямо хомосексуалните и трансджендърни малцинства, с който ги стигматизирала и тормозела. Защо? Защото забранява в образователната система да се разпространява съдържание, с което се описва и поощрява хомосексуалния начин на живот и смяната на пола. Тези твърдения и оценки обаче са неоснователни. В Унгария се прие "Закон T/16365 за мерки срещу педофилите и за изменение на някои закони с цел защита на децата". В него се уреждат две групи въпроси.

Първата е за утежняване на наказанията за педофили и разпространение на детска порнография. Въвежда се и регистър (по американски образец) на извършителите на педофилски престъпления. Втората е за недопускане в образователната система на ранна сексуализация на децата, на джендър-идеологията и заедно с това гарантиране на правата на родителите по въпросите на сексуалното образование.

Да се претендира, че именно тази втора група промени е дискриминационна спрямо ЛГБТ-хората, е пресилено и невярно. Законовата норма забранява по принцип разпространението на информация и материали със сексуално и порнографско съдържание в училища и детски градини. Не само с хетересексуална, но и с хомосексуална насоченост и третиращи въпросите за смяна на пола. Забранява се безразборното навлизане на неправителствени организации, които по свое усмотрение и без одобрение на училищните власти и родителите да провеждат сексуално образование на децата.

Дискриминация ли е това? Категорично не! Унгария е инкорпорирала в своята конституционна идентичност научната истина, че полът е генетично детерминиран и непроменяем. Освен това е приела, че в унгарската ценностна система и правен ред семейството е от мъж и жена. Както, прочее, е записано и в българската Конституция. Според правото на ЕС и оригиналния смисъл на учредителните договори, тази материя е в изключителната национална компетентност на държавите-членки. Унгарският закон не ограничава сексуалната ориентация, а определя какво съдържание може да има сексуалното образование за деца – такова, което не води до ранна сексуализация и не създава стимули и социална среда за ерозиране на тяхната полова идентичност във времето на израстването и съзряването. Това не означава, че някой забранява на родителите да възпитават децата си във всякакви избрани от тях ценности, включително в джендър-идеология. Но това е техен избор и тяхна отговорност, а не на училището и НПО-тата. Правото на родителите да обезпечават ценностното и идеологическо възпитание на децата е гарантирано от международноправните актове по правата на човека.

Със сигурност унгарските законодатели са могли да напишат закона по-прецизно. Но и сега той не е повод за такива драматични порицания и политически атаки.

Всъщност, не е ли крайно време, ако ЕС наистина е "общност на ценности", да бъде изоставен в миналото атавистичният менторски манталитет на бившите колониални империи в Западна Европа, който те продължават да проявяват спрямо Централна и Източна Европа? Защото Западна Европа има прекалено много скелети в политическите си гардероби, за да морализаторства от последна инстанция. Икономическата сила, която днес им дава високомерно самочувствие, съвсем не е продукт на “европейските ценности", а на кървавите плодове на гигантския колониален грабеж, осъществяван столетия от холандци, испанци, португалци, британци, германци. И още нещо - Холандия ли ще назидава Унгария за възпитанието на децата?Държавата, която е легализирала проституцията и дрогата? И която доскоро допускаше съществуването на НПО за легализация на педофилията, а само допреди 10 години гледаше на зоофилията (половите сношения с животни) като нещо нормално? Или пък Дания - "родината" на отвратителната индустрия с детската порнография. За несведущите ще отбележа, че именно Дания в началото на 70-те години на ХХ век премахна за почти десетилетие всякакви ограничения върху порнографията, което доведе до бум на съдържанието със сексуални извращения с деца, което и до днес циркулира по цял свят.

Трябва да е ясно едно. Новата лисенковщина - джендър-идеологията - не е никаква "европейска ценност" за разлика от достойнството и свободата. Защото достойнството на личността се гради върху истината. И изключва промиването на мозъци с ненаучни лъжи, като тази, че полът можел да се сменя по личен избор. А пък истината - и само истината! - ни прави свободни. Следователно, европейци.